Р Е Ш Е Н И Е
№… ……/25.01.2023 г.
гр. София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-10 състав, в публично заседание на двадесети
декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при участието на секретаря
Анелия Груева, като разгледа т.д. № 530 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 25, ал. 5, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ.
Производството по делото е образувано по
искова молба на СНЦ Клуб по С.Т.П., ЕИК ********срещу
Сдружение СНЦ Б.Ф.НА К.по С.Т., ЕИК********, по иск за отмяна на решенията по
т. 1 – освобождаване на членове на УС и избор на нови членове; 2. Приемане на
нов устав; 3. Избор на председател и членове на арбитражната комисия; 4.
Отмяна и утвърждаване на решения на
органи на сдружението, взети от Общо събрание на СНЦ Б.Ф.НА К.по С.Т. на
17.10.2020 година (след влизане в сила на определение 264353/07.09.2021 г. за
частично прекратяване на производството по делото по предявени от другите ищци
искове поради оттегляне на същия).
Ищецът твърди, че към датата на взимане
на решението на ОС е член на Сдружение СНЦ Б.Ф.НА К.по С.Т.. Сочи, че общото
събрание, приело решения на 17.10.2020 г., не е надлежно свикано. Твърди, че
поканата за свикване не е била поставена на мястото за обявления в сградата по
седалище и адрес на управление на сдружението в 15 дневен срок, преди провеждане
на събранието, както и не била публикувана на интернет сайта на сдружението,
поради което бил нарушен чл. 36 от Устава на сдружението, който предвиждал
процедурата по свикване на общото събрание и уведомяване на членовете на
ответника.
Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 2 от
устава членовете на сдружението са два вида – редовни и асоциирани. Твърди, че
въз основа на неясни критерии, определени от председателя на УС на ответника – Г.Н.,
а именно незаплащане на членски внос за 2020г., ищецът от редовен член е
включен в списъка на асоциираните членове, които съгласно разпоредбите на
устава нямат право на глас. Посочва, че преместването му в този списък
ограничава правото му на глас, което е законоустановено и по този начин се
засягат негови права, признати и гарантирани от закона.
На следващо място сочи, че с искане от
06.10.2020г., изпратено по електронната поща на Г.Н. – председател на УС на
ответника са поискани документи, които касаят подготовката и провеждането на
общото събрание от 17.10.2020 година. Не последвал отговор, поради което на
13.10.2020 година, е изпратена нотариална покана отново с искане за изпращане на документи,
касаещи предвиденото за 17.10.2020 г. ОС. Твърди, че на 17.10.2020 г., не е бил
допуснат до участие в ОИС, поради което не е бил информиран за приемането на
решенията по точките от дневния ред на общото събрание, както и не му била
предоставена възможност да гласува при приемането на решенията, предвид факта,
че статута им е бил променен от редовни на асоциирани членове. Твърди, че
реално е узнал за взетите решения в
средата на месец март 2021 г.,
след
справка по партидата на ответното сдружение в ТРРЮЛНЦ. Сочи, че на 16.03.2021 г., е поискана информация от Т.К.–
секретар на ответника, касаеща приемането на протокол от 19.08.2020 г., подписан от председателя на УС
на ответника – Г.Н., съгласно който е променен статутът на ищеца от редовен на
асоцииран член. Твърди, че на 25.03.2021
г.,
от Т.К.е получил опровержение, с което същият заявил, че не е участвал при
съставянето на констативния протокол от 19.08.2020 г., и че същият не знаел за него.
Сочи, че деленето от редовни на асоциирани членове е незаконосъобразно, поради
което са налице пороци и при съставянето и приемането на решенията на ОС от
17.10.2020 година.
Поради това ищецът иска отмяна на
приетите решения, като се твърди, че ОС,
проведено на 17.10.2021 г. не е надлежно свикано – не е спазена процедурата по
чл. 36 от устава – публикуване на поканата в официалната страница на
сдружението. Оспорва начина на провеждане на ОС и приемане на решенията –
недопускане на т.нар асоциирани членове до залата и до гласуване на посочените
решения. По изложените съображения, се иска от съда да отмени всички решения на
ОС на ответното сдружение, проведено на 17.10.2020 година.
В отговор на ИМ от 17.03.2022 г. СНЦ Б.Ф.НА
К.по С.Т., оспорва исковете като недопустими. Поддържа се, че исковете не са
подадени в преклузивния срок по чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ. Твърди се, че ищцовото
сдружение е било уведомено и е знаело за провеждане на ОС за 17.10.2020 година,
както и че по партидата на ответното сдружение на 18.11.2020 г. е налице
вписване, засягащо процесното събрание.
Сочи, че на 28.06.2020 г. е проведено ОС
на федерацията, на което е присъствала и представляващата ищеца – И.К., на
което е взето решение за свикване на извънредно ОС най - късно през месец септември, както и е
актуализиран размерът на членския внос за 2020г., като е определен и срок за
внасяне до 31.07.2020 г., и взето решение в същия срок – 31.07.2020 г., всички
клубове да внесат членския си внос за 2018, 2019, 2020 години. Твърди, че по
партидата на дружеството е направено второ вписване за обявяване решението за
редовни и асоциирани членове, направено на база взетото решение от 28.06.2020
година. Сочи, че вписването по партидата на ответното сдружение от 18.11.2020
г., касае проведеното извънредно ОС на 17.10.2020 година. Последното вписване
твърди, че е от 11.03.2021 г., което касае проведено редовно събрание на ОС на
28.02.2021 година.
Поради това твърди, че ищецът е знаел за
насроченото на 17.10.2020 г., ОС още от 28.06.2020 г., поради което счита, че
срокът за обжалване е изтекъл на 18.11.2020 година. По изложените съображения и
искът е недопустим.
Излага подробни доводи, касаещи
процедурата по свикване на ОС. Поддържа, че разгледан по същество, искът е
неоснователен, тъй като е надлежно спазена процедурата по свикване на ОС, като
е изготвена и поставена на мястото за обявления в сградата, където се намира
седалище и адреса на управление на сдружението, вкл. и поканата е обявена на
01.10.2020 г. на интернет страницата на ответното сдружение. Оспорва се и
твърдението за незаконосъобразност на разпоредбата в устава, уреждаща наличието
на редовни и асоциирани членове, като развива подробни съждения. Твърди се, че
ищецът е гласувал за приемане на този устав. С решение от 20.08.2020 г.
ищцовото сдружение е било вписано по
партидата на ответника като асоцииран член. Поради това и правилно не е допуснат до гласуване. Това се
отнасяло и до останалите посочени сдружения в ИМ. Моли да се отхвърлят исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с
наведените в исковата молба доводи, намира за установено следното от фактическа
страна:
От справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното сдружение се
установява, че от 10.08.2020 г. като седалище и адрес на управление на
сдружението е вписан следния адрес: гр. София, бул./ул. бул. ********.
С протоколно определение от 14.06.2022
г. по делото е прието за безспорно, че към датата на провеждане на ОС на
ответното дружество – 17.10.2020 г., ответното сдружение не е имало физически
офис на адрес: бул. „********№**в сградата на Министерство на младежта и
спорта.
По делото е представен и устав на Б.Ф.НА
К.по С.Т., приет на общо събрание с дата 28.09.2019 г., изменен с Решение на
ОС, прието с протокол от 28.06.2020 година (стр. 42-52 по делото). Уставът е
бил обявен по партидата на дружеството на 10.07.2020 година.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от устава на
БФКСТ членовете на сдружението са два вида – редовни и асоциирани, като
съгласно чл. 12, ал.2 от устава асоциираните членове имат всички права на
редовните членове, но без право на глас в ОС на БФКСТ, както и не могат да
бъдат избирани или да избират в ръководните и помощните органи на сдружението.
Съгласно чл.41 от устава, всеки редовен член на ОС има право на един глас, докато
асоциираните членове имат право на съвещателен глас.
Предвидено е, че при невнасяне на
членския внос в срок от 3 месеца след определения от УС срок за внасяне и/или
системно неучастие в дейността на Сдружението (неучастие в състезанията,
организирани от сдружението в продължение на 2 години без основателна причина)
е налице основание за отпадане на членството – чл. 20, ал.1 от устава.
Според чл. 20, ал.2 от устава при
наличието на обстоятелства по ал.1, УС може да представи допълнителен срок за
отстраняване на констатираните нарушения и при неизпълнение в предоставения
срок да промени вида на членството от редовен член на асоцииран член или да
приеме решение за отпадане на членството.
По делото е прието за безспорно между
страните по делото, че към момента на приемане на оспорените решения от
17.10.2020 г. ищецът е член на сдружението.
По делото е представен протокол от
заседание на УС на БФКСТ от 28.09.2020 г. (стр. 220 по делото). Видно от
протокола, УС на ответното сдружение е взело решение за свикване на ОС на
сдружението за 17.10.2020 г. от 11.00 часа в гр. Стара Загора, НЧ Свети Климент
Охридски. На заседанието на УС са присъствали трима от членовете – Г.Н., А. Д.
и Д.М.Не са присъствали (не е осъществена двустранна телефонна връзка) със С.В.и Н.Й..
По делото е представено и електронно
писмо от Г.Н., в качеството му на председател на БФКСТ от 16.10.2020 г.,
адресирано до официалния и-мейл на ответното сдружение, в което е определена
комисия по допуск относно ОС, насрочено за 17.10.2020 г. в гр. Стара Загора в
състав: Т.К.– секретар на БФКСТ, С.И.и Ц.И.. (стр. 183 по делото).
На стр. 28 от делото е представена
покана за свикване на извънредно общо събрание на БФКСП, адресирана до
членовете на сдружението с нестопанска цел, в която са посочени датата и
мястото на провеждане на събранието – 17.10.2020 г., гр. Стара Загора, бул. *********,
НЧ Свети Климент Охридски, както и
дневния ред на събранието, каот на страница 27 е приложен т.нар „скрийн
шот“ – извадкаснимка на страницата в интернет на ответната федерация, видно от
която в секция „Новини“ е публикувана
покана от 01.10.2020 г. за свикване на извънредно ОС на БФКСТ на 17.10.2020
година.
На стр. 29 от делото е представен
протокол за постановяване на покана за свикване на общо събрание на СНЦ Б.Ф.НА
К.по С.Т.“ в сграда на управление на сдружението на 01.10.2020 г. в 16,00 часа.
Протоколът е подписан от Г.Г., С.И.и Б.А.
По делото е представен и констативен
протокол от 19.08.2020 г. в изпълнение на решенията на ОС, приети с протокол от
28.06.2020 година. В протокола са посочени новата електронна страница на
ответното сдружение – www.bdscf.org,
официалнa
интернет поща. Констатирано е, че от справка в счетоводството на сдружение от
секретаря на сдружението Т.К. и справка, в изпълнение на решение на ОС от
28.06.2020 г. за внасяне на годишен членски внос за 2020 г. до 31.07.2020 г. и
за предходните години, същият не е заплатен от осем клуба. Поради това
членството на тези осем клуба от редовни членове е трансформирано в асоциирано
такова. Посочено е, че от датата на съставяне на протокола тези осем клуба
губят правото си за участие и гласуване като редовни членове на БФКСТ.
По делото е прието за безспорно между
страните, че протокол от 19.08.2020 г. е подписан от Г.Н. – председател на УС
на ответното сдружение.
Представена е и нотариална покана от
13.10.2020 г., изпратена от Н.Й., в качеството му на член на УС на ответната
федерация до Г.Н. – председател на БФКСП, с която се иска предоставянето на
достъп до документи, съдържащи информация за членовете на БФКСП, както и
такива, относно процедурата по свикване и провеждане на събранието на
17.10.2020 година. Нотариалната покана е
връчена чрез залепване на адреса на федерацията на бул. Васил Левски на
19.10.2020 година, като е отбелязано, че в 14- дневния срок никой не се е явил
да получи поканата.
Представен е и имейл от 06.10.2020 г., с
прикачено писмо (стр. 58-59) до Г.Н., с искане за предоставяне на същата
информация.
По делото са представени актуален списък
на редовните членове на БФКСТ, взели участие на общо събрание, проведено на
17.10.2020 г., в гр. Стара Загора, Народно читалище „Климент Охридски“, при
посочен в същия дневен ред, както и актуален списък на спортните клубове –
редовни членове на БФКСТ, ЕИК******** към 17.10.2020 г., актуален списък на
спортните клубове – асоциирани членове на БФКСТ, ЕИК******** към 17.10.2020
година (стр. 133-140 по делото). Тези списъци са приложени към заявление А15,
вх. номер 20201112154118 от 12.11.2020 г. , постъпило по партидата на ответното
сдружение, с искане за вписване на решенията на ОС от 17.10.2020 година.
Видно от списъците, отбелязаните като
редовни членове на ОС са общо 26, от които на ОС на 17.10.2020 г. са се явили
представители на 21 клуба. Асоциираните членове са 10, сред които е посочено и
сдружението – ищец.
От протокол от извънредно ОС на БФКСТ от
17.10.2020 г. (стр. 30-40 по делото) се установява, че на свиканото за
17.10.2020 г. ОС за 11.00 часа, са се явили 12 клуба – редовни членове и
провеждането на ОС е отложено с един час. ОС било открито на 17.10.2020 г. от
12 часа, в присъствието в залата на 21 делегати и пълномощници на клубове –
членове на БФКСТ.
Взето е решение за промяна на
поредността на разглеждане на точките от дневния ред.
По т. 1 от дневния ред – отмяна и
утвърждаване на решения на органи на сдружението – са взети следните решения:
1.
Утвърждаване на списъка с редовни
членове и списъка с асоциирани членове на БФКСТ, публикуван от председателя по
партидата на БФКСТ в ТРРЮЛНЦ
2.
Отмяна на решенията на УС от 18.02.2020
г. за одобряване на съдийската листа;
3.
Отмяна на решения (актове) на членове на УС,
оформени в протоколи от 26.07.2020 г. и от 15.08.2020 г. и решения на ОС
(среща) от 16.08.2020 г. и други актове, приети от тях в периода 15.07.2020 .г
– 10.09.2020 година;
4.
Отмяна на решение на УС, проведено на
28.09.2020 г. в гр. Ямбол за приемане на нови членове от УС и за отпадане на
дължимите от клубовете такси за 2020 година;
По т. 2 от дневния ред – приема се нов
устав на БФКСТ;
По т. 3 от дневния ред – Освобождаване
като членове на УС на БФКСТ С.В., Д.М.и Н.Й.
и избор на нови членове на УС – Т.Д., С.В., В.Х.;
По т. 4 от дневния ред – Избиране на
членове на арбитражната комисия – Д.П., А.Д.(и като председател); В.В.;
По т. 5 от дневния ред – разни: -
Приемане на нови клубове за асоцииране членове;
-
Избор на секретар на БФКСТ;
-
Вземане на решения по организационни
въпроси във връзка с конкретни първенства, статута на треньори, налагане на
наказания на отделни клубове, организиране на първенства и др.;
От справка по партидата на БФКСТ се
установява, че със заявление, А15 от 12.11.2020 г. е поискано вписване на
обстоятелства по партидата на дружеството и съответно обявяване на нов устав
въз основа на решенията от ОС на 17.10.1020 г., като вписванията и обявяването
е извършено на 18.11.2020 година.
По делото е представено и изпратеното на
16.03.2021 г. до Т.К.– секретар на
БФКСП, искане от шест клуба, сред които и Клуб по С.Т.П., за предоставяне на
информация, относно приемането на протокол от 19.08.2020 г., подписан от
председателя на УС на ответника – Г.Н., съгласно който е променен статутът на
СНЦ Клуб по С.Т.П., от редовен на асоцииран член.
Представено е опровержение с дата 25.03.2021
г. от Т. К., с което същият заявил, че не е участвал при съставянето на
констативния протокол от 19.08.2020 г., и че не знаел за него.
Представени са протокол от общо събрание
на БФКСТ от 28.06.2020 г. (149-152 по делото), актуален списък на членовете на
БФКСТ, взели участие на ОС, проведено на 28.06.2020 г., в гр. София, бул. „*********при
посочен в същия дневен ред (стр. 153-155 по делото).
По делото е прието заключение на съдебна
компютърно – техническа експертиза по въпроса дали е качена и кога е качена на
страницата на ответното сдружение поканата за ОС, насрочено за 17.10.2020
година и дали след тази датата, документът - покана е променян. Вещо лице С. е
посочило, че се установява, че на
сървъра на сайта на БФКСТ www.bdscf.org липсва
информация, поради
което за извличане на информация се използва алгоритъм на web.archive.org, който позволява да
бъдат запазени страници от определен сайт. За страница *************p Уеб
архива дава информация, че са запазени данни от 18.05.2022 г., и 27.06.2022 година. От данните
с дата 18.05.2022 г. се установява, че за дата 17.10.2020 г., има един открит
резултат, а именно - протокол от извънредно общо събрание. Видно от
заключението на вещото лице, датата на създаване на файла е 19.11.2020г.,
15:37ч., дата на модификация 19.11.2020г., 15:57ч. Вещото лице констатира, че
преди тази дата няма никакви качени обявления. Видно от изпратена и приложена
към експертизата кореспонденция с администратора на сайта на www.bdscf.org,
същият информира, че „всички документи и новини от 2020, 2021, 2022 се качват
преди самото заседание и се изтриват след като то е свършило, за да не се
натрупва изтекла информация.“ Поради това вещото лице е С. е посочила, че не може да се установи да са публикувани на
интернет страницата на БФКСТ по – стари документи от дата 17.10.2020 година.
Съдът кредитира изцяло заключението като
компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните.
По делото е разпитан като свидетел Н.Й.
- бивш член на УС на БФКСТ (до края на 2020г.).
Сочи, че преди да стане член на УС на БФКСТ е бил председател на Клуб по
С.Т.П., но се оттеглил, след като станал член на УС на федерацията. Свидетелят Й.
сочи, че не е присъствал на заседание на управителния съвет, проведено на
28.09.2020 г., тъй като решението за провеждане на същото било взето „от днес
за утре“ от председателя на федерацията. По-късно разбрал, че на това заседание
на УС е взето решение за насрочване на извънредно общо събрание на федерацията
за 17.10.2020 година. Свидетелят твърди, че не е получавал покана за провеждане
на събранието на 17.10.2020 г., а научил за него от колегата си Стойко Вълев,
който му предоставил информация за съответния дневен ред. Именно поради това на
06.10.2020 г. отправил искане за предоставяне на информация до Г.Н., касаеща
събранието, насрочено за 17.10.2020 година. Не получил отговор, поради което на
13.10.2020 г., изпратил нотариална покана до Г.Н., с която искал да получи
информация, но отново нямал отговор. Сочи, че е посетил и сградата на Спортната
плата в София, където да провери дали има някаква информация, въпреки, че
знаел, че там ответното сдружение няма офис. Не видял на таблото за обяви
никаква покана или друга информация за насроченото за 17.10.2020 г. ОС. Не
видял и покана за ОС и на страницата на федерацията в интернет. Свидетелят Й.
сочи, че в деня на ОС – 17.10.2020 г. не бил допуснат да влезе в залата, поради
това, че бил представител на клуб, който бил асоцииран член и нямал право на
глас и нямал право да присъстват на събранието.
С.И.прочел списъка с клубовете и тези, които били посочени като
асоциирани клубове, не били допуснати до
залата, където се провеждало ОС.
Свидетелят Т.К.- бивш секретар към
БФКСТ, сочи, че за ОС за 17.10.2020 г., по нареждане на председателя на БФКСТ
подготвил два вида карти за гласуване – за редовни членове (червени) и за
асоциирани членове (сини), въз основа на които да се броят гласовете при
взимане на решение на ОС. През месец септември разбрал, че председателят на
федерацията направил вписване в ТР по партидата на федерацията, за разделяне на
членовете на асоциира и редовни. Свидетелят нямал информация тогава защо е
направено това разделяне. Знае от
председателя на федерацията, че обява за свикване на ОС е поставена във фоайето
на Министерство на младежта и спорта, където се намира седалището и адреса на
управление на сдружението, без там да има физически офис, но не знае кога
такава е поставена. Сочи, че помогнал за създаването на интернет страницата на
сдружението, като заплащал месечна поддръжка, но не изпращал информацията,
която се публикувала в сайта. Твърди, че няма спомен на интернет страницата на
сдружението да е публикувана покана за ОС, докато той е заплащал за поддръжката
(31.01.2021 г.).
Твърди, че при допускане до залата,
където се провеждало ОС на 17.10.2020 г., настанала полемика, поради това, че
асоциираните членове не знаели, че били такива, съответно не били допускани до
залата. В самата зала не си спомня да е имало членове със сини бюлетини, т.е
представители на клубове – асоциирани членове. Не си спомня Н.Й. да е
присъствал в залата, където се провеждало ОС, тъй като първата точка бил смяна
на членове на УС и щяло да има реакция, ако бил там. Представителят на КлубП.
била една млада дама, която също не била допусната до залата. Самият свидетел
бил вътре в залата, по време на общотои събрание.
Свидетелят Ц.И.- председател на клуб
„Сливен“ в гр. Сливен, твърди, че е присъствала на събранието, проведено на
17.10.2020 г. в гр. Стара Загора. Свидетелката потвърди, че е имало комисия,
която приемала документите на редовните членове и на членовете, които са само
асоцииран. Сочи, че всички членове били поканени на събранието. И. заявява, че
редовните членове имали право на глас на ОС, докато асоциираните имали право да
присъстват в залата без да гласуват. Свидетелката била член на мандатната
комисия, като на редовните членове се давали бюлетини. Свидетелката посочи, че
в деня на ОС - 17.10.2020 г., Н.Й. – бивш председател на Клуб „П.С.“ присъствал
на събранието, в залата, до момента, когато трябвало да се вземат решения и
след като казал, че щом нямат право да гласуват, то ще тръгнат и си тръгнали.
Всички асоциирани членове излезли и тръгнали. И. сочи, че покани за провеждане
на ОС се залепят в сградата на Министерство на спорта от В.Х., като освен това
такива се изпращат до всеки един клуб, а на някои членове и по електронен път.
Между двамата свидетели Ц.И. и Н.Й. е
проведена и очна ставка относно установява дали Н.Й. е бил вътре в залата по
време на провеждане на ОС на 17.10.2020 година, като всеки поддържа показанията
си.
Останалите представени доказателства
съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 25, ал.5 във
вр. с чл. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на СНЦ „Б.Ф.НА К.по С.Т.“, проведено на
17.10.2020 година.
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 4 и ал.
6 от ЗЮЛНЦ, решенията на общото събрание на сдружението подлежат на съдебен
контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава. Споровете
могат да бъдат повдигани пред окръжния съд по седалището на сдружението от
всеки член на сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен
срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на
решението. Така на ищеца е предоставено потестативното право да иска отмяна на
определени решения на общото събрание на сдружението на материалноправни или
процесуалноправни основания. Искът се предявява срещу сдружението и е
конститутивен по своя характер.
Предмет на настоящото дело са решенията,
взети на ОС на БФКСТ, проведено на 17.10.2020 година.
Първият спорен въпрос по делото е дали
исковата молба по чл. 25, ал.6 от ЗЮЛНЦ е подадена в рамките на преклузивния
едномесечен срок от узнаването, в случая – от коя дата следва да се приеме, че
е налице узнаване на атакуваните решения на ОС на БФКСТ, проведено на
17.10.2020 година.
Въз основа на изяснената фактическа
обстановка, по делото се установи, че представител на клуб за спорни танциП. не
е останал до края (дори и да се приеме, че е бил допуснат в залата за
провеждане на ОС на 17.10.2020 г.) на общото събрание на БФКСТ, проведено на
17.10.2020 г., в гр. Стара Загора, т.е не е присъствал по време на вземане на
оспорените решения, независимо, че е знаел, че ОС ще се проведе на 17.10.2020
година (в този смисъл са показанията на свидетелите Ц.И. и Т. К.).
Както в посочено и в решение № 18 от
10.02.2011 г. по т.д. 1151/2011 г., ТК, II ТО на ВКС, за да е налице за ищеца
узнаване на решенията, за чиято отмяна предявява иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, от
датата на проведеното общо събрание, ищецът следва да е присъствал на общото
събрание, на което решенията са взети. Когато е напуснал събранието преди
решенията да са взети/гласувани, срокът за оспорването им пред съда ще тече не
от датата на събранието, а от датата на реалното узнаване за взетите решения.
Поради това и обстоятелството, че
представители на Клуб по С.Т.П. са знаели, че вероятно ще бъде насрочено ОС за
периода до края на месец септември 2020 г. (с оглед данните по протокола от ОС
от 28.06.2020 г.), е ирелевантно. По тези съображения - че вземането на
решенията следва да е станало в присъствието на
ищцовото сдружение като член на БФКСТ по време на тяхното гласуване,
ирелевантно е и дали се приема, че ищцовото сдружение е било надлежно уведомено
за ОС за 17.10.2020 година.
Следващият спорен въпрос е дали е налице
узнаване преди повече от месец от подаване на ИМ – 26.03.2021 година.
Ответникът БФКСТ твърди, че тъй като на 18.11.2020 г. по партидата на ответното
сдружение са вписани решенията, взети на ОС, проведено на 17.10.2020 г.,
съответно тогава е обявен и новият устав, то от този момент започва да тече
срока за атакуване на решенията на ОС, проведено на 17.10.2020 година.
Въпросът за началния момент, от който
започва да тече срокът за обжалване на решения на търговски дружества, по чл.
74 от ТЗ и съответно решенията на ОС на сдружения с нестопанска цел по чл. 25,
ал.6 от ЗЮЛНЦ, за значението на вписването/обявяването на обстоятелствата и
актовете въз основа на тези решения в ТРРЮЛНЦ е бил предмет на редица актове на
ВКС.
Съгласно определение № 783 от 30.12.2009
г. по ч. т. д. № 761/2009 г. на ВКС, І ТО (постановено по реда на чл. 274 от ГПК) „публичността“ по смисъла на чл.
11, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ не означава публичност на всички вписвания в него, а се свързва
с правото на всеки на свободен и безплатен достъп до регистъра и възможността
да се направи справка по извършените вписвания, заличавания и обявявания. Само
обявяването осигурява публичност на обявения акт (чл. 9, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ),
защото докато при вписването се въвежда информация само за подлежащите на
вписване обстоятелства, при обявяването на актовете по чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ в
регистъра се пренася тяхното съдържание. Останалите актове, включени в
търговския регистър, като такива подлежащи на вписване, каквито например са
данните за промяна в състава на ответното дружество с ограничена отговорност,
могат да станат известни на широк кръг лица, чрез осигурената от регистъра
публична възможност за достъп. Узнаването им, обаче, не се презумира, а следва
да бъде доказано, като не може да се вмени в задължение на съдружниците
непрекъснато да следят в търговския регистър дали не са вписани промени по
партидата на дружеството.
Въпросът за значението на вписвания по
партидата на ЮЛНЦ е разгледан в решение № 349 от 11.02.2019 г. по т. д. №
3028/2017 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по чл. 290 ГПК, като със същото е
прието, че трети лица по смисъла на чл. 599, ал. 1 ГПК не са членовете на
сдружението при вписване в съдебен регистър на решения на общо събрание на
сдружение, поради което вписването на решенията не определя началния момент, от
който тече едномесечният срок по чл. 25, ал. 6, предл. първо ЗЮЛНЦ за
предявяване на иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ.
Следва да се отбележи, че в това
решение, част от мотивите на ВКС касаят различията при водене на регистрите на
ЮЛНЦ – в отделните окръжни съдилища, без възможност за електронен достъп, за
разлика от общата база данни, поддържана от АВ, към момента на постановяването
на атакуваните решения, предмет на производството пред ВКС (2015 г.).
В настоящата хипотеза, Съдът намира, че
това разрешение също е приложимо, тъй като макар и и двете сдружения, страни в производство да
са пререгистрирани в ТРРЮЛНЦ преди датата на провеждане на ОС на БФКСТ на
17.10.2020 г., към този момент все още съществуват както регистри, водени към
окръжните съдилища на ЮЛНЦ, и регистър на ЮЛНЦ към АВ - ЗИДЗЮЛНЦ – ДВ, бр. 74
от 2016 г., в сила от 01.01.2018 година, като вписванията по партидата на вече
регистрираните към окръжните съдилища ЮЛНЦ, са се осъществявали по тези
регистри, до които няма достъп.
Няма основание да се приеме, че срокът
за обжалване на решенията на органите по чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ ще тече от два
различни момента, в зависимост от това къде се води партидата на съответното
ЮЛНЦ - ТРРЮЛНЦ при АВ или в съответния
окръжен съд.
От друга страна, следва да се отбележи,
че независимо, че търговският регистър при АВ е обща база данни относно
търговските дружества, с последната практика на ВКС – решение № 85 от
14.07.2022 г. по т. д. № 968/2021 г., ТК, І ТО на ВКС, касационната инстанция
отново заема позицията, че вписването в търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел на изменените обстоятелства въз основа на
приети от общото събрание на съдружниците решения не се счита за узнаване на
решенията с оглед определяне на началния момент, от който тече срокът по чл.
74, ал. 2, предл. второ ТЗ за предявяване на иск за отмяна на решенията.
Това разрешение, според настоящата
съдебна-инстанция, следва да се приложи и при преценка допустимостта на
исковете с оглед подаване в указаните преклузивни срокове по чл. 25, ал.6 от ЗЮЛНЦ.
Следователно, в конкретния случай,
следва да се приеме, че вписването по партидата на БФКСТ от 18.11.2020 г. на
решенията на ОС на федерацията от 17.10.2020 г., чрез отразяване на промените в
управителните органи, обявяване на новият устав (доколкото става въз основа на
взето решение на ОС, което обаче не се обявява по смисъла на чл. 5 от ЗТРРЮЛНЦ)
не е моментът, от който започва да тече преклузивния едномесечен срок от
узнаването на решения на ОС за тяхното обжалване. И доколкото не се установява ищецът да е
узнал, т.е да е запознат с атакуваните решения преди твърдения от него период –
средата на месец март 2020 година, следва да се приеме, че на това основание
исковете са допустими, като подадени в рамките на преклузивния едномесечен срок
от узнаване.
В случая исковата молба е подадена от
лице, за което е безспорно е прието между страните, че е член на ответното
сдружение към датата на процесното събрание - 17.10.2020 година. От
представения по делото актуален списък на спортните клубове – асоциирани
членове на БФКСТ, ЕИК******** към 17.10.2020г. се установява, че същият е
вписан в същия. Ищеца е считан за член на ответното сдружение, към 17.10.2020
г., т.е. налице е членствено правоотношение със сдружението.
Поради това съдът намира, че ищецът е
активно легитимиран да поиска отмяна на решенията на общото събрание на
ответното сдружение, проведено на 17.10.2020 година.
С оглед преценка наличието на твърдените
нарушения по свикване и провеждане на процесното ОС, и съответно гласуване на
атакуваните решения, е необходимо да се даде отговор на въпроса дали
предвиденото по устава разделение на членовете на ответното сдружение на
редовни и асоциирани съответства на закона- чл. 16, ал.2 и чл. 20, ал.2 от
устава. Това разделение се е отразило (относно този факт няма спор между
страните) относно начина на гласуване – асоциираните членове не са участвали в
гласуването, а според ищеца (което следва да се докаже) и върху самия допуск от
проведеното на 17.10.2020 г. общо събрание.
Както бе посочено и по-горе, в устава на
ответното сдружение е прието, че членовете на сдружението са два вида – редовни
и асоциирани (чл.10, ал.2 от устава). Основното ограничение, което уставът предвижда,
е, че асоциираните членове на федерацията имат т.нар съвещателен глас (чл. 41,
изр. 2 от устава) и ограниченията да бъдат избирани/да избират управителни
органи на ответното сдриужение – чл. 12, ал.2).
Членството е един от съществените белези
на сдружението с нестопанска цел. Като субективно право членството е основно,
лично и неотменимо право, поради което законодателят му е предоставил правна
защита (така решение № 318 от 04.02.2019 г. по т. д. № 808/2018 г., ТК, ІІ ТО
на ВКС).
Съгласно чл. 21, ал.2 от ЗЮЛНЦ всеки
член на сдружението има право да участва в управлението на сдружението, да бъде
информиран за неговата дейност, да се ползва от имуществото му и от резултатите
от дейността му по реда, предвиден в устава.
Правото на участие в управлението на
сдружението иманентно включва правото на глас, което може да се упражнява пряко
чрез участие в ОС и гласуване – чл. 28, ал.1 от ЗЮЛНЦ или по реда, предвиден в
устава, - чл. 24 от ЗЮЛНЦ, т.е
опосредено, чрез избиране на съответните представители на члена на
сдружението - ако е ЮЛ - може да са неговите представителни органи или
пък при наличие на местни организации на сдружението – избор на представители
чрез определена квота или други способи, изрично предвидени в устава.
Независимо от начина на осъществяване на
правото на глас на член на едно сдружение с нестопанска цел, неговото
ограничаване е допустимо само в предвидените от закона случаи – чл. 28, ал.2 от ЗЮЛНЦ.
Правото на глас е основно неимуществено
право на всеки участник в една корпоративна общност (каквото е и ответното
сдружение с нестопанска цел), поради което и, според настоящия съдебен състав,
е недопустимо в устава да бъдат предвиждани правила, съгласно които член на
сдружението „временно“, като санция е лишен от това право. Съответно, противоречи
на идеята за ефективно участие в управлението на общността, предвидено в чл.
21, ал.2 от ЗЮЛНЦ приемането на членове без право на глас и без право да
участват в управлението или да избират управителни органи, т.е нар „асоциирани
членове“ според устава на ответното сдружение. Едно лице (физическо или
юридическо) е или член на сдружението, с всички произтичащи права и задължения
или не е член. Яснотата относно този въпрос следва да е налице още в момента на
приемането/прекратяване на членството (поради изключване, отпадане, прекратяване
съществуване на ЮЛ, смърт), на определено лице за член, защото е от значение и
за надлежното функциониране на самото сдружение – от значение за определяне на
членската маса, за провеждане на
заседанията на основния орган – ОС и съответно за избор на управителни органи.
Понятието „съвещателен глас“ може да се
отнася за лица, които не са членове, но имат особено място в историята на
съответното сдружение или пък искат да се подготвят за членство в същото.
Определянето обаче на едно лице за член
на сдружение с нестопанска цел, сочи на
извод, че това лице ползва всички права и съответно всички задължения по закон
и устав, включително правото да участва в ОС и да гласува (пряко или чрез
съответните представители, според устава), да бъде избирано/да избира
управителни органи и всички задължения, включително и съответните имуществени
задължения.
Аргумент в тази насока са разпоредбите
на чл. 22 от ЗЮЛНЦ, които регламентират различните хипотези на прекратяване на
членството в ЮЛНЦ, които са лимитативно изброени (nummerus clausus) и не могат
да бъдат разширени в други предвидени в устав на ЮЛНЦ основания (аргумент и от
решение № 65 от 30.11.2020 г. по т. д. № 397/2019 г., ТК, І ТО на ВКС).
Съгласно константната съдебна практика, дори и в хипотезата на т. нар отпадане
на членството, което е посочено в чл. 22, ал.4 от ЗЮЛНЦ, свързано именно с
невнасяне установените имуществени вноски и системно неучастие в дейността,
тези факти следва да се констатират по документи по реда, предвиден в устава на
сдружението, от съответния орган, и след като е надлежно взето решение,
настъпват последиците – прекратяване на членството.
Изключването на член на Сдружението като
основание за прекратяване на членственото правоотношение по чл.22, ал.1, т.3 от ЗЮЛНЦ също е принудително лишаване от право на членство в конкретната
организация и по своята правна същност - санкция за виновно поведение (така и
решение № 318 от 04.02.2019 г. по т. д. № 808/2018 г., ТК, ІІ ТО на ВКС).
В конкретния случай, предвидената в
устава възможност по чл.20, ал.2 от устава на БФКСТ управителният съвет, при
констатирана хипотеза на обстоятелсвата
по ал.1 – невнасяне на членския внос за срок от 3 месеца след определяния срок
за внасяне и/или системно неучастие в дейността на сдружението, след даване на
допълнителен строк да промени вида на членството от редовен в асоцииран или да
приеме решение за отпадане на членството, в частта относно промяна на вида на
членството, реално предписва правомощия на УС да налага своеобразни „санкции“,
които по съществото си водят до отпадане на основното неимуществено право на
всеки член на корпоративна общност -
ефективно да участва в управлението на общността чрез правото да гласува,
правото да избира и да бъде избиран, т.е касае се по същество за изключване на
съответния член на сдружението.
Поради това с оглед и указанията, дадени
от ВКС в цитираното решение № 65 от 30.11.2020 г. по т. д. № 397/2019 г., ТК, І
ТО на ВКС, Съдът намира, че следва да прецени дали това регламентирано в устройствения
акт основание за ограничаване на правото на глас, правото да бъде избиран и да
избира, което фактически изключва
съответния член от корпоративната общност и фактически води до прекратяване ан
членството, може да се субсумира под фактическия състав на някое от законните
основания за изключване. В настоящия случай, Съдът намира, че така
формулираното основание попада под хипотезата на „отпадането на членството“ по
т. 5 от чл.22, ал.1 от ЗЮЛНЦ.
В конкретния случай обаче, не се
установява, а и не се твърди от ответника, че управителният съвет на БФКСТ,
който е компететния орган, според устава, да е взел решение за промяна на
членството на ищцовия клуб, а се сочи, че е налице еднолично решение на
председателя Г.Н.. Това решение не е в състояние да породи предвидените в
устава последници, тълкуван съобразно изложеното по-горе, които биха довели до
прекратяване на членството на ищцовия клуб. Това би довело и до недопустимост
на производството, тъй като ищцовото сдружение би изгубило качеството си на
член на същото, а наличието на валидно членствено правоотношение не се оспорва
и от ответника.
Следва да се отбележи, че дори и да се
приеме, че е налице валидна възможност да се ограничат основните неимуществени
права на участниците в общността като правото на глас, да избират и да бъдат
избирани в управителните органи, без това се приеме, че е фактическо
прекратяване на членството в сдружението, в случая не се установява да е
направено в съответствие с разпоредбите на устава – липсва решение на УС, каквото
е изискването на чл.20, ал.2 от устава, а само на председателя, съгласно
констативния протокол от 19.08.2020 година. Доколкото в устава на БФКСТ е
предвидено, че тази процедура се осъществява от УС, то не може да се приеме, че
тъй като има решение на ОС от 28.06.2020 г., с
което е определен срок за внасяне на дължимите парични суми от всички
клубове за годишни вноски, то е взето репшение от компетентен орган по чл. 20,
ал.2 и ал. 3 от Устава.
Следва да се отбележат и
характеристиките на дейността, осъществявана от сдружението – ответник и от
ищцовото сдружение. Ответникът Сдружение Б.Ф.НА К.по С.Т. е „спортна фередация“
по смисъла на чл. 18 от Закона за физическото възпитание и спорт, а ищцовото
сдружение – Клуб по С.Т. „Проданс“ е „спортен клуб“ по смисъла на чл. 12, ал.1
от ЗФВС. Поради това и съгласно чл. 12, ал.2 от ЗФВС спортен клуб по ал. 2, т.
1 (какъвто е ищцовото сдружение) може да е член само на една спортна федерация.
Т.е макар и по принцип членството в юридическите лица с нестопанска цел да е
доброволно и несъгласието с начина на развитие на дейността, логично да е
свързано с напускане на това сдружение, осъществяването на спортна дейност,
насочена към високо спортно майсторство, с цел участие в републикански и
международни състезания, лицензиране на състезатели и треньори, е свързано със
задължително членуване на спортните
клубове в единствената за всеки спорт спортна федерация – чл. 12, ал.3 и чл. 19
от ЗФВС. Поради това и свободата на сдружаване е нормативно ограничена.Тези
ограничения налагат в още по-голяма степен да се охраняват интересите на
индивидуалните членове, и макар и участието в една корпоративна общност
иманентно да изисква подчиняване на малцинството на волята на мнозинството,
това не следва да води до изключване на възможността на малцинството да
изразява воля, да гласува, и участието му да бъде припознато като равностоен
член при определяне на членската маса (от значение за определяне на кворума и
при преброяване на гласовете). Спецификата в дейността на ответното сдружение,
вкл. и финансирането, което се получава от държавата и съответно преразпределя
към клубовете, обуславя необходимостта за ищцовото сдружение като спортен клуб,
развиващ определен спорт с цел развитие на спортно - състезателна дейност на
национално и международно ниво, да членува точно в ответното сдружение. Поради
това и възможността за подобно „ограничаване“ на правата на членовете на
спортна федерация, членството в която единственият начин за спортните клубове да
развиват спортна дейност на определено ниво, чрез ограничаване на правото им на
глас и право на ефективно участие в управление – правото да избират и да бъдат
избирани в управителните органи, по съществото си, е изключване от дейността на
федерацията. Подобно ограничаване на съществени неимуществени права фактически
води до изпразване от съдържание на правото на участие в спортна федерация и
води до заглушаване на критични гласове относно управлението на сдружение,
развиващо дейност в обществена полза, ползващо се и от подкрепата на държавата
за осъществяване на дейността си. Т.е следва да бъде приравнено като
изключване/отпадане на членството по терминологията на чл. 22 от ЗЮЛНЦ, което
следва да бъде направено по следващата се в закона и устава процедура.
По изложените съображения, Съдът намира,
че при наличните данни от представените, неоспорени списъци с т.нар редовни и
т.нар асоциирани членове, че ответното сдружение е имало общо 36 редовни члена
– спортни клубове към датата на провеждане на ОС на 17.10.2020 година.
Относно твърденията за неспазена
процедура по свикване на ОС, проведено на 17.10.2020 година.
Съдебният контрол за законосъобразност и
уставосъобразност обхващащ решенията на Общото събрание на сдружението с
нестопанска цел, включва не само процедурните правила, касаещи свикването,
оповестяването и провеждането му, спазването на които гарантира участието на
всеки негов член в работата на този върховен орган на управление, но
нормативните и уставни разпоредби, с които се осигурява реално упражняване на
съответното членствено право, като субективно право (така решение № 318 от
04.02.2019 г. по т. д. № 808/2018 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). В закона не е
направено разграничение между императивни законови разпоредби и клаузи на
устава, както и не е даден приоритет на законовите норми.
Разпоредбите на чл.26, ал.1 - ал.3 ЗЮЛНЦ
регламентират фактическия състав на свикване на общото събрание на сдружението:
ал. 1 - оправомощените лица за свикване на ОС; ал. 2 - задължителните реквизити
на поканата; ал. 3 - правният режим за оповестяване на поканата за свикване на
ОС, ако друго не е предвидено в устава.
Решение за провеждане
на извънредното ОС на БФКСТ е взето на редовно ОС от 28.06.2020 г., на което е
възложено на председателя на БФКСТ Г.Н. да подготви проект за дневен ред и да
организира свикването на ИОС на БФКСТ най – късно до края на месец септември.
От представения по делото протокол от заседание на УС на БФКСТ от 28.09.2020 г.
се установи, че по т. 8 от дневния ред е взето решение с мнозинство, да се
свика ИОС на 17.10.2020г., в 11:00 ч., на адрес: гр. Стара Загора, бул. „*********Народно
читалище „Свети Климент Охридски“, при посочен в същия дневен ред.
Ищецът не е оспорил
начина на вземане на решение на УС за свикване на ОС, насрочено на 17.10.2020
г., поради което и Съдът няма да разглежда този въпрос.
Съгласно чл. 36 от
устава на БФКСТ свикването на ОС се извършва чрез публикуване на поканата на
официалния интернет сайт на сдружението и/или
поставяне на поканата на мястото за обявления в сградата, където се намира
седалището и адресът на управление на Сдружението, удостоверено с констативен
протокол за залепване на поканата. Следователно, в устава е уговорено „друго“
по смисъла на чл. 26, ал.3 от ЗЮЛНЦ относно начина на оповестяване на поканата
за ОС. Поканата, съгласно чл. 38 от устава следва да е обявена по посочените
способи не по-малко от 15 дни преди датата на насроченото ОС (1чл. 38 от
устава).
В конкретния случай,
Съдът намира, че по делото не се доказа от ответника, чиято е доказателствената
тежест, че поканата за ОС, насрочено за 17.10.2020 г., е била надлежно
разгласена съгласно предвидените в устава способи в указаните срокове.
На първо място,
съгласно приетото заключение на СТЕ, неоспорено от страните, не се установява
публикуването на поканата за процесното ОС на сайта на федерацията. За дата
17.10.2020 г. се установява, че е запазен протокол от ОС от 17.10.2020 г.,
който протокол е поставен на сайта на сдружението на 19.11.2020 година.
Дадените разяснения от администратора на сайта, че след изтичане на срока за
поставяне на поканите, същите се изтриват, не освобождава ответника от
задължението да докаже обявяване на поканата по посочения в устава способ. От
партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ се установява, че т.нар „скрийн шот“, съдържащ
описание „Покана от 01.10.2020 г.“ е приложен към заявлението за вписване на
промени по партидата на федерацията от 12.11.2020 г., поради което и съдът го
цени като веществено доказателство по делото. Същото обаче не е достатъчно да
се приеме за доказан твърдения факт, а именно, че поканата е поставена на
01.10.2020 г. на сайта на БФКСТ. От прилагането към заявление, образец А15 се
установява, че към 12.11.2020 г. е бил направен „скрийн шот“ на екран, без
обаче да се установява кога точно това съобщение е поставено на сайта
(върху самата снимка на екрана също
липсва отбелязване на датата, на която е направено), съответно дали към същото
е било приложена поканата в цялост.
Най-ранната дата, на
която може да се приеме, че е обявена поканата на страницата на дружеството е
06.10.2020 г., доколкото към тази дата се установява, че има позоваване на публикуваната покана в писмото на члена на УС
Н.Й..
От тази дата обаче до
датата на ОС - 17.10.2020 г. не се установява да са изминали 15 дни, каквото е
изискването на устава – чл. 38 от устава.
За доказване на факта
на връчване на поканата за ОС по предвидения в устава втори способ – чрез
залепване на поканата в седалището на федерацията, по делото, е представен
констативния протокол от 01.10.2020 г. за поставяне на поканата на таблото на
адреса, където се води седалището на федерацията – бул. Васил Левски, сградата
на Министерство на младежта и спорта.
Самият констативен
протокол е частен свидетелстващ документ, който има формална доказателствена
сила само относно авторството на същия. Доказателствената тежест е за лицето,
което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени
или обективирани в частния документ.
Така и в решение
32/03.08.2020 г. по т. дело 423/2019 г. ТК I ТО е посочено, че
доказателствената сила на частния документ е само формална - ако е подписан, се
изчерпва само с авторството му, а ако не е - че е съставен, поради което и
съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, материализиран
в същия, нито за достоверна датата на съставянето му, ако е оспорена.
Последната трябва да бъде установена с всички други доказателствени средства и
то от лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите,
удостоверени или обективирани в частния документ. Сходни аргументи са изложени
и в решение 122/06.04.2021 г. по т. дело 1439/2019 г. ТК, II ТО на ВКС.
В случая ищцовото
сдружение проведе успешно насрещно доказване, като обори отбелязаната дата в
констативния протокол (с оглед нейното значение спрямо ищеца съгласно чл.181,
ал.1 от ГПК, доколкото макар и ищецът да не е трето лице относно този частен
документ по смисъла на цитираната законова разпоредба, съгласно изложеното
по-горе, съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт,
материализиран в същия, нито за достоверна датата на съставянето му, ако е
оспорена) – като се преценяват в съвкупност показанията и на тримата свидетели.
На първо място, нито
свидетелката И., нито свидетелят Т.К.възпроизвеждат собствени непосредствени
впечатления относно поставяне на поканата на мястото в седалището на БФКСТ, а
предават разкази от трети лица. Нито един от тези двама свидетели не сочи и
конкретна дата, когато е узнал, че поканата за ОС, насрочено за 17.10.2020 г. е
поставена на таблото в Спортната плата в гр. София.
От друга страна,
свидетелката И. сочи, че на поставянето на поканата точно за това ОС е
присъствало лицето В.Х., като същият й бил
казал, че лично е поставил поканата на определеното място, като даже й се
бил обадил, че е поставил поканата. От констативния протокол обаче се
установява, че на поставянето на поканата на определеното място в съда е
присъствал председателят на федерацията Г.Н., както и С.И.и Б.А.. Не се
установява да е присъствал В.Х.. Свидетелят Т.К.сочи, че председателят на
федерацията му е казал, че е поставил поканата, заедно с А. Д. – член на УС, което също не се установява
от текста и отбелязванията в констативния протокол.
Поради това Съдът не
кредитира показанията на тези двама свидетели относно поставянето на
констативния протокол в седалището на БФКСТ – касае се за косвени
доказателства, без да има данни защо не са събрани/не е поискано събирането на
преки доказателства за този факт, и самите показания в тази си част не
съответстват на останалия събран доказателствен материал (доколкото
констативният протокол носи подписите на три лица, с оглед формалната
доказателствена сила, Съдът следва да приеме, че действително такъв документ е
съставен и подписан от трите, посочени в него лица като автори).
Следва да се отбележи,
че доколкото и двамата свидетели възпроизвеждат в тази част от свидетелките си
показания разкази на трети лица, е възможно това, което им е казано от третите
лица, да не съответства на обективната истина, макар, че свидетелите точно да
са възпроизвели разказите на третите лица, особено, с оглед наказателната
отговорност, която свидетелите носят при лъжесвидетелстване.
От друга страна,
свидетелят Н.Й. заявява, че лично е ходил преди ОС да проверява в сградата на
ММС за поставена покана в началото на месец октомври, но не е установил такава.
Съдът цени показанията на този свидетел при условията на чл. 172 от ГПК с оглед
евентуалната му заинтересованост от изхода на производство – едно от
атакуваните решения на ОС, проведено на 17.10.2020 г. е свързани със смяна на
част от членовете на УС на ответното сдружение, вкл. и на този свидетел, но от
друга страна няма основание съдът да не кредитира изцяло тези показания. Няма
други доказателства, които да му противоречат. Напротив – от съпровождащата
свикването на ОС на 17.10.2020 г. кореспонденция - електронни писма от
06.10.2020 г., нотариална покана от 13.10.2020 г. не се установява позоваване
на поставена покана на таблото в сградата на ММС.
Поради това и Съдът
намира, че проведеното насрещно доказване е успешно (доколкото е достатъчно да
е непълно) – разколебана е доказателствената стойност на констативния протокол
в частта относно датата на същия, поради което и Съдът намира, че по делото не
се доказа от ответника, чиято е доказателствената тежест (т.е следваше да
проведе пълно, главно доказване на този факт), че на 01.10.2020 г. е поставил
поканата за ОС на определеното за това място в седалището си.
Поради това процедурата
за свикване на ОС е опорочена. Както е посочено в решение № 167 от 04.11.2013
г. по т. д. № 1292/2013 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, в чл. 20, т. 1- т. 13 от ЗЮЛНЦ
нарушаването на разпоредби на устава, относими към редовното свикване и
провеждане на общото събрание, в това число и неспазването на предвиденото в
устава населено място за провеждане на общото събрание на сдружението, обуславя
процесуалната незаконосъобразност на приетите от общото събрание решения.
По аргументите в
цитираното решение на ВКС (решение № 167 от 04.11.2013 г. по т. д. № 1292/2013
г., ТК, ІІ ТО на ВКС), настоящата съдебна инстанция намира, че при всяка
доказана в процеса нередовност на свикването на общото събрание, не би следвало
да се подлага на преценка доколко с допуснатото нарушаване на устава се
преодолява законова забрана, дали се ограничават права на отделни членове на
сдружението, както с оглед предвидения съдебен контрол за законосъобразност и
уставосъобразност на приетите от общото събрание решения по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, без да се провежда разграничение между императивни законови разпоредби и
клаузи на устава, или да се сдава приоритет на закона, но и невъзможността при
допуснато нередовно свикване на общото събрание, тази нередовност да се санира
в резултат на конкретно поведение на член на сдружението, респ. на негов
представител.
Поради това, в рамките
на настоящото производство, Съдът намира, че доколкото е налице неспазване на
предвидената процедура за свикване на ОС на ответната федерация, а именно
ненадлежно разгласяване на поканата по начин, посочен в устава, е достатъчно
основание за отмяна на всички приети решения.
В конкретния случай,
следва да се съобрази и особения характер на дейността, осъществявана от
ответната федерация като сдружение, осъществяващо дейност в обществена полза,
подчинена и на изискванията на Закона за физическото възпитание и спорта като
лицензирана спортна федерация (с правомощията по чл. 27 от ЗФВС), и макар и
формално доброволния, но обвързан характер на членството в тази федерация на
ищцовото сдружение като спортен клуб, а и на всеки спортен клуб, който иска да осъществява определена спортно - техническа
дейност във всеки спорт, където има само една федерация със спортен лиценз по
силата на закона.
Поради тези специфики
на дейността на спортните клубове и спортни федерации, регламентирани и от
ЗФВС, с още по-голяма строгост следва да се преценява законосъобразното и
уставосъобразно осъществяване на дейността на федерациите, и гарантиране на
участието на всички членовете на федерацията в заседанията на основния орган на
сдружението - ОС, която означава на първо място надлежно и своевременно
уведомяване за насрочени общи събрания на федерацията.
На това само основание,
атакуваните решения следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Относно довода на
ищеца, че при провеждане на ОС на 17.10.2020 г. е било нарушено правото на
т.нар асоциирани членове за участие в ОС, чрез недопускането им до залата, и
съответно недопускане до гласуване.
С оглед изложеното
по-горе, Съдът прие, че независимо от разделянето на клубовете – членове на
БФКСТ на редовни и асоциирани членове, това разделение няма основание в закона,
и следва да се приеме, че до момента на проведена, съгласно изискванията на
закона и устава, процедура по изключване на клуб/отпадане поради неплащане на
имуществени вноски, всички членове имат еднакви права, вкл. право на участие в
ОС, право на глас, право да избират и да бъдат избирани в управителните органи.
Като съобрази и съдебната практика по постановеното по реда на чл. 290 ГПК
решение № 94 от 15.10.2012 г. по т.д. 734/2011 г., ТК, I ТО на ВКС, настоящата
съдебна инстанция намира, че ищецът може да се позовава на ограничаване на
правото на гласуване или на участие на други членове, доколкото упражняването
на тези им права може да е от значение за наличието на кворум за провеждане на
ОС и/или на мнозинство за вземането на решенията.
В конкретния случай,
Съдът прие, че членовете на ответната федерация са 36 към момента на провеждане
на ОС на 17.10.2020 година.
От представените два
броя списъци – на редовни и асоциирани членове, се установява присъствието на
представители на 21 клуба, посочени като редовни членове. Липсва отбелязване за
присъствието на други клубове, включени в списъка с т.нар асоциирани членове.
На първо място, не се
спори между страните, в какъвто смисъл са и показанията на свидетелката И. –
свидетел на ответника, че представителите на т.нар асоциирани членове не са
допускани до гласуване. Установява се и протокола от ОС, проведено на
17.10.2020 г., че при преброяване на членовете са отбелязани само присъстващи
представители на 21 клуба, включени в списъците като редовни членове. Не е
отбелязано присъствие на представители -
асоциирани членове, въпреки, че свидетелката И. сочи, че такива са били
допуснати в залата.
Ищецът следваше да
докаже, при условията на пълно главно доказване, че за посочените от него пет
броя клубове (така молба-уточнение от 27.01.2022 г.) са създадени пречки, в
резултат на които не са допуснати до залата, където се е провеждало ОС и
съответно не са участвали в гласуването.
С оглед събраните по
делото доказателства – показанията на тримата свидетели, ценени в съвкупност,
включително и извършената очна ставка между свидетелите И. и Й., представените
списъци с членовете, присъствали на ОС, проведено на 17.10.2020 г.,
отбелязването в протокола от ОС, Съдът намира, че по делото не се доказа, че
представители на четири клуба от посочените от ищеца (без ищцовия клуб),
включени като т.нар асоциирани членове, не са успели да присъстват в залата,
където се е провело ОС, тъй като не са били допуснати до същата.
На първо място, не се
доказа, че представители на точно тези четири клуба, посочени в молбата от
27.01.2022 г. (с изключение на ищцовото сдружение) са се явили на мястото на
провеждане на ОС в указания час.
Само свидетелката И.
споменава, че е имало представители и на други асоциирани членове – от Бургас,
от Несебър, от Поморие, освен ищцовия клубП., които са се явили в обявения час
за провеждане на ОС.
Видно от представения
по делото списък с асоциираните членове към 17.10.2020 г., обаче има два клуба,
със седалище в гр. Бургас, а не се установява да има клубове със седалище
Несебър, Поморие.
Не са ангажирани други
доказателства от ищеца за явяването на други асоциирани членове на 17.10.2020
г. в сградата на НЧ Св. Климент Охридски, гр. Стара Загора.
Поради това, доколкото
установяването на фактите, от които страната черпи благоприятни правни
последици, е в нейна тежест, то Съдът приема, че ищецът не доказа, че
представители на клубовете Ф.Д.(седалище
Дупница), Ситара –Денс-Елин Пелин, С.Д.– Перник и Нике Данс (седалище Бургас), са се явили в деня и часа
за провеждане на ОС, насрочено за 17.10.2020 г. в НЧ Св. Климент Охридски, гр.
Стара Загора.
В ЗЮЮЛНЦ са
предвидените правила за охрана правото на ефективно участие в управлението на
сдруженията с нестопанска цел, но само ако съответният член прояви необходимата
активност. При неявяване за участие на насрочено ОС на членове с право на глас,
не следва да се приеме, че е налице порок във взетите решения, с участието на
другите явили се членове на сдружението, ако саспазени другите изисквания на
закона и устава.
Дори и да се приеме за
доказано, че представител на Клуб по С.Т.П. не е бил допуснат до участие в ОС,
чрез недопускане до залата, където се провежда събранието (което съдът намира,
че не бе доказано при условията на пълно главно доказване – показанията на
свидетеля Й. следва да се ценят при хипотезата на чл. 172 от ГПК, с оглед
евентуалната му заинтересованост от изхода на делото, а от друга страна и
връзките му с ищцовия клуб – свидетелят е бил председател на КлубП., а
свидетелят К. не е много сигурен –заявява, че „мисли“, че представител на КлубП.
е била млада жена, която помни като бременна, без обаче да сочи име. От друга
страна, показанията на свидетелката И. са убедителни в тази си част), с оглед мнозинството, с което са взети
атакуваните решения, това нарушение не би повлияло върху същите.
Атакуваните решения са
взети с гласове от всички явили се 21 клуба (по т. 1,2,3, 4 и част от решенията
по т. 5), а останалите решения по т. 5 от дневния ред – с мнозинство от 18
гласа (относно приемане на нови асоциирани членове). При общ брой на всички
членове – 36, то решенията по т. 1,2,3,4 и част от решенията по т. 5 са взети с
мнозинство от всички членове. Поради това и дори и явяването (което не се
доказа) и допускането до гласуване на асоциираните членове, не само на ищеца,
не би променило резултатите относно тези решения.
Не е наведено като
довод вземането на част от решенията с мнозинство, което не отговаря на
записаното в устава – чл. 46 от устава, който текст изисква мнозинство от 2/3
от всички членове, т.е поне 22 гласа (съгласно приетото от съда за
действителния брой членове на БФКСТ) за вземане на решения за промени в устава,
промяна на членовете на УС и за отмяна на решения на други органи на
сдружението. Поради това, атакуваните
решения не могат да бъдат отменени на това основание.
Относно разноските:
С оглед изхода на
делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на
1380 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по иск по чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ на СНЦ Клуб по С.Т.П., ЕИК ********, съдебен адрес:***, адв. С. срещу Сдружение
СНЦ Б.Ф.НА К.по С.Т., ЕИК********,
съдебен адрес:*** ********кантора 390, адв. П.Ч., решенията на Общо
събрание на Сдружение СНЦ Б.Ф.НА К.по С.Т., проведено на 17.10.2020 г. в гр.
Стара Загора, съдържащи се в протокол от извънредно ОС на БФКСТ от 17.10.2020
г. –по т. 1 от дневния ред – отмяна и утвърждаване на решения на органи на
сдружението утвърждаване на списъка с редовни членове и списъка с асоциирани
членове на БФКСТ, публикуван от председателя по партидата на БФКСТ в ТРРЮЛНЦ; отмяна
на решенията на УС от 18.02.2020 г. за одобряване на съдийската листа; отмяна
на решения (актове) на членове на УС, оформени в протоколи от 26.07.2020 г. и
от 15.08.2020 г. и решения на ОС (среща) от 16.08.2020 г. и други актове,
приети от тях в периода 15.07.2020 .г – 10.09.2020 година; отмяна на решение на
УС, проведено на 28.09.2020 г. в гр. Ямбол за приемане на нови членове от УС и
за отпадане на дължимите от клубовете такси за 2020 година; по т. 2 от дневния
ред – приемане на нов устав на БФКСТ; по т. 3 от дневния ред – освобождаване
като членове на УС на БФКСТ С.В., Д.М.и Н.Й.
и избор на нови членове на УС – Т.Д., С.В., В.Х.; по т. 4 от дневния ред – избиране
на членове на арбитражната комисия – Д.П., А.Д.(и като председател); В.В.; по
т. 5 от дневния ред – разни: - приемане на нови клубове за асоцииране членове;
избор на секретар на БФКСТ; вземане на решения по организационни въпроси във
връзка с конкретни първенства, статута на треньори, налагане на наказания на
отделни клубове, организиране на първенства и др., като незаконосъобразни поради
нарушаване на процедурата за свикване на Общото събрание – неразгласяване на
поканата за ОС – нарушение на чл. 26, ал.3 от ЗЮЛНЦ и чл. 38 от устава.
ОСЪЖДА
Сдружение
СНЦ Б.Ф.НА К.по С.Т., ЕИК********,
съдебен адрес:*** ********кантора 390, адв. П.Ч. да заплати на СНЦ Клуб
по С.Т.П., ЕИК ********, съдебен адрес:***,
адв. С. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1380 лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: