РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Смолян, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500369 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№ 08217/03.08.2021г. от Р. СТ. М., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Н., общ. Н., обл. См., ул. Ш. А. № **, чрез пълномощника й адв. Д. В. М. със съд.адрес: гр.Пл.,
бул.“П. Ш.“ № **, ет.*, ап. * срещу Постановление от 19.07.2021г., за отказ да се прекрати изп.
дело№ 678/2016г. по описа на ЧСИ П. М., рег.№ ***, район на действие ОС Смолян на основание
чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното постановление. Излагат се доводи, че изп.д. № 678/2016г. по
описа на ЧСИ П. М., рег.№ ***, район на действие ОС-Смолян е образувано по молба на "ОТП
Факторинг България" ЕАД на 13.12.2016 г., като взискателят се е легитимирал като такъв на
основание договор за цесия от 26.06.2013г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, с който е придобил
вземането по изпълнителен лист от 19.07.2021г. ,издаден по Заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д.№ 217/2012г. по описа на РС-Златоград срещу Р.М. за сумата от 13 708.58 лева –
главница, представляваща неизплатено задължение по договор за кредит и поръчителство от
15.06.2008г., с допълнително споразумение от 15.02.2011г., станал изискуем на 17.02.2012г.,
сумата от 1 762,17 лева-просрочена лихва, ведно със законна лихва, считано от 12.07.2012г., до
окончателното изплащане на задължението и 868.63 лева разноски. С постановление от
22.12.2016г. ЧСИ е образувал изп.д.№ 678/2016г. На 23.01.2017г. на длъжника Р.М. е връчена
Покана за доброволно изпълнение, след което взискателя не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради което на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено. С ТР 2/2013г. ОСГТК на ВКС
1
приема, че изпълнителните действия, които прекъсват законово установения двугодишен срок по
смисъла на чл. 433, т. 1 ГПК са: насочването на изпълнението чрез запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. С изтичането на определения двугодишен срок автоматично и по силата на самата правна
норма изпълнителното производство се смята за прекратено с всички произтичащи от това
последици, вкл. и с възникването на процесуалното задължение на съдебния изпълнител да
постанови изричен констатиращ по своето правно естество акт, в които да приеме, че
изпънителното производство е прекратено на основание чл. 433,ал.1, т. 8 ГПК. Сочи се още, че
договорът за цесия от 26.03.2013г. не е произвел действие спрямо длъжника Р.М., тъй като същата
не е била надлежно уведомена за извършената цесията от цедента „Банка ДСК“ ЕАД, поради
което "ОТП Факторинг България" ЕАД няма качеството на взискател по изпълнителното дело, а
такъв може да бъде „Банка ДСК“ ЕАД. Доколкото на "ОТП Факторинг България" ЕАД не следва
да се признава качеството на взискател в изпълнителен процес, то и неговите волезиявления
насочени към органа по изпълнението не следвало да се вземат предвид при преценката относно
това, дали от взискателя са предприети дадени изпълнителни действия в контекста на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. Сочи се още, че ако цесията се приеме за редовна, то са налице основанията на
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на повече от две години.Моли да бъде отменено обжалваното
постановление от 19.07.2021г. и бъде разпоредено прекратяване на изпълнителното производство
по отношение на Р. СТ. М.. Претендира за разноски.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя "ОТП
Факторинг България" ЕАД, с ЕИК *********, (универсален правоприемник на преобразуваното и
прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България" ЕООД, ЕИК *********,
считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в ТР), чрез пълномощника му юрисконсулт З. Хр. Б., в
които се излага становище за неоснователност на жалбата,тъй като не са настъпили предпоставки
за прекратяване на изп. дело поради перемпция. Твърди се, че с молба от 13.12.2016г. от „ОТП
Факторинг България" ЕАД е поискано образуване на изп.дело № 678/2016г.,като в молбата е
поискано налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника Р.М. , получавано от Община
Неделино. Съдебният изпълнител е реализирал поискания способ и на 22.12.2016г. е изпратил
съобщение до Община Неделино за налагане на запор върху трудовото възнаграждение. На
16.05.2017г. работодателят е отговорил на съдебния изпълнител, че няма да прави преводи, тъй
като длъжникът има наложен предходен запор по друго изп. дело.На 06.02.2018г. е наложен запор
на банковата сметка на длъжника, открита в „Банка ДСК" ЕАД, а на 18.04.2018г. е наложен и запор
на банкова сметка, открита в „Интенешънъл Асет Банк" АД.На 09.10.2018г. е насрочен опис на
движими вещи, находящи се на постоянен адрес на длъжника, за което длъжникът е уведомен с
призовка за принудително изпълнение, изх № 10387/17.08.2018г., получена на 21.09.2018г. С
молба вх. № 1289 от 05.02.2020г. „ОТП Факторинг България" ЕАД е поискало извършване на
изпълнителни действия по делото.С молба вх. № 11094 от 17.11.2020г. е поискано налагане на
запор на трудово възнаграждение на длъжниците, както и запор на банкови сметки. ЧСИ е
изпратил съобщение изх. № 5005 от 03.06.2021Г. за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника Р. СТ. М., получавано от ДГ „Слънце" АД. Работодателят е получил
съобщението на 07.06.2021г, и е отговорил, че няма да прави удръжки, тъй като служителят е
2
назначен на минимална работна заплата.С оглед посоченото не са настъпили предпоставките на
чл. 433,ал. 1,т. 8 ГПК, тъй като по изп. дело са извършвани валидни изпълнителни действия през
срок по-кратък от 2 години. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че не е уведомен за
извършената цесия с договор за цесия от 26.06.2013г. ,тъй като лично е получил
съобщението,изпратено с обратна разписка за извършената цесия на 01.010.2013г., за което е
представена и обратната разписка с бар код ИД*PSFABG004N2ZP*, като самото уведомително
писмо е представено с молбата за образуване на изп. дело.
В представените от ЧСИ мотиви по реда на чл.436,ал.3 от ГПК се сочи, че жалбата е
процесуално допустима, а по същество неоснователна ,тъй като твърдения, че изпълнителното
производство е прекратено ех lege, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК са неоснователни, като
от взискателя от образуване на делото до настоящия момент са искани и извършвани
изпълнителни действия , между които не е извършваните изпълнителни действия не е изтичал
период по-голям или равен на предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 двугодишен срок. Посочва, че този
срок е прекъсван на следните дати: на 13.12.2016г. - с подаването от взискателя на молба с вх. №
21618/13.12.2016 г. за образуване на изпълнителното производство, с която е поискано налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М., получавано от работодателя й Община
Неделино и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника Г.Б. в „Банка ДСК“ ЕАД; на
22.12.2016г. - с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М., което
същата получава от работодателя й Община Неделино-спрямо третото задължено лице запорът се
счита за наложен от 27.12.2016 г., а спрямо длъжника се счита за наложен от 21.01.2017 г.; на
22.12.2016г. с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника Г.Б. в „Банка ДСК“ ЕАД -
спрямо третото задължено лице запорът се счита за наложен от 28.12.2016 г., а спрямо длъжника
се счита за наложен от 21.01.2017 г.; на 07.02.2017 г. - с извършването на удръжка по наложения
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М. ; на 08.02.2017 г. - с разпределянето на
постъпила по изпълнителното дело сума, удържана по наложения запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Р.М. ; на 06.03.2017 г. - с извършването на удръжка по наложения
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М., което получава от работодателя й
Община Неделино; на 07.03.2017г. - с разпределянето на постъпила по изпълнителното дело сума,
удържана по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М. ; на 05.04.2017
г. - с извършването на удръжка по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
Р.М.; на 04.05.2017г. - с извършването на удръжка по наложения запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Р.М.; на 15.09.2017 г. - с извършването на удръжка по
наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М.; на 18.09.2017г. - с
разпределянето на постъпили по изпълнителното дело суми, удържани по наложения запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Р.М.; на 10.10.2017г. - с извършването на удръжка по
наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М.; на 11.10.2017г. - с
разпределянето на постъпила по изпълнителното дело сума, удържана по наложения запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Р.М., изплатена в полза на взискателя на 12.10.2017 г.;
на 09.11.2017г. - с извършването на удръжка по наложения запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника Р.М.; на 10.11.2017г. - с разпределянето на постъпила по изпълнителното дело сума,
удържана по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, разпределената в
полза на взисактеля сума е изплатена на 13.11.2017 г.; на 12.01.2018 г. - с подадената от
взискателя Молба с вх. № 00718/12.0Е2018 г., с която се иска налагане на запор върху наличните
банкови сметки на длъжниците Р.М. и Г.Б. и налагане на запор върху трудовото възнаграждение
3
на длъжника Г.Б., при наличие на трудови договори, сключени от същия, както и насрочване на
опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжниците; на 30.01.2018 г. - с налагането на
запор върху банковите сметки на длъжника Р.М. в „Интернешънъл Асет Банк“АД и в „Банка
ДСК“ЕАД - спрямо третото задължено лице „Интернешънъл Асет Банк“АД запорът се счита за
наложен от 01.02.2018 г., а спрямо третото задължено лице „Банка ДСК“ЕАД запорът се счита за
наложен от 02.02.2018 г., а спрямо длъжника се счита за наложен от 01.02.2018 г.; на 30.01.2018г. -
с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника Г.Б., които същият има в „Общинска
банка“ АД - спрямо третото задължено лице запорът се счита за наложен от 01.02.2018 г., а
спрямо длъжника се счита наложен от 01.02.2018 г.; на 01.02.2018г.- с извършването на удръжка
по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М. ; на 08.02.2018г.-с
разпределянето на постъпила по изпълнителното дело сума, удържана по наложения запор,
изплатена на взискателя на 09.02.2018 г.; 17.08.2018г. - с насрочването на опис на движимите
вещи, находящи се в домовете на длъжниците, на които са връчени призовки за принудително
изпълнение на 21.09.2018 г.; на 21.12.2018г. - с подадената от взискателя Молба с вх. №
17548/21.12.2018 г., с която се иска налагане на възбрана върху недвижимите имоти, притежавани
от длъжника Г.Б.; на 28.01.2019г. - с налагането на възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника Г.Б. ,като възбраната е вписана в Служба по вписванията - Златоград на 30.01.2019г.; на
07.03.2019г. - с налагането на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника Г.Б., като
възбраната е вписана в Служба по вписванията - Златоград на 12.03.2019г.; на 05.02.2020г. - с
подадената от взискателя Молба с вх. № 1289/05.02.2020 г., с която се иска налагане на запор върху
наличните банкови сметки на длъжниците, налагане на запор върху трудовите възнаграждения на
длъжниците при наличие на трудови договори и налагане на запор върху моторните превозни
средства, собственост на длъжниците. ЧСИ посочва, че съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) в периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г. предвиденият в чл. 433, ал. 1 от ГПК двугодишен срок е спрян и същият не тече; на
19.08.2020г. - е налагането на запор върху банковите сметки на длъжника Г.Б., които същият има в
„Банка ДСК“ ЕАД - спрямо третото задължено лице запорът се счита за наложен от 26.08.2020 г.,
а спрямо длъжника се счита за наложен от 25.08.2020 г.; на 17.11.2020г. - с подадената от
взискателя Молба с вх. № 11094/17.11.2020 г., с която се иска налагане на запор върху наличните
банкови сметки на длъжниците, налагане на запор върху трудовите възнаграждения на
длъжниците, при наличие на трудови договори; на 27.05.2021г. - с подадената от взискателя
Молба с вх. № 5861/27.05.2021 г., с която се иска налагане на запор върху наличните банкови
сметки на длъжниците и налагане на запор върху трудовите им възнаграждения,при наличие на
трудови договори, както и насрочване на опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжниците; на 03.06.2021г. - с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
Р.М., което същата получава от работодателя си детска градина „Слънце“ гр.Неделино- спрямо
третото задължено лице запорът се счита за наложен от 07.06.2021 г., а спрямо длъжника от
07.06.2021 г. В мотивите се сочи още, че неоснователни са и твърденията в жалбата, че
незаконосъобразно „ОТП Факторинг България" ЕАД е конституирано като взискател в
изпълнителното производство, тъй като Р.М. не е уведомена за сключения Договор за цесия от
26.06.2013 г. съгласно правилата на чл. 99 от ЗЗД.Същата е уведомена за сключения Договор за
цесия чрез връченото й на 21.01.2017 г. Уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като приложение към
изготвената по настоящото изпълнително дело Покана за доброволно изпълнение с изх. №
21501/22.12.2016 г. Уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора
за цесия и със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До
4
съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията между
страните по него - цедента и цесионера. Съобщаването на цесията е предвидено в закона само като
условие за пораждане на действие на цесията и по отношение на длъжника с оглед охраняване на
интересите му.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, писмените
възражения на взискателя и мотивите на ЧСИ счита, че жалбата е подадена в двуседмичния срок
по чл.436,ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт по реда на
чл.435,ал.2,т.6 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Изп.дело № 678/2016г. по описа на ЧСИ П. М. с рег.№ 881 и район на действие Окръжен
съд-Смолян е образувано по молба вх.№ 21618/13.12.2016г. на „ОТП Факторинг България" ЕАД с
ЕИК *********(универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация
дружество „ОТП Факторинг България" ЕООД, ЕИК *********, считано от 15.11.2012г., съгласно
вписване в ТР) въз основа на изпълнителен лист от 19.07.2012г. ,издаден по Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 217/2012г. по описа на РС-Златоград срещу солидарните
длъжници Р. СТ. М. и Г. ЯНК. Б. за сумата от 13 708.58 лева – главница, ведно със законната
лихва, считано от 12.07.2012г., до окончателното изплащане на вземането; лихва от 17.02.2012г.
до 12.07.2012г. в размер на 1 762,17 лева и разноски по делото в размер на 868.63 лева.
Съгласно чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В съдебната практика и в
доктрината се приема ,че прекратяването на изпълнителното производство поради така наречената
„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти, като без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване и кога ще направи това.
Съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н до постъпването на паричните суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.
В случая след постъпването на 13.12.2016г. на молбата на „ОТП Факторинг България"
ЕАД за образуване на изп.дело ЧСИ с Постановление от 22.12.2016г. е образувал изп.д.№
678/2016г., наложил е запор на трудовото възнаграждение на длъжника Р.М., което получава от
работодателя й Община Неделино, наложил е запор на банковите сметки на длъжника Г.Б. в
5
„Банка ДСК „ ЕАД. Изпратени са запорни съобщения до Община Неделино и „Банка ДСК“ ЕАД
,както и уведомление до ТД на НАП-Смолян.
На длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение , получени от тях на
21.01.2017г.
По наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника Р.М. са постъпвали суми
по сметка на ЧСИ на 07.02.2017г.-57,52 лева; на 06.03.2017г.-57,52 лева; на 05.04.2017г.-1,15 лева
и на04.05.2017г.-2,15 лева, които са били превеждани от ЧСИ по сметка на взискателя. С писмо
изх.№ 92-00-209/16.05.2017г. Община Неделино е уведомила ЧСИ, че длъжника Р.М. има наложен
запор по изп.д.№ 84/2013г. и след изплащането му ще пристъпи към изплащане по настоящето
изп.дело.
С молба вх.0 00718/12.01.2018г. взискателят е поискал от ЧСИ да направи справки в БНБ
за открити банкови сметки на длъжниците, да направи справки в НАП за наличие на трудов
договор на длъжника Г.Б. и да наложи запор на трудовото му възнаграждение, както и да насрочи
опис на движими вещи ,находящи се дома на длъжниците.
След направени справки от ЧСИ с Разпореждане от 30.01.2018г. е наложил запор върху
всички банкови сметки на длъжника Р.М. в „Банка ДСК“ ЕАД и в „Интернешънъл Асет Банк“ АД
. Наложен е запор и на всички банкови сметки на длъжника Г.Б. в „Общинска банка“ АД, за което
са изпратени съответните запорни съобщения и са уведомени длъжниците за наложените запори.
С Разпореждане от 16.08.2018г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи , собственост на
длъжиниците на 09.10.2018г., за който страните са били редовно призовани. Поради неплащане на
дължимите авансови такси за извършване на описа от взискателя, констатирано с протокол от
09.10.2018г. описът не се е състоял.
С молба вх.№ 17548/21.12.2018г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху
недвижими имоти, собственост на Г.Б. по представена Справка по лице от Службата по
вписванията гр.Златоград.
С Разпореждане от 28.01.2019г. ЧСИ е наложил възбрана върху ¼ ид.част от недвижим
имот,представляващ УПИ **---- в кв.131 по ПУП на гр.Неделино, собственост на длъжника Г.Б.,
която е вписана на 30.01.2019г. в Службата по вписванията-Златоград.
След извършени справки и снабдяване с документи за имущественото състояние на
длъжниците с Разпореждане от 07.03.2019г. е наложена възбрана върху ½ из.част от УПИ *-***,
кв. *** по ПУП на гр.Н., собственост на длъжника Г.Б., която е вписана на 12.03.2019г.
С молба вх.№ 01289/05.02.2020г. взискателят е поискал ЧСИ да направи справки в БНБ
за новооткрити банкови сметки на длъжниците, да наложи запор върху трудовото
възнаграждение на длъжниците и да наложи запор на МПС, собственост на длъжниците.
С Разпореждане от 19.08.2020г. ЧСИ е наложил запор на всички банкови сметки на
длъжника Г.Б. в „Банка ДСК“ ЕАД.
С молба вх.№ 11094/17.11.2020г. взискателят отново е поискал от ЧСИ да направи
справки в БНБ за новооткрити банкови сметки на длъжниците, както и да направи справка в
6
НАП/НОИ за сключени трудови договори и при наличие на такива да наложи запор на трудовото
възнаграждение на длъжниците.
С нова молба вх.№ 05861/27.05.2021г. е поискано от ЧСИ да направи справки в БНБ за
новооткрити банкови сметки на длъжниците, както и да направи справка в НАП/НОИ за сключени
трудови договори и при наличие на такива да наложи запор на трудовото възнаграждение на
длъжниците,какот и всяко друго възнаграждение за труд и да извърши опис на движими вещи,
собственост на длъжниците, находящи се на техния постоянен/настоящ адрес.
След извършените справки с Разпореждане от 03.06.2021г. ЧСИ е наложил запор на
трудовото възнаграждение на длъжника Р.М., поручавано от работодателя й Детска градина
„Слънце“ гр.Неделино.
С молба вх.№ 07208/07.07.2021г. длъжникът Р.М. чрез пълномощника си адв. Д. М. е
поискала прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. В
молбата е посочено още, че „ОТП Факторинг България“ ЕАД неправилно е конституирано като
взискател по изп.д.№ 678/2016г. вместо първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД на основание
договор за цесия от 26.06.2013г. , тъй като длъжникът Р.М. не е била надлежно уведомена за
цесията,поради което волеизявленията на „ОТП Факторинг България“ ЕАД до ЧСИ не следва да
се вземат предвид при преценката дали от взискателя са предприети изпълнителни действия в
контекста на чл.4331ал.1,т.8 от ГПК.
С обжалваното Постановление от 19.07.2021г. ЧСИ П. М. е оставил без уважение искането
за прекратяване на производството по изп.д.№ 678/2016г. като неоснователно, като е приел, че
13.12.2016г.-датата на депозиране на молбата за образуването на изпълнителното дело до
настоящият момент периодично са искани от взискателя и извършвани от съдебния изпълнител
изпълнителни действия, насочени срещу иущества на длъжниците, между които не е изтичал
период по-голям или равен на предвидения в чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Приел е още за неоснователно
и твърдението, че длъжникът Р.М. не е уведомена за сключения договор за цесия, като
уведомлението й е връчено на 21.01.2017г., заедно с поканата за доброволно изпълнение. Посочил
е също, че уведомлението по чл.99,ал.3 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за
цесия и със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До
съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията между
страните по него - цедента и цесионера, като съобщаването на цесията е предвидено в закона само
като условие за пораждане на действие на цесията и по отношение на длъжника с оглед охраняване
на интересите му.
Въззивният съд счита отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство,
обективиран в Постановление от 19.07.2021г. за правилен и законосъобразен. От образуването на
изпълнителното дело с Постановление от 22.12.2016г. до настоящият момент взискателят
периодично е искал извършване на подробно посочените по-горе изпълнителни действия и такива
са извършвани от ЧСИ, като между всяко действие не е изтичал период равен или по-голям от
предвидения в чл.433,ал.1,т.8 от ГПК двугодишен срок, с оглед на което не е налице хипотезата на
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК за прекратяване на производството по изпълнително дело № 678/2016г. по
описа на ЧСИ Петко Мачкърски.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че неправилно по делото е конституиран като
7
взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД, вместо първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД ,
тъй като сключения между тях договор за цесия от 26.06.2013г. не е породил правно действие
,понеже не е съобщен на длъжника. Както правилно е отбелязано в мотивите на ЧСИ договорът за
цесия поражда действие между цедента и цесионера от сключването му, а по отношение на
длъжника от уведомяването му по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД. В случая от приложената към
отговора на жалбата обратна разписка с бар код ИД*PSFABG004N2ZP*, получена от Р.М. на
01.10.2013г., както и от представеното към молбата за образуване на изпълнителното дело писмо
до Р.М.(стр.11), на което е отразен същия бар код се установява, че длъжника Р.М. е уведомена на
основание чл.99,ал.3 от ЗЗД , че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания, сключена
на 26.06.2013г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, вземането на Банката
срещу нея в неговата цялост и заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности,
включително и изтекли лихви, произтичащи от договор за кредит от 19.06.2008г. е прехвърлено на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД,като считано от датата на получаване на писмото следва да
изпълни задължението си към ОТП Факторинг България“ ЕАД. Налице е и второ връчване на
посоченото уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД за извършената цесия и с връчването на поканата за
доброволно изпълнение на 21.01.2017г. Следователно оплакването в жалбата, че неправилно като
взискател е конституиран цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД е неоснователно,
обжалваното Постановление от 19.07.2021г. на ЧСИ Петко Мачкърски, с което е отказано
прекратяването на изпълнителното производство по изп.д.№ 678/2016г. като законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 19.07.2021г. на ЧСИ П. М. с рег.№ *** и район на
действие Окръжен съд-Смолян, с което е оставил без уважение като неоснователно искането на
длъжника Р. СТ. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.Н., ул.“Ш. А.“ № **, инкорпорирано в Молба
вх.№ 07208/07.07.2021г. за прекратяване на изп.дело № 678/2016г. на основание чл.433,ал.1,т.8 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437,ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8