Р Е Ш Е Н И Е
№…………….….../........... 03.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти февруари през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 784 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на исковата молба на С.К.П., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***, чрез адвокат М.Т., с която срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, са
предявени следните искове:
1. за заплащане на сумата 28 750 лева,
съставляваща част от претендиран остатък от дължимото обезщетение от 50 000 лева за
обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 27.04.2016г. по
път № 902, трети клас, в посока гр. Варна към отбивката за бар „Наздраве”, по вина на А.М.И.
като водач на лек автомобил „Пежо 206”, с рег.№ В 4102 РК, застрахован в ЗК
„Лев Инс” АД, ЗП № BG/22/116001074407;
2. за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва върху търсената главница, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.06.2020г., до окончателното й
плащане.
Наред с това ищецът претендира
осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството,
основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.
Твърденията и възраженията на
страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото
в открито съдебно заседание от 04.02.2021г.
За да се произнесе по същество на
предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и
съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предмет на
предявения главен иск е претендираното право
на ищеца С.К.П. *** като трето
увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД (ЗК „Лев Инс” АД) обезщетение за
причинените му неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 27.04.2016г. по път № 902, трети клас, в посока гр.
Варна към отбивката за бар „Наздраве”, по вина на водача на лек автомобил „Пежо 206”, с рег.№ В 4102 РК, А.М.И.. Искът е предявен като частичен като се претендира сума в
размер на 28 750 лева, представляваща
част от дължимото обезщетение, цялото според ищцата в размер на 50 000 лева.
Правно основание на главната претенция
– чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ), във вр. с чл. 45 и чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Претендира се и осъждане на ответния
застраховател да заплати обезщетение за допуснатата от него забава за
определяне и изплащане на дължимото обезщетение за обезвреда на причинените на
ищеца неимуществени вреди от виновното и противоправно деяние на застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” водач на МПС, в размер на законната лихва
върху главницата 28 750 лева,
считано датата
на предявяване на иска до окончателното плащане.
Правно основание на тази акцесорна
претенция – чл.497, ал.1, т.2, във вр. с чл.496, ал.1 от КЗ.
Отговорността на застрахователя по
чл.432, ал.1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни
противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка
„Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че
е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано по
смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в
резултат на която противоправност в причинно-следствена зависимост е настъпил
вредоносния резултат. Фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД преюдицира установената в ал.2 презумция за вина в случаите на доказана
противоправност и причинно - следствена зависимост между деянието на деликвента
и вредоносния резултат.
В настоящия случай, с влязло в сила
решение №4974/04.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 648/2019г. по описа на Варненски районен съд (ВРС) са
уважени предходно водени от ищцата С.К.П., ЕГН **********, срещу ответния застраховател на
застрахования деликвент по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, частични искове за плащане на част от полагащите й се обезщетения за
причинените й в резултат на процесното ПТП вреди (имуществени и неимуществени).
Решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо (СПН) относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право. В този смисъл е разрешението по
т.2 от ТР №3/22.04.2019г. по тълк. дело №3/2016г. на ВКС, ОСГТК. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация.
С оглед на това единствените
релевантни и спорни между страните факти в настоящия процес са свързани с
вредите за ищеца в резултат на деянието, в т.ч. техния вид, обем,
продължителност, и тяхната причинно –
следствена връзка с деянието на водача А.М.И., застрахован при ответното
дружество по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
От събраните по делото писмени доказателства – епикриза по И3 №20239/2016г., издадена от Отделение
по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Марина” ЕАД - гр. Варна,
епикриза по И3
№7688/472/2016г., издадена от №7688/472/2016г при
МБАЛ „Св.Анна- Варна” АД - гр. Варна, болнични листове за временна
нетрудоспособност, фактура №**********/12.05.2016г., издадена от МБАЛ „Св.
Марина" ЕАД; гласни доказателства –
показанията на св. В. П., св. С. П.; както и от заключението на назначената
по делото съдебно - медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че вследствие на
претърпяното ПТП ищцата е претърпяла контузия на главата, счупване на носни
кости, счупване на дясна лъчева кост в долна трета, травматичен оток,
кръвонасядания, придружени с множество натъртвания, кръвонасядания по клепачите
на двете очи, синини и по-леки охлузвания. По повод на
получените травми ищцата е била двукратно на
лечение в специализирано болнично звено. При първото пролежаване в периода
27-28.04.2016 год. е била извършена хирургическа интервенция, при която са били
наместени счупените носни кости. Проведено е било и медикаментозно лечение. При
второто пролежаване в болница в периода 10-13.04.2019 год. е била извършена
хирургическа интервенция по наместване на счупената лъчева кост на дясна ръка и
поставяне на остеосинтезни метални плаки. Счупването на
дясната лъчева кост е обусловило трайно затруднение в движението на десния
горен крайник за период от около 3-4 месеца, като по общо правило
възстановяването след такива счупвания е продължителен процес. Според
вещото лице, несъмнено
възстановителният процес е бил съпроводено с неудобства и затруднения в
ежедневния бит като понастоящем същият е приключил, лъчевата кост на
предмишницата на дясна ръка е зараснала, но за да се получи пълно
функционално възстановяване на ръката добре е да се правят и
физиотерапевтични процедури. Съобщаваното от ищцата усещане за болка при промяна на
времето и при по-голямо натоварване на ръката, е нормално и е
характерно за всякакъв вид счупвания.
Фактът, че
произшествието от 27.04.2016г. е било за пострадалата ищца сериозна
стресова ситуация, дала негативно отражение върху ежедневието й след това
събитие, се установява както от събраните по делото гласни доказателства, така
и от заключението на допуснатата,
изслушана и приета съдебно – психологична експертиза (СПЕ).
В показанията си разпитания по делото свидетел
В. П. – дъщеря на ищцата, сочи, че след катастрофата ищцата била
цялата синя, обезобразена, подута, със счупен нос, счупена ръка. Била уплашена,
емоционално и психически неспокойна. След като била изписана от болницата и се
прибрала в дома си не можела да се обслужва сама, нуждаела се изцяло от грижите
и помощта на своите близки. Първите няколко месеца след инцидента не можела да
изпълнява домашните си задължения, като грижите за домакинството – готвене,
чистене, били поети от свидетелката. Отнело период от около шест месеца ищцата
да се върне що-годе към нормалния си живот, като и до ден-днешен имала
ограничения в движението на ръката, усещала затруднения и ограничения. След
катастрофата ищцата се затворила в себе си, не искала да ходи никъде, да излиза
навън, да се среща с други хора, дори и близки и познати. Не искала да общува
дори с членовете на семейството си, да споделя какво чувства. Станала
мълчалива, плачела доста често. И понастоящем изпитвала страх дори да се вози в
автомобил. Рядко се престрашавала сама да шофира.
Това състояние на ищцата се установява
и от показанията на съпруга на ищцата – свидетеля С. П..
Свидетелят сочи, че в резултат на катастрофата едната ръка на съпругата му била счупена,
а
другата сериозно контузена, поради което в първите седмици и
месеци тя не можела да се обслужва сама. Счупената ръка била оперирана с
поставяне на имплант и в продължителен период била бинтована и не трябвало да
се мокри, поради което за къпане и ежедневен тоалет се нуждаела от чужда помощ.
Носът й също бил счупен, като при първоначално оказаната й болнична помощ били
поставени гипсови импланти, които били много болезнени. Това било изживяно
много тежко от ищцата. Понастоящем имало разместване на каналите в носа и все
още не можела да диша нормално, но поради изживените болки и стрес не можела да
се престраши да се извърши корекция.
Макар възстановителният период, протекъл няколко месеца, да е приключил,
и към настоящия момент ищцата изпитвала болки в ръката, не можела да носи
тежко, да извършва въртеливи движения. Поради изживения стрес повече от година
и половина след пътния инцидент дори не се качвала в автомобил. Това се
отразило негативно и на работата й в семейния бизнес, изнесен извън града, тъй
като създавало затруднения за пътуването й до тома и обратно до дома.
Според вещото
лице по СПЕ катастрофата е била травмиращо за ищцата събитие, в резултат на което са настъпили
разстройства и/или промяна в социалното и емоционално функциониране. По-сериозни нарушения и смущения са
били налични в периода от първите 6 до 12 месеца след претърпяната злополука.
За известен период от време ищцата се е намирала в състояние на зависимост от
други хора, за да се обслужва. Установени са психологически маркери за преживян
силен стрес, които се изразяват в нарушено социално функциониране, влошен сън,
промяна в теглото. Според вещото лице, към настоящия момент се отчитат
единствено нарушения в емоционалното и социално функциониране, не се откриват
проблеми в когнитивните процеси и сфера, които да оказват влияние върху възможностите
на ищцата да изпълнява ежедневните си задължения.
Въз основа на анализа на горните
доказателства (писмени и гласни), както и на заключенията на изслушаните и
приети по делото експертизи съдът приема за установена причинно - следствената
връзка между виновното и противоправно поведение на застрахования водач А.М.И. и настъпилите за ищцата С.П.
щети, изразяващи се в причинени травматични
увреждания на физическото и́ здраве (счупване на носни кости с разместване,
травматичен оток и кръвонасядания по носа и по клепачите на двете очи, счупване
на
дясна лъчева кост на типично място,
множество натъртвания,
синини и по-леки охлузвания, които са довели до
временно
разстройство на здравето, неопасно за живота) и свързаните с това
болки, страдания, психотравмени преживявания с изблици на тревожност и емоционално напрежение. Това
налага извода, че предявения главен иск е доказан в своето основание.
При определяне на размера
на дължимото от ответника обезщетение за причинени на ищцата неимуществени
вреди съдът взе
предвид: момента на настъпване
на процесното събитие (м. април 2016г.); социално-икономическата обстановка в
страната към този момент, обуславяща обществения критерий за справедливост на
този етап от нейното развитие; възрастта на пострадалата към посочения период
(43 годишна); броя, вида и характера на получените травматични увреждания,
подробно описани в приетата СМЕ; начина, времетраенето и степента на тяхното
възстановяване, персистиращото и понастоящем усещане за болки в областта
на счупената дясна ръка особено при промяна на времето или при претоварване;
безспорното им отражение върху физическото здраве и психиката на пострадалата,
в съответствие и с прогласения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта съдът
приема, че на ищцата С.К.П. следва да се определи обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в размер на 35 000
лева.
Търсеното с предявения като частичен
иск обезщетение в размер на 28 750 лева безспорно се обхваща в този размер,
поради което искът се уважава изцяло.
По акцесорния иск за присъждане на
лихви:
С оглед и изричното уточнение,
направено в първото открито съдебно заседание по делото, претендираните в
случая лихви са за обезщетяване на забавата на застрахователя да определи и
изплати на увреденото лице обезщетение за вредите, причинени му в резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно чл.497, ал.1 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 или изтичането на
тримесечен срок за окончателното произнасяне по претенцията (чл.496, ал.1 КЗ),
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.
Установява се в случая, че с молба -
покана от 25.04.2017г. (получена от ответното дружество на 26.04.2017г.)
ищцата, чрез упълномощен представител адвокат М.Т., ВАК, е предявила претенция
пред ответното дружество – застраховател за плащане на обезщетение за
причинените й вреди като е представил наличните към този момент констативен
протокол за ПТП, с пострадали лица, издадените му по съответния ред епикризи и
болнични листи. С други документи, в т.ч. акт от наказателно производство,
водено срещу виновния водач, ищецът не е разполагал и следователно
застрахователят е дължал произнасяне. Изрично в предявената претенция ищецът е
посочил и банкова сметка, ***. И тъй като на 26.07.2017 г. е изтекъл
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ като застрахователят не е изпълнил
задължението си (изцяло или частично) да определи и изплати на ищцата -
увредено лице обезщетението за търпените от неа неимуществени вреди от процесното
ПТП, то и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за тази забава се
преценява като основателна. Съобразено и с начина, по който е предявена тази
акцесорна претенция (след изменението й в първото съдебно заседание),
главницата от 28 750 лева следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда - 16.06.2020г., до окончателното й
плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и направеното
нарочно искане от ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да му репарира и направените разноски в производството пред тази
съдебна инстанция. Видно от представения нарочен списък на разноските по чл.80
от ГПК и представените по делото доказателствата (л.94, л.122, л.156-157), същите
са в общ размер на 3 268 лева и се присъждат изцяло.
Въз основа на изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „С.овско шосе” № 67А,
ДА ЗАПЛАТИ на ищцата С.К.П.,
ЕГН **********,
с адрес ***, „Евлоги Георгиев” №10, ет.2, ап.7,
сумата 28 750 лева (двадесет и осем хиляди седемстотин и петдесет лева),
представляваща част от дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди, причинени
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.04.2016г. по път № 902, трети клас, в посока гр.
Варна към отбивката за бар „Наздраве”, по вина на водача на лек автомобил „Пежо 206”, с рег.№ В 4102 РК, А.М.И.,
ЕГН **********,
обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №
BG/22/116001074407, издадена от ЗК
„Лев Инс” АД, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането,
във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите, ведно със
законната лихва върху тази сума,
считано от 16.06.2020г. (датата на
предявяване на иска) до окончателното й плащане, на основание чл.497, ал.1, т.2, във
вр. с чл.496, ал.1 от КЗ, както и сумата 3 268 лева (три хиляди двеста шестдесет и осем лева), представляваща сторени
разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: