О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………..
Гр.Плевен, 27.05.2020година.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І В.гр.състав, в закрито заседание на двадесет и седми май, през две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
и с участие на секретаря…………………………………………..в присъствие на прокурора………………………………………………….…………...като разгледа докладваното от съдията…………ТАТЯНА БЕТОВА………….ч.гр.д. № 299 по описа на съда за 2020година, и за да се произнесе, съобрази:
Производството пред Плевенски окръжен съд е образувано, на основание частна въззивна жалба, подадена от Н.Й.Н. - ищец по гр.д.№926/2019г. по описа на Червенобрежки районен съд, против определение № 422/24.09.2019г., постановено по същото дело, в частта, с която на основание чл.83 от ГПК му е отказано освобождаване от държавна такса. В жалбата се твърди, че ищецът има задължение за издръжка на непълнолетно лице, които са с приоритет пред интересите на фиска. Твърди, че не получава рента от наследствените си имоти, тъй като все още няма делба между наследниците. Моли да бъде отменено определението в обжалваната му част като неправилно и се позовава на съдебна практика – определение № 44/18.01.2017г. по ч.гр.д. № 4453/2016г. на ВКС на РБ.
С оглед на едностранния характер на производството, препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.
Въззивният съд, като провери данните по делото, констатира следното:Частната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
От приложеното гр.д.№926/2019г. по описа на Районен съд-Червен бряг се
установява, че делото е образувано по искова молба на Н.Й.Н. подадена против
Областна дирекция“***“-Плевен, Служба „***“-Червен бряг.Като контролираща
страна, на основание чл.31, ал.2 от ГПК е посочена Министерството на
регионалното развитие, а като правно основание на претенцията - чл.124, ал.1 и
ал.4 от ГПК, чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария и чл. 6 от ЕКЗПЧОС.
Исковата молба е нередовна и е оставена без движение.
С обжалваното определение от 24.09.2019г., за да откаже освобождаване от
ДТ, районният съд е приел следното : Дължимостта на държавна такса от ищеца се
определя от обстоятелството, че правораздаването е публична услуга. За да се
осигури достъп до правосъдие законодателят с разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е установил, че по преценка на съда, но съобразно законоустановени
критерии, поради липса на достатъчно средства да ги заплатят, от такси и
разноски за производството се освобождават физически лица, т.е. освобождаването
е с оглед на конкретната преценка на съда за възможностите на определено лице
да понесе разходите за производството. Към молбата за освобождаване от държавна
такса и разноски ищеца е приложил декларация и заварено копие на разпореждане
за отпускане на пенсия от НОИ от 11.10.2018г. Съдът се е позовал на служебно
известния му факт, че по гр.д.№ 790/2019г. по описа на РС-Червен бряг, по което
докладчик е същия, през месец август 2019г. ищецът Н.Н. е заплатил хонорар в
размер на 1200 лв. на упълномощеният от него адв.Г.С. - пълномощно от 04.08.2019г. Нещо повече –
съдът е констатирал, че декларираното от молителя с представената по настоящото
дело декларация е в противоречие с твърдяното в другата искова молба, а именно,
че притежава в съсобственост с други лица земеделска земя. Поради това съдът е приел,
че ищецът Н. има достатъчно средства да заплати в пълен размер дължимата по
делото държавна такса.
Въззивният съд напълно споделя изложените от районния доводи. Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:1. доходите на лицето
и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6.
възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Какви са данните в процесния случай? – В исковата молба Н. е поискал освобождаване
от ДТ, тъй като „поради присвоени мои плащания по ДОО все още не е решен
въпроса с окончателния размер на пенсията.“ Към молбата са представени следните
писмени доказателства: Разпореждане, издадено от НОИ за отпусната пенсия в
размер на 176.46лв. и декларация за материално и гражданско състояние, в която е
ищецът е декларирал, че притежава два апартамента –един в гр.София и един в
гр.Червен бряг. Не е декларирал притежавани земеделски земи. Като единствен
доход на семейството си е посочил пенсията си в размер на 176.46лв. и заплата
на съпругата му от 650лв. Декларирано е обстоятелството, че дължи издръжка на
непълнолетната си дъщеря Т.Н.Н.. В частната жалба е изложено твърдението, че
жалбоподателят не получава рента от наследствени земеделски имоти, тъй като те
реално не са поделени между наследниците, което имплицитно съдържа в себе си
признанието, че притежава земеделска земя, която не е декларирал в
представената пред РС декларация. Това обстоятелство „подкопава“ достоверността
и на другите декларирани обстоятелства. На настоящия състав на съда са служебно
известни огромния брой дела, които години наред Н.Й.Н. води във връзка с
възстановяване на земеделски земи в района на РС-Червен бряг, както и
обстоятелството на заплатения по гр.д.№ 790/2019г. по описа на РС-Червен бряг/заведено
по същото време с настоящото/, адвокатски хонорар в размер на 1200лв., тъй като
се е произнасял като въззивна инстанция по него.
Въззивният съд, като прецени обстоятелствата, визирани в разпоредбата на
чл.83, ал.2 от ГПК с оглед на събраните доказателства за имущественото и семейно положение на ищеца Н.Й.Н.,
приема следното: Декларираните от ищеца парични доходи от пенсия и заплата на
съпругата му не са единствения доход на семейството. Макар че издържа и
непълнолетно дете, Й. очевидно реализира доходи от поне единия от двата си
жилищни недвижими имота, а също и от възстановени му земеделски земи, които му
позволяват както да води неимоверен брой граждански дела, така и да заплаща
адвокатски възнаграждения на адв. Г.С., който се явява по част от тях. Несъстоятелен
е доводът, че от земеделските земи не може да се получава доход, тъй като са
неподелени реално между наследниците, тъй като това не е пречка общо да се предоставят
под аренда и да се реализират доходи съобразно правата на всеки наследник в
съсобствеността.
При тези данни въззивният съд приема, че не са налице предпоставките на
чл.83, ал.2 от ГПК, за освобождаване на ищеца Н.Й.Н. от заплащане на държавна
такса по заведения от него установителен иск. След като може да си позволи
разходи за адвокатска защита на значителна стойност и водене на множество
еднотипни дела, няма основание да се счита, изхождайки само от представената
декларация, че паричните му средства са недостатъчни за заплащане на държавна
такса за водене и на настоящото. Ето защо следва да се приеме, че имущественото
състояние на ищеца му позволява да заплати дължимата държавна такса. В противен
случай ще се стигне до злоупотреба с права и до противоречие с волята на
законодателя да бъде осигурен достъп до правосъдие на граждани с финансови
затруднения.Освобождаването от държавна такса може и да стимулира склонността
на ищеца да завежда отново и отново производства, прекратени поради
недопустимост на иска. Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения,
Плевенският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 422 на Червенобрежки районен съд от 24.09.2019г. по гр.д. № 926/2019г. по описа на съда, с което е отказано освобождаване от държавна такса, на основание чл.83, ал.3 от ГПК.
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС на РБ
в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: