№ 879
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря Е.ИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110215600 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. К. К. от гр. ***, ул.“***а“ бл.3, вх.А, ет.5,
ап.15, чрез пълномощника му -адв. Г. Т. - САК срещу Наказателно
постановление № 23-4332-002576/23.02.2023 г., издадено от Началник група
в СДВР, отдел „Пътна полоция“, с което на основание чл. 182, ал. 5 във вр. ал.
1, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е санкциониран с налагане
на "глоба" в размер на 800 (осемстотин) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца за извършено нарушение по чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи, че при издаване на обжалваното
наказателно постановление са допуснати нарушения на административно-
производствените правила и материалния закон, поради което се иска
неговата отмяна. В тази връзка се твърди, че жалбоподателят не е бил водач
на МПС, описано в наказателното постановление, като се сочи, че АУАН бил
съставен въз основа на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, която била с
невярно съдържание. Жалбоподателят никога не бил предоставял личните си
данни и копие от СУМПС на лицето Огнян *** П., което било страна по
приложения към материалите на делото, договор за наем на МПС.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
1
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
Претендира се присъждане на направените от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение в хода на производството.
В проведените пред настоящата съдебна инстанция заседания
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Т., който в
дадения ход по същество на делото пледира за отмяна на обжалваното НП по
съображенията, развити в жалбата и предвид събраните по делото
доказателства. При такъв изход на делото, прави искане за присъждане на
направените по делото разноски, за които представя договор за правно
съдействие и защита.
Административно –наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител. В съда е депозирано писмено становище за неоснователността
на жалбата, в което се прави възражение за прекомерност на претендираните
от страна на жалбоподателя разноски, ако същите надвишават нормативно
установения минимум.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 08.02.2022 г. в 10:20 ч. в гр. София, по ул. “***“, с посока на
движение от ул. “Кумата“ към бул.“Околовръстен път“ с автоматизирано
техническо средство – система за видеоконтрол „TFR1-M“ № 560 била
засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил „Фолксваген ***” с
рег. № СВ *** от 81 км./ч., (след приспаднат толеранс от 3%) при
ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, въведено с пътен
знак „В26“, т.е. превишение на скоростта от 31 км./ч.
Нарушението било заснето в клип № 36734, за което била заведена
преписка № ПК –З/0188.
Лекият автомобил „Фолксваген ***” с рег. № СВ *** бил закупен на
лизинг от „Порше Лизинг БГ“ЕООД. На 17.10.2022 г. лицето Огнян *** П., в
качеството му на пълномощник на собственика на автомобила попълнило
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, че на 08.02.2022 г. процесния лек
автомобил е бил във владение и управляван от Е. К. К.. В декларацията било
посочено още, че на 06.09.2021 г. П. е предоставил владението на автомобила
на Е. К. К., притежаващ валидно СУМПС, издадено от МВР- Перник (което
2
от което прилага), като превозното средство му било върнато на 26.07.2022 г.,
при което не бил уведомен за допуснати от водача му нарушения.
Въз основа на тези данни и събраните доказателства по преписката св.Г.
–мл.автоконтрольор при СДВР –ОПП съставил срещу жалбоподателя Е. К. К.
АУАН бл.№ 027625/26.01.2023 г. за извършено в условията на системност
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като в тази връзка посочил, че същото е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ, серия К, № 5105123,
ЕФ серия К, № 5111356 и ЕФ, серия К, № 5116782 –влезли в сила на
17.01.2022 г.
След като се запознал със съдържанието на АУАН и изготвения
снимков материал, жалбоподателят К. подписал акта с възражения, че на
датата на нарушението не е управлявал процесния лек автомобил, като в
договора за наем на автомобила са използвани неправомерно личните му
данни.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е било депозирано писмено
възражение срещу така съставения АУАН.
Въз основа на горепосочения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство наказателно постановление № 23-4332-
002576/23.01.2023 г., с което при идентичност на описание на нарушението и
правната му квалификация на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на
800 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 19.10.2023 г.
Изложената от съда фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН и от
гласните доказателствени средства. Съдът кредитира с доверие показанията
на св.Маринов, тъй като същите се подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства.
От приобщения към материалите на делото Договор за наем на МПС от
06.09.2021 г. се установява, че между дружеството „Дирент БГ“ЕООД, ЕИК
********* в качеството му на наемодател и Т*** в качеството на наемател е
скючен договор за наем на лек автомобил „Фолксваген ***” с рег. № СВ
***. В договора като лице, което ще управлява МПС е посочен
3
жалбоподателят Е. К. К., с ЕГН, номер на СУМПС и срок на валидност на
същото до 14.08.2023 г. Договорът е подписан от страна на наемодателя от
Огнян П. и от Тони Иванов в качеството му на наемател на автомобила.
От приложеното към материалите на делото писмено сведение от Огнян
П. (л.6 и л.9 от делото) се установява, че Т*** –наемател на лекия автомобил
бил неправоспособен и не притежавал СУМПС, поради което в договора бил
посочен като шофьор на МПС –то, отдавано под наем Е. К. К., който се
съгласил да бъде вписан, тъй като бил правоспособен водач и веднага
предоставил данните си. В писменото сведение е посочено още, че Е. К. бил
охрана на Тони Иванов и именно К. през м.февруари 2022 г. във връзка със
заведена щета в ЗАД“Армеец“ докарал автомобила до дружеството –
застраховател.
В снетото писмено сведение от Е. К. К. се твърди, че на 08.02.2022 г.
той не е управлявал МПС и неправомерно били използвани личните му данни
в договора за наем на МПС, за което подал сигнал в 06 РУ – СДВР.
В приобщената към материалите на делото декларация по чл.189, ал.5
от ЗДвП, запознат за наказателната отговорност, която носи по смисъла на
чл.313 от НК, Огнян *** П. е декларирал, че на процесната дата МПС е било
управлявано от Е. К. К., на когото е предоставил МПС на 06.09.2021 г. в 11:30
часа, след като се е убедил, че същият е правоспособен водач и притежава
валидно СУМПС, издадено от МВР- Перник, кат.В и М. Декларирал е още, че
МПС му е било върнато в 13:30 часа на 26.07.2022 г.
От приложения към материалите на делото снимков материал, заснет с
мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M“ № 560, който е веществено
доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се
установява, че на процесната дата – 08.02.2022 г., в 10:20:04 часа е измерена
скорост на движение от 84 км/ч., след приспаднат толеранс от 3%, като са
записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационния номер на автомобила, който съвпада напълно с този, описан
в АУАН и НП.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 08.02.2022 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
4
пътищата.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M“ №
560 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване с № 10.02.4835. Периодичността на последващите
проверки на тези системи е една година, като мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M“ № 560 е преминала проверка на 30.09.2021г. От
приложения по делото протокол № 1-39-21/30.09.2021 г. на ГД“НП“, Сектор
„Управление на собствеността“ –Полицейска техника, „Лаборатория за
проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери“ е видно,
че мобилната система за видеоконтрол отговаря на изискванията и дава
допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч.
до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата
на уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК във връзка с чл. 84 от
ЗАНН - свален на хартиен носител снимков материал за описаното
нарушение; снимка на разположението на АТСС и снимка на знак „В26“,
протокол за използване на АТСС от 08.02.2022 г., ежедневна форма на отчет,
протокол № 1-39-21/30.09.2021 г., удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, копия от ЕФ, серия К № 5105123/21.07.2021 г.,
издаден от ОД на МВР – Варна; ЕФ серия К, № 5111356/25.07.2021 г,издаден
от ОД на МВР – Кюстендил; ЕФ серия К, № 5116782/26.07.2021 г., издаден
от СДВР; справка –картон на водача; Заповед № 513 з-8285/12.11.2015 г. ,
Заповед № 8121к-13770/23.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министър на вътрешните работи; писмо от СДВР –ОПП, изх. № 433200-
127584/29.11.2023 г. и писмо от СРП по пр.пр.№ 7471/2023 г. от 22.12.2023 г.
От приобщената към материалите на делото справка за нарушител/водач
и приложените и цитирани по –горе копия от електронни фишове (ЕФ, серия
К № 5105123/21.07.2021 г., издаден от ОД на МВР – Варна; ЕФ серия К, №
5111356/25.07.2021 г, издаден от ОД на МВР – Кюстендил; ЕФ серия К, №
5116782/26.07.2021 г., издаден от СДВР) се установява, че същите са връчени
на жалбоподателя Е. К. и са влезли в законна сила на 17.01.2022 г., както и че
в тези фишове е описано, че жалбоподателят е управлявал собствен
автомобил – „Фолксваген Голф“ с рег. № СВ 95 85 КМ.
5
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и срещу административно-наказателен акт, който подлежи
на въззивен съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, съгласно ЗАНН, ЗДвП и приложените към материалите
на делото заповеди на министъра на вътрешните работи за определяне на
длъжностни лица да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН,
да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП; в
предвидената от закона писмена форма и съдържание.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е
започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания
на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до
неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или
ограничаващи правото на защита на административно-наказания. Спазени са
изискванията на чл. 42 ЗАНН, АУАН е подписан и надлежно връчен, като е
указано правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Спазени са и
изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, налице е съответствие между
обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са
посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация.
В случая нарушението е установено от АТСС- мобилна система за
видеоконтрол „TFR1-M“ № 560, представляваща одобрен тип средство за
6
измерване. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
В настоящия казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата във вр.
с чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията - контролът да се осъществява със
АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с приобщените
към материалите на делото делото протокол № 1-39-21/30.09.2021 г. на
ГД“НП“, Сектор „Управление на собствеността“ –Полицейска техника,
„Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери“ и удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835.
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на
АТСС, от който е видно, че същото се е намирало на ул.„ ***“ в близост до
спирка „Гробищен парк – Бояна“, че се е извършвал контрол на посоченото
място, като посоката на движение на контролираните МПС е била от ул.
“Кумата“ към ул.“Околовръстен път“, че режимът на измерване е бил
стационарен, а посоката на задействане-приближаващи автомобили, и че
контролът се е извършил за времето от 09:00 ч. до 11:00 ч., като е приложена
и снимка за разположението на уреда и знакът „В26“, въвеждащ
органичението на скоростта.
По горните аргументи и предвид събраните по делото доказателства,
съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение е правилно
експлоатирано, поради което и производството по ангажиране на
административно-наказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на
НП, се е развило при спазване на установените процесуални правила.
Видно от приложената фотоснимка измерената скорост на движение на
автомобила, управляван от жалбоподателя е била 84 км/ч., в който случай
7
допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно в
наказателното постановление е отразена скорост от 81 км/ч. Именно тази
скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално
разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на
наказателното постановление е съобразен т. нар. „толеранс”, като
инкриминираната скорост е намалена на 81 км./ч., т.е. отчетено е превишение
от 31 км./ч., което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това
превишение същият е бил санкциониран.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Видно от приложените по делото писмени
доказателства, коментирани по –горе при анализа на доказателствата се
установява, че заснетото МПС е било ползвано под наем от лицето Т***,
който в договора за наем е посочил, че същото ще се управлява от лицето Е.
К. К.. Идентични факти се твърдят и в декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП,
попълнена от представителя на наемодателя – Огнян П., който е предоставил
и копие от СУМПС на жалбоподателя К. и копие на контролния талон към
него. Получената писмена информация от СРП, че се води досъдебно
производство по чл.313 от НК, по което няма привлечено лице в качеството
на обвиняем и влязъл в сила прокурорски акт, не променя изложеното по –
горе и не потвърждава тезата на жалбоподателя, че някой неправомерно е
използвал личните му данни, която теза съдът възприема като защитна такава,
предвид изложеното в писменото сведение от Огнян П., че жалбоподателят К.
бил охрана на лицето Т*** и сам предоставил личните си данни, които били
вписани в договора за наем на МПС.
Ето защо, съдът намира, че в конкретиката на настоящия казус правилно
е била ангажирана административно –наказателната отговорност на
жалбоподателя, който е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
На следващо място, във връзка със сочената системност на извършване на
нарушението съдът намира следното:
Според легалното определение, въведено с §. 6, т. 62 от ДР на ЗДвП,
8
"системно"е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен
срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение.
Съобразно приложената от АНО санкционна норма на чл. 182, ал. 5,
когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 е системно
водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Логическият и граматически анализ на тези две правни норми,
разгледани поотделно и в съвкупност и съпоставени с разпоредбата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП, според настоящия съдебен състав, налагат еднозначен
извод, че санкцията по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП следва да намери приложение
единствено и само, когато водачът е извършил три или повече нарушения
по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на чл. 182 от ЗДвП, в едногодишен
срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с които му е наложено наказание отново за
такова нарушение. Очевидно, идеята на законодателя е да бъдат наказани
значително по-строго водачи, които извършват нарушения по чл. 21 от ЗДвП,
при по-съществено превишаване на разрешената скорост на движение, при
това системно, а не всички такива нарушения. При извод в противен смисъл,
не намира логично обяснение факта, че законодателят е посочил в нормата
на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, при това изчерпателно, категория нарушения, при
които водачът подлежи на санкциониране в условията на системност. В
такава хипотеза, според настоящият съдебен състав и при сравнителен анализ
с подобни правни норми, законодателната техника би била различна,
например: "Когато нарушението по предходните алинеи е системно, водачът
се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. " Настоящата
редакция на нормата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП обаче не е такава, поради което,
при санкциониране за системност, не следва да бъдат вземани предвид
нарушения, различни от тези по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на чл.
182 от ЗДвП, независимо от това, дали са три или повече в едногодишния
срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
такова нарушение.
9
Този извод, отнесен към конкретният случай указва, че за да бъде наказан
жалбоподателя по реда на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, следва да е установено, че
към датата на процесното нарушение -08.02.2022 г. той е наказван три или
повече пъти, с влезли в сила наказателни постановления или електронни
фишове за нарушения по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на чл. 182 от
ЗДвП и първият от тези актове е влязъл в сила не по-рано от 08.02.2021 г.
При внимателен прочит и анализ на приобщената от съда справка за
нарушителя се установява, че същият има множество нарушения на правилата
за движение по пътищата, включително и такива по чл. 21 от ЗДвП. В същото
време обаче и трите посочени в обжалваното НП електронни фиша са влезли
в сила на 17.01.2022 г., като процесното нарушение е първо, извършено след
тази дата, т.е. то се явява в условията на повторност, а не на системност. В
случая обаче, в обжалваното НП не е описано, че нарушението е извършено в
условията на повторност, не е описано и от какво се обуславя същата –на коя
дата, какво нарушение е било извършено и каква санкция е била наложена на
нарушителя, за да доведе до налагане на санкция за повторно извършено
нарушение със завишен размер на глобата. Съдът не може да направи такава
квалификация, тъй като нарушителят не е бил запознат с тези факти и не се е
защитавал по отношение на тях, което от своя страна съществено накърнява
правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е
било санкционирано.
От друга страна, както беше посочено и по-горе, съдът намира за
безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, тъй като на 08.02.2022 г. е управлявал процесното МПС, като е
превишил разрешената и въведена с пътен знак скорост на движение. При
еднородност на фактите и обстоятелствата по нарушението и наличие на
обвинение за такова нарушение, НП следва да се измени, като се
преквалифицира нарушението по основния състав, като извършено без
квалифициращият му признак "системно", като в съответствие с това се
приложи и закон за по-леко наказуемото нарушение – санкционната норма
на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, относима в настоящият случай, с оглед
установеният размер на превишението на скоростта.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде изменено, като вместо чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП се
10
приложи относимата санкционна норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
С оглед изхода на правния спор, право на разноски има АНО, който обаче
не е поискал присъждането на такива, поради което и съдът не дължи
произнасяне в тази насока. Искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение, като
неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр.ал.7, т.1 и чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-002576/23.02.2023 г.,
издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полоция“, с което на
основание чл. 182, ал. 5 във вр. ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на Е. К. К. е наложено административно наказание "глоба" в размер на
800 (осемстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
шест месеца за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като на
основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му НАЛАГА наказание "Глоба" в
размер на 400 (четиристотин) лева.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторените разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11