О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….2020г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и девети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
Като
разгледа докладваното от съдията т.дело
№1605/2019г.
по описа на съда
и взе предвид извършената размяна, намира следното:
Производството
е по глава XXXII ГПК /Търговски спорове/.
Производството
е образувано по искова молба на Н.И.Ч., Д.С.С.
и Е.С.Ч., последната действаща чрез своя законен представител Н.Ч.,***, чрез
упълномощения адв.Б.Ж., срещу Г.Д. А, М.П.М., ПИАР-М ЕООД, ЕИК *********,
ЕВРОКОМЕРС 2002 ЕООД, ЕИК ********* и ВАЙН СЕЛЕКТ ЕООД, ЕИК *********, с която
са предявени няколко обективно съединени искове, както следва:
-
По
отношение на Г.Д. А, М.П.М., ПИАР-М ЕООД, ЕИК *********, ВАЙН СЕЛЕКТ ЕООД, ЕИК
*********, за обявяване относителната недействителност на договор за продажба
на дружествени дялове /500 дяла с ном.стойност от 10 лева/ от капитала на ВАЙН
СЕЛЕКТ ЕООД, сключен на 30.06.2015г., с купувач М.М., вписан в ТР
рег.№20150708111804;
-
Г.Д.
А, М.П.М., ПИАР-М ЕООД, ЕИК *********, ЕВРОКОМЕРС 2002 ЕООД, ЕИК *********, за
обявяване относителната недействителност на договор за продажба на дружествени
дялове /500 дяла с ном.стойност всеки от 10 лева/ от капитала на ЕВРОКОМЕРС
2002 ЕООД, Варна, сключен на 30.06.2015г., с купувач ПИАР-М ЕООД, ЕИК
*********, Варна, на основание чл.135 ЗЗД както и
-
за
приемане за установено по отношение на ЕВРОКОМЕРС 2002 ЕООД, ЕИК *********,
Варна, представлявано от М.М., несъществуването на вписани обстоятелства, а
именно, че ПИАР-М ЕООД е станало едноличен собственик на капитала на ЕВРОКОМЕРС
2002 ЕООД, с вписване в ТР рег.№20150708105159 ведно със заличаване на това
обстоятелство;
-
за
приемане за установено по отношение на ВАЙН СЕЛЕКТ ЕООД, ЕИК *********, Варна,
несъществуването на вписани обстоятелства по партидата на ВАЙН СЕЛЕКТ ЕООД, а
именно, че М.П.М. е станала собственик на дяловете от капитала на Вайн Селект
ЕООД, с вписване в ТР рег.№20150708111804 ведно със заличаване на това
обстоятелство.
В исковата молба се твърди, че двете групи искове – тези
по чл.135 ЗЗД и по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ са свързани, тъй като претендираните за
вписани несъществуващи обстоятелства са обусловени от недействителността по
чл.135 ЗЗД на двете сделки за продажба на дружествените дялове от капитала на
Вайн селект ЕООД и от капитала на Еврокомерс 2002 ЕООД.
Твърди се, че ищците са кредитори на
ответника Г. А по ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договор за
заем, сключен на 16.02.2009г. с наследодателя
на ответницата Михаил Петров Михов, допълван с два анекса - от 17.06.2009г. и от 16.07.2009г. Твърди се, че ищците се явяват кредитори
на ответницата Г. А, всяка за вземане в размер на 65 000 лева главница
както и сторените разноски по водените дела общо за трите от 8 900 лева,
по гр.дело №3063/2014г. 39 състав на ВРС и гр.дело
№3064/2014г. на ВОС, по които дела са издадени
изпълнителни листи /посочени в исковата молба/.
Въз основа на горното се твърди, че ищците са кредитори
на ответника по отдавна възникнали изискуеми и ликвидни вземания. Това обуславя основанието на иска по чл.135 ЗЗД, а именно че с
разпоредителните сделки с всяко имущество на ответника, се увреждат интересите
на кредиторите му. Твърди се, че към момента
ответницата е платила част единствено от посочените по-горе разноски и никаква
част от главницата. Тъй като ответницата М.М. като
купувач и представляващ дружеството приобретател Пиар –М ЕООД, е дъщеря на
ответника Г. А, то е налице предположение за знанието и за увреждащия характер
на сделките. Твърди се, че презумпцията по чл.135,
ал.2 ЗЗД е приложима както по отношение на физическото лице М.М., така и по
отношение на дружеството –купувач на др.дялове, представлявано от последната.
Ищците считат, че по исковете с правно основание чл.135 ЗЗД
надлежен ответник се явяват и ответните дружества, чиито дружествени дялове са
предмет на относително недействителните сделки – Вайн Селект ЕООД и Еврокомерс
2002 ЕООД. Това е така защото договорите по чл.129 ТЗ
произвеждат неминуемо действие и по отношение на дружествата, с капитала на
които е извършена разпоредителната сделка.
Въз основа молба на ищците от
18.10.2019г. съдът е допуснал обезпечение на предявените искове с правно
основание чл.135 ЗЗД с определение №3730/18.10.2019г., чрез налагане запор
върху притежаваните от М.М. и Пиар-М ЕООД дружествени дялове от капитала на
Вайн Селект ЕООД и Еврокомерс 2002 ЕООД, което определение на съда е предмет на
обжалване с две ЧЖ.
С отговор на
исковата молба ВАЙН СЕЛЕКТ ЕООД, чрез пълномощника си адв.П.С., оспорва на първо място допустимостта на
предявените искове по чл.135 ЗЗД и чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ по отношение на
представляваното дружество. Възразява, че пасивно
легитимирани по иска по чл.135 ЗЗД са единствено страните по атакуваната
сделка, не и трети лица. Евентуалното уважаване на
иска по чл.135 ЗЗД не би се отразило на валидността на сделката по продажба на
дружествени дялове и собствеността върху същите. Единствена
последица би била възможността на кредитора да насочи изпълнението за вземането
си и върху имуществото, предмет на атакуваната сделка. Освен това се твърди, че искът е неоснователен тъй като тази сделка
не уврежда ищците. Сочи се, че наследниците на М.М,
вкл. Г. А са приели наследството на М М по опис в производството по ЧГД
№9955/2011г. на ВРС. Приетото по
опис наследство е на стойност от 289 760.84 лева, а делът на Г. А от
същото възлиза на 1/3 от него или 97 587.00 лева. Пазарната равностойност на приетото наследство към датата на
сделката от 30.06.2015г. значително надхвърля
сумата по описа. Към това имущество е насочено изпълнение по
изп.дело №107/2018г., №603/2016г. и №96/2011г. на ЧСИ Ст.Данова, по които ищците са взискатели и
присъединени кредитори. /по последното/ Поради това се сочи,
че провеждането на принудителното изпълнение би ги удовлетворило напълно за
вземането от Г. А. Разпореждането от 30.06.2015г. не
е довело до увреждане на ищците и до намаляване имуществото на длъжника тъй
като дяловете са продадени на реалната им стойност, идентична на стойността на
придобиване през 2012г. Твърди се, че към датата на сделката
2015г. и към настоящия момент, имуществото на
дружеството е отрицателна величина, поради което и при ликвидация по реда на
чл.517, ал.4 ГПК в полза на ответника А не би останало имущество за
разпределение. Поддържат се и възраженията на останалите
ответници срещу иска с правно основание чл.135 ЗЗД.
Със същия отговор се твърди, че исковете по чл.29 ЗТР
/съкр./ са недопустими –не са наведени каквито и да са
твърдения относно несъществуване на вписаното обстоятелство както и не е
обоснован интерес на ищците от провеждане на иска с последица заличаване на
вписаното обстоятелство в ТР. Ищците не са съдружници в
ответното дружество и по никакъв начин дори успешното провеждане на иска по
чл.135 ЗЗД не би обусловило правен интерес от иска по чл.29 ЗТР. Прави се довод, че заличаване на вписаното обстоятелства, а именно
че М.М. е едноличен собственик на капитала на Вайн Селект ЕООД не би повлияло
правата на ищците при успешно проведен иск по чл.135 ЗЗД. Те биха могли да насочат изпълнение по отношение на тези дялове у
когото и да се намират те. Дори при успешно проведен
иск по чл.29 ЗТР, сделката би била действителна спрямо третите лица, вкл.
и дружеството. Освен недопустим,
твърди се, че този иск е и неоснователен. Обявяване
относителната недействителност на сделката от 30.06.2015г. не би довело до несъществуване на вписано обстоятелство. Навеждат се възражения, че липсват твърдения на ищците за
обосноваване несъществуването /и нищожността/ на вписаното обстоятелство.
Твърди се, че сделката от 30.06.2015г. е валидна, а предявеният иск –неоснователен.
С отделен
отговор, предявен от ЕВРОКОМЕРС 2002 ЕООД, представлявано от Борис
Борисов и М.М., чрез адв.П.С., ответното дружество
счита предявените искове за недопустими спрямо него. Излагат
се идентични съображения като по предходния отговор, подаден от ВАЙН СЕЛЕКТ
ЕООД.
С трети самостоятелен отговор вх.№31251/23.10.2019г., останалите трима
ответници по исковете Г. А, М.М. и ПИАР-М ЕООД, представлявано от М.М.,
всички представлявани от адв.Св.Т. от ВАК,
считат предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди
се че исковата молба е нередовна тъй като ищците не са навели конкретни
твърдения относно размера на увреждането им – дали с ликвидационния дял на Г. А
от капитала на двете дружества или до размера на номиналната стойност на
разпоредените дружествени дялове от 10 000 лева. По
отношение неоснователността на иска, ответниците оспорват, че Г. А има
задължение към ищците в размер на 205 340 лева както че чрез
разпоредителните сделки е увредила ищците. Не оспорва,
че по цитираните граждански дела е била осъдена да заплати на ищците задължение
на починалия си син М П М към наследодателя на ищците С Ч, произтичащ от
договор за заем от 16.02.2009г. и анекси към
него, до размера на наследствената си квота от 1/3 съобразно чл.9, ал.2 от ЗН.
Твърди се, че след смъртта на М М,
ответницата ведно със съпругата на починалия Е.М., са приели наследството по
опис по ГД №9955/2011г. на ВРС. Съобразно удостоверението издадено по това дело, имуществото от
наследството възлизало на 289 760.84 лева към м.март 2011г. Следователно се твърди, че в наследствената квота на Г.А попадат
имущества със стойност до 1/3 или 96 587 лева и тя би могла да отговаря за
задълженията на наследодателя до този размер. Твърди
се, че към датата на сделката с др.дялове от 30.06.2015г. и към настоящия момент, стойността на имуществото от
наследството на М.М и на значително по-висока стойност от посочената по-горе. Поради това се твърди, че делът на Г. А от наследството е
достатъчен да удовлетвори напълно ищците до посочения размер от 96 587
лева. Твърди се, че поради извършено принудително
изпълнение по изп.дело №107/2018г. и 603/2016г.
на ЧСИ Ст.Данова, част от задължението към ищците е
било удовлетворено посредством извършено в изпълнението разпределение на цената
на два продадени имота, част от наследственото имущество. Поради
това се твърди, че дългът към момента възлиза на сумата от 92 104.43 лева,
а не посочената по-горе част, която съответства на делът на Г.А към датата на
описа. Твърди се, че по друго изп.дело №96/2011г.
на ЧСИ Данова, предстои продажба на значително по-скъп
имот, който напълно би удовлетворил задължението към ищците – стойността му към
момента би надхвърлила частта от наследството в размер на 92 104.43 лева,
до който размер отговаря ответника А.
Твърди се освен това, че при ликвидация на двете
дружества Вайн Селект и Еврокомерс по реда на чл.517, ал.4 ГПК, не би останало
никакво имущество в ликвидационния дял на ответника А за разпределение съгласно
чл.271 ТЗ, поради което и разпореждайки се с др.дялове от капитала на тези
дружества ответницата не е намалила имуществото си. Освен
това се твърди, че придобиването от ответницата на др.дялове от двете дружества
и продажбата им през 2015г. е извършена на една
и съща цена – общо 10 000 лева.
Въз основа на тези твърдения ответниците, чрез адв.Т.,
възразяват, че с процесните сделки не се увреждат интересите на ищците като
кредитори, които имат право да се удовлетворят единствено от частта от
наследството на М М, т.е. не от друго имущество на ответника Г.А. Поради това
твърдят, че липсва елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.135 ЗЗД
– липсва увреждащо действие. Считат, че ответника А отговаря
единствено със стойността на приетото по опис имущество. Второ възражение е отново за липса на увреждане, но поради
обстоятелството, че наследството включва имущество със значителна стойност,
надхвърляща задължението към ищците. Тъй като по
цитираните изп.дела ищците вече са предприели удовлетворяване на вземанията си,
то не е налице увреждането им. Ищците на трето място
не биха могли да се удовлетворят от имуществото на дружествата Вайн Селект и
Еврокомерс 2002, тъй като разликата между активи и пасиви по счетоводни баланси
и на двете е отрицателна величина. Поради това,
разпореждайки се с дяловете от тези дружества, ответницата се е разпоредила с
един имуществен пасив. Няма увреждащо действие спрямо
ищците. Нещо повече, чрез продажбата на др.дялове,
ответницата е увеличила имуществото си с цената на продажбите доколкото към
2015г. стойността на др.дялове от имуществото
на всяко едно дружество не е надхвърляло общо 5000 лева. Правят
се доказателствени искания.
С допълнителна
искова молба вх.№33477/12.11.2019г. ищците
чрез адв.Б.Ж. оспорват постъпилите отговори. Поддържа се наличието на пасивна легитимация по предявените искове
с правно основание чл.135 ЗЗД по отношение на двете дружества Вайн Селект и
Еврокомерс 2002. Твърди се, че е налице интерес и
необходимост от обвързване на дружествата със силата на пресъдено нещо по
предявения конститутивен иск, вкл. с
обусловеното производство по чл.517 ГПК. Легитимацията на
ответниците по иск относно недействителността на сделка с дялове от капитала на
ТД не следва да се ограничава според ищците до абсолютната недействителност, а
следва да се прилага и при относителната недействителност по чл.135 ЗЗД.
/цит.съд.решение на ВКС, ТК/
По отношение възраженията на всички
ответници за неоснователност на иска, ищците твърдят, че това възражение почива
на едно предположение за пълно удовлетворяване на ищците по висящите
изпълнителни дела, поради което няма отношение към основателността на иска.
Оспорва се наличието на връзка между приемане на наследството
по опис и предмета на иска по чл.135 ЗЗД. Твърди се,
че задължението на ответницата А, наследено от М.М, касае единствено главницата
по договора за заем. По отношение на разноските по
водените дела и обезщетението за забавено изпълнение – доколкото същите
произтичат от личното поведение на ответницата, то е лично и ограниченията на
описа не важат. В тази връзка се прави искане за
изменение в обстоятелствената част на предявения иск по чл.135 ЗЗД с прибавяне
към основното задължение и на това по висящото в момента ГД №14 694/2019г.
на 34 състав на ВРС за сумата от 19 788.89 лева за всеки от ищците,
обезщетение за забава при изпълнение на задължението за главницата по заема,
изчислено за периода от 13.09.2016г. до 13.09.2019г. /т.е. след извършване на разпоредителните сделки с др.дялове/
Твърди се, че описът няма значение за основателността на иска. За размера на вземането на ищците е налице влязло в законна сила
решение, което ответницата не може да оспорва. Твърди се също,че без значение за основателността на иска е и
отрицателната величина на капитала на дружествата тъй като това е бъдещ
неустановен към момента факт, а и същите дружества чрез други притежавани от
тях дружества или пряко упражняват контрол върху значително по стойност
имущество. По отношение на исковете по чл.29 ЗТР се твърди,
че това е единствената възможност за вписване/отбелязване/ съществуването на
спора и да се осигури противопоставимост на относителната недействителност на
трети лица, които биха придобили от приобретателя на др.дялове по атакуваната
сделка.
Срещу допълнителната искова молба са
постъпили допълнителни отговори –
вх.№35589 от 29.11.2019г.
чрез адв.Т. и
вх.№36609/09.12.2019г. чрез адв.С.. С отговор си адв.Св.Т. твърди, че е
недопустимо въведено изменение в обстоятелствената част, но и в основанието на
иска. В процесния случай същия твърди, че изменението е
недопустимо тъй като с допълнителна искова молба се въвежда ново основание на
иска чрез въвеждане на ново субективно материално право, различно от заявеното
с исковата молба. Касае се за различни искове,
почиващи на различни основания, целящи защита на различни субективни материални
права. Освен това, относно тези искове, елемент от фактическия състав на
иска по чл.135 ЗЗД е обстоятелството, че сделките са сключени след атакуваните
от 30.06.2015г., поради което същите следва да се били предназначени за
увреждане на кредиторите чл.135, ал.3 ЗЗД. Прави се довод, че
това е още един аргумент за недопустимост на исканото изменение. Евентуално, поддържа се искане за неприемане разглеждането на тези
искове в настоящото производство тъй като защитата на ответника би била
значително затруднена. Ако бъдат приети за съвместно
разглеждане, ответниците правят искане за предоставяне на допълнителен срок за
отговор и извършване на двустранна размяна на книжа отново с цел гарантиране
защитата на ответниците по нововъведените фактически твърдения.
Поддържат се доводите, че не е налице
увреждане тъй като ищците вече са насочили изпълнение върху имущество на
длъжника по цитираните изп.деля като имуществото е достатъчно за
удовлетворяването им. В този смисъл, оспорва се
твърдението на ищците, че това възражение на ответниците срещу основателността
на иска почива на предположения. Считат, че стойността
на наследствената квота по описа следва да бъде съобразена при преценка
стойността, до която отговаря ответницата Г. А, на осн.чл.60, ал.2 ГПК. /цит.ТР –№3/2013г. на ОСГК на ВКС/
Поради това се твърди, че размера на отговорността на наследника се съобразява
в исковото производство срещу него съгласно чл.60, ал.2 ЗН и чл.553 ГПК. Според ответниците, последиците от извършения опис на наследство
разпростират действието си и по отношение на акцесорните вземания за разноски
по водените дела и за обезщетенията за забавено изпълнение. Поддържат се и останалите възражения на ответниците за липса на
увреждане. Считат, че съдът в това производство не
следва да взима предвид контролираните пряко или косвено други търговски
дружества тъй като техните активи не се отразяват на актуалното имуществено
състояние на Вайн Селект и Евро Комерс 2002. Към
датата на сделката 30.06.2015г. се твърди, че равностойността на др.дял
на А от имуществото на всяко едно от двете дружества, определен по реда на
чл.125, ал.3 ТЗ не надхъврля сумата от 5 000 лева, а понастоящем
имущественото състояние на двете дружества при евентуално производство по
чл.517, ал.4 ГПК, кредиторите не биха получили ликвидационен дял на осн.чл.271 ТЗ или този дял не би надхвърлил също 5 000 лева и за двете дружества. Поддържат се всички останали твърдения и възражения от отговора на
исковата молба с нови доказателствени искания.
С допълнителен отговор на ВАЙН СЕЛЕКТ ЕООД и ЕВРО КОМЕРС
2002 ЕООД, чрез адв.С., също се поддържат вече
въведените по делото твърдения и възражения. Поддържа се и
възражението за недопустимост на исковете по чл.135 ЗЗД спрямо двете дружества.
Поддържа се, че взискателят -кредитор на притежателя на
др.дялове не е кредитор на търговското дружество, поради което и не е легитимиран
да предявява иска по чл.135 ЗЗД и срещу това дружество. /цит.съд.решение по к.т.дело №883/2014г. на
Второ т.о. на ВКС/ Повтарят се съображенията за недопустимост изложени в
отговора на исковата молба, които очевидно се поддържат изцяло. Претендира се прекратяване на производството по исковете по чл.135 ЗЗД по отношение на тези две дружества ведно с присъждане на разноските по
делото. Евентуално, твърди се неоснователност на
предявените искове срещу двете дружества като се поддържат док.искания.
Поддържа се, че предявените искове по
чл.29 ЗТРРЮЛНЦ са недопустими по отношение на тези ответници. Липсват твърдения за несъществуване на вписаните обстоятелства,
предмет на исковете в която и да е от хипотезите на ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС. Реализирането на правата
от евентуално положително решение по чл.135 ЗЗД не е обусловено от заличаване
на вписаните обстоятелства, а именно че М.М. и Пиар-М ЕООД са еднолични
собственици на капитала в двете ответни ТД. Не е
обоснован правен интерес от водените искове по отношение на ответниците.
Претендира се също прекратяване на производството по тези
искове с присъждане на сторените разноски. Евентуално,
твърди се, че исковете са неоснователни. Твърди се, че
вписването е извършено въз основа на валидно правно основание, за което не са
въведени възражения за нищожност.
С определението по насрочване на делото
и произнасяне по док.искания на страните съдът дължи произнасяне и относно
допустимостта на предявените искове съобразно въведените в процеса възражения с
отговорите на исковата молба и служебното си правомощие по чл.7 и чл.130 ГПК.
Тези възражения касаят пасивната легитимация по предявените искове по чл.135 ЗЗД и исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ спрямо Вайн Селект и Евро Комерс 2002 ЕООД
както и допустимостта на предявения иск по чл.29 ЗТР /съкр./ спрямо останалите
ответници.
По възраженията
за недопустимост на част от исковете:
По иска с
правна основание чл.135 ЗЗД:
Съдът намира възраженията срещу допустимостта на производството по предявените
искове по чл.135 ЗЗД спрямо ответните дружества Вайн Селект ЕООД и Евро Комерс
2002 ЕООД, в чийто капитал е настъпила промяната в резултат от договорите за
прехвърляне на дружествени дялове, за основателни. В
постоянната практика на съдилищата е застъпено становището, че задължителни
другари на страната на ответника по предявените искове по чл.135 ЗЗД са
страните по атакуваната сделка. В случая, поради
спецификата на договора, а именно прехвърляне на дружествени дялове от капитала
на две търговски дружества, съгл.чл.129, ал.2 ТЗ обстоятелството както и
договорът подлежи на вписване в ТР по партидите на дружествата. Това обстоятелство само по себе си не означава, че надлежна страна
по конститутивния иск се явява и дружеството, в чийто персонален състав
настъпва промяна. Напротив, доколкото не е налице
нищожност на сделката, а относителна недействителност, същата ползва единствено
кредитора – ищец по иска без да прави сделката абсолютно недействителна и по
отношение на останалите лица. Цитираното от ищеца в
исковата молба решение на ВКС по к.т.дело №228/2014г. на
Първо т.о. на ВКС съдът намира за неотносимо именно поради характера на иска и
вида недействителност. В практиката изрично е очертан кръга
на пасивно легитимираните лица, за които е предвидена задължителна съвместна легитимация.
В тази част производството по предявените искове по чл.135 ЗЗД срещу двете дружества Вайн Селект ЕООД и Евро Комерс 2002 ЕООД подлежи на
прекратяване поради липса на процесуална предпоставка – процесуална
легитимация. Нещо повече, едва уважаването на иска би
довело до възможност за насочване на изпълнението върху дружествените дялове на
длъжниците в ответните дружества по реда на чл.517, ал.4 ГПК, където
дружествата са пасивно легитимирани да участват в производството.
На прекратяване подлежи и производството по предявените
искове с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ по отношение ответниците ЕВРО КОМЕРС
2002 ЕООД и ВАЙН СЕЛЕКТ ЕООД, за установяване несъществуване на вписани по
партидите на двете дружества обстоятелства, а именно: придобиване на всички
дружествени дялове от капитала на първото дружество от приобретателя Пиар-М
ЕООД, а на второто дружество – придобиване на дружествените дялове от капитала
от М.П.М..
Съгласно
т.3 от ТР№1/2002г.
на ОСГК на ВКС, искът с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на
самото вписване (като охранително производство) или несъществуване на вписаното
обстоятелство. Нищожно е вписването на неподлежащо на
вписване обстоятелство, както и допускане на вписване със съдебно решение,
което не отговаря на изискванията за валидност. Такива
са случаите, когато решението не е постановено от надлежен съдебен състав, или
е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. Недопустимо е вписване, което е постановено по искане на
нелегитимирано в регистърното производство лице или вписване, по което съдът се
е произнесъл без да е бил сезиран. Вписване на
несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не
е възникнало валидно. В зависимост от момента на възникване на
обстоятелството, следва да се прави разграничението между две хипотези:
Несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзето) решение на орган на
дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. В този случай сме изправени пред неистинско удостоверяване, тъй
като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на
регистърното решение. Неистинско е и отразяването в
регистър на дадено обстоятелство, без да е издадено съдебното регистърно
решение или отразяване в отклонение от съдържанието му. Последицата от това установяване е заличаване на вписаното
обстоятелство, като заличаването няма обратно действие. Втората хипотеза касае вписване на обстоятелство, което е
съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му. Установяване нищожността на подлежащо на вписване решение (извън
случаите на липсващо такова) на ОС, НС или УС по исков ред в повечето случаи е
последващо отразяването му в търговския регистър. Последицата
от това установяване също е заличаване на вписаното обстоятелство, но и в този
случай заличаването няма обратно действие. Във всеки
случай на упражняване на иска процесуална предпоставка е наличието на правен
интерес.
В
случая, както в исковата молба, така и в допълнителната искова молба, не се
съдържат самостоятелни фактически твърдения за някое от основанията на иска по
чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, т.е. твърдения относно нищожност, недопустимост или вписване на
несъществуващо обстоятелство. Насочването на иска по отношение на
дружествата, в чийто капитал е рефлектирала промяната по договорите по чл.129 ТЗ, е обусловено единствено като последица от предявения иск по чл.135 ЗЗД.
С конститутивния иск не се заличават последиците от
сключените сделки с дружествени дялове нито е предвидено вписване на тези
обстоятелства по партидите на търговците. За ищците
липсва интерес от насочване на иска спрямо дружествата Вайн Селект и Евро
Комерс 2002. Съгласно създадената постоянна практика
на ВКС, активно легитимирано да проведе установителните искове по чл.29 ЗТР е
това трето за регистърното производство лице, чието правно положение е
засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на
заличаването. В случая, дори заличаване на вписаната
персонална промяна в съдружниците на дружествата, поради извършеното
разпореждане с всички дружествени дялове от капитала им по реда на чл.129, ал.2 ТЗ, не би се отразило на възможността на ищците да удовлетворят вземанията си,
вкл. спрямо последващи приобретатели на
дружествени дялове, вкл. по реда на чл.517 ГПК. Успешното провеждане на иска по чл.135 ЗЗД, с който е обоснован
интереса от иска по чл.29 ЗТР, гарантира възможността за кредитора да насочи
принудително изпълнение върху предмета на сделките без значение у кого се
намира той. Преценката за наличие на правен интерес от
предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати
съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от
възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне
целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. Тези предпоставки съдът намира, че не са налице в случая. Поради изложеното производството следва да бъде прекратено и по
исковете с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ спрямо дружествата ЕВРО КОМЕРС 2002
ЕООД и ВАЙН СЕЛЕКТ ЕООД.
По възражението за недопустимост на въведеното с
допълнителната искова молба изменение на обстоятелствената част на иска,
отнасящо се до индивидуализацията на вземанията на ищците, които ги легитимират
като кредитори:
Съдът
не споделя възраженията на ответниците срещу недопустимото изменение на иска
чрез добавяне на ново основание, наред с вече заявеното. Чрез
въведените нови юридически факти, ищците не упражняват друго материално
субективно право, а все същото потестативно право за установяване
недействителността на увреждаща ги сделка на длъжника. Съобразно т.2 от ТР №2/2017г. на
ОСГТК на ВКС, е прието, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229,
т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и
предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на
извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. В
мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено, че по принцип
правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на
увреждащи го актове на длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено от
наличие на действително вземане. Това вземане може да
не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено
с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението,
че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти (предмет на делото
по чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да
обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с
които длъжникът го уврежда; правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор,
става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с
иск за вземането). Той може да приеме обратното само ако
вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Признаването
или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът
действително има качество на кредитор с права по чл.135 ЗЗД, респективно върху
основателността на предявения иск. Между двете
производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле
на чл.229, т.4 ГПК и е основание за спиране на производството по Павловия иск.
И тъй като вземането на кредитора не е част от предмета на
спора, то и въведените с допълнителна искова молба факти и обстоятелства
относно легитимацията на кредитора, не представлява изменение на основанието на
иска. Поради това съдът намира направеното с молба
вх.№33477/12.11.2019г. от ищците искане за
допускане изменение на исковете по чл.135 ЗЗД с добавяне на още едно основание
за легитимацията им на кредитори досежно ответника Г. А, за допустимо.
Доколкото това ново основание се добавя към една от материалните предпоставки
на иска относно качеството „кредитор” на ищеца, съдът намира, че не
представлява изменение на иска по чл.135 ЗЗД. Посредством
тези твърдения, кредиторът обосновава легитимацията си и с възникнало по-късно
вземане за обезщетение за забавено изпълнение, което освен това е и акцесорно
на въведеното с исковата молба.
Въз основа на извършената двустранна размяна на книжа на
основание чл.374 ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
предявения от Н.И.Ч., Д.С.С. и Е.С.Ч., последната действаща чрез своя законен
представител Н.Ч.,***, срещу
ЕВРОКОМЕРС 2002 ЕООД, ЕИК *********, Варна, иск за установяване
относителната недействителност на договор за продажба на дружествени дялове от
капитала на ответното дружество Еврокомерс 2002 ЕООД, сключен на 30.06.2015г. между Г.Д.М./А/ и купувача ПИАР –М ЕООД, ЕИК *********,
Варна, представлявано от М.П.М., на осн.чл.135 ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по
предявения от Н.И.Ч., Д.С.С. и Е.С.Ч., последната действаща чрез своя законен
представител Н.Ч., срещу ВАЙН СЕЛЕКТ
ЕООД, ЕИК *********, Варна, иск за установяване относителната
недействителност на договор за продажба на дружествените дялове от капитала на
ответното дружество Вайн Селект ЕООД,
сключен на 30.06.2015г. между Г.Д.М./А/ и купувача М.П.М.,
на осн.чл.135 ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по
предявения от Н.И.Ч., Д.С.С. и Е.С.Ч., последната действаща чрез своя законен
представител Н.Ч.,***, срещу
ЕВРОКОМЕРС 2002 ЕООД, ЕИК *********, иск за приемане за установено по
отношение на ответното дружество ЕВРОКОМЕРС 2002 ЕООД, ЕИК *********, Варна,
представлявано от М.М., несъществуването на вписани обстоятелства, а именно, че
дружеството ПИАР-М ЕООД е станало едноличен собственик на капитала на
ЕВРОКОМЕРС 2002 ЕООД, с вписване в ТР рег.№20150708105159 ведно със заличаване
на това обстоятелство.
ПРЕКРАТЯВА производството по
предявения от Н.И.Ч., Д.С.С. и Е.С.Ч., последната действаща чрез своя законен
представител Н.Ч.,***, срещу ВАЙН СЕЛЕКТ ЕООД, ЕИК *********, иск за приемане за
установено по отношение на ВАЙН СЕЛЕКТ ЕООД, несъществуване на вписани
обстоятелства по партидата на дружеството, а именно, че М.П.М. е станала собственик
на дяловете от капитала на Вайн Селект ЕООД, с вписване в ТР
рег.№20150708111804 ведно със заличаване на това обстоятелство.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Н.И.Ч., Д.С.С.
и Е.С.Ч., последната действаща чрез своя законен представител Н.Ч.,***, срещу
Г.Д. А, М.П.М. и ПИАР-М ЕООД, ЕИК *********, искове за установяване
относителната недействителност на сключените от Г.Д.М./А/, две разпоредителни
сделки, както следва:
-за
обявяване относителната недействителност на договор за продажба на дружествени
дялове /500 дяла с ном.стойност от 10 лева/ от капитала на ВАЙН СЕЛЕКТ ЕООД,
сключен на 30.06.2015г.
между Г.Д. А и купувач М.М., вписан в ТР
рег.№20150708111804;
-за обявяване
относителната недействителност на договор за продажба на дружествени дялове
/500 дяла с ном.стойност всеки от 10 лева/ от капитала на ЕВРОКОМЕРС 2002 ЕООД,
Варна, сключен на 30.06.2015г., между Г.Д. А и купувач ПИАР-М ЕООД, ЕИК
*********, Варна, на основание чл.135 ЗЗД.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.135 ЗЗД.
В тежест на ищците е да установят легитимацията
си на кредитори на ответницата Г. А; времето на възникване на вземането си с
оглед различните хипотези на чл.135, ал.1 и ал.3 ЗЗД; увреждащите сделки;
субективният елемент - знанието на ответниците за увреждането, респ. наличието
на свързаност на страните по сделката съгл.чл.135, ал.2 ТЗ и пар.1 от ДР на
ТЗ.
В ТЕЖЕСТ на ответниците е да установят плащане на
задължението както и всички възражения, релевирани с отговорите на исковата
молба.
ДОПУСКА приобщаване като писмени
доказателства на приложените към исковата молба и допълнителна искова молба
документи, по чието приемане съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
ДОПУСКА приобщаване като писмени
доказателства на приложените към отговор на исковата молба документи, по чието
приемане съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
ОБЯВЯВА на страните, че вписаните и обявени в Търговски
регистър по партидите на търговските дружества обстоятелства са служебно
известни на съда на основание чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ.
ИЗИСКВА от ВРС гр.дело
№9955/2011г. на
9 състав, за послужване.
ОТЛАГА произнасяне по направено от
ответниците Г. А, М.М. и ПИАР-М ЕООД, чрез адв.Св.Т.,
в допълнителен отговор вх.№35589/29.11.2019г. искане
за съдебно-оценителна експертиза и съдебно –счетоводна експертиза, след
становище на ищците по доказателствените искания.
УКАЗВА на ответниците, представлявани от адв.Св.Т., че в приложенията към допълнителния отговор са
описани доказателства, които не са действително приложени – решения по гр.дело
№3063/2014г. на ВРС и в.гр.дело №133/2016г. на АС-Варна.
УКАЗВА на страните, че няма
обстоятелства, за които не се сочат доказателства.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ възможността
за постигане доброволно уреждане на спора чрез спогодба или чрез Центъра за
медиация при ВРС. центърът предоставя безвъзмездно възможност на страните
по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със
съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански,
частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния
район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. За връзка с Центъра по медиация страните
могат да се свържат за дела на окръжен съд Варна с Нора Великова, на тел.052 623 362 както и да изпратят запитване по
email: mediation@vos.bg
.
НАСРОЧВА производството в
открито съдебно заседание на 17.02.2020г. от 10.30 часа. При
постъпване на частна жалба срещу определение за прекратяване на производството
по част от предявените искове, съдът ще спре производството до произнасяне по
ЧЖ.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ с
преписи от определението по чл.374 ГПК, а ищецът - и с препис от постъпили допълнителни
отговори.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: