РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Сливен, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20242230201055 по описа за 2024
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от П. Г. К., ЕГН **********, чрез
процесуален представител, против НП № 24-0804-005109/17.06.2024г. на
началник група в ОД на МВР-Сливен, сектор „Пътна полиция“-Сливен, с
което на основание чл. 178е от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата. В депозирано по делото писмено становище моли
издаденото наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно, като излага подробни съображения за това. Претендира
присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо,
с което на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗАНН преписката е изпратена до съда, излага
становище относно законосъобразността на наказателното постановление и
1
моли като такова да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност, в
случай че насрещната страна претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 19.02.2023г. полицейските служители от сектор „Пътна полиция“
Сливен - св. Ж. З. и М. В. били дневна смяна. Във връзка с постъпил сигнал за
неправилно паркирани автомобили, полицейският екип бил изпратен от
дежурния ОДЧ да извърши проверка на паркирани автомобили в ж.к.
“Република“ в гр. Сливен. При пристигане на място установили, че
действително двата автомобила, за които конкретно е подаден сигнала са
неправилно паркирани на тротоара в гр. Сливен, ж.к. “Република“ до бл. 19,
северната част, като в хода на проверка установили, че неправилно са
паркирани по този начин на тротоара и други коли по цялата улица. Поради
това полицаите уведомили дежурния ОДЧ, че ще съставят фишове на всички
установени като паркирани на този тротоар коли. Така се стигнало и до
автомобила на жалбоподателката, като св. З. установил в същия ден, в 13:49
часа, че лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № СН 5711 ВА бил паркиран в
населено място, върху тротоарите, извън разрешените за това места,
определени от администрацията или от собственика на пътя. Поради това,
след като установил собственика на лекия автомобил, св. З. съставил фиш
серия GT № 1804316 от 19.02.2023г., с който на основание чл. 186 от ЗДвП, във
връзка с чл. 178 от ЗДвП на като П. К. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
На 21.02.2023г. санкционираната П. К. депозирала възражение с вх. №
804000-2134/21.02.23г. до началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР-Сливен срещу съставения й фиш, като заявила че желае същият да бъде
анулиран. В отговор на това възражение, с писмо с рег. № 804000-
2368/24.02.2023г. началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Сливен я
уведомил, че във връзка с направеното от нея възражение и извършена
проверка, при която е установено, че съставения фиш е обоснован и
законосъобразен, като не са налице основанията за прилагането на чл. 8, чл.
28, ал. 1 и чл. 54 от ЗАНН. На основание изложеното била уведомена, че
фишът не е анулиран. В писмото било посочено, че съставения фиш не
подлежи на обжалване или протестиране пред районния съд и ако поддържа
възраженията си и желае да упражни правото си на защита, следва да се яви в
2
сектор „Пътна полиция“-Сливен за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, след което ще й бъде издадено наказателно
постановление, което може да обжалва по реда на чл. 59 и чл. 60 от ЗАНН
пред Районен съд-Сливен.
Със съобщение за доброволно изпълнение на осн. чл. 221 от ДОПК, с
изх. № С240020-048-0047463/11.04.2024г. /л. 17 по делото/, К. била уведомена,
че в ДТ на НАП-Бургас, офис –Сливен против нея е образувано изпълнително
дело под № ********* от 2024г. за неплатени от нея публични вземания по
фиш серия GT № 1804316 от 19.02.2023г. в размер на 50 лева.
Поради това същата депозирала на 18.04.2024г. пред Районен съд-
Сливен жалба против съставения й съставен от младши автоконтрольор при
ОД на МВР-Сливен фиш серия GT № 1804316 от 19.02.2023г., по която било
образувано АНД 547/2024г. по описа на РС-Сливен. С Разпореждане №
1195/23.04.2024г., постановено по делото, докладчикът оставил без
разглеждане подадената жалба и прекратил производство по делото, като
указал, след влизане в сила на разпореждането, преписката да бъде изпратена
на ОД на МВР-Сливен за произнасяне по реда на чл. 186, ал. 2 от ЗДвП.
Цитираното разпореждане е влязло в сила на 07.05.2024г.
На 27.05.2024г. актосъставителят З., в присъствието на свидетеля М. В.,
съставил АУАН серия АД № 130648 против жалбоподателя К. за нарушение на
чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. В него било посочено, че актът е съставен въз основа на
Разпореждане № 1195/23.04.2024г. на Районен съд-Сливен.
АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля, и връчен лично на
нарушителя на датата на съставянето му, като в графата обяснения или
възражения нарушителят не вписал такива. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
нарушителят не е направил писмени възражения по съставения акт.
Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 24-0804-005109/17.06.2024г. от началник група в ОД на
МВР-Сливен, сектор „Пътна полиция“-Сливен, с което на основание чл. 178е
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лева, за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. В него било
посочено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се
прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на
деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в
движението.
Видно от разписката процесното НП било получено от жалбоподателя
3
на 12.08.2024г., като на 20.08.2024г. била подадена жалба до Районен-Сливен,
чрез административнонаказващия орган.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Ж. З. и М. В.
изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и
относими към предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице. Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът намира, че процесният АУАН е съставен при наличието на
материална компетентност на актосъставителя. НП също е издадено от
компетентно лице, арг. приложените по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, изменена със Заповед
№ 8121з-1389/07.10.2024г.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено
нарушение на процедурата, което опорочава издаденото НП и води до
неговата отмяна, без да е необходимо да се излагат аргументи по съществото
на спора.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 21.02.2023г.
П. К. е депозирала против фиш серия GT № 1804316 от 19.02.2023г., писмено
възражение до началника на сектор „Пътна полиция“-Сливен с вх. № 804000-
2134/21.02.2023г. /л. 11 от делото/, с което е поискала същия да бъде да бъде
анулиран. С оглед така направеното оспорване на нарушението и на осн. чл.
39, ал. 3 от ЗАНН е следвало да бъде съставен АУАН. Вместо това, в отговор
на възражението против фиша, с писмо рег. № 804000-2368/24.02.2023г. /л. 16
от делото/, началник сектор „Пътна полиция“ Сливен уведомил К., че
съставения й фиш е обоснован и законосъобразен, че същият не е анулиран и
ако поддържа възраженията си следва да се яви в Сектор „Пътна полиция“
Сливен за съставяне на АУАН.
Не е спорно по делото, че жалбоподателката не се явила за съставяне на
АУАН, а и съдът счита, че в случая това не е било необходимо, т.к. тя вече е
4
упражнила правото си на възражение /арг. възражение до началника на сектор
„Пътна полиция“-Сливен с вх. № 804000-2134/21.02.2023г./ и в тази връзка
намира за лишено от правно основание указаното с писмо с рег. № 804000-
2368/24.02.2023г. на началник сектор „Пътна полиция“ на Конрева, че ако
„поддържа“ възраженията си и „желае да упражни правото си на
защита……..“, след като, както бе споменато по-горе, то вече е било
упражнено от нея с депозираното възражение.
След като жалбоподателката получила съобщение за доброволно
изпълнение от НАП с изх. № С240020-048-0047463/11.04.2024г. относно
наложената й глоба по посочения фиш /л. 17 от делото/ същата подала жалба
пред компетентния съд против фиш серия GT № 1804316 от 19.02.2023г.
Видно от приложеното по делото Разпореждане № 1195/ 23.04.2024г.,
постановено по АНД 547/2024г. по описа на РС-Сливен /л. 14 от делото/,
жалбата е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено,
като е указано след влизане в сила на разпореждането, преписката да бъде
изпратена на ОД на МВР-Сливен за произнасяне по реда на чл. 186, ал. 2 от
ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 2 ЗДвП регламентира, че на лице, което
оспорва извършеното от него нарушение или откаже да подпише фиша, се
съставя акт.
В разпоредбата на чл. 39, ал. 2, ал. 2а и ал. 3 от ЗАНН е предвидена
специална процедура при оспорване на нарушението или несъгласието на
нарушителя да заплати глобата, наложена с фиш - за нарушението трябва да
се състави акт, въз основа на който да се издаде наказателно постановление,
което подлежи на обжалване пред съда.
Предвид наличието на депозирано на 21.02.2023г. възражение против
издадения фиш, административнонаказващият орган е следвало да анулира
същия и да разпореди съставяне на АУАН по общия ред и в сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
В случая, видно от представените в хода на съдебното следствие
писмени доказателства, процесният фиш не бил анулиран, а изпратен на НАП
за изпълнение, въпреки депозираното от страна на жалбоподателката
възражение.
Видно от представените по делото доказателства, едва след влизане в
сила на Разпореждане № 1195/23.04.2024г., постановено по АНД 547/2024г. по
описа на РС-Сливен, изпратено на Началника на ОД на МВР-Сливен, за
5
произнасяне по ред на чл. 186, ал. 2 от ЗДвП, на 27.05.2024г.,
актосъставителят З. е сътавил процесния АУАН, с който било прието, че на
19.02.2023г. е извършено описаното в акта нарушение, което било
квалифицирано като нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. В акта било посочено,
че се съставя на основание Разпореждане № 1195/23.04.2024г. на РС-Сливен.
Въз основа на акта, на 17.06.2024г. е издадено процесното НП.
Съгласно чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, не се образува
административно наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а
за данъчни нарушения – две години.
Няма спор по делото, че нарушението, предмет на административно
наказателното производство е извършено на датата, посочена в обжалваното
наказателно постановление -19.02.2023г., както и че от тази дата е бил
известен и нарушителя по отношение на когото е бил издаден фиш серия GT
№ 1804316 от същата дата -19.02.2023г. Не се спори, че против фиша е било
подадено възражение на 21.02.2023г. В тази връзка, както бе посочено по-
горе, е следвало да се приложи нормата на чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, като за
констатираното нарушение е трябвало да се състави акт, което не е било
сторено. Към съставяне на процесния АУАН, видно от позоваването в същия,
се е стигнало след като е било получено Разпореждане № 1195/23.04.2024г.,
постановено по АНД 547/2024г. по описа на РС-Сливен, след което АНО е
издал процесното НП. Съдът счита, че при произнасянето по образуваната
преписка, съобразявайки сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН, наказващият орган е следвало да установи, че издаденият на
27.05.2024г. АУАН, не е издаден в тримесечния срок от откриване на
нарушителя, а последният е бил установен на 19.02.2023г., нито в
едногодишния срок от извършване на нарушението, което е било извършено
на същата дата- 19.02.2023г., в резултат на което да прекрати образуваното
администратвинонаказателно производство. Същият като не е съобразил това,
е издал процесното НП, което се явява незаконосъобразно. Като съдът следва
да отбележи, че споделя възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че в административнонаказателното производство не са
спазени срокове по чл. 34 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове е
задължително. Бездействието на наказващия орган в указаните срокове е
пречка за издаване на НП и изключва отговорността на нарушителя.
6
Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидените
в чл. 34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение на процесуалните правила.
Гореизложеното обосновава извод за допуснати нарушения на
процесуалните правила и то от категорията на съществените, поради което
издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил своевременно
искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие, пълномощникът е
оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие на жалбоподателя,
изразяващо се в изготвяне на жалба против процесното НП и процесуално
представителство в съдебното производство, поради което следва да присъди
разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Съдът определя размера на възнаграждението като ползва само за
ориентир Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, без да е обвързан от посочените в нея минимални размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно практиката на СЕС - решение от
25.01.2024г. по дело С-438/22. За да определи справедлив размер на
възнаграждението, съдът преценява предмета на делото, интереса, характера и
обема на осъществената защита и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото. При прилагане на тези критерии съдът счита, че
възнаграждението за оказаната безплатно правна защита следва да бъде
определено в размер на по 150 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-005109/17.06.2024 г.
на началник група в ОД на МВР-Сливен, сектор „Пътна полиция“-Сливен, с
което на П. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. “Р.“ № ..., вх. ..., ет...,
ап..., за извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата, на основание чл.178е от Закона за движение по пътищата, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
7
ОСЪЖДА ОД на МВР-Сливен да заплати на адвокат Н. К. от АК-
Сливен, пълномощник на П. Г. К., ЕГН **********, сумата от 150 лева (сто и
петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.
2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8