№ 21003
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20251110120645 по описа за 2025 година
Предявен е от ищеца Б. Л. Т., ЕГН **********, срещу ответника
************************, ЕИК *********, осъдителен иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 38,84 лв.,
представляваща консумативни разноски за потребена електрическа енергия по
Фактура № ********** от 09.02.2025 г., вкл. лихва за забава и такса за
плащане с банкова карта, за абонатно съоръжение на адрес
******************************************, собственост на ответника, с
която сума ищецът се е обеднил за сметка на неоснователното обогатяване на
ответника, ведно със законната лихва от 09.04.2025 г. до окончателното й
плащане.
Ищецът Б. Л. Т., ЕГН **********, поддържа, че е председател на УС на
сграда в режим на етажна собственост, находяща се в
*********************************. Сочи, че СЕС представлява комплекс
от три входа – „А“, „Б“ и „В“ и двор, свързани през приземните етажи, както и
през двора. Поддържа, че вх. „А“ и вх. „Б“ притежават едно общо абонатно
съоръжение, разположено в частта на вх. „Б“, а вх. „В“ притежава
самостоятелна абонатна станция. Твърди, че на 09.02.2025 г. била издадена от
*********************** фактура № ********** на стойност 37,73 лв. с
получател „етажна собственост общ“, за обект с адрес
******************************************, клиентски № ************,
абонатен № **********. На 03.04.2025 г. било установено, че били спрени
парното и топлата вода във вх. „А“ и вх. „Б“, за което обитателите на сградата
уведомили ищеца. След проверка от ищеца в *********************** било
констатирано прекъснато електричество в абонатната станция поради
незаплатена от ответника фактура, който е и собственик на самата абонатна
станция. Твърди, че на същата дата / 03.04.2025 г./ е заплатил процесната
1
фактура, с оглед което налице било неоснователно обогатяване. Моли за
уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************************, ЕИК
*********, депозирал отговор на исковата молба, чрез юрк. Е. И., с който
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Поддържа, че ищецът основава
исковите си претенции на договорно правоотношение между страните за
доставка на топлинна енергия. Твърди, че е налице противоречие между
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Сочи се,
че партидата не е била прехвърлена на името на ответното дружество поради
липса на подадена обратна връзка от страна на клиентите след инсталиране на
електромери от **************. Била подписана декларация от ищеца, че
електрическата енергия ще бъде ползвана за захранване на АС и разходите й
по заплащането ще бъдат за сметка на ЕС. Заявява, че по делото не са
представени доказателства относно собствеността на процесната АС. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът е депозирал становище с вх. № 197343/ 05.06.2025 г., с което
оспорва наведените от ответника твърдения, че е следвало да го уведоми при
монтиране на индивидуалните електромери в сградата от
електроразпределителното дружество. Въпреки липсата на такава уговорка
ищецът поддържа, че е уведомил два пъти представител на ответника за
поставянето на електромерите. Поддържа, че доколкото ответникът е
собственик на АС, той следва да носи отговорност за разходите за ел. енергия.
Подписаната от ищеца декларация касаело обстоятелството, че сградата към
онзи момент е била на промишлен ток към инвеститора, а не на битов, тоест –
поетото задължение е било в сила до периода на монтиране на
индивидуалните електромери в сградата.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа
страна следното:
За уважаване на предявените по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже обогатяване на ответника за негова сметка, изразяващо се в спестяване
на разходи за заплащане на разходи за ел. енергия касателно обект –
собственост на ответника, находящ се в
******************************************, и неговия размер, както и
обедняването на ищеца, свързано със съответното обогатяване, и неговия
размер. В тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за
обогатяването, в случай че твърди такова. В тежест на всяка от страните е да
установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Установява се от събраните писмени доказателства, в това число
удостоверение от 13.01.2025 г. по чл. 46б от **************, че считано от
22.11.2024 г. ищецът Б. Т. е избран за председател на управителния съвет на
сграда в режим на етажна собственост, находяща се в
********************************************* на общо събрание на ЕС
на 19.11.2024 г. Установява се наред с горното, че на 09.02.2025 г. на ЕС,
находяща се в ************************************** е издадена фактура
2
№ ********** на стойност 37,73 лева за абонатната станция с абонатен №
**********. Установява се от разписка от 03.04.2025 г. от ********, че е
заплатено задължение по фактура № ********** от 09.02.2025 г. на
************************ за обект: абонатна станция , находяща се в
*********************************** за периода от м.03.01.2025 г. до
01.02.2025 г. на стойност 37,73 лева – ел. енергия, 0,23 лева – лихви и 0,88 лева
– банкова такса.
От разпита на свидетеля Г. в първото по делото съдебно заседание, които
преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира за последователни,
достоверни и взаимно допълващи се със събрания по делото доказателствен
материал се установява, че 2024 г. служителят е извършил проверка и на двете
абонатни станции в сградата и е констатирал, че нямат поставени
електромери. Видно от декларация за заплащане на консумираната ел. енергия
в абонатната станция от клиента от 03.12.2024 г., Б. Т. като представител на
етажната собственост писмено е декларирал, че във вх. „В“ от същата сграда
няма инсталиран електромер, както и че електрическата енергия ще бъде
използвана за захранване на абонатната станция и разходите ще бъде за сметка
на етажната собственост.
От договор за присъединяване на клиент, който ще ползва топлинна
енергия за битови нужди от 21.02.2023 г. се установява, че е сключен договор
за присъединяване между ********************* и ******************* на
строеж, находящ се в ******************************************.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, топлопреносното предприятие поема
задължението да изгради за своя сметка и да въведе в експлоатация
присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната
станция, а съгл. чл. 4 от договора енергийни обекти и съоръжения, изградени
от ********************* стават негова собственост. За сградата е издадено
разрешение за ползване № Ст - 374/17.07.2024 г., като в етап III –
********************* е за уличен топлопровод, ТО и АС, а съгласно
заповед на кмета на СО от 12.09.2024 г. за сградата са открити нови адреси:
******************. Установява се от акт за приемане и предаване на
дълготрайни материални активи от 15.05.2025 г., въз основа на договор
******/19.02.2024 г. и искане № *********/10.04.2024 г., че абонатната
станция № ***/150кВт на **************************************** е
заприходена в актива на дружеството *********************.По делото е
безспорно, че в сградата, в която се намира процесния недвижим имот е
налице изградена абонатна станция, ведно с всички съоръжения имащи за цел
да осъществяват преноса на топлинна енергия.
Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия,
предложени от крайния снабдител и одобрени от КЕВР. Облигационното
правоотношение възниква по неформален договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия – законът не предвижда писмена
форма за действителност на договора за продажба на електрическа енергия
(такава е регламентирана единствено за първоначалния договор за
присъединяване на обекта към електропреносната мрежа по чл. 117, ал. 1 ЗЕ),
3
като страна по него като купувач на електрическа енергия е всяко лице, което
след присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа е
придобило право на собственост или ограничено вещно право на ползване
върху съответния имот. Съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗЕ и чл. 4 от договора за
присъединяване , абонатната станция е собственост на ответника.
Следователно, настоящият състав приема, че с придобиване на правото на
собственост върху абонатната станция, ********************* е станала
страна по договора за продажба на електрическа енергия и отговоря за
потребената електрическа енергия от съоръжението в исковия период.
Противен извод не следва от декларацията от 03.12.2024 г., доколкото
установява проверка преди процесния период / м. 01.2025г./, поради което е
неотносима. Видно от неоспорени извадки от сайта на дигиталната етажна
собственост се установява, че в периода от 11 –ти декември до 13-ти декември
2024 г. е извършван монтаж на електромери за преминаване към битов ток в
сградата. Обстоятелството дали собственикът на абонатната станция е
уведомен за монтажа на електромерите не променя извода, че отговорността за
заплащане на потребената електроенергия се носи от собственика на
съоръжението - ответника.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването, като това право възниква, когато няма друг иск, с който
обеднелият може да се защити. В разглеждания случай по делото са налице
кумулативно изискуемите предпоставки: обогатяване (увеличение на
имуществото) на ответник, тъй като е спестил разходи за погасяване на
задължението към ************************; обедняване (намаление на
имуществото) на ищеца, доколкото ищецът в лично качество е заплатил чужд
дълг - сумата за електроенергия, захранваща абонатната станция, собственост
на ответника, за който върху ищеца не съществува задължение да погасява, с
което неговият актив се е намалил; 3) връзка между обогатяването и
обедняването следва да произтичат от един факт или от група факти –
плащането от ищеца е довело до погасяване на дълга на ответника; 4) липсата
на правно основание за обогатяването и обедняването – не се установи правно
основание нито в отношенията между тях, нито в отношения между ищеца и
кредитора по изпълнението; 5) липса на друга възможност за правна защита на
обеднелия – чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Противни изводи не следват от доводите на
ответника, че между страните е налице договорно правоотношение, доколкото
ищец по настоящото дело е Б. Т. в лично качество, а не етажната собственост.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените разноски в размер на 50 лв. – държавна такса и 400 лева
– адвокатско възнаграждение, заплатено съгласно договор за правна защита и
съдействие от 03.10.2025 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД ************************, ЕИК
********* да заплати на ищеца Б. Л. Т., ЕГН ********** сумата от 38,84 лв. (
тридесет и осем лева и 84 стотинки), формирана от стойността на заплатена от
ищеца електрическа енергия за периода от 03.01.2025 г. до 01.02.2025 г. по
Фактура № ********** от 09.02.2025 г. в размер на 37,73 лева, лихва за забава
в размер на 0,23 лева и такса за плащане с банкова карта в размер на 0,88 лева,
за абонатно съоръжение на адрес: *********************************,
******************, собственост на ответника, с която сума ответникът се е
обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от
09.04.2025 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК************************, ЕИК
********* да заплати на Б. Л. Т., ЕГН ********** сумата от 450 лева
(четиристотин и петдесет лева) - разноски в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5