РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
1426/9.7.2021г.
гр. Пловдив, 09.07.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV
състав, в открито заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 851 по
описа за 2021год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата.
Образувано е по жалба на Ю.Б.Т.,
ЕГН ********** ***, чрез
адвокат А., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1030-000734 от 11.03.2021г. издадена от Началник
група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна
полиция, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“д“
от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до
заплащане на дължимата глоба.
Жалбоподателят твърди, че заповедта
е неправилна и незаконосъобразна, поради липсата на компетентност, неспазване
на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на
закона. Претендира разноски.
Ответникът – М.В.М., Началник
група към ОД на МВР Пловдив, Сектор пътна
полиция, в писмено становище прави
възражение за недопустимост на жалбата поради отпадане на принудителната мярка.
По същество оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Прави
възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, като разгледа
направените възражения и приложената административна преписка, намери за
установено следното:
Заповедта е връчена на 12.03.2021г.,а
жалбата е подадена по пощата на 26.03.2021г., следователно е подадена в
предвидения за това процесуален срок и е
процесуално допустима. Налице е правен интерес от оспорване на
приложената мярка независимо от отпадане на нейното действие, доколкото всеки
адресат на индивидуален административен акт има право да иска установяване на
незаконосъобразността на акт, с който са засегнати към определен момент негови
права и интереси.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Оспорваната заповед е
издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, но е
незаконосъобразна поради обявяването на разпоредбата
на чл.
171, т. 1, б. "д" от ЗДвП за противоконституционна с решение № 3 от
23.03.2021 г. на Конституционния съд по к. д. № 11/2020 г. – обн. ДВ бр.
26/30.03.2021 г.
С влизане в сила на решението на
Конституционния съд е налице пречка за продължаване действието на последиците
от обявената за противоконституционна разпоредба. Това е
така, тъй като материалният закон, който е действал към момента на издаване на
оспорваната заповед при положение,че е обявен за противоконституционен, не може
да се прилага по отношение на заварено и неприключило правоотношение – висящ
спор за незаконосъобразност на оспорвания акт пред съда. Върховенството на
Конституцията и нейната пряка приложимост обвързват и задължават съда да не
прилага в случая чл. 142, ал. 1 от АПК. В този смисъл е решение № 3 от 2020 г. по конст. дело № 5 от
2019 г. на Конституционният съд. "Въпросът за конституционността на
приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно
правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив
да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за
разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд
– това противоречи преди всичко на здравия разум, на процесуалната икономия и,
което е по-съществено, на смисъла и предназначението на конституционното
правосъдие да осигури върховенството на Конституцията".
"За разлика от приключените правоотношения, при правоотношенията, които не
са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на
Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на
противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл.
151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията неговото прилагане е
вече забранено. Опората на тези правоотношения е един противоконституционен,
порочен закон. От разпоредбата на чл.
151, ал. 2 на Конституцията следва, че обявеният за противоконституционен закон след влизане
на решението на съда в сила повече не урежда като задължително правило за
поведение тези обществени отношения, за които е създаден. По отношение на
заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо
които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението
на Конституционния съд действа занапред, като "отнема" регулативната
способност на обявената за противоконституционна
уредба и така въздейства върху правния резултат." Разпоредбата на чл. 151,
ал. 2, изр. 3 въвежда основно правило за действие на решенията на
Конституционния съд "занапред", спрямо висящите производства, но в
разпоредбата на чл.
150, ал. 2 от КРБ е заложено изключение и е въведена преюдициалност. Целта е да
не се допусне правораздавателна дейност въз основа на
закон, обявен по надлежния ред за противоконституционен,
да се предотврати възникването на противоконституционни последици и в този
смисъл несправедливи правни последици от прилагането на такъв правен акт, като
по този начин бъдат гарантирани правата на личността.
Ето защо, след като материалният закон,
който е действал към момента на издаването на оспорваната заповед е обявен от
Конституционния съд за противоконституционен,
той няма да се приложи, а оспорваната заповед на това основание следва да бъде отменена,
като незаконосъобразна.
Поради това и съдът не обсъжда
останалите събрани в хода на производството доказателства.
При този изход на спора в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски, които според
представения списък на разноските са в размер на 600лв. заплатен адвокатски
хонорар и 10лв. държавна такса. Поради направеното възражение за прекомерност
на разноските, възнаграждението за един адвокат ще следва да се намали в
съответствие с минимално установения размер по чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно на
500лв.или общо 510лв.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по оспорване
на Ю.Б.Т., ЕГН **********
***, Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-000734 от
11.03.2021г. издадена от Началник
група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна
полиция, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1,
б.“д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач
до заплащане на дължимата глоба.
ОСЪЖДА ОД на МВР ПЛОВДИВ да заплати на Ю.Б.Т.,
ЕГН ********** сумата от 510/петстотин и десет/
лева разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: