№ 7364
гр. С., 12.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110157509 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 225 ГПК.
Съдът е сезиран с молба, подадена от А. Д. Х. – трето за настоящия спор лице, с
която същият заявява, че иска да встъпи главно по делото, предявявайки срещу
страните (С. Г. К., ищец и Р. Д. Е., ответник) иск за прогласяване на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД нищожността на сключения помежду им договор за покупко-продажба,
за който е съставен нотариален акт № 188, том V, рег. № 13 000, дело № 901/2016 г., на
нотариус В. Б., по отношение на гараж, построен на 19,40 кв.м. при съседи: от три
страни двор и гараж на А. Х., разположен в дъното на дворното място откъм границата
с парцел XXII-7 в кв. 449 по плана на гр. С., местността Центъра, находящ се на ул.
„П., поради противоречие на същия с добрите нрави.
В молбата си третото лице А. Х. развива съображения, че договорът е противен
на добрите нрави, тъй като ответникът Р. Е. е следвало да премахне гаража, а не да го
продава на ищеца С. К.. Освен това договорът противоречал и на съдебното решение, с
което Е. е била осъдена да премахне гаража. Излага съображения, че е собственик на
57/100 идеални части от дворното място, в което е построена жилищната сграда и на
два от общо трите етажа на жилищната сграда. Подържа, че праводателите на
ответницата са изградили гаража в дворното място без необходимите строителни
книжа, с оглед което и по иск на Х. ДЕ. е била осъдена да премахне гаража, което тя не
сторила.
Съдът, като взе предвид предмета на делото, исканията, заявени с подадената от
А. Х. молба за главно встъпване, разпоредбите на чл. 225 ГПК и относимата съдебна
практика, намира, че искането на третото лице да встъпи главно следва да се остави
без уважение, като съображенията за това са следните:
Настоящото производство е образувано по искова молба подадена от С. Г. К., с
която срещу Р. Д. Е. е предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне
на договор за продажба на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 188,
том V, рег. № 13 000, дело № 901/2016 г., на нотариус В. Б., по отношение на гараж,
построен на 19,40 кв.м. при съседи: от три страни двор и гараж на А. Х., разположен в
дъното на дворното място откъм границата с парцел XXII-7 в кв. 449 по плана на гр.
С., местността Центъра, находящ се на ул. „П., който съгласно КККР представлява
сграда с идентификатор 68134.103.82.2; иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 10
1
481,80 лева, предявен като частичен, която сума представлява заплатената цена за
гаража, връщането на която се дължи по разваления договор, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата 5449,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху главното вземане
за периода 01.11.2018 г. – 17.10.2023 г., също предявен като частичен.
Съгласно чл. 225, ал. 1 ГПК третото лице, което има самостоятелни права върху
предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.
С т. 9б на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013
г., ОСГТК, се дават задължителни разяснения относно процесуалната фигура на
главното встъпване, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво
решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които
претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по
първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти
същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Чрез предявяване
на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице в процеса претендира
самостоятелни права върху предмета на спора. То има правен интерес, както да
получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на
вече предявения иск.
В Решение № 21 от 04.03.2020 г. по гр. д. № 2087/2019 г. на І г. о., Определение №
145 от 07.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2763/2016 г. на ІІ г. о., Определение № 174 от
17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3477/2017 г. на ІІ г. о., пък се посочва, че главно встъпване е
допустимо, когато встъпващият предявява самостоятелно право върху предмета на
спора, като заявява претенция, че спорното право, предмет на първоначалния иск, му
принадлежи изцяло или отчасти. Претендираното от това лице право трябва да е
несъвместимо със спорното право, предмет на първоначалния иск, така че уважаването
на иска на главно встъпилото лице да осуети уважаването на първоначалния иск и да
обуслови отхвърлянето му. За да е допустимо главното встъпване третото лице трябва
да твърди, че е носител на право, което изключва правата на страните по спора и
предполага тъждественост на предмета на първоначалния иск с този на главно
встъпилото лице. В този смисъл са още Определение № 60160 от 14.12.2021 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4317/2021 г., II г. о., ГК, Определение № 246 от 23.09.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4505/2015 г., II г. о., ГК, Определение № 96 от 26.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 7067/2013 г., I г. о., ГК и др.
В случая необходимите предпоставки, за да се допусне главно встъпване от
страна на А. Х. в настоящото производство, не са налице. Предмет на делото,
образувано по исковата молба на С. К., е конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за
разваляне на сключения договор за покупко-продажба на гаража, съединен с искове за
парични вземания – връщане на платената цена за вещта и за обезщетение за забава,
начислено върху главното вземане. Т.е. в случай че предявените искове бъдат уважени,
то това по никакъв начин не би рефлектирало в правната сфера на лицето, което иска
да встъпи главно.
На самостоятелно основание съдът отбелязва, че по реда на главното встъпване е
предявен иск за нищожност на договор от трето за сделката лице, което не обосновава
правен интерес от провеждането на такъв иск.
По горните съображения искането следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, заявено с молба, вх. № 44306/07.02.2025
г., подадена по делото от А. Д. Х., за главно встъпване и разглеждане в настоящото
производство на иск срещу С. Г. К. и Р. Д. Е. за прогласяване на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД нищожността на сключения между двамата договор за покупко-продажба на
недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 188, том V, рег. № 13 000, дело
№ 901/2016 г., на нотариус В. Б., по отношение на гараж, построен на 19,40 кв.м. при
съседи: от три страни двор и гараж на А. Х., разположен в дъното на дворното място
откъм границата с парцел XXII-7 в кв. 449 по плана на гр. С., местността Центъра,
находящ се на ул. „П., поради противоречие на същия с добрите нрави.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на А. Д. Х..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3