Решение по дело №4582/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1687
Дата: 27 ноември 2023 г.
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20223110204582
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1687
гр. Варна, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Д. Караниколов
при участието на секретаря Т. Г. И.
като разгледа докладваното от П. Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110204582 по описа за 2022 година
установи следното:



Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "И.И КОНСТРУКШЪН" ООД, ЕИК
*********, представлявано от Д. Т. И. и К. Т. И., чрез адвокат К. К., ВАК,
против Наказателно постановление № 03 - 2200065/ 16.02.2022 г., издадено от
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на "И.И
КОНСТРУКШЪН" ООД, ЕИК ********* е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000. 00 /две хиляди/ лева, на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за нарушение
на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, вр. чл.1,
ал.2 от КТ.

1
В жалбата се сочи, че наложеното на въззивника наказание е
неоснователно, а самото НП незаконосъобразно. Поради което се иска
неговата отмяна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че НП е издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Сочи се, че то е издадено в нарушение на процесуалните
правила, тъй наказващият орган не е проверил АУАН с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като в
самия него липсва съществен реквизит по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, а именно
мотиви. Не били събрани доказателства за вината на възз. Отделно от това, се
сочи, че размерът на наложеното наказание имуществена санкция / 2 000.00
лв. / е завишен и необосновано наложен. Твърди се, че административно
наказващият орган е наложил това наказание като не е събрал никакви
доказателства относно факта, че нарушението е извършено за пръв път и е
наложил наказание над минималния размер.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, не се
явява и не се представлява. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от ю. к. Г. А., която оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено. Пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.


С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:

На 18.01.2022 г., св. Н. И. И. и св. Б. А. Д., двамата служители в
Дирекция "Инспекция по труда" –гр. Варна по спазване на трудовото
законодателство в строителен обект – укрепително съоражение, находящо се
в гр. Варна, жк. "Бриз - юг", в УПИ – ХХVІІ – 1799, кв.6, по плана за 21-ви
м.р., с идентификационен номер 10135.2563.1799. Било установено, че
лицето Н. А. К., ЕГН ********** престира труд в полза на "И.И
2
КОНСТРУКШЪН" ООД, ЕИК ********* изпълнявайки трудови функции
–"общ работник", с уговорено трудово възнаграждение и работно време.
Същият нямал сключен писмен трудов договор с "И.И
КОНСТРУКШЪН" ООД, ЕИК *********.

В хода на документалната проверка в ТД "Инспекция по труда" –гр.
Варна сключен между въззивното дружество и лицето Н. А. К. не бил
представен.

На 28.01.2022 г. св. Б. Д. съставил срещу въззивника АУАН № 03 -
2200065/ 28.01.2022 г.. В акта св. Б. Д. посочил, че въззивникът е нарушил
разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй като на 18.01.2022 г. в
качеството на работодател "И.И КОНСТРУКШЪН" ООД, ЕИК *********,
представлявано от К. Т. И., род. на ********** г. и Д. Т. И., род. на
********** г. – в качеството им на управители на дружеството, допуснали
лицето Н. А. К., ЕГН ********** да престира труд в полза на дружеството
изпълнявайки трудови функции –"общ работник", с уговорено трудово
възнаграждение и работно време, при определено работно място в строителен
обект- укрепително съоражение, находящо се в гр. Варна, жк. "Бриз - юг", в
УПИ – ХХVІІ – 1799, кв.6, по плана за 21-ви м.р., с идентификационен номер
10135.2563.1799, преди да е сключил в писмена форма трудов договор между
страните .

АУАН бил предявен и връчен на упълномощено лице – Р. Р., която го
подписала с отбелязване, че има възражения.

В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в Д"ИТ" - Варна
не постъпили писмени възражения по съставения АУАН.

АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на
актосъставителя и наложил на възз. дружество административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 2 000. 00 /две хиляди/ лв. на основание
чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за нарушение на за
3
извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания даде св.Б.
Д. (актосъставител), св.Н. И. които възпроизвеждат пред съда възприятията си
от извършената проверка с нужната конкретика. Показанията на тези
свидетели са последователни, логични и взаимнодопълващи се от една
страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени
доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие. Съдът
кредитира показанията на св. Н. А. К. в частта в която посочва, че е работил
на обекта: "…на 50 лв. бяхме, там бяхме за малко…работното време беше
нормално…проверяващите дойдоха към 13-14 часа… те чакаха шефовете…
никой не дойде… някой избяга… ".

Съдът не кредитира показанията на св.А. А. и св.П. А. тъй като
казаното тя тях няма отношение към спора по настоящето дело.

Съдът изцяло кредитира останалите писмените материали,
съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като
същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по
делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и
изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства,
а именно – от показанията на св. Д., св. И., св. К., дадени в с. з., АУАН,
идентификационна карта, декларация, обяснения, и от останалите писмени
доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:

4
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна– лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 14-дневен срок от връчване на издаденото НП и пред надлежния съд –
по место извършване на твърдяното нарушение.

Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложената по
делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно
чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.

Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ, НП се издават от ръководителя на
органа по чл. 399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно
съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания
по КТ е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него
длъжностно лице. В случая НП е било издадено от и. д. директора на
Дирекция "ИТ" Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА
"ГИТ". В горната насока е приложената по делото Заповед № 3-
0157/16.02.2022 г. на ИД на "ГИТ" . Видно от т. 4 от заповедта с нея ИД на
"ГИД" е оправомощил директорите на дирекции "ИТ" да издават НП по
актове съставени от инспектори от " "ИТ".

Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св. Б. Д..,
който към момента на съставянето му, както и към момента на даване на
показания в съдебно заседание е работил на длъжността инспектор в Д "ИТ"-
Варна, следователно е бил компетентна да издава АУАН.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на възз. и свидетел, присъствал при
установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като
не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.
5

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН
относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.

Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на
въззивника направено в депозираната жалба, че в хода на АНП са допуснати
съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на
наказаното лице да разбере в какво е обвинено. Волята на АНО е
формулирана по ясен и недвусмислен начин – а именно за това, че е
допуснало до работа лице да престира за него труд без да е сключен трудов
договор в писмена форма.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С НП адм. наказателната отговорност на въззивното дружество е
ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовия договор трябва да бъде
сключен в писмена форма.
6

В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства
съдът прецени, че правилно АНО е приложил материалния закон и е
съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма. От събраните по делото доказателства - показанията на св.Д., св.И.,
св.К. по безспорен начин се установява, констатираното нарушение.

В същност фактът, че към момента на проверката сключен в писмена
форма трудов договор между въззивника "И.И КОНСТРУКШЪН" ООД,
ЕИК *********, представлявано от К. Т. И., род. на ********** г. и Д. Т. И.,
род. на ********** г. – в качеството им на управители на дружеството и Н.
А. К., ЕГН **********, престиращо труд в полза на "И.И
КОНСТРУКШЪН" ООД, ЕИК *********, като изпълнява трудови функции
на длъжност "общ работник" преди постъпването му на работа не е бил
налице не е спорен между страните, като основния спорен въпрос е дали към
тази дата Н. А. К., ЕГН **********е бил работник преди да е сключил в
писмена форма трудов договор с въззивника И.И КОНСТРУКШЪН" ООД.

Съдът намира, че обстоятелството, че Н. А. К. е изпълнявал трудова
функция в полза на възз. "И.И КОНСТРУКШЪН" ООД. преди да е сключил
в писмена форма трудов договор е установено по делото по безспорен и
категоричен начин от посочените по-горе доказателства.

В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая
АНО е възприел отношенията между въззивника "И.И КОНСТРУКШЪН"
ООД и Н. А. К. като трудови и законосъобразно е приел, че с допускането до
работа без сключване на трудов договор в писмена форма въззивника е
нарушил разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ и спрямо него следва да се
реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в
санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.

По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е
регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно
7
съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок
работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови
функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и
да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При
трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите
задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят
неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се
изчерпват.

В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия
договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1,
ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда
и това са трудовите отношения между работника или служителя и
работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.
Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на работна
сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.
61, ал. 1 КТ определя момента, когато между работника или служителя и
работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди
постъпването на работа. Посочването на тези текстове в АУАН и НП е било
сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор
и не представлява реализиране на отговорност за няколко нарушения.

В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал
спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с
предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо
работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните
разпоредби. Поради което спрямо последното следва да се реализират
неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната
норма на чл. 414, ал. 3 КТ.

Правилно е била определена и датата на нарушението - 18.01.2022 г.,
когато лицето е установено да работи в обекта на въззивника. Именно към
8
тази дата е следвало да е наличен сключен трудов договор в писмена форма
между страните по трудовото правоотношение. Правилно АНО е определил и
субекта на нарушението. Съгласно § 1, т. 1. От КТ (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992
г., доп. - ДВ, бр. ЗЗ от 2011 г., доп. ДВ, бр. 82 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 7 от
2012 г.) "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за
извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за
изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Субективна страна на нарушението също е доказана.
Представляващия въззивното дружество е бил на ясно, че няма
сключен тр. договор с Н. А. К. , като въпреки това му е възложил трудови
функции.
Разпоредбата на чл. 415в., ал. 2 от КТ определя, че независимо от
тяхното отстраняване не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на маловажния
случай по чл. 415в., ал 1 КТ.

Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, т. к. конкретния случай с нищо не се отличава от
обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена
опасност. По делото са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а
именно допуснати и други нарушения, подробно описани в Протокола №
ПР2201860/ 28.01.2022 г., които навеждат на извод, че са били допуснати и
други нарушения на трудовото законодателство.

За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната
норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или
глоба за работодател в размер от 1 500.00 до 15 000.00 лв., а за виновното
длъжностно лице - глоба в размер от 1 000.00 до 10 000.00 лв., за всяко
9
отделно нарушение.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил
имуществена санкция на ЮЛ – работодател над нейния минимален размер
към средния, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват
конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В хода на
производството са събрани доказателства, видно от Протокол №
№ПР2201860/ 28.01.2022 г. за допуснати други нарушения на трудовото
законодателства.

АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма
доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други
влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.
нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при
преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното
нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието
до предвидения в чл. 414, ал. 3 от КТ минимум- 1500. 00 /хиляда и петстотин/
лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото
нарушение.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК.

Не са налице обаче, предпоставките на чл. 143, ал. 1 от АПК за
присъждане на разноски в полза на въззивната страна, тъй като не е налице
хипотезата на отмяна на наказателното постановление.

Не са налице и предпоставките на чл. 143, ал. 3 от АПК, тъй като не е
10
налице и отхвърляне на оспорването.

Поради това, че АПК изрично регламентира присъждане на разноски
само в случаите на отмяна и потвърждаване, то съдът намира, че не става
въпрос за неуреден въпрос, и че в случаите на изменение поради намаляване
размера на наказанието, ГПК не следва да се прилага субсидиарно.


Водим от горното и на основание чл. 63, ал. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 и чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът



РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 - 2200065/ 16.02.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с
което на "И.И КОНСТРУКШЪН" ООД, ЕИК ********* е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000. 00
/две хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда, за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, като
НАМАЛЯВА размера на наложената " имуществена санкция " от 2 000. 00
/две хиляди/ лева на 1 500. 00 /хиляда и петстотин / лева.


Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.


11



Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12