№ 831
гр. Пазарджик, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220103136 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26 от
ЗЗД и чл. 55,ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба против „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №
137, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори В. М. В. и Г. А.
А. ищецът АНГ. К. З., ЕГН********** от с.Голямо Белово, общ.Белово
чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че на 09.02.2018г. е сключил с
ответника договор за заем CrediHome № 1182-00032417 за сумата от 700
лв. при ГПР в размер на 50.00 %, ГЛП в размер на 30,912 %, за срок от 12
месеца, като сумата, която следвало да върне възлизала на 822,60лв.
Твърди, че на същата дата между страните бил сключен договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417, според
който ищецът следвало да заплати на ответника допълнително сумата от
628,30 лв., от която пакет „Комфорт“ в размер на 73,92 лв., разпределена
на 12 месечни вноски по 6.16 лв. и застраховка защита пакет „Премиум
живот“ в размер на 554,40 лв. По този начин общата дължима на
ответника сума била в размер на 1450,90лв.
1
Счита, че договорът за допълнителни услуги е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване
на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от
ЗПК, както и по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Позовава се на
противоречие на договора за допълнителни услуги с добрите нрави, тъй
като с него се достига до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение и до злепоставяне на интересите
на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. На
следващо място сочи, че договорът е неравноправен по смисъла на чл.
143, т. 5 от ЗЗП, тъй като предвижда заплащане на необосновано висока
сума, чийто размер е над половината от размера на отпуснатия кредит.
Счита, че основната цел на така уговорената клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя и до допълнително увеличаване на подлежащата на
връщане сума. Договорът заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
понеже събирането на такси за допълнителните услуги е част от
дейността по управление на кредита и следва да са включени в ГПР,
като по този начин се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Така се
калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна
лихва, а поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по
допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания в кредитното правоотношение, което от своя
страна представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
Поддържа, че посочването на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, което
означава, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 4,
§ 1 от Директива 93/13/ЕО. Твърди, че е налице и нарушение на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското
законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. На следващо място се
2
позовава на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора
е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана
методика на формиране ГПР по кредита (кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият). Твърди, че в договора не е
посочено по ясен и разбираем за потребителя начин дали са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл не става ясно
какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или
бъдещи, доколкото е предвидена дължимост на сумата за допълнителни
услуги.
Поради това счита, че договорът за паричен заем е недействителен,
което води до недействителност и на договора за допълнителни услуги.
Счита, че договорът за допълнителни услуги противоречи на
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и води до заобикаляне на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, тъй като дава възможност за събиране на такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с действия по усвояване и управление
на кредита.
По изложените съображения моли да бъде прогласена нищожността
на Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-
00032417 от 09.02.2018г. и да бъде осъден ответникът да му заплати
сумата от 628,30лв., недължимо платена от ищеца въз основа на
недействителния договор, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноските по делото. Ангажира писмени
доказателства.
В с.з., проведено на 19.04.2022г. е допуснато намаление на претенцията
от 628, 30лв на 384,14лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Микро Кредит“ АД
чрез пълномощника си адвокат М. намира иска за недопустим, тъй като
е подаден от лице без валидно учредена представителна власт. Оспорва
истинността на представеното по делото пълномощно. По същество
намира иска за неоснователен. Твърди, че договорът за допълнителни
3
услуги е напълно самостоятелен спрямо договора за заем и няма
характер на договор за потребителски кредит, тъй като има за предмет
предоставяне на услуги, поради което спрямо него не са приложими
разпоредбите на ЗПК, а общите разпоредби на ЗЗД. Оспорва твърдението,
че договорът противоречи на добрите нрави. Твърди, че допълнителните
услуги не са нещо абстрактно, а носят реална полза за
кредитополучателя и цената на тези услуги е реално измерима. Посочва
примери в тази насока, изхождайки от цените на услугите, вписани в
Тарифата за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД.
Твърди, че ищецът реално се е възползвал от допълнителните
услуги от пакета „Комфорт“, а именно: „Разглеждане до минути“ и
„Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД“,
с което е спестила време и парични средства. Позовавайки се на съдебна
практика, заявява, че не всяка нееквивалентност представлява
нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само
значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации
е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. Твърди, че
договорът за допълнителни услуги не е неравноправен по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същият не съдържа уговорки за
заплащане на обезщетение или неустойка, нито е неравноправен по
смисъла на останалите хипотези на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП. Клаузите на
договора са индивидуално уговорени с ищеца и той по своя воля се е
обвързал с тях. Това твърдение извежда от искането за допълнителни
услуги, в което ищецът сам е заявил допълнителните услуги, които желае
да ползва. Ищецът е бил наясно с цената на всяка една от услугите по
пакет „Комфорт“, определена в Тарифата за допълнителни услуги на
„Микро Кредит“ АД.
Намира за несъстоятелно твърдението на ищеца, че предоставянето
на допълнителни услуги представлява „заблуждаваща търговска
практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Счита, че дори
и ищецът да е бил заблуден по някакъв начин, то това не означава, че
друг потребител или потребителите в по-голямата си част биха сторили
същото. Сочи, също така, че за да бъде развален договорът, следва
4
подобна търговска практика да бъде установена с акт на КЗП и да бъде
забранена със заповед на председателя й. Оспорва допълнителните
услуги, предмет на договора за допълнителни услуги, да са свързани с
усвояване и управление на кредита. Сочи, че липсва легална дефиниция
на това понятие и не е ясно съдържанието му.
Освен това твърди, че видът, размерът и действието, за което се
събират такси, са ясно посочени в Приложение № 1 – Описание на
допълнителните услуги към договора за допълнителни услуги към заем и
в Тарифата за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД. Твърди, че
допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване
на договора за кредит, както и че те нямат нищо общо с управлението и
усвояването на кредита. Дори и да се приеме, че те са свързани с
договора за кредит, счита, че съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК кредиторът има право да събира от кредитополучателя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит.
Твърди, че допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит по смисъла на чл.10а, ал. 1 от ЗПК са такива
услуги, които кредиторът не е длъжен да предоставя безвъзмездно и за
своя сметка на кредитополучателя, каквито услуги в случая са били
предоставени на ищеца. Позовава се на по-високия риск за кредитора
при отпускане на кредити от финансови институции в сравнение с
банките.
Твърди, че възнаграждението за допълнителни услуги не следва да
се включва в ГПР по кредита, тъй като се основана на отделно
облигационно отношение, което няма връзка с договора за кредит.
Въпреки това посочва, че в договора за заем е посочен фиксиран ГПР и
общата сума за погасяване по договора. Посочва кои от допусканията
съгласно т. 3 от Приложение № 1 са взети предвид при изчисляване на
ГПР по договора, а по отношение на останалите сочи, че не са относими,
тъй като договорът не друга предвижда възможност за изменение на
размера на ГПР и на лихвата, освен при изцяло или частично предсрочно
погасяване на кредита. Счита, че тъй като ГПР се изчислява по формула,
5
съдържаща се в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, няма законово
задължение същата да бъде посочена в договора за кредит.
По отношение на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД поддържа, че
същият е изцяло неоснователен и недоказан.
Не било вярно, че ищецът заплатил на ответното дружество цялата
сума по договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-
00032417 и освен договореното възнаграждение по него в размер на
628,32лв, то ищецът дължал и по договора за заем CrediHome № 1182-
00032417 сумата от 822,60лв
Признава, че ищецът е изплатил на ответника обща сума в размер
на 726лв., от които 411,30лв. по договора за заем и 314,16лв. по договора
за допълнителни услуги. Считано от 10.09.2022г. ищецът преустановил
плащанията си и останало да дължи сумата от 411,30лв, представляваща
остатъка от задължението по договора за заем CrediHome № 1182-
00032417, ведно със законната лихва, считано от датата на падежа на
седмата вноска – 10.10.2018г. – в рамер на 126,03лв.
Ищецът бил платил сумата от 314,16лв по договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1182-00032417, като останала дължима
сумата от 314,16лв, представляваща остатъка от задължението по
договора, ведно със законната лихва, считано от датата на падежа на
седмата вноска – 10.10.2018г. – в рамер на 96,26лв.
Твърди, че договорената вноска за застраховка Защита пакет
„Премиум Живот“ не е недействителна, тъй като застрахователната
полица е издадена от ЗК „Уника Живот" АД по силата на отделен
договор, сключен между застрахователя и заемополучателя чрез
ответника като посредник, както и че сключването на договор със
застрахователя е в резултат от изрично изразената воля на
заемополучателя. Твърди, че сключването на застраховка не е
предпоставка за отпускане на кредита и е пряко свързана със
самостоятелно правоотношение по застрахователен договор, по който
ответникът не е страна. Твърди, че по силата на договора за
6
допълнителни услуги е заплатил на застрахователя целия размер на
застрахователната премия по застрахователната полица срещу
договорката ищецът да му върне заплатената сума за застрахователната
премия на равни месечни вноски без олихвяване. Тъй като
застрахователната премия се дължи на трето лице, а не на заемодателя,
счита, че стойността й не следва да се включва в размера на ГПР по
кредита. По изложените съображения моли за прекратяване на
производството по делото като недопустимо, а при условията на
евентуалност – за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Претендира разноски. Ангажира доказателства.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от приложените по
делото писмени доказателства – договор за заем, погасителен план, искане за
заем, общи условия към договор за заем CrediHome, че на 09.02.2018г. са
сключили договор за заем CrediHome № 1182-00032417 за сумата от 700 лв.
при ГПР в размер на 50.00 %, ГЛП в размер на 30,912 %, за срок от 12 месеца,
като сумата, която следвало да върне възлизала на 822,60лв. На същата дата
между страните е сключен и договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome № 1182-00032417, по силата на който заемодателят е предоставил
на заемателя пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, включващ: 1.
Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на
„Микро Кредит“ АД; 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на
„Микро Кредит“ АД; 4. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5.
Без наказателна лихва за просрочие до 15 дни срещу заплащане на 12 месечни
вноски, всяка от които в размер на 6.16 лв., както и застраховка защита пакет
„Премиум живот“ в размер на 554,40 лв.
За сключването на застраховката е издадена застрахователна полица за
застраховка „Защита“ № МС320141182 - 00032417 от 09.02.2018г. от
застрахователна компания „Уника Живот“ АД.
Съгласно приетото по делото без възражения от страните
заключение на съдебносчетоводната експертиза сумите, които са платени
7
от ищеца за погасителни вноски по договор за заем CrediHome № 1182-
00032417 са общо в размер на 726лв., от които 323,32лв главница, 88,52лв
възнаградителна лихва и 314,16лв за допълнителни услуги – застраховка
в размер на 277,20лв и пакет „Комфорт“ в размер на 36,96лв.
Във връзка със застрахователната полица за застраховка „Защита”
№ МС320141182 - 00032417 от 09.02.2018г. от страна на „Микро Кредит”
АД е заплатена на ЗК „Уника Живот” АД 13.03.2018г. сумата от 554,40лв.
От услугите, включени в пакет „Комфорт“ ищецът реално е
ползвал само допълнителната услуга „Безплатно внасяне на вноска
директно в офис на „Микро Кредит” АД”, но не е заплащал никакво
възнаграждение за това. При условие, че ищецът не ползваше
привилегиите на пакет „Комфорт”, то стойността на използваната от
него услуга (съгласно Тарифата за допълнителни услуги на „Микро
Кредит” АД – в сила от 23.07.2014 г.) би била 72.00 лв. (при 12 бр.
погасителни вноски по договора за заем х 6.00 лв. за всяка), а реално
36.00 лв. (направени от същия 6 бр. погасителни вноски).
Предмет на делото са кумулативно съединени установителни
искове за нищожност на договор за допълнителни услуги към договор за
заем поради противоречие със закона, който е с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
поради накърняване на добрите нрави – с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД и поради неравноправност – с правно основание чл. 146,
ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и осъдителен иск за
връщане на дадено без основание, който е с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД. Основателността на исковете за нищожност на
договора за допълнителни услуги към договора за заем предполага
наличие на сочените от ищеца основания за нищожност на договора,
които следва да бъдат установени от него при условията на пълно и
главно доказване по делото. Основателността на иска за неоснователно
обогатяване предполага заплащане на сочената от ищеца сума на
ответника, което обстоятелство следва да бъде установено при условията
на пълно и главно доказване от ищеца. В тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
8
основание за задържане на сумата, в т.ч. наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за
допълнителни услуги към договора за заем.
Сключеният между страните по делото договор за заем CrediHome
№ 1182-00032417 от 09.02.2018г. има правната характеристика на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, а договорът за
допълнителни услуги към договор за заем CrediHome № 1182-00032417
има своето правно основание в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, доколкото е сключен
между заемодателя и заемателя въз основа на договор за потребителски
кредит и има за предмет допълнителни услуги, които заемодателят ще
предостави на заемателя във връзка с отпуснатия кредит. Договорът за
допълнителни услуги има акцесорен характер, тъй като не може да
съществува без предварително сключен между същите страни договор за
потребителски кредит. Поради това неговата действителност следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите
изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. Съдът следва да се
произнесе по съответствието на договора със законовите изисквания за
неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания.
Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК страните по
договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но
същите следва да са уговорени в съответствие с разпоредбите на чл. 10а,
ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и
също действие, както и с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК,
предвиждаща видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора. Договорът
за допълнителни услуги, който е сключен между страните, вменява в
тежест на заемателя да заплати на заемодателя едновременно с
дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на
предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по
естеството си представляват действия по усвояване и управление на
кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, присъщи са на
кредитирането и би следвало да са безплатни за заемателя. Поради това
9
същият противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Клаузите в договора за допълнителни услуги са формулирани
неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК, тъй като нито една от закупените допълнителни услуги няма
стойностно измерение, от което да се установи нейната тежест в
ежемесечните вноски, дължими по допълнителния пакет, както и
съразмерността им с цената, която се заплаща за ползването им. В този
смисъл клаузите противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК,
поставяща изискване видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Видно от съдържанието на договора
за допълнителните услуги същите са пряко свързани с договора за
потребителски кредит. Една част от тях засягат начина на погасяване на
задълженията по кредита (посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноска, внасяне на вноски от името и за сметка на клиента
по банковата сметка на заемателя, внасяне на вноска директно в офис на
заемателя), друга част касае последващото изменение на заемното
правоотношение (предоговаряне и разсрочване на заема и не
начисляване на наказателна лихва при просрочие при закъснение до 15
дни), а трета част обезпечава изпълнението на кредита при смърт,
трайна пълна неработоспособност над 50 % вследствие на заболяване
или злополука и хоспитализация вследствие на заемателя (застраховка
пакет „Премиум Живот“). Същите са били известни на кредитора към
момента на сключване на договора за потребителски кредит, тъй като
договорът за допълнителни услуги е сключен едновременно с договора за
потребителски кредит, а застрахователният договор – и с
посредничеството на заемателя. Поради това дължимите за тях
възнаграждения представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК
следва да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява
кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство, чиято стойност не е включена в
определения в договора за кредит ГПР и води до значително, дори
драстично увеличение на тежестта на задължението на заемателя. По
10
този начин се стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на
законната лихва, особено като се има предвид, че уговореният в договора
за кредит ГПР е в размер на 50.00 %, като в тази стойност не е включено
възнаграждението за допълнителните услуги. Договорът за
допълнителни услуги е сключен в нарушение на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Добрите нрави са неписани
общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи
или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За
противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и
се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Поемането на задължение от страна на
заемателя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги, чието
предоставяне представлява бъдещо несигурно събитие, е уговорено
единствено в интерес на заемодателя. То увеличава неимоверно тежестта
на задължението на потребителя, тъй като се кумулира към
задълженията му по договора за заем, внася значително неравноправие в
правоотношението, а престациите на страните са явно нееквивалентни.
Срещу правата, „предоставени“ с договора за допълнителни услуги, с
които по правило потребителят разполага и без изричното им уговаряне
– например да внася вноските в офис на кредитора или да ги превежда
по банковата му сметка, да предоговаря условията по кредита и да го
разсрочва, при кредит в размер на 700 лв. потребителят се задължава да
заплаща възнаграждение в размер на 35 лв., утежняващо разходите по
кредита освен с договорната лихва от 30,91 %, допълнително с още 5 %.
Касае се за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически от другата и се ползва със засилената защита на ЗЗП и
ЗПК. Уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги третира
неравноправно икономически по-слабия участник в оборота, като
недостигът на материални средства за един субект се използва за
облагодетелстване на друг. Поемането на задължение от потребителя да
заплати възнаграждение за посочените допълнителни услуги
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20
във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като принципите на
11
добросъвестност и справедливост в договарянето изискват потребителят
да заплаща такса за реалното ползване на определена услуга, а не за
бъдещо и хипотетично ползване на такава, както е уговорено в случая.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза се
преценява към датата на сключване на договора, поради което
последващото ползване на една или повече от допълнителните услуги е
ирелевантно и не превръща неравноправната клауза в равноправна. В
случая възнаграждението се дължи само за възможността да бъдат
предоставени допълнителните услуги, без към момента на сключване на
договора да има яснота дали и кои от тези услуги ще бъдат реално
ползвани от потребителя. Възможно е въпреки заплащането на услугите,
на практика те изобщо да не бъдат реализирани. Например по делото
няма доказателства за това заемателят да е бил посещаван в дома му за
събиране на месечните вноски, нито да е предоговарял и разсрочвал
кредита. По делото са налице данни ищецът да се е възползвал реално от
предоставената му допълнителна услуга за безплатно внасяне на вноски
директно в офис на „Микро Кредит” АД, но това не променя факта, че се
касае за право, предоставено на потребителя със самия факт на
сключване на договора за потребителски кредит. Освен това липсата на
стойностно изражение на тази конкретно използвана от потребителя
услуга прави невъзможно разграничението й от останалите предоставени
само като възможност услуги. Самата Тарифа за допълнителни услуги на
„Микро Кредит“ АД, която е съставена едностранно от търговеца и
предвижда заплащане на такса за плащане по кредит в офис на
търговеца в размер на 2 % от внесената сума, но не по-малко от 6 лв.,
както и такса за предоговаряне, разсрочване или друга промяна по
условията на кредит в размер на 5 % от размера на кредита, но не по-
малко от 50 лв. и други, накърнява основните принципи в гражданските
и търговските отношения и съдържа неравноправни клаузи по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е
съставена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. На практика
тарифата лишава потребителя от възможността да изпълни
12
задължението си за погасяване на месечните вноски без да заплати
допълнителна такса.
При това добросъвестността изисква таксата да се заплаща за
реално извършено от търговеца действие и стойността й да съответства
на разходите, които търговецът би понесъл за извършването му. В случая
не става ясно заплащането например на таксата за внасяне на вноска по
кредит в офис на търговеца, чиито размер е обвързан с размера на
внасяната сума, за какво точно действие от страна на търговеца се
дължи и каква е неговата себестойност, при положение, че двустранният
характер на заемното правоотношение задължава кредитора да получи
от длъжника надлежно престираната сума под угрозата от забава на
кредитора по смисъла на чл. 95 от ЗЗД. В нарушение на изискванията за
добросъвестност и защита на правата на потребителите е уговорена и
клаузата за заплащане на застрахователна премия по застраховка пакет
„Премиум живот“. Съгласно чл. 4.3. от договора за допълнителни услуги
в случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с
посредничеството на „Микро Кредит“ АД и заплащането на дължимата
еднократна застрахователна премия да се финансира от същия търговец,
то в този случай клиентът ще дължи връщане на сумата на дружеството
на равни вноски.
От съдържанието на сключения договор се установява, че ищецът е
избрал да сключи застраховка защита пакет „Премиум живот“ със ЗК
„Уника“ АД с посредничеството на ответното дружество при уговорена
премия, разсрочена на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на по
46,20 лв., с ден на изплащане – 10-то число на месеца. Така постигнатите
уговорки сочат на правоотношение по договор за потребителски кредит
под формата на заем, по силата на който „Микро Кредит“ АД е поел
задължението да заплати на застрахователя дължимата от заемателя
застрахователна премия, която последният се е задължил да върне
разсрочено на кредитора. В този смисъл приложими са отново
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Уговорката за заплащане на
застрахователна премия противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.
7, 9 и 10 от ЗПК, тъй като не съдържа условията за усвояване на кредита,
13
лихвения процент по кредита, ГПР и условия за прилагането му. Същата
накърнява добрите нрави, тъй като насрещните престации са
нееквивалентни и тежестта на задължението на потребителя се
увеличава прекомерно. Показателен за това е фактът, че размерът на
застрахователната премия по застраховката представлява 1/3 от размера
на предоставената в заем сума. Освен това съгласно чл. 4.8. от договора
за допълнителни услуги цената на застраховката се дължи от
потребителя дори и в случаите на предсрочно погасяване на договора за
заем, както и при отказ от услугата, т.е. възнаграждението за
допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били
предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора. По
този начин заемателят остава задължен да заплати остатъчната стойност
на възнаграждението за допълнителни услуги въпреки, че договорът
между страните е прекратен поради предсрочното му погасяване, което
изключва възможността заемодателят да предостави на заемателя
посочените и предварително заплатени допълнителни услуги. Това от
своя страна води до неравноправност на клаузата по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 15 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като налага на
потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна –
търговецът или доставчикът, не изпълни своите задължения. Съгласно
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП клаузите на договора за допълнителни услуги са
нищожни, тъй като по делото не е установено да са индивидуално
уговорени, а и липсват твърдения в тази насока. Напротив от начина, по
който е представено съдържанието на договора, може да се предположи,
че същият е бил изготвен предварително от търговеца и в този вид е бил
предложен на потребителя. Поради това, когато е сключвал договора,
потребителят не е имал реална възможност да влияе върху съдържанието
му. С оглед изложеното съдът приема, че договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от
ЗПК поради противоречие с императивни законови разпоредби, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради накърняване на добрите
нрави и на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 15 и 20 от
ЗЗП поради неравноправност. Нищожните договори не произвеждат
правно действие в отношенията между страните. По общото правило на
14
чл. 34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде
унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко,
което е получила от нея.
Не се спори, установява се и от заключението на
съдебносчетоводната експертиза, че ищецът е заплатил 384,14лв по
договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417 от
09.02.2018г. С оглед установената от съда нищожност на договора за
допълнителни услуги тази сума се явява недължимо платена без
основание и следва да бъде върната на ищеца. Ирелевантно е
установеното по делото обстоятелство, че ответното дружество е
заплатило на застрахователя платената от ищеца застрахователна
премия, тъй като за наличие на неоснователно обогатяване е достатъчно
и необходимо да се установи липса на правно основание за разместване
на блага между правните субекти, в случая между заемателя и
заемодателя. Без значение за неоснователното обогатяване са
облигационните отношения на една от страните с трети лица. С оглед
изложеното следва да бъде постановено решение, с което предявените
искове да бъдат уважени изцяло, като договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г. бъде обявен за
нищожен и ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата
384,14лв., като платена без основание, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
Неоснователна е претенцията по насрещния иск, предявен за сумата от
947,75лв, от които 411,30лв по договор за заем CrediHome № 1182-00032417
от 09.02.2018г., 126,03лв законна лихва, 314,16лв по договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г. и 96,20лв
законна лихва. Установено е от заключението на СТЕ, че ищецът предсрочно
е погасил задължението си по договор за заем CrediHome № 1182-00032417 от
09.02.2018г., затова и не дължи лихва върху претендираната сума. По
отношение на претенцията във връзка с договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г. – същият е нищожен и
затова ищецът не дължи по него суми.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски, но по делото няма данни за
15
направата на такива, поради което разноски в полза на ищеца не следва
да се присъждат. На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв. в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в минимален размер за всеки от
кумулативно предявените искове съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на делото – общо 900лв, по 300лв за всеки от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 във връзка са чл. 83, ал. 2 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда дължимата
държавна такса с оглед материалния интерес – 100лв
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г., сключен между
АНГ. К. З., ЕГН********** от с.Голямо Белово, общ.Белово и „Микро
Кредит“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано от
изпълнителните директори В. М. В. и Г. А. А., поради противоречие със
закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4
от ЗПК, накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и
неравноправност – чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 15 и 20 от
ЗПК.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3,
представлявано от изпълнителните директори В. М. В. и Г. А. А. да
заплати на АНГ. К. З., ЕГН********** от с.Голямо Белово, общ.Белово на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 384,14лв.,
представляваща заплатена без основание сума по договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417 от
09.02.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
16
исковата молба – 03.09.2021г., до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137,
ет. 3, представлявано от изпълнителните директори В. М. В. и Г. А. А.
против АНГ. К. З., ЕГН********** от с.Голямо Белово, общ.Белово насрещен
иск за сумата от 947,75лв, от които 411,30лв по договор за заем CrediHome №
1182-00032417 от 09.02.2018г., 126,03лв законна лихва, 314,16лв по договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417 от
09.02.2018г. и 96,20лв законна лихва.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3,
представлявано от изпълнителните директори В. М. В. и Г. А. А. да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
на адвокат М.В. М. от Адвокатска колегия – Пловдив със служебен
адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3,
представлявано от изпълнителните директори В. М. В. и Г. А. А. на
основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГПК да заплати по
сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
17