Решение по дело №260/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 227
Дата: 17 юни 2019 г. (в сила от 29 април 2020 г.)
Съдия: Аглика Ивайлова Гавраилова
Дело: 20194500500260
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №227

 

гр. Р.....17.VI................. 2019 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Р.НСКИ   ОКРЪЖЕН СЪД.............................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ

в закрито заседание на..........17 май 2019 г…………........…………..  в състав :

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                          АНТОАНЕТА А.    

 

при СЕКРЕТАРЯ.................ЕВА ДИМИТРОВА……........и в присъствието

на ПРОКУРОРА.................................................….............................като разгледа

докладваното от...............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА...…..…...В.гр.д.N260 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид :

                   Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

 О.М.Т.,***, Е.Б.Б., В.Б.Т., Б.Б.М. и С.Б.Т., М. Х. А., Н.З.А., С.С.Е., С.И.Е.и С.С.А., всички от гр.Р., са обжалвА. решение №66 от 17.01.2019г. на Р.нския районен съд, постановено по гр.д.№716/18г. по описа на РРС, с което са уважени предявените срещу тях установителни искове за собственост на недвижими имоти, с правно основание чл.124 от ГПК и на основание чл.537,ал.2 от ГПК е отменен  нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство -нот.акт вх.рег.№149,т.28,д.№5515/14г. по описа на СлВп-Р..Излагат доводи за неправилност на решението и молят същото да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да отхвърли исковете.Претендират разноските по делото.

Въззиваемите А.Ш.С. и Г.Ш.С., и двете от с.С., обл.Р.,изразяват становище, че жалбата е неоснователна.

След като взе предвид доказателствата по делото,  прецени оплакванията по частната жалба и провери правилността на обжалваното определение, Окръжния съд намира за установено следното :

Жалбата е подадена от  страни по спора, които имат правен интерес от обжалване, в законоустановения в чл.259, ал.1 от ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците правото на ищците на собственост върху недвижими имоти при посочени в исковата молба права и да се отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №111, том III, рег.№8986, д.№449/14г. на нотариус Г.Г., с район на действие РРС, вписан в СлВп- акт №149,т.28,д.№5515/14г.

От данните по представеното удостоверение за наследници №091 от 31.10.2017г. издадено от кметство С., община В., обл.Р., се установява, че ищците по делото и ответниците са наследници на Ю. Х. Т., починал на 12.01.1970г., б.ж. на с.С., община В..От удостоверението е видно, че Ю. Т. е имал три деца – две дъщери, които са починА. преди него - Е., починала на 31.01.1931г. и А.-поч. на 29.12.1964г. и един син О.-поч. на 31.01.1976г. Дъщерята Е. М. е оставила за законен наследник един син-Ю. М.Х., който има право на 1/3ид.ч от наследството на дядо си Ю. Т., а А. Т. е оставила за наследници две дъщери – Ф.А. и С. А., всяка от които наследява съответно по 1/6ид.ч.Синът на Ю. Т. - О. Ю.ов Т. е починал на 31.01.1976г. като е оставил за наследници съпруга С. Т.а-поч. 1977г. и син и дъщеря- М.О. Ю. и А.О.М.. Съобразно правата на О. Т. върху наследството от Ю. Х. Т., М.О. Ю. и А.О.М. наследяват по 1/6ид.ч от същото.М. Ю. е починал на 17.08.2007г., оставил за законни наследници- съпруга- В. А. Ю., дъщеря- Н. М. Д. и син О.М.Т.- първият ответник по делото.А.О.М., починала на 13.02.2016г. и е оставила наследници децата си: Е., В., Б. и С. - ответници по делото.Третото дете на Ю. Т. - А. Ю.ова Т., починала през 1964 г. и е оставила наследници дъщерите си Ф.А. А. и С. А. А., всяка от които има право на по 1/6 част от наследството на Ю.Т..Ищците А.Ш.С. и Г.Ш.С., като наследници на майка си – С. А., починала на 22.01.1982г.наследяват по 1/12ид.ч. Ето защо изразеното в отговора на исковата молба становище, че двамата ищци имат право общо на 1/12ид.ч от наследството е несъстоятелно.

Както беше посочено, първият ответник О.М.Т. е внук на О. Т.. Приживе, с нотариално завещание №16, нот.д.№100/942 от 18.03.1942г. на Кубратския околийски съдия, Ю. Т. е завещал на сина си О. Ю.ов Т. недвижими имоти, находящи се в землището на с.К.п./ старото име на с.С. в Р.нски окръг- до 1950г./, а именно – ясак от 6дка в м.“К.с.“, нива от 6дка в м.“Е.б.“ и нива от 11дка в м.“С.й.“ – вж.л.л.94 -99.Не е било спорно, че притежавани от Ю. Т. са били включени в ТКЗС.От представеното с исковата молба решение №189 от 29.05.1995г. на ПК-В., обл.Р. се установява, че по реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото на  собственост на Ю. Х. Т., б.ж. на с.С., обл.Р., съгласно плана за земеразделяне в землището на с.С., както следва : Овощна градина от 1,379дка в м.Канлъ бостан; нива от 42,964дка в м.Ф.; овощна градина от 1,510дка в м.Ч.К.и лозе от 5,174дка в м.А..

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство – нот.акт №111 от 25.08.2014г. на нотариус Г.Г., рег.№221 на НК, вх.рег.№11346, акт 149,т.28,д.№5515/14г. по описа на СлВп-Р., първият ответник по настоящото производство - О.М.Т., внук на О. Ю.ов Т., е признат за собственик по давностно владение и наследство върху описаните недвижими имоти, възстановени съгласно плана за земеразделяне с цитираното решение на ПК-В..При съставянето на нотариалния акт са представени удостоверение от Община Р. и ОУ на Област Р. за липса на съставени актове за общинска и държавна собственост; решението на поземлената комисия; удостоверение за наследници; протокол с постановление от 26.08.2014г. по обстоятелствена проверка.С нотариален акт за замяна на недвижими имоти №55 от 21.07.2015г. на нотариус Г.Г., рег.№221 на НК, вписан в СлВп-Р. под рег.№9342/21.07.2015г., акт №104, т.24, д.№4743, О.Т. и А.О.М.-дъщеря на О. Ю.ов Т., са сключили договор по силата на който А.М. е прехвърлила на О.М.Т. празно дворно място с площ от 1,324дка в кв.79 по плана на с.С., а О.М.Т. и съпругата му А. И. Т.  са й прехвърлили собствеността върху нива с площ от 12,964дка в землището на с.С., м.Ф..От данните по нотариалния акт е видно, че заменителите са удостоверили парвото си на собственост върху нивата с горецитирания нот.акт №111, том III, рег.№8986, д.№449/14г. на нотариус Г.Г..

Разпитаните по делото свидетели установяват, че след реституиране на земеделските земи, останА. от общия наследодател на страните, О. /първия ответник/ „разпределил“ нивите и ищците имА.  7-8дка от нива в м.Ф., както и лозе в м.А.. Първият ищец – А.С., първоначално лично обработвал тези ниви, но през 2001 или 2002г. той  ги предоставил на арендатора Е.З. На свидетелката С.Н., тъща на А. е известно, че той около 10 години вземал рента от Е., но през 2011г. с О./първия ответник/ се разбрА. да дадат „цялата нива на арендатор от В.“ – В този смисъл са и показанията на  св.Е.Т..Този свидетел твърди, че през 2014г. е виждал О. да дава плик с пари на А.,  които представлявА.  рента, дължима за две изминА. години. Изложеното от свидетелите категорично опровергава констатациите в  нотариалния акт от 25.08.2014г., че първият ответник О.М.Т. е придобил процесните имоти по давностно владение.

В отговора на исковата молба, подаден от първия ответник, не са наведени доводи, че имотите са придобити по давност. Ответникът е заявил, че оспорва правата на ищците в размер над 1/12ид.ч и излага твърдения, от които може да се направи изводи, че основава правото си на собственост на завещанието направено от общия наследодател на страните  Ю. Х. Т. от 18.03.1942г., с което  е завещал в полза на сина си О. Ю.ов Т. няколко недвижими имота- ясак от 6дка в м.„К.с.“, нива от 6дка в м. „Е.б.“ и нива от 11дка в м. „С.й.“. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че завещанието на описаните имоти представлява частно завещателно разпореждане. В трайно установената съдебна практика се приема, че след като основанието да се зачете частното завещателно разпореждане е нА.чието на вещта в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството, то ако към този момент няма завършена административна процедура по възстановяване собствеността на конкретен земеделски имот с решение на общинската служба по земеделие и гори (ПК), заветът е недействителен по общите правила на ЗН. Заветът на земеделски земи не произвежда действие, ако при откриване на наследството те са били внесени в ТКЗС.Както беше посочено,  Ю. Х. Т. е починал на  12.01.1970г., това е моментът, в който е открито наследството и към този момент имотите предмет на завещателното разпореждане от 1942г. не са били в патримониума на наследодателя. Имотите на Т. са възстановени с Решение № 189 от 29.05.1995г. на Поземлена комисия гр. В. и заветът от 1942 г. не поражда действие за процесните имоти.Както беше изложено, правилно са определени и правата на ищците върху наследствените имоти – по 1/12ид.ч за всеки ищец.

При така изложената фактическа обстановка въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Ответникът О.Т. не е твърдял в отговора на исковата молба, че е придобил процесните имоти по давност и по делото не са събрани доказателства от които да се установява,че той е  придобил чрез непрекъснато и несмущавано давностно владение и  частта на ищците.

Предвид изложеното решението, с което са уважени положителните установителни искове за собственост, е правилно. Правилно е решението и в частта, в която е отменен нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, като са съобразени разясненията в ТР № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, а именно че с констативните нотариални актове се констатира право на собственост въз основа на факти, които в исковото производство са оборими и при уважаване на иск за собственост с предмет установяването на принадлежността на същото това право, издаденият констативен нотариален акт  следва да се отмени.

Съгласно чл.78 ГПК жалбоподателите дължат на въззиваемите разноските за тази инстанция.

Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.1 от ГПК съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 66 от 17.01.2019г. на Р.нския районен съд, постановено по гр.д.№716/18г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА О.М.Т.,***, Е.Б.Б., В.Б.Т., Б.Б.М. и С.Б.Т., М. Х. А., Н.З.А., С.С.Е., С.И.Е.и С.С.А., всички от гр.Р.  да заплатят на А.Ш.С. и Г.Ш.С., и двете от с.С., обл.Р. 1500лв. разноски за тази инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        

 

 

 

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ :