О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 380 от 26.02.2020г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет
и шести февруари две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Станимир Христов
като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело
номер 338 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Т.А.И. с постоянен адрес в гр. Бургас и настоящ адрес *** против Разпореждане № 2175-14-59#1/17.01.2020 год. на ръководител на ПО при ТП на НОИ гр. Плевен, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба с вх. № 1023-14-28/09.05.2019 год., подадена от жалбоподателката с формулирано искане за преизчисляване на отпуснатата й наследствена пенсия, съгласно чл. 81, ал. 2 от КСО. В сезиращата съда жалба е заявено несъгласие с отказа да й се отпусне цялата наследствена пенсия от починалия й син, като е заявено, че в съответствие с чл. 81, ал. 2 от КСО на жалбоподателката се полага пълния размер (100%) от наследствената пенсия на сина й, а не както е изчислено 50%.
Жалбата е била депозирана направо пред Административен съд гр. Бургас в законоустановения 14-дневен срок по чл. 197 от АПК, изхожда от лице имащо правен интерес от оспорването и отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, съда намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С молба, вх. № 1023-14-28/09.05.2019 год. Т.А.И. *** с искане за преизчисляване на наследствената пенсия от синът й, съгласно чл. 81, ал. 2 от КСО, което според молителката означава, че трябва да получава цялата (100%), тъй като в момента е единствен наследник. По повод така депозираната молба, с Разпореждане № 1023-14-28#2/21.05.2019 год. ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Плевен е отхвърлил искането за поправка на Разпореждане № 7 от 03.10.2012 год. В мотивите на този акт е прието, че с Разпореждане № 7 от 03.10.2012 год. длъжностното лице по пенсионното осигуряване се е произнесло относно правото и размера на наследствената пенсия на молителката, като се е съобразило с разпоредбите на чл. 74, 75 и чл. 81, ал. 1 и чл. 82, ал. 3 от КСО, като определената наследствена пенсия е била осъвременявана, преизчислявана и индексирана през отделните календарни години.
Недоволна от така постановеното разпореждане, Т.И. е оспорила същото пред Директор на ТП на НОИ гр. Плевен, който с Решение № 2153-14-37/25.07.2019 год. е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането. Така постановения акт е бил оспорен пред Административен съд гр. Плевен, който с Определение № 1633/02.09.2019 год., постановено по адм. дело № 960/2019 год. е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд гр. Бургас. С Решение № 1922/12.11.2019 год., постановено по адм. дело № 2258/2019 год. състав на Административен съд гр. Бургас е отменил Решение № 2153-14-37/25.07.2019 год. на Директора на ТП на НОИ гр. Плевен, с което е потвърдено Разпореждане № 1023-14-28#2/21.05.2019 год. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Плевен. В мотивите на така постановения съдебен акт е прието, че в случая не е била налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, при която за органа възниква задължение да се произнесе относно наличието на предпоставки за изменение или отмяна на разпореждането, с което пенсията е била отпусната. В съдебния акт също е прието, че искането за изменение или отменяне на разпореждането за първоначално определения размер на пенсията е било процесуално недопустимо за разглеждане, съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 6 от АПК. Така постановения съдебен акт не е бил оспорен и е влязъл в сила на 09.12.2019 год., видно от положената заверка.
След получаване на решението на Административен съд Бургас, ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Плевен е постановил оспореното в настоящото производство Разпореждане № 2175-14-59#1/17.01.2020 год., с което е оставил без разглеждане като процесуално недопустима молба с вх. № 1023-14-28/09.05.2019 год. на Т.А.И.. В мотивите на този административен акт е прието, че с Разпореждане № 7/ 03.10.2012 год., длъжностно лице по пенсионното осигуряване се е произнесло относно правото и размера на наследствената пенсия на молителката, като се е съобразило с разпоредбите на чл. 74, 75 и чл. 81, ал. 1 и чл. 82, ал. 3 от КСО, като определената наследствена пенсия е била осъвременявана, преизчислявана и индексирана през отделните календарни години. В последствие, с молба с рег. № МП-42124/14.12.2012 год. Т.И. е сезирала органа с искане за преразглеждане размера на отпуснатата й наследствена пенсия, по повод която молба, с Разпореждане № 2059/19.12.2012 год. искането е било отхвърлено. Така постановеното разпореждане не е било оспорено и е влязло в сила. Във връзка с така посоченото, административния орган е приел, че е налице постановен и влязъл в сила административен акт, поради което, поредната молба на И. се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
В сезиращата съда жалба е заявено несъгласие с така постановеното разпореждане, като в подкрепа на това несъгласие не са заявени нови факти или обстоятелства, нито са ангажирани нови доказателства. В жалбата е направено единствено позоваване на нормата на чл. 81, ал. 2 от КСО, което според жалбоподателката обосновава правото й на цялата (100%) наследствена пенсия от починалия й син, а не както е определил органа – 50%.
След анализ на така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Съгласно нормата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт, в т.ч. липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая, от доказателствата по делото безспорно се установява, че между същите страни – жалбоподателката Т.А.И. *** е налице постановен и влязъл в сила административен акт със същия предмет - Разпореждане № 7/03.10.2012 год. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване, с който е определена по основание и размер пенсията на жалбоподателката. От друга страна, в нормата на чл. 99, ал. 1 от КСО е предвидена възможността влязло в сила разпореждане да се измени или отмени при изчерпателно изброени в нормата хипотези. Анализът на установената в хода на настоящото производство фактическа обстановка обосновава извод, че в случая не са налице предпоставките по посочения чл. 99, ал. 1 от КСО, допускащ възможността за изменение или отмяна на постановеното Разпореждане № 7/03.10.2012 год. – от страна на жалбоподателката не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 99, ал. 1 от КСО, нито е установено определяне на неправилен размер на пенсията по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО
В този смисъл, след като административното правоотношение по определяне по основание и размер на претендираната от жалбоподателката наследствена пенсия е приключило с постановен и влязъл в сила административен акт, за който не са налице основанията за отмяна или изменение, регламентирани в специалния закон, безспорно не са налице регламентираните в чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 6 от АПК предпоставки за допустимост на искането. С оглед на това, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.А.И. с постоянен адрес в гр. Бургас и настоящ адрес *** против Разпореждане № 2175-14-59#1/17.01.2020 год. на ръководител на ПО при ТП на НОИ гр. Плевен, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба с вх. № 1023-14-28/09.05.2019 год., подадена от жалбоподателката с формулирано искане за преизчисляване на отпуснатата й наследствена пенсия, съгласно чл. 81, ал. 2 от КСО.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: