Р Е Ш Е Н И Е
№ 1693
гр. Пловдив, 11. октомври 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурор ТОДОР ПАВЛОВ,
като разгледа КАНД № 1633 по описа на съда за 2022г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от ТД на
НАП-Пловдив, чрез процесуален представител по пълномощие, срещу Решение № 783
от 10.06.2021г. на РС-Пловдив, XХIII н.с. постановено по АНД № 1912/2021г., с
което е отменено Наказателно постановление № 550813-F581228/10.12.2020г. издадено
от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на
„ФОНДАЦИЯ ГЕРМАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Екзарх Йосиф“ № 7А, представлявано от Л.Г.Т.,
на основание чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност е наложено административно наказание - имуществена санкция
в размер на 902,30 лева, за нарушение на чл.180, ал.2, във връзка с чл.180,
ал.1 от ЗДДС, във вр.с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и
чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваният
съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен. Прави възражение за неправилно
приложение на материалния и на процесуалния закон и необоснована преценка на
събраните по делото доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба „Фондация Германо
– Български център за срещи“, чрез пълномощника адв. К., в нарочен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли
да се остави в сила обжалваното решение.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението на районния
съд е правилно и следва да се остави в сила.
Пловдивският административен съд, като провери
законосъобразността на въззивното решение, във връзка с наведените от
жалбоподателя оплаквания, и с оглед на приложените към делото доказателства,
намери следното :
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес -
страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба на
„Фондация Германо – Български център за срещи“ против Наказателно постановление
№ 550813-F581228/10.12.2020г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в
ТД на НАП - гр. Пловдив, с което е наложена имуществена санкция в размер на
902,30лв. на основание чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1 ЗДДС за нарушение по
чл. 180, ал. 2 от ЗДДС.
От фактическа страна е установено, че при
проверка, документирана с Протоколи № **********/25.09.2020г., №
**********/30.10.2020г. и № **********/18.11.2020г. данъчнозадълженото по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС лице провежда обучителни курсове по немски език
и префактурира наем и консумативни разходи. Прието е, че не се касае за
освободени доставки по смисъла на чл. 41, т. 1, б "а" от ЗДДС,
съответно в приложното поле на чл. 26,
ал. 5, т. 4 от ЗДДС. От тук е мотивирано, че се формира облагаем оборот за
регистрация по ЗДДС, но не е подадено заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен
срок от изтичане на периода от 01.09.2017г. до 30.04.2018г., през който е
достигнало облагаем оборот над 50 000лв. (54 360лв.), т.е. до 07.05.2018 г.
включително. За периода от 01.11.2018г. до 06.10.2020г. /датата предхождаща
датата, на която е регистрирано/, лицето е следвало да начислява данък за
извършените от него облагаеми доставки по ЗДДС /по аргумент от разпоредбата на
чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС/. За периода 01.02.2019г. – 28.02.2019г. е констатиран
оборот в размер на 5413,80 лева, като приходът от извършените продажби е
формиран на база издадените фактури и представени банкови извлечения. Според
проверяващите, ако лицето било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли
ДДС в общ размер на 902,30лв. за извършените от него облагаеми доставки за
периода 01.02.2019г. - 28.02.2019г. по реда на чл. 86. ал. 1 от ЗДДС, като
издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка за доставката на
отделен ред; посочи издадения документ в дневник за продажби за месец 02.2019г.,
а по отношение на продажбите към данъчно незадължени ФЛ е следвало на основание
чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС да състави отчет за извършените продажби, съдържащ
обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, да отрази
отчета за продажби в дневника за продажби за месец 02.2019г., като включи
размера на данъка по извършените доставки в справката -декларация за данъчен
период м. 02.2019 г., като справката-декларация и дневникът за продажби е
следвало да подаде в ТД на НАП – гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца,
следващ съответния данъчен период, а именно до 14.03.2019г. включително. От тук
е прието, че на 15.03.2019г. в гр. Пловдив е извършено нарушение на чл. 180,
ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС
и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС. Съставен е АУАН, а въз основа на него и оспорваното
НП.
За да го отмени, районният съд е изложил
подробни и обосновани мотиви. Приел е, че АУАН и НП не отговарят на
изискванията на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН поради липсата на изложени факти
относно факта дали се касае за доставки на стоки или услуги, които
представляват два самостоятелни вида облагаеми доставки, техния брой, момента
на извършване, вида и предмета и стойност на конкретните доставки, за които
наказващия орган твърди, че са облагаеми. Мотивирал е липсата на яснота в хода
на административнонаказателното производство относно това защо наказания субект
според наказващия орган не представлява културно -просветна институция по
смисъла на чл. 41, т. 1, б. „а“, предл. предпоследно от ЗДДС, предвид
възможността доставките да са освободени. Прието е и, че са необосновани
изводите за облагаемост на доставките, състоящи се в префактуриране на разходи,
тъй като префактурирането на разходи може да представлява облагаема доставка,
но не във всички случаи, а само ако естеството на отношенията между страните е
такова, че може да се направи извод, че между тях реално е извършена доставка,
цената на която са префактурираните разходи.
Решението е правилно. Изложените мотиви се споделят
от касационния състав и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът препраща към
тях.
В оспорваното НП, както и в АУАН, въз основа
на който е постановено, действително липсва посочване на брой, на дата на
извършване и на естество на доставките, за които се твърди, че са облагаеми.
Това е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на
НП. Изискванията относно съдържанието на наказателното постановление са
завишени, защото именно наказателното постановление очертава рамките на доказване
в производството пред съда. Следва да се отбележи, че и в хода на проведеното
съдебно производство не са приобщени
доказателства за установяване на горните обстоятелства. Противно на твърденията
в касационната жалба, такива доказателства няма, а съставените от проверките
протоколи не съдържат такава информация. В тях има информация относно вида на
доставките, но така, както са описани, те не съвпадат напълно с констатациите в
НП. В протоколите се посочва, че издадените 16бр. фактури за период 20.09.2019г.
– 10.09.2020г. са с предмет тест за определяне на ниво на немски език,
префактуриране на наем, консумативи, без да става ясно кои от тези 16 броя
фактури касаят процесния период. А в НП е констатирано, че лицето провежда на
територията на страната обучителни курсове по немски език и префактурира наеми
и консумативни разходи. Разминаването не е уточнено и не може да се извлече
конкретика на база на представените доказателства. Направено е описание на
облагаемия оборот, без да е ясно на база на какво е извлечена тази информация.
В представените протоколи, представляващи доказателства, на които се позовава
административнонаказващият орган, са посочени по номер фактури за целия
проверяван период без да е ясно за процесния период кои от тях са дали основание
да се формират направените изводи. Така, на практика в НП липсва конкретно
описание на фактическия състав на вмененото нарушение.
По изложените съображения съдът намира
обжалваното решение за правилно и то ще се остави в сила.
Ето
защо Административен съд-Пловдив, ХХI касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 783 от 10.06.2021г. на РС-Пловдив, XХIII н.с. постановено по АНД №
1912/2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: