Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. Велико
Търново, 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на петнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА
ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при участието на секретаря М.Н.и
прокурора от ВТОП Илиан Благоев разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10294/2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ***Ж. Д., като пълномощник на Х.Р.К. от гр. В. Търново, срещу Решение № 460 от 09.10.2020 г. по НАХД 1143/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № ***на ОДМВР Велико Търново. Според касатора решението е неправилно постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Счита, че неправилно съдът е приел, че липсата на снимка на разположението на уреда, заснел нарушението, не опорочава издадения електронен фиш в противоречие с чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Развива доводи за значението от изготвяне на такава снимка, като счита, че от приложения към електронния фиш снимков материал не може да се приеме по безспорен и категоричен начин, че е извършено нарушение за скорост на посоченото в електронния фиш място. Това налагало извод за допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на нарушението, мотивиращи отмяната на обжалвания електронен фиш. В съдебно заседание поддържа, че не са представени доказателства от които да е видно, че служителите, които са снели от системата показанията са преминали специален курс, съгласно изискванията на наредбата и дали това е отразено в такъв дневник. По тези съображения, се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменен електронния фиш. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Велико Търново не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 460 от 09.10.2020 г. по НАХД 1143/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е потвърден Електронен фиш Серия К, № ***на ОД на МВР – Велико Търново, с който на Х.Р.К. от гр. В. Търново за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.
За да постанови съдебния си акт, от фактическа страна Великотърновският районен съд е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото веществени доказателства /разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, изготвени на основание чл. 165, ал.2, т. 6 от ЗДвП и представляващи веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия закон/, както и писмените доказателства – разпечатка за първоначална регистрация на автомобил, Протокол за проверка № 68-С-ИСИС/22.10.2019 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, че на 31.03.2020г. в 15:51 часа на ПП І-4 София – Варна, км 133+095 до „Туристическа спалня“ в посока гр. София, при ограничение от 50 км/час, с лек автомобил „Волво“ С 60 с рег. № ВТ 4560 КН е извършено нарушение за скорост, което е установено и заснето с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1“, като при разрешена скорост от 50 км/час е установена скорост на движение на посоченото МПС – 88 км/час и превишение 35 км/час след приспадане на допустима грешка от 3 км/час на 100 км.
Според районния съд при изготвянето на електронния фиш не са допуснати съществени процедурни нарушения, като същият съдържа предвидените в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП задължителни реквизити. Посочил е, че със законодателната промяна в чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП – ДВ бр. 54/2017 г., в сила от 09.07.2017 г., е преодоляно приложението на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСК на ВАС. От изготвената снимка се установява, че на посочените в ЕФ дата, място и час жалбоподателят е осъществил посоченото нарушение. Скоростта е фиксирана с мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за измерванията, вписана е в регистъра за одобрените типове средства за измерване, със срок на валидност на одобряване на типа до 07.09.2020 г. и е преминала успешно проверка. Съдът е посочил, че безспорно към протокола за използване на АТСС не е приложена снимка на разположението на уреда, в разрез с чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., но този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото от описанието на мястото, на което е установено нарушението, ставало пределно ясно, че мобилната система е била разположена в населено място. В тази връзка съдът е посочил, че доколкото в случая не е налице различна максимална скорост, определена със знак, а е приложима определената в ЗДвП максимална скорост 50 км/ч., липсата на снимка на системата за контрол не засяга по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя – не е налице неяснота дали е била разположена преди или след пътен знак, който би бил от значение за квалификацията на нарушението, и на какво разстояние от него. Субектът на нарушението – собственикът на автомобила, се презюмира от чл. 189, ал. 5 вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като жалбоподателят не е посочил друго лице да е управлявало автомобила на въпросния ден и час. Нарушението било извършено от обективна и субективна страна, при правилна квалификация на нарушението и налагане на единственото предвидено в закона наказание за него. По тези съображения въззивният съд е приел, че оспореният електронен фиш е законосъобразен и го е потвърдил.
При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. Касационната жалба съдържа едно оплакване, вече изложено от страна на жалбоподателя пред въззивния съд. Последният го е обсъдил обстойно и е дал законосъобразен и обоснован отговор в мотивите на обжалваното решение, които изцяло се споделят от настоящия състав. Касационната инстанция също намира за неоснователни оплакванията за допуснато съществено нарушение на процесуални правила в производството по издаването на електронния фиш, тъй като липсва заснемане на разположението на уреда. Безспорно, разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя, да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка не се съдържа в преписката и най-вероятно не е изготвена. Налице е соченото от касатора нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средство, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена сила. В същия изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия от 50 км./ч.
В съдебно заседание процесуалният представител на касатора излага допълнителни доводи за процесуални нарушения, допуснати в производството по издаване на ЕФ. Тези възражения не са направени нито пред въззивния съд, нито в касационната жалба, поради което настоящата инстанция счита, че същите са преклудирани и не следва да се обсъждат по същество.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 460/09.10.2020
г. по НАХД № 1143/2020 г. на Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.