Определение по дело №1573/2021 на Административен съд - Варна

На 29.02.2024г. по делото е постъпила поредна молба от ищеца И. В., подадена чрез адв. А. Г. , за отвод на съдията-докладчик по настоящото дело на основание чл. 22, ал.1 ,т. 5 и 6 ГПК при заявени основания - непроизнасяне по довод от предходна молба за отвод за пристрастие поради предоставяне на юрисконсултите на ответника на разпечатка на Закона за Министерство на вътрешните работи , посочва се и ново основание - допускането от съда по разделените производства на " юрисконсулт без представителна власт ".

Изрично в абзац трети на постановеното определение № 1796/22.02.2024г. съдът по повод предходно идентично искане на И. В. за отвод на съда е изложил позицията на неоснователност на тезата ищеца за пристрастие при разглеждане на разделените искове за обезщетения на И. В. срещу ОД на МВР-Варна с аргумент изброените в молбата различни порочни според В. действия на съда , защото срещу решенията по адм. дела №№ 1224/21г. , 1568/21, 1569/21,1570/21 , 1572/21 г., всички на Адм,съд-Варна - обжалвани от И. В. , ВАС е оставил в сила решенията на първоинстанционния съд , като не е констатирал тяхна неправилност поради нарушения на съдопроизводствените правила .

Още по-неубедително е искането за отвод на молителя на заявеното ново основание - пристрастие на съда , понеже е допуснал по разделените производства представителство на ОД на МВР-Варна от юрисконсулт без представителна власт , след като такъв довод И. В. не е посочил в своите касационни жалби до ВАС . Последователното поведение на ищеца по подаване на молби за отвод на съдията-докладчик поради преценка за негови порочни процесуални действия по други съдебноадминистративни производства, преминали инстанционен съдебен контрол с констатация за липса на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила , предполага съждение за пристрастие на страната , а не на съдията-докладчик.

Пореден аргумент за неоснователност на молбата за отвод е решение № 103/16.01.2019 г. по гр. дело № 2875/2017 г., Ι ГО на ВКС , според което произнасянето на един съдия втори път по едни и същи доказателства или за съществуването на едни и същи факти, относими към различни отношения между същите страни, няма как да съставлява само по себе си основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, защото подобно произнасяне не изключва възможността за нова преценка на съдията относно фактите, включително и в контекста на други, неизвестни по първото дело, доказателства, които могат да доведат до различни фактически изводи.

Предвид изложените съображения съдът

Оставя без уважение молбата на И. В. за отвод на съдията-докладчик по адм. дело № 1573/21г. на Варненския адм. съд - с.д. № 3007/29.02.2024г.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.