Решение по дело №851/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1426
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20217180700851
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                         1426/9.7.2021г.

гр. Пловдив, 09.07.2021 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:           

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА                                                                                                  

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 851 по описа за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Ю.Б.Т., ЕГН ********** ***, чрез адвокат А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-000734 от 11.03.2021г. издадена от  Началник група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, поради липсата на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Претендира разноски.

Ответникът – М.В.М., Началник група към ОД на МВР Пловдив, Сектор пътна полиция, в писмено становище  прави възражение за недопустимост на жалбата поради отпадане на принудителната мярка. По същество оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на разноските.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Заповедта е връчена на 12.03.2021г.,а жалбата е подадена по пощата на 26.03.2021г., следователно е подадена в предвидения за това процесуален срок и е  процесуално допустима. Налице е правен интерес от оспорване на приложената мярка независимо от отпадане на нейното действие, доколкото всеки адресат на индивидуален административен акт има право да иска установяване на незаконосъобразността на акт, с който са засегнати към определен момент негови права и интереси.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, но е незаконосъобразна поради обявяването на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП за противоконституционна с решение № 3 от 23.03.2021 г. на Конституционния съд по к. д. № 11/2020 г. – обн. ДВ бр. 26/30.03.2021 г.

С влизане в сила на решението на Конституционния съд е налице пречка за продължаване действието на последиците от обявената за противоконституционна разпоредба. Това е така, тъй като материалният закон, който е действал към момента на издаване на оспорваната заповед при положение,че е обявен за противоконституционен, не може да се прилага по отношение на заварено и неприключило правоотношение – висящ спор за незаконосъобразност на оспорвания акт пред съда. Върховенството на Конституцията и нейната пряка приложимост обвързват и задължават съда да не прилага в случая чл. 142, ал. 1 от АПК. В този смисъл е  решение № 3 от 2020 г. по конст. дело № 5 от 2019 г. на Конституционният съд. "Въпросът за конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд – това противоречи преди всичко на здравия разум, на процесуалната икономия и, което е по-съществено, на смисъла и предназначението на конституционното правосъдие да осигури върховенството на Конституцията". "За разлика от приключените правоотношения, при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. Опората на тези правоотношения е един противоконституционен, порочен закон. От разпоредбата на чл. 151, ал. 2 на Конституцията следва, че обявеният за противоконституционен закон след влизане на решението на съда в сила повече не урежда като задължително правило за поведение тези обществени отношения, за които е създаден. По отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд действа занапред, като "отнема" регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат." Разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 въвежда основно правило за действие на решенията на Конституционния съд "занапред", спрямо висящите производства, но в разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от КРБ е заложено изключение и е въведена преюдициалност. Целта е да не се допусне правораздавателна дейност въз основа на закон, обявен по надлежния ред за противоконституционен, да се предотврати възникването на противоконституционни последици и в този смисъл несправедливи правни последици от прилагането на такъв правен акт, като по този начин бъдат гарантирани правата на личността.

Ето защо, след като материалният закон, който е действал към момента на издаването на оспорваната заповед е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, той няма да се приложи, а оспорваната заповед на това основание следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Поради това и съдът не обсъжда останалите събрани в хода на производството доказателства.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски, които според представения списък на разноските са в размер на 600лв. заплатен адвокатски хонорар и 10лв. държавна такса. Поради направеното възражение за прекомерност на разноските, възнаграждението за един адвокат ще следва да се намали в съответствие с минимално установения размер по чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно на 500лв.или общо 510лв.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по оспорване на Ю.Б.Т., ЕГН ********** ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-000734 от 11.03.2021г. издадена от  Началник група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР ПЛОВДИВ да заплати на Ю.Б.Т., ЕГН ********** сумата от 510/петстотин и десет/ лева разноски.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: