РЕШЕНИЕ
№ 946
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300500710 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във вр. чл.33, ал.2 ЗС.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от З. В. Х. чрез адв.
В.З., срещу решение №260063/13.01.2022 г., постановено по гр.д. №9701/2020
г. по описа на РС Пловдив, ХIV гр.с., в частта му, с която е допуснато
изкупуване на основание чл.33, ал.2 ЗС в полза на Н. Т. Г. срещу В. Р. Ф. и А.
Р. Д., като наследници на починалата в хода на процеса В. В. Ф. - продавач и
З. В. Х. - купувач за 1/12 ид.ч. от следните имоти: поземлен имот с
идентификатор 11845.30.17 по КК и КР на село **********, одобрени със
заповед № РД-18-99 от 12.11.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: с. В., местност
********; площ от 11848 кв.м; трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване: нива; номер по предходен план
030017; при съседни имоти с идентификатори 11845.30.44, 11845.30.28,
11845.30.18, 11845.30.11, 11845.30.24, и поземлен имот с идентификатор
11845.26.13 по КК и КР на село **********, одобрени със заповед № РД-18-
99 от 12.11.2008 г. на ИД на АГКК; с адрес с. **********; площ от 12000
кв.м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: нива; номер по предходен план 026013; при съседни имоти с
идентификатори 11845.27.50, 11845.26.14, 11845.26.12, 11845.26.52,
11845.26.69, 11845.26.15, при уговорената в нотариален акт за покупко-
продажба, вписан в СВ акт *********** г., между В. В. Ф. и З. В. Х. цена от
1
300 лева, както и срещу И. И. Т., С. И. П., М. Р. Ч., С. И. Д. - продавачи и З. В.
Х. - купувач за 1/18 ид.ч. от следните имоти: поземлен имот с идентификатор
11845.30.17 по КК и КР на село************, одобрени със заповед № РД-18-
99 от 12.11.2008 г. на ИД на АГКК; с адрес: **********; площ от 11848 кв.м;
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: нива; номер по предходен план 030017; при съседни имоти с
идентификатори 11845.30.44, 11845.30.28, 11845.30.18, 11845.30.11,
11845.30.24 и поземлен имот с идентификатор 11845.26.13 по КК и КР на село
**********, одобрени със заповед № РД-18- 99 от 12.11.2008 г. на ИД на
АГКК; с адрес с. **********; площ от 12000 кв.м; трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; номер по
предходен план 026013; при съседни: имоти с идентификатори 11845.27.50,
11845.26.14, 11845.26.12, 11845.26.52, 11845.26.69, 11845.26.15, при
уговорената в нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СВ акт
********* от 28.11.2019 г., между И. И. Т., С. И. П., М. Р. Ч., С. И. Д. и З. В.
Х. цена от общо 200 лева, които суми в размер на общо 500 лева Н. Т. Г.
следва да заплати на купувача З. В. Х. в едномесечен срок от влизане на
решението в сила. Иска се отмяна на решението в атакуваната част и
постановяване на ново, с което да се отхвърлят исковете по чл. 33, ал.2 от ЗС,
като на страната се присъдят и разноските по делото.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че искът не е предявен в
преклузивния двумесечен срок от узнаване на сделките, като се излагат и
подробни съображения в тази насока.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н.
Т. Г. чрез адв. И.Р., като се излагат съображения, че решението е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила, а въззивната жалба е
неоснователна, следва да се остави без уважение, а на страната да се присъдят
разноските по делото. Не се правят доказателствени искания.
По делото във въззивното производство са конституирани и
останалите наследници, явяващи се страни по сделките, за които е допуснато
изкупуване, тъй като същите са необходими другари на жалбоподателя.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, внесена е и дължимата държавна такса, поради което
се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран.
2
Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице
са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е и правилно, като в съответствие с чл.272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
Независимо от това, с оглед наведените в жалбата оплаквания, съобразено и с
константната практика на ВКС, че от въззивния съд се дължи отговор на
всички възражения и доводи на страните, следва да се отбележи следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Н. Т. Г.,
като са предявени искове с правно основание чл.76 ЗН и чл.33, ал.2 ЗС.
Ищецът твърди, че с част от ответниците притежава в
съсобственост по наследство от Д. Г. Д. ПИ с идентификатор 11845.30.17 и
ПИ с идентификатор 11845.26.13 по КК на с. ****** С нотариален акт от
******** г. М.О., М.И. и С.С. дарили на З.Х. 3/24 ид.ч от имотите. Счита
сделката за недействителна, тъй като съсобствеността произтича от
наследяване. С нотариален акт от 28.10.2019 г. друг съсобственик – В. Ф. –
продала на З.Х. 1/12 ид.ч. от същите имоти. С нотариален акт от 28.11.2019 г.
ответниците И.Т., С.П., М.Ч. и С.Д. продали на З.Х. общо 1/18 ид.ч. от
имотите. За тези сделки ищецът разбрал на 24.06.2020 г., когато се снабдил
със скица. Счита, че сделките за продажба са извършени в нарушение на
чл.33 ЗС, тъй като идеалните части са продадени на лице, което не е било
съсобственик, предвид относителната недействителност на дарението. Иска
прогласяване на относителната недействителност на сделката за дарение и
допускане на изкупуване на идеалните части по сделките за продажба на
обявената цена съответно от 300 лв. и 200 лв.
Постъпил е отговор на исковата молба от М.О., М.И. и С. С., като
същите заявяват, че сключеният с ответника договор е за покупко – продажба
с цена от по 200 лв. за всяка от тях. На определения за извършване на
сделката ден им било обяснено, че не могат да продадат идеалните си части, а
само да ги дарят. Тъй като били получили цената, се съгласили нотариалния
акт да бъде съставен по този начин.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника Х., като се оспорват претенциите. Твърди, че с описаните
два имота се изчерпвало имуществото на наследодателя Д. Д., поради което
сделките представлявали продажба на наследство, като не намирало
приложение ограничението по чл.33 ЗС. Към момента на сключване на
сделките за покупко – продажба ответникът вече бил съсобственик на
3
процесния имот въз основа на извършеното дарение, която сделка прикривала
продажба. Относителната недействителност нямала да заличи ответника като
съсобственик на имота. Излагат се съображения за преждевременно
завеждане на исковете по чл.33 ЗС, както и за обусловеност на втория от
уважаване на първия иск. Прави се и възражение за изтекъл срок по чл.33,
ал.2 ЗС.
Ответниците И.Т., С.П., М.Ч., С.Д. и В. Ф. не са подали отговор на
исковата молба.
В хода на първоинстанционното производство В. Ф. е починала,
като са конституирани наследниците ѝ В.Ф. и А. Д.
Във връзка с доводите за недопустимост, от състава на районния
съд е прието, че исковете могат да бъдат разгледани в едно производство, тъй
като по всички искове ответник е З.Х. Според т.1 от ТР №1/19.05.2004 г. по
тълк.д. №1/2004 г. на ВКС, ОСГК, искът по чл.76 ЗН може да бъде предявен
не само в делбеното производство, но и в иск за собственост – като
инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез
възражение. Няма пречка да се разгледа в общо производство с иск по чл.33
ЗС. В случая ищецът се е позовал на преюдициалност. Съдът е цитирал и
съдебна практика, която се възприема и от настоящия състав. Доводите са
правилни и законосъобразни, съответстват и на трайната съдебна практика.
Във връзка с възраженията, които се правят във въззивната жалба,
че, макар и привидно да изглежда, че искът по чл.33, ал.2 ЗС е предявен като
обективно съединен с иск по чл.76 ЗН при условията на евентуалност,
страните са различни. Както вече се посочи, приобретател по всички сделки е
жалбоподателят. Касае се за обективно и субективно съединени искове, като
възражението е неоснователно. Отделно от това, както изрично е отбелязано
във въззивната жалба, предмет на въззивното производство е единствено
искът по чл.33, л.2 ЗС, като не следва да се обсъждат доводите, касаещи иска
по чл.76 ЗН. Същевременно, както е посочено в решение №156/26.03.2021 г.
по гр.д. №4622/2019 г. на ВКС, IV г.о., когато са предявени искове за
недействителност на прехвърлителната сделка, начинът на съединяването на
исковете не зависи от волята на ищеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
С решение от 14.08.1995 г. на ПК М. на наследниците на Д. Г. Д. е
възстановено правото на собственост върху нива от 12 дка, представляваща
имот №26013 в местността В. и нива от 11.849 дка в местността Г. По
действащата КК на с. В. имотите са заснети с идентификатори 11845.26.13 и
11845.30.17.
Страните (с изключение на З.Х.) са наследници на Д. Г. Д. Според
решение №61/27.07.2007 г. на ОСЗ Община М., описаните два имота не
изчерпват оставеното от Д. Д. наследство, а има и още един имот – 314/12335
ид.ч. от имот №021047.
4
С нотариален акт №42/05.07.2019 г. М.О., М.И. и С.С. са дарили
на З.Х. притежаваните от тях общо 3/24 ид.ч. от описаните имоти.
С нотариален акт №******* г. В. Ф. е продала на З.Х. собствената
си 1/12 ид.ч. от същите имоти за сумата от 300 лв.
С нотариален акт №********г. И.Т., С.П., М.Ч. и С.Д. са продали
на З.Х. притежаваната от тях общо 1/18 ид.ч. от имотите за сумата от 200 лв.
Така установената фактическа обстановка е правилно възприета и
се споделя от настоящия състав. В хода на въззивното производство не се
събраха нови доказателства, като се приеха именно посочените факти.
Въз основа на установеното съдът е приел, че искът по чл.76 ЗН е
основателен, като са изложени съображения в тази насока.
Прието е и, че срокът по чл.33, ал.2, изр. последно от ЗС за
предявяване на иск за изкупуване започва да тече от момента на узнаване на
продажбата с нейните съществени параметри, тъй като дава право на
съсобственика да изкупи частта при действително уговорените условия.
Законът изисква съсобственик, който продава своята идеална част, да
представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
собственици да купят частта при същите условия. Когато съсобственикът не е
поканен да изкупи частта на съсобственика, срокът по чл.33, ал.2 ЗС не може
да започне да тече от извършване на продажбата, тъй като не е страна по
сделката и не е длъжен да следи дали някой от другите съсобственици се е
разпоредил с частта си в полза на трето лице. Не представлява покана за
закупуване на имота изявление за намерението на съсобственик да продаде
собствената си идеална част, без да се посочват цена, купувач и, евентуално,
кога ще се осъществи сделката. В тази насока е цитирана и съдебна практика.
При липса на каквито и да било доказателства по делото, че ищецът е бил
известен за продажбата или при липса на безспорни доказателства кога
лицето е узнало за продажбата, се приема, че искът е предявен преди да е
изтекъл двумесечния преклузивен срок.
Съдът се е позовал на показанията на св. Г. К., на която станало
известно, че при снабдяване със скица за имотите на ищеца е станала
известна продажбата на идеални части. Съдът е изложил и съображения защо
кредитира показанията на свидетелката – тъй като кореспондират с
приложените скица от 24.06.2020 г. и нотариален акт от 16.07.2020 г.
Единственият, който посочва, че ищецът е знаел за извършената
продажба, е св. В. Х. – баща на жалбоподателя. В случая, при преценка на
свидетелските показания, следва да се отчете близкото родство, както и, че
показанията изцяло обслужват тезата на страната. От състава на районния съд
са изложени съображения защо не се кредитират показанията на св. Х. – баща
на ответника З.Х. – тъй като посочва, че самият той е закупил частите от
имотите, а не синът му. Настоящата инстанция също констатира изявленията
на свидетеля, че именно той е купувач, което не съответства на приложените
писмени доказателства по делото. Не може да се приеме за доказано въз
5
основа на посочените показания, още по – малко – при условията на главно и
пълно доказване, че ищецът е знаел от много по – дълъг период за
извършване на сделката, като искът и според настоящия състав е предявен в
двумесечния преклузивен срок. В този смисъл не се възприемат доводите във
въззивната жалба, че е налице непоследователност в мотивите на
първоинстанционния съд и посочения факт е неправилно приет. В решение
№72/02.06.2021 г. по гр.д. №3478/2020 г. на ВКС, I г.о., е посочено, че ако
съсобственикът, продал своята идеална част, не е предложил писмено на
останалите съсобственици да изкупят дела му, т.е. те не знаят за извършената
продажба, срокът за предявяване на иска за изкупуване и реализиране по
съдебен ред на потестативното субективно право тече от момента на
узнаването за сделката. Когато липсва отправено предложение се предполага,
че ищците - съсобственици не знаят за продажбата и моментът, от който
следва да се счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването, т. е.
моментът е твърденият от ищците по делото. В тези хипотези тежестта на
доказване при възражение, че съсобствениците-ищци знаят за промяната на
титулярите в собствеността от един по-ранен момент и срокът от два месеца е
пропуснат, е на релевиралите възражението съсобственици - ответниците.
Узнаването от ищеца за продажбата повече от два месеца преди
предявяването на иска за изкупуване е юридически факт, изгодна правна
последица от чието доказване черпят ответниците. Тази правна последица се
състои в приемане за доказано на противопоставеното от тях
правопогасяващо възражение за пропуснат срок, в резултат на което правото
на изкупуване да бъде отречено. Доказването от ответника следва да е главно
и пълно. Ищецът може да проведе насрещно доказване, но не е длъжен да
доказва, че е узнал за сделката в твърдения от него по-късен момент, тъй като
съдебната практика приема, че при липса на каквито и да било доказателства
по делото, че ищците са били известени за продажбата, или при липсата на
безспорни данни за момента на узнаване на договора, приема се, че те са
узнали преди да е изтекъл двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, т. е., че
искът е предявен в законоустановения преклузивен срок.
В цитираното решение се възприема и друго виждане – че
моментът на узнаването е моментът на фактическо узнаване за продажбата,
но не и моментът на узнаване на всички условия на сключената сделка. След
като е установен моментът на фактическо узнаване за промяна на собственика
на претендираната за изкупуване идеална част от съсобствеността, то от този
момент е възникнало потестативното право /тъй като няма отправено
предложение/ и тече срокът за неговото предявяване в съда. Това е моментът,
от който обективно за съсобственика, претендиращ изкупуване по чл. 33 ЗС,
съществува възможност да узнае и всички условия на сключения договор за
покупко-продажба, тъй като последният е от категорията на сделките,
подлежащи на вписване, а самото вписване има оповестително действие.
Дори и в този случай се установява, че ищецът е научил за сделката при
снабдяване със скица, като отново е спазен двумесечния преклузивен срок,
6
доколкото искът е предявен на 10.08.2020 г.
По изложеното не се възприеха доводите във въззивната жалба.
Същата е неоснователна, като следва да се остави без уважение, а
първоинстанционното дело да се потвърди в обжалваната му част.
Разноски са поискани и от двете страни, като, с оглед отхвърляне
на въззивната жалба, следва да се присъдят само на въззиваемата страна в
размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА №260063/13.01.2022 г., постановено по гр.д.
№9701/2020 г. по описа на РС Пловдив, ХIV гр.с., в частта му, с която е
допуснато изкупуване на основание чл.33, ал.2 ЗС в полза на Н. Т. Г. срещу В.
Р. Ф. и А. Р. Д., като наследници на починалата в хода на процеса В. В. Ф. -
продавач и З. В. Х. - купувач за 1/12 ид.ч. от следните имоти: поземлен имот с
идентификатор 11845.30.17 по КК и КР на село ************, одобрени със
заповед № РД-18-99 от 12.11.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: с. ***********;
площ от 11848 кв.м; трайно предназначение на територията: земеделска;
начин на трайно ползване: нива; номер по предходен план 030017; при
съседни имоти с идентификатори 11845.30.44, 11845.30.28, 11845.30.18,
11845.30.11, 11845.30.24, и поземлен имот с идентификатор 11845.26.13 по
КК и КР на село ********, одобрени със заповед № РД-18- 99 от 12.11.2008 г.
на ИД на АГКК; с адрес с. ************; площ от 12000 кв.м; трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива;
номер по предходен план 026013; при съседни имоти с идентификатори
11845.27.50, 11845.26.14, 11845.26.12, 11845.26.52, 11845.26.69, 11845.26.15,
при уговорената в нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СВ акт
************ г., между В. В. Ф. и З. В. Х. цена от 300 лева, както и срещу И.
И. Т., С. И. П., М. Р. Ч., С. И. Д. - продавачи и З. В. Х. - купувач за 1/18 ид.ч.
от следните имоти: поземлен имот с идентификатор 11845.30.17 по КК и КР
на село ************, одобрени със заповед № РД-18-99 от 12.11.2008 г. на
ИД на АГКК; с адрес: с. ************ площ от 11848 кв.м; трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива;
номер по предходен план 030017; при съседни имоти с идентификатори
11845.30.44, 11845.30.28, 11845.30.18, 11845.30.11, 11845.30.24 и поземлен
имот с идентификатор 11845.26.13 по КК и КР на село **************,
одобрени със заповед № РД-18- 99 от 12.11.2008 г. на ИД на АГКК; с адрес с.
************; площ от 12000 кв.м; трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване: нива; номер по предходен план
026013; при съседни: имоти с идентификатори 11845.27.50, 11845.26.14,
11845.26.12, 11845.26.52, 11845.26.69, 11845.26.15, при уговорената в
7
нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СВ акт ************* г.,
между И. И. Т., С. И. П., М. Р. Ч., С. И. Д. и З. В. Х. цена от общо 200 лева,
които суми в размер на общо 500 лева Н. Т. Г. следва да заплати на купувача
З. В. Х. в едномесечен срок от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА З. В. Х., ЕГН **********, от с. ************, да
заплати на Н. Т. Г., ЕГН **********, от ************ направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8