№ 100
гр. Монтана, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231630200214 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 6477568 от
29.04.2022г. издаден от ОД на МВР – Монтана на Г. А. Ф. от град С. е
наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на
основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП.
Недоволен от така издадения Електронен фиш е останал Г. А. Ф., който
чрез адв.К. Н., САК обжалва същото с оплакване за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи.
Пълномощникът му в съдебно заседание доразвида доводите изложени в
жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не
взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя, както и
посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
1
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 29.04.2022г. система за видеоконтролиране на нарушенията на
правилата за движение по пътищата, ATCC Sitraffic ERS 400 била включена и
автоматично заснемала автомобилите, които се движат с превишена скорост.
След приключване на работната смяна операторите на мобилното устройство
снели информацията от камерата.
В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че на
29.04.2022г. в 21.03 часа на път РП 2-81, при км.96.988 при ограничение на
скоростта 60км/ч за извън населено място с автоматизирано техническо
средство, било заснето движение на лек автомобил „Х.К.“, с рег. № ХХХХХ,
със скорост от 95 км./ч. – над разрешената скорост от 60 км./ч. за този
участък в извън населеното място.
Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на
глоба, серия К № 6477568, в който като нарушител бил водача –
жалбоподател, съгласно декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, л.23 от делото, за
констатирано нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189
ал.4 във вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300.00 лева.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на
издадения Електронен фиш съдът установи, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, като не е посочена коректно
нарушената разпоредба от ЗДвП и не е в пълнота описано нарушението.
Видно от обстоятелствената част на атакувания акт установеното
нарушение касае превишаване на скорост от 60км/ч в извън населено място.
Като нарушента разпоредба е посочена чл.21 ал.1 от ЗДвП. В последната е
визирано, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта
в km/h: за извън населено място, с оглед видовете превозни средства е 80, 90,
80, 70, 50, 45, 40км/ч. Няма ограничение от 60км/ч както е визирано в
атакувания ЕФ. Ако се презюмира, че в случая наказващият орган е имал
предвид урегурлирана скорост с пътен знак В-26 от 60км/ч, то нито в
обстоятелствената част на ЕФ е вписано това, нито е посочена вярно
2
нарушената разпоредба, тъй като в този случай следва да бъде чл.21 ал.2 от
ЗДвП.
Разминаването между правната квалификация на нарушението и
описаната в санкционния акт фактическа обстановка, съставлява съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита. На фаза издаден
ЕФ нарушителят се защитава не само срещу фактите, описани от наказващия
орган, но и срещу правото. Словестното описание на нарушението и на
нарушените разпоредби, са сред императивно посочените в чл. 189 ал.4 ЗДвП
елементи от съдържанието на електронния фиш. В случая, в съобразителната
част на ЕФ е посочено, че е извършено нарушение на скорост извън населено
място, но такава в правната норма /60км/ч/ няма, от което съдът презюмира,
че има предвид такава въведена с пътен знак. Това фактическо описание на
конкретното проявление на нарушението в обективната действителност
обаче, не съответства на правните изводи на наказващия орган. Така, както е
описано словестно деянието, се субсумира в нарушение по чл. 21 ал.2 ЗДвП, а
не в нарушение по чл. 21 ал.1, както е посочил в ЕФ наказващият орган. В
случая евентуално наказващият орган е имал предвид, че ограничението,
въведено с пътния знак е 60 км/ч. Тя е различна от посочената в ал.1, според
която за МПС от категория „В“ ограничението за извън населено място е 90
км.ч. без пътен знак. В случая, нарушената правна норма е чл. 21 ал.2 ЗДвП.
Като е посочил погрешна правна квалификация наказващият орган е нарушил
съществено правата на нарушителя, който не следва да бъде наказан по текст
от закона, който не е нарушил.
Нормата на чл.182 ал.2, т.4 ЗДвП е административната санкция,
конкретния вид и размер на наказанието, което е отделен реквизит на ЕФ, а не
нарушената правна норма. Според тази разпоредба, водач който превиши
разрешената скорост извън населено място се наказва с глоба, която за
превишение от 31 до 40 км./ч. е в размер на 300 лв. В санкционната норма не
се прави разграничение дали ограничението е въведено с пътен знак или без
пътен знак. Релевантна за размера на наказанието е стойността на
разрешената и стойността на превишената скорост. Разрешената скорост е
тази, която не трябва да се превишава; в случая е сигнализирана с пътен знак
и тя за автомобили от категория „В“ (това са МПС с допустима максимална
маса, която не надвишава 3500 кг, за превоз на неповече от 8 пътници с
3
водач, или МПС с пет места) е различна от посочената в чл. 21 ал.1 ЗДвП. По
чл. 21 ал.1 ЗДвП е 90 км./ч., а с пътния знак по ал.2 тя е 60 км./ч. Или, от
правната квалификация - дали е по ал.1 или по ал.2 на чл. 21 ЗДвП, зависи
преценката на „разрешената скорост“ по чл. 182 ал.2, т.4 ЗДвП. Така както е
приел наказващия орган – че нарушението е по чл. 21 ал.1 ЗДвП, глоба не
следва да се налага по този текст, защото разрешената е 90 км./ч, а водачът е
управлявал с 95 км./ч. Очевидно, щом е определил глобата по реда на чл. 182
ал.2 т.4 ЗДвП, наказващият орган се е съобразил със стойността на
„разрешената“ с пътния знак скорост, която е 60 км./ч. Нарушение на правото
на защита е деецът да бъде наказан с глоба от 300 лв. за превишение на
скорост от 31 до 40 км./ч., тоест за нарушение по чл. 21 ал.2 ЗДвП, а да му е
вменена вина за нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДвП.
Изложеното обуславя извод, че правната квалификация в ЕФ не
съответства на словестно описаното нарушение и на санкционната норма.
Това е съществено нарушение на процесуалния закон, доколкото
обвиняването на едно лице в едно деяние и наказването му за друго деяние,
нарушава правото му да разбере в какво е обвинен и за какво е наказан.
Нещо повече, дори в описателната част на атакувания ЕФ не е посочено,
че е имало пътен знак В-26, а съдът по предположение, с оглед посочената
скорост от 60км/ч приема, че това е волята на наказващият орган. Това е
липса на описание на нарушението.
Предвид горното съдът намира, че тези съществени нарушения на
процесуалните правила водят до незаконосъобразност на атакувания ЕФ и
същият следва да се отмени.
В конкретният случай предвид констатираните нарушения съдът намира
за неналожително да излага мотиви относно това извършено ли е деянието от
наказания, извършено ли е виновно, правилно ли е определен размера на
наказанието.
По делото не се претендират разноски от административнонаказаният,
поради което съдът намира, че не е наложително да се произнася в тази
посока.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.3 т.2 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № №
6477568 от 29.04.2022г. издаден от ОД на МВР – Монтана, с което на Г. А. Ф.
от град С. е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00
лева на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5