гр.София,
05.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана
Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна Воденичарова
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №4885 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №52555 от 27.02.2019год.,
постановено по гр.дело №37891/2018г. по описа на СРС, ГО, 151 с-в, ответникът Т.И.Г.
е осъден по предявения от В.Л.С. иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД да опразни
и предаде на ищеца наетия по договор за наем от 20.04.2017г. имот- апартамент
№36 в гр.София, ж.к.“*******, както и да му заплати разноски по делото в размер
на 1016 лева.
Срещу
така постановеното решение е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Т.И.Г..
Жалбоподателят поддържа, че приетто по делото
заключение на съдебно- графологичната експертиза не
изяснява по ясен и категоричен начин дали подписът на пръва
и втора страница от представения с исковата молба договор за наем на процесния имот от 27.04.2017г. е положен от ищеца. Твърди,
че подписите на договора за наем от 27.04.2017г. са положени от ищеца. В тази
връзка първоинстанционният съд допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, недопускайки изслушването на
повторна (тройна) СГЕ. Претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
иска, както и присъждане на разноски.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба въззиваемият ищец оспорва същата като неоснователна и моли
решението на СРС да бъде потвърдено. Твърди, че правилно първоинстанционният
съд е приел, че на ответника не е предоставено правото да използва процесния имот след датата на прекратяване на договора за
наем от 20.04.2017г., а именно- 04.06.2018г. Не се установило между страните да
е налице друг валиден договор за наем на процесния
имот. Заключението на вещото лице било категорично и СРС не бил извършил
процесуално нарушение, недопускайки повторно заключение по реда на чл.201 от ГПК. Ответникът не бил заплатил нито една наемна вноска по договор за наем от
27.04.2017г., за който твърди че е сключен между страните, дори след изричната
покана в този смисъл. Претендира потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното
съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка
с доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
Не се установява първоинстанционният съд да е допуснал твърдяното от
жалбоподателя- ответник процесуално нарушение. Според разпоредбата на чл.200,
ал.3 ГПК при оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица, а съгласно чл.201 ГПК допълнително
заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а
повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. От
съвместното тълкуване на тези две разпоредби се налага изводът, че съдът може, но не е задължен да допусне
изслушването на повторно или допълнително заключение. Преценката на съда дали
да стори това следва да се базира на изслушаното заключение на вече допуснатата
експертиза и евентуални недостатъци в пълнотата, яснотата и обосноваността му. За
да отхвърли искането на ответника в проведеното на 13.02.2019г. открито съдебно
заседание, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно
е приел, че не са налице основания за възлагане на допълнително или повторно
заключение, тъй като заключението на вещото лице Златев е пълно, ясно, еднозначно,
категорично и обосновано, без каквито и да било колебания или вероятности.
За пълнота на
изложението настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че след
постановяване на първоинстанционното решение и преди
даване ход на устните състезания във въззивната
инстанция, на 01.05.2019г. е изтекъл и срокът на договора за наем от 27.04.2017г.,
представен от ответника с отговора на исковата молба и предмет на заключението
на вещото лица по СГЕ. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК този факт
следва да бъде отчетен от настоящия състав при постановяване на въззивното решение. Съгласно чл.5, изр.1 от въпросния
договор, същият се прекратява с изтичането на срока му, т.е. на 01.05.2019г. Не
би могла да се приложи разпоредбата на чл.236, ал.1 ЗЗД, доколкото е налице
изрично противопоставяне на наемодателя.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а първоинстанционното решение-
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на
разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 800 лева.
Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото договореното
възнаграждение е близко до минималното такова съгласно Наредба №1 на ВАдвС.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение №52555 от
27.02.2019год., постановено по гр.дело №37891/2018г. по описа на СРС, ГО, 151
с-в.
ОСЪЖДА Т.И.Г. с ЕГН********** да заплати на В.Л.С. с ЕГН********** сумата 800
лева (осемстотин лева)- разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/