РЕШЕНИЕ
№ 324
гр.Русе, 03.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с
участието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ
като разгледа докладваното от съдия АГУШ
КАН дело № 313 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във вр. с
чл. 208 и сл. от АПК.
Касаторът Регионална инспекция по
околната среда и водите – Русе (РИОСВ – Русе), чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт Ц. Т., обжалва Решение № 425/18.08.2021 г.,
постановено по АНД № 612/2021 г. по описа на РРС, с което е отменено
Наказателно постановление № 4/22.02.2021 г., издадено от Директора на РИОСВ -
Русе.
В жалбата се излагат доводи, че
решението на районния съд е неправилно и порочно, поради нарушение на
материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Развитите от жалбоподателя възражения по съществото си касаят единствено
неправилно приложение на материалния закон, доколкото се обсъждат изводите,
които е направил въззивния съд и се твърди, че същите не кореспондират с
приложимите прави норми.
Иска се от касационната инстанция да
отмени решението на РРС и да потвърди изцяло оспореното пред въззивния съд
наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за представителството и пред двете инстанции.
Жалбата се поддържа и в хода на
делото по същество, когато е направено и възражение за прекомерност на
заплатения от касационния ответник адвокатски хонорар.
Ответникът по касационната жалба – „Дани
Груп 04“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Т.Т., в депозиран по делото писмен отговор
по касационната жалба и в хода на делото по същество, излага становище за
неоснователност на жалбата. Иска от съда, решението на РРС да бъде оставено в
сила. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция.
Окръжна прокуратура Русе,
представлявана от прокурор Грънчаров, поддържа становище за неоснователност на
подадената касационна жалба. Представителят на прокуратурата предлага на
касационната инстанция да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното
решение, постановено от Русенския районен съд.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Русе, като взе предвид събраните по делото доказателства
от РРС и наведените от касатора възражения, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, оспорва
невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по
Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореният в
настоящото производство съдебен акт въззивната инстанция е приела, че в
конкретния случай неправилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на касационния ответник, тъй като административнонаказващият орган
неправилно се е позовал на разпоредбата на § 1, т. 29 от ДР на Закона за
управление на отпадъците (ЗУО) определяйки наказаното търговско дружество за
притежател на процесните отпадъци. Съдът е установил, че тези процесни
отпадъци, макари намиращи се на площадка, собственост на касационния ответник,
са собственост (притежание) на друго дружество – Еко трейдинг къмпани“ ООД,
което именно дружество е било и задължено да ги премахне от процесната площадка
чрез дадени му от контролните органи на РИОСВ – Русе задължителни предписания,
като за неизпълнението им в срок това друго дружество е било и санкционирано.
Установените факти дали основание на въззивния съд да достигне до решаващия си
извод, че наказаното дружество няма качеството притежател на отпадъци по
смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗУО, тъй като не попада в нито една от двете
хипотези и по тази причина не може да е субект на административното нарушение,
за което му е наложена санкция с оспореното пред районния съд наказателно
постановление. Поради това РРС е отменил наказателното постановление като е
присъдил и разноски в полза на жалбоподателя пред въззивната инстанция.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, настоящият съд не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт, както и на пороците, твърдяни в касационната жалба,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение, постановено от първоинстанционния съд – като правилно – да бъде
оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция напълно
споделя изложените от районния съд правни изводи, които не намира за нужно да
преповтаря и се позовава на тях в настоящото решение на основание чл. 221, ал.
2, изр. ІІ от АПК. В тази връзка касационният съд не споделя възраженията на
касатора за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗУО досежно
понятията „притежател на отпадъци“, „третиране“, „оползотворяване“ и
„съхранение“.
Правилно въззивният съд е установил,
че процесните отпадъци са собственост на дружеството „Еко трейдинг къмпани“
ООД, което обстоятелство не се оспорва от нито една от страните в
производството и са налице данни по преписката, че и самото дружество признава,
че е собственик на отпадъците. Тезата, че собствеността е без правно значение
не може да бъде споделена. Действително е възможна хипотеза, при която едно
лице да съхранява чужди отпадъци, но в конкретния случай не е установено, че е
налице именно такава хипотеза. Данните по делото сочат, а дори това е прието и
от АНО, че в случая именно дружеството, собственик на отпадъците, ги владее и
съхранява, макар и върху терен чужда собственост. В същата хипотеза процесните
отпадъци са били съхранявани и преди това, преди придобиването на имота от
касационния жалбоподател (доколкото имота и тогава не е бил собственост на „Еко
трейдинг къмпани“ ООД). Фактът, че собственикът на отпадъците не ги е прехвърлил,
респективно транспортирал, на друго лице, притежаващо нужното разрешение по чл.
35 от ЗУО след прекратяване на притежаваното от него разрешение и даденият му
срок за това не прави автоматично касационния ответник притежател на
отпадъците, намиращи се на площадката, негова собственост. Този извод не се
променя и от факта, че касационният ответник реално има достъп до тази
площадка, тъй като това не води до автоматичен извод, че именно „Дани груп
04“ЕООД владее процесните отпадъци.
На следващо място не могат да бъдат
споделени и разсъжденията на касационния жалбоподател относно квалификацията на
изпълнителното деяние – „третиране, изразяващо се в съхранение, операция с код R13“. Действително е налице посочената
от касатора логическа връзка между дейността „третиране“ на отпадъци, съгласно
§1, т. 44 от ДР на ЗУО и включената в нея дейност по „оползотворяване“ на
отпадъци, дефинирана в § 1, т. 13 от ДР на ЗУО, както и дейността с код R13 от Приложение № 2 към ЗУО
представляваща дейност по оползотворяване и дефинирана като – „съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от
дейностите с кодове R 1 – R 12 (с изключение на временното съхраняване на
отпадъците на площадката на образуване до събирането им)“. Анализът на
посочените норми, цитирани и от касатора, сочи, че дейността с код R13,
като част от дейностите по оползотворяване, а от там и на третиране на отпадъци
не обхваща съхранението на отпадъци по принцип, а само съхранението до
извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 – R 12.
В настоящия случай липсват каквито и да са фактически доводи в АУАН и в НП, че
съхранението, за което е наказан касационният ответник е именно такава
подготвителна фаза към оползотворяване на процесните отпадъци, още повече че се
касае за период, непосредствено след придобиване на имота от „Дани груп 04“
ЕООД, в който имот отпадъците са били налични към момента на придобиването и
след като се е установило, че тези отпадъци няма да бъдат премахнати от
собственика им касационният ответник се е снабдил със съответното разрешение за
тяхното третиране. С оглед на последното е без правно значение за
съставомерността на административното нарушение, за което е санкциониран
касационния ответник, възражението на касатора, че и към 16.12.2020 г.
значителна част от процесните отпадъци все още се намира на площадката. Към
този момент касационният ответник вече разполага с разрешение по чл. 35 от ЗУО
за извършване на дейности с отпадъци на процесната площадка.
В заключение настоящата съдебна
инстанция намира, че обосновано въззивният съд е отменил оспореното пред него
наказателно постановление, поради което решението на районния съд следва да
бъде оставено в сила.
При този изход на спора на
касационният ответник има право на разноски на основание чл. 64, ал. 3 от ЗАНН.
Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е 1200 лв., чието
заплащане е доказано по делото с представения договор за правна защита и
съдействие от 11.11.2021 г. (л. 17). Съдът намира възражението на касационния
жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно.
Делото е изяснено от фактическа страна още пред въззивната инстанция като не се
отличава и със значителна правна сложност, въпреки, че формираният спор е
изцяло правен. Това обосновава като съответно на фактическата и правна сложност
на делото пред касационната инстанция адвокатско възнаграждение от 700 лева,
което и близко до минималния размер, регламентиран в чл. 18, ал. 2 във връзка с
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на
„Дани груп 04“ ЕООД сумата от 700,00 лева разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд
- Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 425/18.08.2021
г., постановено по АНД № 612/2021 г. по описа на РРС, с което е отменено
Наказателно постановление № 4/22.02.2021 г., издадено от Директора на РИОСВ -
Русе.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната
среда и водите гр. Русе да заплати на „Дани груп 04“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр. Русе, ул.„Чипровци“ № 28, ЕИК *********, представлявано от
управителя М.Й.П., сумата от 700,00 (седемстотин) лева разноски пред
касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.