Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/19.12.2019 година, град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА,
сложи за разглеждане докладваното от съдия Силвия Сандева к. адм. дело № 652 по
описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.Д.М. ЕГН ********** ***, срещу
решение № 96 от 24.09.2019 год. по гр. дело № 230/2019г. по описа на Тервелския
районен съд, с което е отхвърлена жалбата й за обявяване нищожността на решение
№ 12/14.11.1994г. на ПК при община Тервел (понастоящем ОбСЗ - Тервел),
постановено по преписка с вх.№ 6536/22.01.1992г. на ПК - Тервел, с което на
основание чл.27 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците
на ***, б.ж. на с.Кладенци, общ.Тервел върху нива от 29, 498 дка, съставляваща
имот № 021029 по плана за земеразделяне в землището на с.Кладенци, общ. Тервел,
и лозе от 0, 500 дка, съставляващо имот № 028083 по плана за земеразделяне в
землището на с.Кладенци, общ. Тервел. В жалбата се развиват доводи за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни
отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се обяви
нищожността на оспореното решение на ПК – Тервел, както и да се присъдят
сторените от жалбоподателката разноски по делото.
Ответникът ОС “Земеделие” - Тервел, в писмено становище по делото, оспорва
основателността на касационната жалба и иска решението на ТРС да бъде оставено
в сила. Счита, че липсва правен интерес за жалбоподателката да оспорва
решението на ПК – Тервел, тъй като не е налице засягане или предстоящо засягане
на нейни права и законни интереси.
Заинтересованата страна П.М.П. счита, че касационната жалба е недопустима
и иска тя да бъде оставена без разглеждане. Алтернативно иска решението на ТРС
да бъде оставено в сила. Изразява становище, че жалбоподателката няма пряк и
личен правен интерес да обжалва решението на ПК – Тервел. Излага доводи, че
правният интерес е налице, когато чрез съдебното обжалване се цели и постига
защита на законно установени субективни прави и интереси, които следва да са
засегнати неблагоприятно или да са застрашени от издадения административен акт.
С постановеното от ПК решение не са отнети никакви права, нито пък са създадени
задължения за жалбоподателката, поради което тя не е легитимирана да го оспорва.
Представителят на ДОП дава заключение, че решението на ТРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
След като прецени наведените в жалбата оплаквания, взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, касационната
инстанция намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 211 АПК, от участвала по делото
страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред Тервелския районен съд е било образувано по жалба на
Д.Д.М. ЕГН ********** ***, с искане да бъде обявено за нищожно решение №
12/14.11.1994г. на ПК при община Тервел (понастоящем ОбСЗ - Тервел), постановено
по преписка с вх.№ 6536/22.01.1992г. на ПК - Тервел, с което на основание чл.27
от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на ***, б.ж.
на с.Кладенци, общ.Тервел върху нива от 29, 498 дка, съставляваща имот № 021029
по плана за земеразделяне в землището на с.Кладенци, общ. Тервел, и лозе от 0,
500 дка, съставляващо имот № 028083 по плана за земеразделяне в землището на
с.Кладенци, общ. Тервел. Правният си интерес от жалбата М. е обосновала
единствено с качеството си на законен наследник на общия наследодател ***.
Посочила е, че искането за прогласяване на нищожността на административния акт
е единствен процесуален способ за правната й защита с оглед избягване на
неблагоприятни правни последици.
Въпреки
че противните страни (ответникът – ОСЗ – Тервел и заинтересованата страна П.М.П.)
са направили възражение за недопустимост на жалбата поради липса на правен
интерес, районният съд е разгледал спора по същество, без да се произнесе по
това възражение, в резултат на което е постановил обжалваното решение, с което е
отхвърлил като неоснователна жалбата на М..
Така постановеното решение е процесуално
недопустимо и следва да бъде обезсилено. При правилно квалифициране на спора районният
съд неправилно го е разгледал по същество. Предмет на разглеждане в съдебното производство
е било решение на ПК – Тервел, с което е била възстановена собствеността с план
за земеразделяне върху земеделски земи на наследници на ***. От приложените по първоинстанционното
дело удостоверения за наследници е видно, че жалбоподателката е наследник по
закон (съпруга) на Петър П.М., починал през 2008г., който пък е наследник по
закон (син) на ***, починал през 1970г. Следователно решението на поземлената
комисия (сега общинска служба по земеделие), с което е възстановено правото на
собственост на наследниците на общия наследодател ***, е позитивно за нея и тя
няма правен интерес от обжалването му. Общите твърдения в жалбата, че искането
за прогласяване на нищожността на административния акт е единствен процесуален
способ за правната й защита с оглед избягване на неблагоприятни правни
последици, без да са изложени конкретни факти и обстоятелства за това, не могат
да обосноват наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от търсената
съдебна защита. Липсват данни по делото, от които да се направи извод, че с
издаването на административния акт са нарушени пряко права на жалбоподателката или
е възможно предстоящото им засягане. Дори напротив, от представените по делото
доказателства е видно, че през 2017г. тя се е снабдила със заверен препис от
решението на ПК и въз основа на него се е снабдила с констативен нотариален акт
за собственост върху реституирания поземлен имот от 29, 498 дка на основание давностно
владение и наследяване от ***, респ. Петър П.М., след което е прехвърлила идеални
части от този имот на трето лице. Следователно оспореното решение не е утежняващ
(увреждащ), а благоприятстващ жалбоподателката административен акт, който не
засяга по никакъв начин нейни субективни права и законни интереси и не въздейства
негативно върху правната й сфера. Да извеждаш сам собственическите си права и
тези на праводателите си от едно решение, след което да отричаш неговата
валидност, претендирайки обявяването му за нищожно от съда, говори единствено и
само за недобросъвестно упражняване на процесуални права и изключва наличието
на пряк, непосредствен и правомерен интерес от подадената жалба.
Липсата на правен интерес е абсолютна
процесуална пречка за допустимостта на жалбата. Този порок е пренесен и в
постановеното по делото решение, с което недопустимата жалба е била отхвърлена като
неоснователна.
Съгласно мотивите към ТР №
3/16.04.2013г. по тълк.дело № 1/2012г. на ОСС на ВАС, което е задължително за
всички съдилища, обявяването на нищожността от съда може да стане по два начина
– когато при оспорване на административен акт в законово определения срок съдът
констатира, че актът е нищожен, и при изрично сезиране на съда с искане за
прогласяване на нищожност – безсрочно по реда на чл.149, ал.5 от АПК, като и в
двата случая за оспорването е необходимо да е налице правен интерес от оспорващия.
Правният интерес следва да е правомерен, личен и обоснован, както и да е налице
към момента на предявяване на претенцията пред съда. Преценката за това е в
правомощията на съда за всеки конкретен казус и по отношение на всеки един от
оспорващите.
Именно тази преценка не е
направена от районния съд, който като е разгледал спора по същество, е
постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото
– прекратено, на основание чл.221, ал.3, предл. първо от АПК. Този извод не е в
противоречие с разпоредбата на чл.218, ал.1 АПК, нито със забраната за
влошаване на положението на оспорващия, тъй като на проверка за правилност в
касационното производство подлежат валидни и допустими съдебни актове и в
случай на констатация за наличието на порок по – тежък по степен, касационната
инстанция следва да постанови решението си съобразно с него.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 и ал.3 от АПК, във вр. чл.222, ал.1 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 96 от 24.09.2019 год. по гр. дело № 230/2019г.
по описа на Районен съд – Тервел и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.