Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М. Й. от [населено място], [жк], ***, подадена чрез пълномощника му адв.Т. Ч., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, срещу Решение №173 от 04.10.2024 г., постановено по АНД №669/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Излагат се съображения, че касаторът оспорил пред районния съд фактическата обстановка, тъй като регистрационните табели на автомобила не били с изтекъл срок на валидност към 18.07.2023 г. 11:37 часа. При постановяване на решението си съдът не обсъдил и възражението, че в АУАН била посочена нормата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, а в Наказателното постановление – чл.140, ал.1 от ЗДвП. По делото не се били събрали и доказателства, че нарушителят е бил със знанието, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация. Твърди се, че деянието било извършено при обстоятелства, при които отпадали всички форми на вината и следователно нямало извършено нарушение. Описаната фактическа обстановка и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не били точни. Не било посочено на какво основание е станало прекратяването и М. Й. бил наказан незаконосъобразно, а НП не било отменено от съда в нарушение на материалния закон. Твърди се, че процесното МПС било управлявано от М. Й. по път, отворен за обществено ползване, но към дата 18.07.2024 г. това МПС не е било с прекратена регистрация на никое от основанията, изчерпателно изброени в нормата на чл.143 от ЗДвП, а единствено нямало технически преглед. След няколко дни без проблем в КАТ – Хасково автомобилът бил получил български регистрационни табели и голям и малък талон. Развиват се подробни съображения относно начина на съставяне и връчване на АУАН на касатора, и такива, относими към липсата на субективния елемент на нарушението.

Претендира се оспореното решение и потвърденото с него Наказателно постановление да бъдат отменени.

Ответникът, Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира решението на районния съд за правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №23-1253-002012 от 20.10.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на М. Й., с посочен ЕГН, от [населено място], е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за виновно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Административното наказание е наложено за това, че на 18.07.2023 г. в 11.37 часа, на конкретно място в [населено място], М. Й. управлява собствения си лек автомобил Ауди А7 с регистрационен номер 58-NRT-5 (Нидерландия), като регистрационните табели са с изтекъл срок на валидност, видно от свидетелство за регистрация номер ********* до 12.07.2023 г., с което водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

За да потвърди Наказателното постановление, въззивният съд подробно е описал установената фактическа обстановка и е мотивирал изводите си за липса на допуснато в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, годно да доведе до отмяна на санкционния акт, за безспорната доказаност от обективна и субективна страна на административното нарушение, извършено от касатора, и за законосъобразното му санкциониране.

Настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Оспореният съдебен акт е постановен при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите и правните изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, както писмени, така и гласни.

По делото е безспорно установено, че на 18.07.2023 г., в [населено място], по бул.*** до зеленчуков пазар в посока центъра, касаторът е управлявал собствения си лек автомобил с нидерландски регистрационен номер 58-NRT-5, т.е. с поставени регистрационните табели, но същите са били с изтекъл на 12.07.2023 г. срок на валидност, т.е. автомобилът към 18.07.2023 г. не е регистриран, с което касаторът е нарушил първата хипотеза на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, предвиждаща, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани.

Обстоятелството относно крайния срок на разрешение за шофиране по пътищата – до 12.07.2023 г. на МПС Ауди с регистрационен номер 58-NRT-5, се установява безспорно с официален документ с номер *********. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя и изложените в проверяваното решение изводи на съда относно установеност на субективната страна на извършеното нарушение от касатора, доколкото същият документ е бил в държане на последния и той е бил наясно относно срока на регистрацията на управлявания от него автомобил.

Напълно се споделят и всички изводи на въззивния съд, с които подробно и аргументирано са отхвърлени възраженията на административно-наказаното лице. Въззивният съд правилно е констатирал липса на допуснато процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на касатора във връзка със съставянето и връчването на АУАН и е достигнал до извод за съответствието на АУАН и НП с изискванията на закона към тяхното съдържание, и за липса на съществено противоречие между двата акта с непосочването във втория на цифрата на предложението на нарушената разпоредба – чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Доколкото в касационната жалба се излагат възражения, идентични на аргументирано обсъдените от въззивния съд, касационната инстанция не намира за необходимо да преповтаря отхвърлящите ги изводи, а препраща към тях на основание чл.221, ал.2, предл.последно от АПК. Отделно следва да се посочи, че всички изложени в касационната жалба твърдения относно допуснати нарушения на формата и процедурата по съставянето на АУАН серия GA №990037 от 18.07.2023 г. на М. Й. се явяват и неотносими, тъй като с Мотивирана резолюция №23-1253-М000196 от 04.10.2023 г. административнонаказателното производство по този акт е прекратено на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН, а Наказателното постановление е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства районният съд коректно е установил и правилно анализирал фактическата обстановка, при което е достигнал до верните правни изводи относно доказаност както от обективна, така и от субективна страна на вмененото на касатора административно нарушение. Правилни са изводите на въззивния съд, че М. Й. е санкциониран законосъобразно с налагане на предвидите в чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП административни наказания в минималния им предвиден в нормата размер.

Като е потвърдил изцяло Наказателното постановление, съдът е постановил валидно, допустимо и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №173 от 04.10.2024 г., постановено по АНД №669/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно.