№ 432
гр. Русе, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Виржиния К. Караджова
Катина Кавърова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно гражданско дело
№ 20254500500655 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. Б. К. чрез адв. Г. М. – РАК, срещу
Решение №1086 от 07.07.2025г., постановено по гр.д.№ 1988/24г. по описа на
РРС.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на постановеното
решение поради съществени процесуални нарушения, противоречие с
материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че първостепенният съд
неправилно е допуснал ТГМ, директор на ОУ “Г. С. Раковски” – с. Ново село
да прочете декларация от класната ръководителка на децата Твърди се, че
районният съд неправилно е заличил свидетелите, водени от ищеца, от
списъка със свидетели. Поддържа се, че съдът неправилно не съобразил
установеното със СПН по гр. дело №2678/2024г. на XII гр. с-в, РРС, което
било приложено в настоящото дело. Иска се разпит на детегледачката на
децата. Иска се допускане на новооткрити гласни доказателствени средства –
свидетел, който бил очевидец на посочените в исковата молба нарушения,
извършвани от ответницата за процесния период. Иска се на осн. чл. 173 ГПК
класната ръководителка да бъде призована за съдебно заседание и разпитана.
Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски пред двете
инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба.
Поддържа се, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, не
страда от пороци и се иска въззивната инстанция да го потвърди като такова.
1
Въззивната жалбата е депозирана от страна по спора, подадена е в
законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. В рамките на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, след извършена проверка на атакувания
съдебен акт, по заявените в жалбата основания за порочност на решението,
въззивната инстанция намира следното:
Първоинстанционният съд по настоящото дело е сезиран с иск по чл. 59,
ал. 9 СК. Ищецът навел твърдения, че майката не полага грижи за децата, не се
интересува от тяхното отглеждане и образование. Самият той имал
възможност да осигури добри условия на живот за децата си и притежавал
безспорни качества на родител.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Ищецът В. Б. К. и ответницата П. Й. Б. имат родени на ***. две деца: Р
В.ов Б., ЕГН ********** и С В.ов Б., ЕГН **********.
С решение №429/08.04.2022г. по гр. дело №5086/2021г. по описа на РРС,
упражняването на родителските права спрямо децата е предоставено на
майката П. Й. Б., съдът е постановил децата да живеят при нея, определил е
режим на лични отношения на бащата с тях, осъдил го е да им заплаща чрез
тяхната майка в качеството й на техен законен представител по 180 лв.
месечна издръжка за всяко дете за периода 13.09- 30.11.2021г., както и по 190
лв. за всяко от децата от влизане на решението в сила, заедно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменението или прекратяване на издръжките. Решението на РРС е
потвърдено с решение №8/10.01.2023г. по в. гр. дело №466/2022г. по описа на
РОС, влязло в сила на 24.02.2023г., като необжалвано.
По делото няма спор, че двете деца продължават да живеят при своята
майка в село Ново село и че основни грижи за тях полага тя.
Видно от представените и приети по делото удостоверения и
сертификати децата посещават училище, като вземат участие и в олимпиади
„Кингс“. Установява се, че децата ходят сами пеш на училище. Училището се
намира в същото населено място – село Ново село, на около 1.5км., а
придвижването на децата им отнема около 20 мин. Установява се още, че
децата понякога играят на детски площадки, без да са под постоянен надзор на
възрастен.
По делото е установено и че въззиваемата ползва услугите на
детегледачка – ДИИ по проект „Родители в заетост“, като извън осигурените 4
часа дневно по програмата, въззиваемата ангажира детегледачката и
допълнително срещу заплащане. Установява се още, че понякога двете деца
остават у дома си заедно без надзор от възрастен в интервала между около 3 ч.
и 15 мин. и 6ч. и 30мин сутрин, когато идва детегледачката.
Децата на страните по делото поддържат отношения с всеки от
2
родителите си, имат изградена връзка и с двамата, но при всеки от тях
прекарват времето си различно. С майка си учат, разговарят и играят различни
игри. При изслушването от първата инстанция, децата са посочили, че когато
са при баща си, той не общува активно с тях, не учат. Времето им минава
предимно в игра с братовчеди и се виждат с останалите си роднини по бащина
линия. Когато са под грижите на баща си, играят на улицата.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от В. Б. К. иск с
правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, като приел, че не е налице изменение на
обстоятелствата.
Въззивната инстанция възприема изцяло както приетите за доказани от
районния съд факти, така и изложените в решението му мотиви.
Окръжният съд намира, че анализът от първостепенния съд на
ангажираните в първата инстанция доказателства по делото се основава на
задълбочена преценка на доказателствената съвкупност.
Във връзка с оплакването на жалбоподателя, че свидетелите Р. Й. Б.а и
ГИД са заличени от списъка на свидетелите пред първата инстанция, следва да
се отбележи, че това процесуално нарушение е отстранено, като същите са
разпитани пред въззивната инстанция.
Настоящата инстанция напълно споделя виждането на въззивника, че
ГПК не допуска писмени свидетелски показания, но прочетената декларация
не е приобщена по делото и не е ценена като писмени свидетелски показания
на класната ръководителка на децата. Първостепенният съд е обсъдил в
мотивите си показанията на св. ТГМ, които в едната си част отразяват личните
преки впечатления на свидетелката, а в останалата си част отразяват нейните
лични впечатления, добити от разговори с колеги.
С исковата молба е поискано приобщаването на гр. дело №5068/2021г.,
на IV гр. с-в на РРС, което първостепенният съд е уважил. Гр. дело
№2678/2024г. на XII гр. с-в, РРС не е приложено, но на съда е служебно
известно, че то касае определяне на мерки за лични отношения на Р. Й. Б.а
(баба на децата по бащина линия и свидетелка по настоящото дело) с Р В.ов Б.
и С В.ов Б.. Делата за постановяване на мерки за лични отношения
представляват спорна съдебна администрация, а не исково производство и
актовете, с които приключват нямат сила на пресъдено нещо, нито съществува
отношение на преюдициалност между посоченото дело и настоящото.
С оглед развилото се пред въззивната инстанция съдебно следствие
следва да се обсъдят събраните във въззивното производство доказателства.
Въззивната инстанция е разпитала, като свидетели на страната на
жалбоподателя, лицата: Р. Й. Б.а и ГИД.
Настоящият състав намира, че към показанията на двете свидетелки,
разпитани пред въззивната инстанция, следва да се подходи критично, поради
тяхната заинтересованост. Св. Р. Й. Б.а е майка на жалбоподателката, която е
била страна по дело срещу въззиваемата за определяне на мерки за лични
3
отношения с децата. Св. ГИД е майка на предходен интимен партньор на
въззиваемата, като сама съобщава, че е причина за раздялата между двамата,
т.е. има конфликтни отношения с въззиваемата. Съдът кредитира техните
показания в частите, в които се установява, че: нуждите на децата понякога са
задоволявани от техния баща, тяхната баба и от хора от общността, в която
живеят; че децата имат възможност по всяко време да общуват и да се виждат
с баща си; че децата ходят сами пеш по 1.5 км. до училище; че децата понякога
играят на детски площадки в парк в селото, в което живеят, без да са под
постоянен надзор на възрастен; че децата понякога остават сами в своя дом.
Съдът намира за недостоверни, поради което не кредитира показанията
на св. Р. Й. Б.а в частта, в която твърди, че детето С В.ов Б. казало, че е било
набито от майка си преди делото, на което е изслушано от съда, за да бъде
мотивирано да не гледа към свидетелката и баща си по време на делото.
Детето е изслушано от първоинстанционния съд и същият не е отчел каквито
и да е индикации за осъществено спрямо него насилие. Освен това,
свидетелката е подавала множество жалби и сигнали срещу въззиваемата с
твърдения за упражнен тормоз от същата спрямо децата. Тези жалби и
сигнали са били повод за иницииране на проверки от социалните служби, при
които проверки не е констатирано упражнено насилие от майката.
При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд счита, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, като намира следното от правна страна:
За уважаване на иск по чл. 59, ал. 9 от СК е необходимо да се установи
наличие на трайно изменение в обстоятелствата, при които са били
определени мерките относно упражняването на родителските права и личните
отношения между родителя и детето. Съгласно указанията, дадени в т. 2 на
ППВС № 1/12.11.1974 г. под „изменение на обстоятелствата“ следва да се
разбират както нови факти, които влошават положението на детето при
съществуващата уредба, така и такива, които биха довели до подобряване на
положението му при евентуална промяна. Във всички случаи съдът е длъжен
да прецени дали настъпилите нови обстоятелства пряко засягат интересите на
детето и дали съществуващите мерки са изгубили своята ефикасност.
При тази преценка водещ критерий е принципът за „най-добрия интерес
на детето“, закрепен в чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето и
възприет в чл. 59, ал. 4 СК. Съвременното разбиране за този принцип изисква
той да се тълкува като динамичен и комплексен стандарт, включващ:
гарантиране на физическото, психическото, емоционалното и социалното
благополучие на детето; осигуряване на стабилна, сигурна и предвидима
среда за развитие; зачитане на неговата индивидуалност, възраст и степен на
зрелост; запазване и подпомагане на връзките му и с двамата родители,
доколкото това не противоречи на неговото благосъстояние.
Определянето на мерките относно родителските права цели именно да
гарантира правилното физическо, емоционално и социално развитие на
детето. Когато настъпят съществени изменения в обстоятелствата, които са
4
били основа за първоначалното решение, възниква необходимост от преценка
дали тези промени налагат нови мерки, съобразени с актуалните нужди на
детето и неговия най-добър интерес.
Подобни изменения могат да бъдат свързани с родителските,
възпитателните или моралните качества на родителите, със социалната среда,
в която детето живее, с жилищните и битови условия и др. Във всеки
конкретен случай съдът следва да обсъди дали тези обстоятелства влияят
върху положението на детето и ефективността на съществуващите мерки.
В настоящия случай от събраните доказателства не се установява
съществена промяна в обстоятелствата, при които първоначално е било
уредено упражняването на родителските права в полза на майката. Няма
данни за промяна във възпитателните й качества, моралния й облик,
ангажираността й или отношението й към децата, нито в социалното й
обкръжение и битови условия, поради което не се налага различно
разпределение на родителските права.
Въззивникът твърди влошаване на условията при майката, изразяващо
се в нейно лекомислено поведение и занемаряване на грижите за децата. Тези
твърдения не са доказани по делото.
Установи се единствено, че децата понякога остават сами за по няколко
часа вкъщи, че ходят пеша до училище и играят самостоятелно на детската
площадка, което съдът намира за нормално и съответстващо на тяхната
възраст и степен на развитие. С оглед краткото разстояние до училището,
познатата среда и безопасността на маршрута, родителското решение децата
да ходят сами пеша на училище, разумно не би могло да се третира като
реална заплаха за тяхното физическо благополучие, съответно не е проява на
липса на грижа. Напротив, това е проява на насърчаване на самостоятелността
– елемент от нормалното развитие на децата, който благоприятства тяхното
психическото, емоционалното и социалното благополучие. От
обстоятелството, че децата понякога остават сами у дома си в диапазона
между около 3 часа през нощта до около 6:30 часа сутринта, също не следва
извод, че майката не осигурява необходимите грижи. Посоченият часови
диапазон е кратък и типично децата спят през него, т.е. не са ангажирани с
някаква опасна дейност, която да води до различна преценка за риска.
Липсват данни за наличие на странични фактори, които да сочат, че
оставянето от време на време, за кратко, на децата сами в собствения им дом -
при положение че имат необходимото ниво на зрялост и могат безпроблемно
да осъществяват телефонна връзка с родителя - създава риск за тяхното
физическо или психическо здраве.
Доказателствата по делото показват, че майката работи на три смени,
полага последователни грижи за децата, осигурява им участие в учебния
процес, достъп до социални услуги и възможности за пълноценно общуване с
двамата родители. Въпреки ограничената възможност на бабата по майчина
линия да оказва постоянна помощ, майката е компенсирала това чрез
5
ангажиране на детегледачка, като не се е ограничила само в осигуреното време
по програма „Родители в заетост“, а ползва и заплаща услугите на
детегледачката и допълнително. Това показва отговорност и устойчива грижа.
Майката не отказва допълнителна помощ от бащата, бабата по бащина
линия на децата, съседи. С този подход тя осигурява стабилна, сигурна и
предвидима среда за развитие на своите деца.
Децата Р и С Б.и действително са навлезли във възраст, в която
потребността от общуване с бащата се засилва. Въпреки това по делото
липсват доказателства, че действащият режим на лични отношения е
неефективен или че евентуалната му промяна би довела до реално подобрение
в тяхното благосъстояние.
От изслушването на децата пред първата инстанция се установява, че
макар да се виждат с бащата, комуникацията между тях е ограничена. Това
сочи, че за изграждане на по-пълноценна връзка следва самият баща да
положи активни усилия за укрепване на доверието и емоционалния контакт с
тях – не чрез формална промяна на режима, а чрез последователно лично
участие, проява на интерес към ежедневието на децата и ангажираност към
техните сфери на интереси.
Съдът намира, че не са налице нови или съществени обстоятелства,
които да обуславят изменение в упражняването на родителските права.
Следва да се подчертае, че полът на родителя сам по себе си не
представлява релевантен юридически критерий при преценката на най-добрия
интерес на детето. Водещи са грижите, стабилността, емоционалната
сигурност и способността на родителя да осигури среда, благоприятна за
развитието и израстването на децата.
Ето защо съдът намира, че запазването на досегашната уредба на
родителските права и режима на лични отношения най-пълно отговаря на
съвременните разбирания за защита на най-добрия интерес на децата,
осигурявайки им баланс между стабилност, сигурност и поддържане на
отношения и с двамата родители.
С оглед пълното съвпадение на правните изводи на настоящата
инстанция и първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
По разноските пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора, при изцяло отхвърлената претенция на
въззивника, разноски се дължат на въззиваемата. Тя е претендирала и доказала
такива в размер на 600 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение на
адв. Р. Х., видно от представен и приет по делото договор за правна защита и
съдействие /л. 21/.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1086 от 07.07.2025г., постановено по гр.д.№
1988/24г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. Б. К., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на П. Й. Б., ЕГН:
**********, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7