Решение по дело №176/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			20.08.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV Н.О.

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	4 август		2021

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Румяна Агонцева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н А Х		176		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.   

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

А.Г.М. с ЕГН:**********,***,обжалва Наказателно постановление № 20-5310-001337 от 17.12.2020г., издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил,с което му е наложено административно наказание на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,”глоба”в размер на 200.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца,  за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП.

Прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, на атакуваното наказателно постановление,  като моли да бъде отменено.В съдебно заседание,жалбоподателят не се явява лично,не се явява и упълномощения от него адвокат.

            Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище, по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 10.11.202г., около 07.56 часа, жалбоподателаят управлявал лек автомобил по АМ А-3 км.50+000,в посака гр.София,като автомобила е с прекратена регистрация та основание чл.-143,ал.15 от ЗДвП,

За констатираното нарушение на жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение  №333252,от 10.11.2020г.,лично връчен на нарушителя срещу подпис, и подписан без възражения.Така съставеният акт за установяване на административно нарушение послужил за издаване на атакуваното наказателно постановление.

 

      В хода на съдебно следствие  са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите-Г.В.С. и А.М.Г.,очевидци на нарушението.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели-,тъй като същите са обективни,логични и без противоречиви,дадени от служители на РУ Дупница,незаинтересовани от изхода на делото..

            Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени  доказателства.

      С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде потвърдено наказателното постановление. Съображенията за това са следните:

     Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са всички срокове по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. В тази връзка следва да се отбележи и, че възраженията на жалбоподателя в обратната насока са необосновани и немотивирани. Изложените бланкетни възражения за незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, обосновават извода за чисто формално оспорване законността на обжалвания акт.

 

Неоснователни се явяват и направените оставили възражения от страна на защитата.

С действията си жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което същият е санкциониран. По делото са събрани доказателства, както гласни- така и писмени, които допринасят за изясняване на фактическата обстановка изложена в АУАН и НП. На базата на така установената и изяснена напълно фактическа обстановка, е установено, че жалбоподателя е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят се е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП "По смисъла на този закон: 1. "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. " Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП "Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат. "

На следващо място, в хода на съдебното следствие от събраните гласни доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени по надлежния ред към доказателствения материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че МПС не е било регистрирано по надлежния ред, като в законоустановения срок не е било пререгистрирано след промяна на собствеността върху МПС.

Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В конкретния случай наказаното лице не спори, че на посочените в НП дата, час и място е управлявало лек автомобил със служебно прекратена преди това регистрация по  чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Без правно значение за субективната страна на нарушението е обстоятелството дали водачът е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, т. е. дали му бил известен фактът, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация. Управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация по  чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която предвижда служебна дерегистрация на МПС от страна на службите за контрол в случаите на неизпълнение на задължението на собственика да го регистрира в законоустановените срокове за това. Служебното прекратяване на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, без да е необходимо да се уведомява собственика на МПС за това по аргумент на противното от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата. Жалбоподателят като водач, притежаващ СУМПС, е следвало да знае дали автомобилът му е с валидна регистрация или не. От данните по делото е видно, че той е закупил автомобила около седем месеца преди проверката , поради което е бил длъжен в двумесечен срок от прехвърлянето на автомобила да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Като не го е направил, сам се е поставил в положение автомобилът му да бъде служебно дерегистриран съобразно правилата на  чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.Жалбоподателят  е бил наясно, че като приобретател не е изпълнил задължението си да регистрира закупения автомобил съобразно изискванията на закона, поради което незнанието му за последващото прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство не прави деянието му несъставомерно поради липса на вина.

Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина. Управлявайки автомобила, след като е знаел, че не е изпълнил задължението си да го регистрира в законоустановения срок за това, жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, свързани със служебната дерегистрация на автомобила му, поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна под формата на непредпазливост. С оглед на това следва да се приеме, че той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно АНО го е санкционирал на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

С поведението си жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал МПС, без същото да е регистрирано по надлежния ред.

По отношение на наложеното наказание:

С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за административното нарушение с наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер".

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство към момента на проверката не е било регистрирано по надлежния ред.

Административно-наказващият орган е определил размера на наказанията в предвидения от закона минимум, което според настоящия съдебен състав е справедливо и съответно на извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.

Конкретното нарушение за което е наложена санкцията не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа на този правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са свързани с осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с безопасността на движение на пътните превозни средства.

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. І-во от ЗАНН, Дупнишкият районен съд

 

 

                                                            Р      Е     Ш     И  :                  

        

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-5310-001337 от 17.12.2020г., издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил,с което на А.Г.М. с ЕГН:**********,***  е наложено административно наказание на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,”глоба”в размер на 200.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца,  за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП ,като законосъобразно.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд,Кюстендил в 14-ет дневен срок, считано  от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.    

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: