Решение по дело №576/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

11.07.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

25.06.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Марияна Динкова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

576

по описа за

2019

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1300-000407 от 23.05.2019г., издадено от ВПД Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 30 лв. на основание чл.183, ал.3, т.5 пр.1 от ЗДвП и по т.2.- „глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на И.Г. *** с ЕГН **********, за извършени нарушения: по т.1 - на чл.6, т.1 от ЗДвП и по т.2 - на чл.103 от ЗДвП.

Жалбоподателят И.Г.М. счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че не е извършил соченото в него нарушение при описаната фактическа обстановка. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и приложението на материалния закон. Моли съдът да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.    

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Твърди, че И.М. не е извършил вменените му нарушения, тъй като на процесната дата не бил видян и установен да управлява моторното превозно средство. Контролните органи приели, че след като той бил собственик на мотора, то именно той е извършил нарушението. Административнонаказателната отговорност не можела да почива на предположения, а в случая липсвали доказателства, че жалбоподателя на инкриминираната дата и място е управлявал моторното превозно средство. Моли съдът да отмени атакуваното постановление като необосновано.   

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.04.2019г. свидетелите К.А., И.Г. и А.А. - служители в сектор ПП към ОД на МВР-Кърджали, били на работа и давали дежурство съгласно утвърден график в гр.Кърджали, на бул.Беломорски, до магазин „Лидъл“. Около 17.45 часа те установили водача на мотоциклет „Хонда“ с рег.№ К 0533 В да предприема маневра изпреварване, без да се съобрази със съществуващата маркировка тип М15. Водачът пресякъл маркировката и навлязъл в лентата за насрещно движение, което станало и повод да бъде спрян за проверка. В този момент свидетелят К.А. подал на водача на описания мотоциклет ясен сигнал за спиране с ръка. Въпреки подадения сигнал, същият не спрял и продължил движението си. Свидетелите И.Г. и А.А. с патрулен автомобил навлезли по средата на пътя и също направили опит да спрат водача на мотоциклета „Хонда“ с рег.№ К 0533 В. Той обаче не спрял и на подадения от тях сигнал и продължил в посока към автогарата. Впоследствие полицейските служители установили данните на собственика на мотоциклета „Хонда“ с рег.№ К 0533 В, а именно жалбоподателят И.Г.М.. Същият бил открит на адреса, на който живеел в гр.Кърджали на 24.04.2019г. Тогава му бил съставен АУАН за констатираните на 17.04.2019г. нарушения по чл.6, т.1 и чл.103 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал и получил акта с възражение. На 23.05.2019г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на И.М. били наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 30 лв. на основание чл.183, ал.3, т.5 пр.1 от ЗДвП и по т.2.- „глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършени на 24.04.2019г. нарушения: по т.1 - на чл.6, т.1 от ЗДвП и по т.2 - на чл.103 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.А., И.Г. и А.А., както и от писмените доказателства - Акт за установяване на административно нарушение № 407 от 24.04.2019г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка за регистрация и собственост на мотоциклет „Хонда“ с рег.№ К 0533 В; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР.  

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.   

По т.1 от наказателното постановление: Отговорността на жалбоподателя е реализирана за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който вменява задължение на участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От доказателствата по делото се установява, че действително на 17.04.2019г. в гр.Кърджали на бул.Беломорски жалбоподателят, управлявайки мотоциклет „Хонда“ с рег.№ К 0533 В е предприел изпреварване и е нарушил пътна маркировка тип М15 /Обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства/. На пътните превозни средства е забранено да се движат на площ, обозначена с маркировка тип М15 и несъобразявайки се с нея водачът е осъществил съставът на вмененото му нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Неправилно обаче административнонаказващият орган е приложил санкционната норма на чл.183, ал.3, т.5 пр.1 от ЗДвП, вместо тази по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП от ЗДвП. Именно последната регламентира отговорност за неспазване предписанието на пътната маркировка, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, както е в случая. Не кореспондира с установените факти по делото посочения в наказателното постановление състав на чл.183, ал.3, т.5 пр.1 от ЗДвП, тъй като нито се твърди от актосъставителя и наказващият орган, нито се установява от доказателствата, че жалбоподателя е навлязъл след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство. Срещу такова нарушение той не се е защитавал, а му се вменява за пръв път едва при налагане на наказанието с атакуваното постановление. Така при правилно установена фактическа обстановка и посочена материалноправна норма, административнонаказващият орган е приложил неправилно наказващата норма на чл.183, ал.3, т.5 пр.1 от ЗДвП и по този начин е допуснал нарушение, което не може да бъде преодоляно в настоящото производство. На следващо място, съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, водещо до накърняване правото на защита на нарушителя. Така в АУАН и наказателното постановление са посочени различни дати на нарушението - в АУАН е посочено, че административното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е извършено на 17.04.2019г., а в наказателното постановление като дата на нарушението е посочена 24.04.2019г. Датата на извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу които наказания следва да се защитава. Актът за установяване на административното нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива административнонаказателното производство и се осъществява преценката относно това налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно. В тази връзка следва да е налице пълна идентичност между акта, поставящ началото на административнонаказателното производство и крайния санкциониращ акт - наказателното постановление, което е гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице. Посочвайки в наказателното постановление дата на извършване на нарушението, различна от визираната в акта, наказващият орган на практика е предявил на жалбоподателя ново обвинение и го е санкционирал за деяние, различно от описаното в съставения акт. По този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си. Ето защо, в тази част наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.    

По т.2 от наказателното постановление: Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП вменява задължение на водача на МПС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Според настоящата инстанция жалбоподателят е извършил административно нарушение, тъй като се установи, че на 17.04.2019г. водача на притежаваното от него МПС - мотоциклет „Хонда“ с рег.№ К 0533 В, при подаден ясен сигнал да спре, не се е подчинил и не е спрял на посоченото от контролния орган място. Затова правилно административнонаказващият орган е подвел установените факти под нормата на чл.103 от ЗДвП. Относима е санкционната норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждаща да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв., водач който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. В случая приложимо е правилото на чл.188, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ при извършени нарушения с МПС отговорност да бъде ангажирана спрямо собственика на МПС или спрямо този, на когото МПС е предоставено, като второто изречение въвежда оборима презумпция за отговорност на собственика, в случай, че последния не посочи на кого е предоставил превозното средство. Независимо от изложеното и безспорните доказателства за извършеното нарушение, съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до накърняване правото на защита на нарушителя. Това е така, защото в АУАН и наказателното постановление са посочени различни дати на нарушението - в АУАН е посочено, че административното нарушение по чл.103 от ЗДвП е извършено на 17.04.2019г., а в наказателното постановление като дата на нарушението е посочена 24.04.2019г. Датата на извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу които наказания следва да се защитава. Актът за установяване на административното нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива административнонаказателното производство и се осъществява преценката относно това налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно. В тази връзка следва да е налице пълна идентичност между акта, поставящ началото на административнонаказателното производство и крайния санкциониращ акт - наказателното постановление, което е гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице. Посочвайки в наказателното постановление дата на извършване на нарушението, различна от визираната в акта, наказващият орган на практика е предявил на жалбоподателя ново обвинение и го е санкционирал за деяние, различно от описаното в съставения акт. По този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си. Горното становище е възприето и в практиката на АС-Кърджали при разглеждане на аналогични случаи /решение от 01.11.2013г. по к.а.н.д. № 262/2013г./. Констатираният съществен порок не може да бъде отстранен и в процеса на обжалване на наказателното постановление, тъй като съдът е обвързан от описаните в него фактически констатации и при извършване на проверката за законосъобразност и обоснованост не може да изменя волята на наказващия орган. Предвид изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и в тази част.

Така мотивиран, Съдът 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1300-000407 от 23.05.2019г., издадено от ВПД Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 30 лв. на основание чл.183, ал.3, т.5 пр.1 от ЗДвП и по т.2.- „глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на И.Г. *** с ЕГН **********, за извършени нарушения: по т.1 - на чл.6, т.1 от ЗДвП и по т.2 - на чл.103 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.                      

 

                                                                                  Районен съдия: