№ 77
гр. гр.Велинград, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20225210100976 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 69 ЗН, във вр. чл. 34 ЗС от Д. Ф. Х.
против Д. Я. К. за делба на следните съсобствени недвижими имоти-1./
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10450.502.1339.2.4 по КККР
на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект от 29.06.2022 г., с адрес на имота: гр. Велинград, ул.
******* № 22, ет. 3, ап. 4, находящ се на етаж 3, съгласно схема на
самостоятелен обект в сграда № 15-723099-22.06.2022 г., издадена от СГКК –
гр. Пазарджик, а съгласно предходния титул за собственост, на ет. 2 в сграда с
идентификатор 10450.502.1339.2, с предназначение: жилищна сграда
многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
10450.502.1339 по КККР на гр. Велинград, с предназначение на
самостоятелния обект- жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с
площ: 92.87 кв.м., ведно с прилежащи части: изба № 8, таванско помещение
№ 7, ведно със съответните идеални части на сградата и от правото на строеж,
ниво 1, при съседи- самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
самостоятелен обект с идентификатор 10450.502.1339.2.3, под обекта:
10450,502.13392.2, над обекта: 10450.502.1339.2.6, при съседи на избата
съгласно титула за собственост: от север едно общо помещение, изток-
стълбище, коридор и съседи на таванското помещение: от запад П.Н., от
изток- П.Ц., юг- коридор; 2./ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10450.502.1339.2.13 по КККР на Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик,
одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
1
обект от 30.06.2022 г., с адрес на имота: гр. Велинград, ул. "******* № 22, ет.
1, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
10450.502.1339.2, с предназначение жилищна сграда многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.502.1339, с
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на
обекта: 1, с площ от 20.26 кв. м., ведно с прилежащи части: припадащите се
идеални части, от общите части на сградата, както и припадащите се идеални
части от правото на строеж, ниво 1, при съседи на обекта самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 10450.502.1339.2.12, под обекта: няма, над
обекта: 10450.502.1339.2.2, стар идентификатор: няма.
Твърди се, че ищецът е внук, а ответницата дъщеря на Я.Н.Г., починал
на 11.05.2000 г. Приживе по силата на членство в ЖСК Я.Г. придобил
правото на собственост върху заявените до делба имоти, изградени въз основа
на отстъпено право на строеж, за което е съставен Констативен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот № 152 от 30.12.1996г., том XI, нот.
дело № 2019/1996г. на Нотариус с Район на действие РС Велинград, във
връзка с разпределителен протокол №3/05.06.1979г. на ЖСК „Строител".
След смъртта си Я.Н.Г. оставил за наследници двете си дъщери-
майката на ищеца С. Я. Х. и нейната сестра- ответницата Д. Я. К., които
наследили равни дялове от имуществото на наследодателя, а именно всяка по
½ идеални части.
Излага, че през 2022г. неговата майка му дарила наследените от Я.Г. ½
ид. части от апартамента и гаража, за което бил съставен Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 151 от 05.07.2022г., том 1, рег. № 2475, дело №
141/2022 г. на нотариус с район на действие Районен съд Велинград.
Предвид че страните не можели да поделят доброволно съсобствените
имоти, предявява иск за делба, при квоти по ½ ид. част за всеки от тях.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата Д. Я. К., чрез адв. К.-АК
Пазарджик, оспорва основателността на иска, с доводи, че ищецът не
придобил права върху делбените имоти по договора за дарение, тъй като
праводателят му не притежавал права, които да прехвърли.
Излага, че е едноличен собственик на имотите, които са придобити от
нея по наследство за 1/2 ид. част и давност за останалата 1/2 ид. част още през
2010г., когато е изтекъл десетгодишния срок след смъртта на наследодателят
Я.Н.Г.. Прави възражение, че е изключителен собственик на имотите, на осн.
наследяване на ½ ид. и придобиване по давност на друга ½ ид. част, поради
което счита, че искът за делба следва да се отхвърли.
Сочи, че е живяла съвместно с А.Б.Г., починала през 1993г. и Я.Н.Г.,
починал през 2000г., родители на нея и на праводателката на ищеца, сестра й
С. Х., за които се грижила изцяло. Полаганите от ответницата грижи за
болните родители, особено за баща й, който дълги години бил неподвижен,
станали повод сестра й да заяви, че няма претенции за процесния имот и той
се полага изцяло на нея. Бащата Я.Н.Г. също приживе пред дъщерите си,
2
както и пред трети лица заявявал, че имотите се полагат на ответницата,
защото тя се грижи за него.
Както преди смъртта на наследодателите, така и след тяхната смърт,
включително и до настоящия момент, единствено ответницата притежавала
ключове за имотите. Никога ищецът или неговият праводател не са искали да
имат ключове и достъп до имота.
Считайки имотът за свой, ответницата направила в него строително-
монтажни работи и подобрения, които били на значителна стойност. За тях тя
не информирала сестра си С. Х., тъй като възприела нейния отказ от права
сериозно, а и обстоятелствата недвусмислено сочели, че това нейно изявление
е обмислено, тъй като в продължение на повече от 22 години тя нямала
каквито и да било претенции или интерес, който да противоречи на казаното
от нея след смъртта на баща им.
През 2018г., по инициатива на сина й, започнали строително-монтажни
работи. Тъй като дограмата била напълно амортизирана, се подменили изцяло
дограмата на прозоречните отвори с дървен стъклопакет, с изключение на
прозореца на една стая. В трапезарията и кухненския бокс се подменила ел.
инсталацията, направена била реконструкция на водната инсталация, в
трапезарията било поставено ново дюшеме, а в кухненския бокс бил налепен
теракот, на стените бил поставен фибрант и варова мазилка, на таваните бил
поставен гипсокартон, между трапезария и кухненския бокс била монтирана
плъзгаща се дървена врата. В една от спалните била обособена още една баня
и тоалетна. Пред банята било обособено предверие, на пода с теракот. В
самата стая на стените бил поставен фибрант, вата, гипсокартон и мазилка.
На таваните бил поставен фибрант, вата, гипсокартон, а на пода ново
дюшеме. В хола била поставена нова плъзгаща се дървена врата, ново
дюшаме, стените били с фибрант, вата, гипсокартон, шпакловка и мазилка
тип EZ-151.
Съществуваща баня също била обзаведена напълно. На терасите бил
поставен теракот и била прекарана ел. инсталация. Входната врата била
подменена с нова дървена, на пода бил поставен теракот, стените били
измазани с мазилка тип EZ-151. На тавана бил поставен фибрант, мрежа, вата,
гипсокартон и бил боядисан.
В гаража също били подменени две врати, измазани били стените, на
тавана бил поставен гипсокартон, на пода били поставени подложни греди,
вата и плоскости. Тези строително-монтажни работи били извършени в
периода от 2018г. до 2021 г., с убеждението у ответницата, че е собственик на
ремонтирания обект и никой не й оспорва това право.
Освен разговорите между сестрите, значителните ремонти, правени в
процесните обекти от ответницата, след смъртта на наследодателите само тя
заплащала изцяло данъците за тези имоти, с убеждението че е собственик.
Праводателката на ищеца дори в годината, в която прехвърлила имота, не
платила данъка на своя дял, а той бил заплатен от ответницата. Имотът никога
3
не бил владян нито от праводателката на ищеца, нито от самия него. Ищецът
не бил влизал в делбения имот дори след като същия му бил прехвърлен.
Ответницата от 2000г. до настоящия момент владеела делбените имоти, като
извършваните от нея действия, изброени по-горе, демонстрирали незачитане
на правата на трети лица.
Поради гореизложеното, настоява искът за делба да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното
от фактическа и правна страна:
С договор за дарение от 05.07.2022г., обективиран в Нотариален акт за
дарение № 151/05.07.2022г., том I, нот. дело № 141/2022г. на нотариус с район
на действие РС Велинград С. Я. Х. прехвърля на ищеца ½ ид. части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10450.502.1339.2.4 по КККР
на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект от 29.06.2022 г., с адрес на имота: гр. Велинград, ул.
******* № 22, ет. 3, ап. 4, находящ се на етаж 3, съгласно схема на
самостоятелен обект в сграда № 15-723099-22.06.2022 г., издадена от СГКК –
гр. Пазарджик, а съгласно предходния титул за собственост, на ет. 2 в сграда с
идентификатор 10450.502.1339.2, с предназначение: жилищна сграда
многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
10450.502.1339 по КККР на гр. Велинград, с предназначение на
самостоятелния обект- жилище, апартамент, състоящ се от хол, две стаи,
трапезария, кухненски бокс, баня и тоалетна, брой нива на обекта: 1 /едно/, с
площ: 92.87 кв.м., ведно с прилежащи части: изба № 8, таванско помещение
№ 7, ведно със съответните идеални части на сградата и от правото на строеж,
ниво 1, при съседи- самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
самостоятелен обект с идентификатор 10450.502.1339.2.3, под обекта:
10450,502.13392.2, над обекта: 10450.502.1339.2.6, при съседи на избата
съгласно титула за собственост: от север едно общо помещение, изток-
стълбище, коридор и съседи на таванското помещение: от запад П.Н., от
изток- П.Ц., юг- коридор, а също и ½ ид. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10450.502.1339.2.13 по КККР на Велинград, общ. Велинград,
обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект от 30.06.2022 г., с адрес на имота: гр. Велинград, ул.
"******* № 22, ет. 1, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда
с идентификатор 10450.502.1339.2, с предназначение жилищна сграда
многофамилна, е разположена в поземлен имот с идентификатор
10450.502.1339, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда,
брой нива на обекта: 1, с площ от 20.26 кв.м., ведно с прилежащи части:
припадащите се идеални части, от общите части на сградата, както и
припадащите се идеални части от правото на строеж, ниво 1, при съседи на
обекта самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10450.502.1339.2.12,
4
под обекта: няма, над обекта: 10450.502.1339.2.2, стар идентификатор: няма.
Прехвърлените идеални части праводателката на ищеца придобила по
наследство от Я.Н.Г., починал на 11.05.2000г. С. Я. Х. и ответницата Д. Я. К.
са единствени наследници-дъщери на Я.Н.Г..
По силата на Констативен нотариален акт № 152 от 30.12.1996г., том I,
нот. дело № 2019/1996г., издаден на осн. чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, Я.Г. е придобил
собствеността на делбените имоти, като член по право в ЖСК „Строител“.
Съгласно чл. 35, ал.2 ЗЖСК и т. 2 на ППВС № 3/1983г. правото на
собственост върху жилището или другите имоти, заедно с идеалните части от
общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, се
придобиват от член-кооператора с издаването на нотариален акт. Законът
придава на нотариалния акт конститутивно действие и наследодателят на
праводателката на ищеца и на ответницата е станал собственик на делбените
имоти след снабдяването с него. Към датата придобиване имотите Г. не е
имал сключен граждански брак, тъй като съпругата му е починала през 1993г.
преди снабдяване с титула за собственост, което не е спорно между страните.
След смъртта на Я.Г. дъщерите му С. Х. и ответницата Д. К., като
единствени негови наследници, са придобили, на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН, равни
дялове от притежаваното от наследодателя имущество, т.е. по ½ ид. част от
правото на собственост върху делбените имоти.
Ответницата оспорва иска, с доводи, че е придобила имотите на осн.
наследяване на ½ ид. част и придобиване по давност на наследствената ½ ид.
част на сестра й. Твърди, че е осъществявала фактическата власт с
намерението да свои имотите със знанието и без противопоставянето на
последната от смъртта на баща им на 11.05.2000г., до предявяване на иска за
делба и че волята на наследодателя й е била имотите да останат за нея,
следователно праводателката на ищеца не е притежавала права, които да
прехвърли.
Предвид че съсобствеността произтича от наследяване презумпцията на
чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците се счита оборена, защото
основанието на което е придобита фактическата власт показва съвладение.
Съгласно ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС,
когато наследник упражнява фактическа власт върху наследствен имот, той е
владелец на своята част и държател на частите на останалите сънаследници.
Ако твърди придобиване на наследствения имот по давност, този сънаследник
следва да докаже т.нар. преобръщане на владението на останалите
съсобственици, чрез демонстриране по ясен и недвусмислен начин пред
всички тях на намерението си да свои целия имот.
При извършването на преценка дали един от наследниците е установил
самостоятелна фактическа власт върху притежаван от общия наследодател
недвижим имот обаче следва да се зачете и наличието на предварителна
уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението. Ако
наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на
5
свой родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по
закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е
установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на
собствеността. Предаването на владението от предишния собственик или
владелец може да стане с конклудентни действия или да се изрази словесно.
Ако фактическата власт е била предадена приживе от наследодателя и няма
данни тя да е отнета, следва да се приеме, че наследникът установява
самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие
собствеността от този момент. В този случай действа презумпцията на чл.69
ЗС и на чл.83 ЗС, т. е. приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си.
Съсобственикът е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата
власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Ето защо от съществено
значение е основанието, на което съсобственикът е започнал да упражнява
фактическата власт върху съсобствения имот. Ако владението му е било
предадено от собственика, следва да се приеме, че е налице намерение
фактическата власт да се упражнява за себе си, което изключва владението на
останалите по отношение на частта на този съсобственик / в този смисъл
решение № 3 от 25.01.2016г. по гр.д 3973/2015г. на ВКС, I г.о., решение № 75
от 03.07. 2019 г. по гр. д. 2871/2018 г. на ВКС, II г.о., решение №
32/08.02.2016г. ВКС, ГК, I г.о. по гр. д. № 4591/2015г./.Ако до смъртта на
лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1
ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в
предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна
фактическа власт върху имота приживе на наследодателя.
Когато е налице такава предварителна уговорка с наследодателя, като
едновременно с това е предадено и владението, не е необходимо приживе на
наследодателя тази негова воля да се доведе до знанието на останалите лица,
които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата
смърт. Обстоятелството, че при изразяването на такава воля за предаване на
владението са присъствали свидетели, които я възпроизвеждат пред съда,
удостоверява, че фактическата власт е установена явно /в този смисъл
решение № 60 от 07.06.2018г. по гр. д. 2420 от 2017г., ГК, I г.о./.
В настоящия случай не се доказа, че ответницата е придобила
фактическата власт върху имота на основание, което изключва съвладение.
От събраните доказателства не се установи наличието на предварителни
уговорки между наследодателя и двете му дъщери, че волята му е след
неговата смърт имотите да останат за ответницата К..
От показанията на разпитаните свидетели не се установява, че волята на
родителите на ответницата е след смъртта им делбените имоти да останат за
нея, нито че фактическата власт върху имотите е предадена приживе на
последната.
6
Не се доказа наличието на уговорки между Д. К. и баща й Я.Г., че след
смъртта му апартаментът и гаражът ще останат за нея
Според свидетелката С. Х.-майка на ищеца и сестра на ответницата,
родителите й не са казвали, че искат след смъртта им апартаментът и гаражът
да останат за ответницата. Между нея и сестра й също не е имало такива
уговорки. Свидетелката винаги е считала, че след смъртта на родителите й
делбените имоти остават за нея и за сестра й поравно. Съдът като прецени
показанията на свидетелката по реда на чл. 172 ГПК, отчитайки възможната й
заинтересованост от изхода на делото, ги кредитира, в тази част, тъй като
кореспондират с останалите гласни доказателства.
От показанията на свидетелите Р.Ц. и А.В. не се установява, че волята
на родителите на ответницата е апартаментът да остане за нея. Тези
свидетели не се чували и не знаят за уговорки между ответницата и
собственикът Я.Г. придобитият като обезщетение апартамент да остане на Д.,
нито че двете сестри са имали такива уговорки, каквито са твърденията в
отговора на исковата молба. Според тях майката на С. Х. и Д. К. е искала
апартаментът да остане на сина на ответницата, като първороден внук.
Изявлението на майката на ответницата не би могло да се приеме за уговорка
за предаване на владението както поради това че е направено от лице, което
не е било собственик на имота, тъй като е починало преди съставянето на
констативния нотариален акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, така и че е в полза не на
ответницата, а на друго лице.
Ето защо съдът намира, че след смъртта на собственика Я.Г.
ответницата е била владелец на придобитите от нея по наследство ½ ид. части
и държател на наследените от сестра й С. Х. ½ ид части от апартамента.
Не се установява, че след непосредствено след смъртта на Я.Г.
ответницата е установила самостоятелна фактическа власт върху имота с
намерение да го свои, че го владяла изключително за себе си постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено в продължение на 10 години.
Според показанията на свидетелите ответницата и родителите й са
живеели в едно домакинство в етаж от къща, която е била отчуждена за
благоустройствено мероприятие и е трябвало да бъде съборена, за да се
изгради на нейно място паркинг. Етажът от къщата е бил на родителите й,
които получили като обезщетение жилище и гараж в сграда на
жилищностроителна кооперация. Бащата на ответницата Я.Г. е станал член по
право в ЖСК „Строител“, на осн. а чл. 10, т. 1 ЗЖСК. Благоустройственото
мероприятие не се е реализирало, но отчуждението не е било отменено.
След построяване на жилищната сграда, в която се намират делбените
имоти, ответницата и родителите й продължили да живеят в отчуждения етаж
от къщата. Ответницата продължила да живее на етажа и след като
наследодателя й се снабдил с констативния нотариален акт по чл. 35, ал. 2
ЗЖСК. Никога не е живяла в придобития от баща й апартамент, тъй като
същият не бил пригоден за живеене. Апартаментът останал необитаем дълго
7
време след смъртта на Г.. До него свободен достъп имали и двете му дъщери.
Не сочат на намерение за своене действията на ответницата по
заплащане на местния данък за имотите за периода 2009г.-2022г. и сключения
от нея договор за доставка на вода през 2016г.. Промяната в намерението, с
което се ползва фактически имота трябва открито да е демонстрирана спрямо
съсобственика, на когото се противопоставя давността, т.е. действията, с
които се демонстрира промяната на държането във владение, респ. промяната
на намерението на сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат
конкретни по отричане правата на останалите сънаследници. Изпълнението
на данъчно задължение на друго лице, не може да се приеме за действие по
упражняване на владение, защото е насочено към общинската и данъчната
администрация и дори да е станало достояние на другия съсобственик
поражда само облигационни отношения между страните. Освен това от
представените доказателства е видно, че ответницата е започнала да заплаща
дължимият от сестра й местен данък едва през 2009г., т.е. девет години след
смъртта на наследодателя, поради което твърденията й че го владяла
изключително за себе си след смъртта на баща й са неоснователни.
Сключването на договор за доставяне на вода през 2016г. също не може
да се приема като действие, сочещо на намерение за своене.
Водоснабдяването на имота е действие, с което в имота се извършват
подобрения, за да може да се ползва съобразно обичайното му
предназначение. Действията, сочещи преобръщане на владението, обаче са
тези надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например
пристрояване и надстрояване, които следва да възприети от останалите
владелци и да не е налице противопоставяне от тяхна страна.
В случая обаче нито извършеното действие надхвърля обикновеното
ползване на вещта, нито се установи, че е доведено до знанието на другия
съсобственик.
Едва преди няколко години, през 2018г., синът и съпругът на
ответницата започнали да извършва в него ремонти дейности-измазали
стените и таваните, поставили изолация, дюшеме, направили го годен за
обитаване. Тогава ответницата заключила апартамента и престанала да
допуска сестра си в него. Заключването на имота от ответницата и
недопускането на сестра й в него, са действия сочещи намерение за своене на
процесния апартамент. Едва оттогава може да се приеме, че Д. К. е започнала
да упражнява владението изключително за себе си. Действията на
ответницата са доведени до знанието на другия съсобственик, както и на
неговия правопреимник. Упражняваното владение е несъмнително и явно. От
2018г. обаче до предявяване на настоящия иск за делба не е изминал
изискуемия 10-годишен давностен, поради което ответницата не е станала
изключителен собственик на делбения апартамент, на основание наследяване
на ½ ид. част от него и придобиване по давност на останалата наследствена ½
ид. част, собственост на С. Я. Х..
8
По отношение на гаража, от показанията на свидетелите се установява,
че съпругът на ответницата, който по професия е бил телевизионен техник, е
започнал да го ползва приживе на наследодателя, като го преустроил за
телевизионен сервиз. Продължил е да го ползва като телевизионен сервиз и
след смъртта му. Не се установява обаче фактическата власт да е установена
на основание, сочещо намерение за своене на имота. Извършените от
установилия фактическата власт действия почиват на близките лични
отношения между него и собственика на имота, на които последният за това
не се е противопоставил. Поради близките лични отношения между съпруга
на ответницата и сестра й, той е продължил да ползва наследствената й ½ ид.
част след смъртта на Я.Г. с нейно знание, съгласие и без противопоставяне.
Тези действия не представляват владение по смисъла на чл. 68 ЗС, а са
търпими действия. Същите според обстоятелствата на конкретния случай
представляват незначително безпокойство за собственика, извършени са с
предполагаемото съгласие на собственика на имота, които той търпи само по
силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с
неговото съгласие. Търпимите действия са именно действия, а не фактическа
власт и по това трябва да се различават от владението, поради което и не
могат да служат за основание за придобиване на владение.
Поради липса на признака владение, като елемент на придибивната
давност, ответницата не е станала собственик на процесната ½ ид. част от
наследения от С. Х. гараж.
Следователно при сключване на договора за дарение между С. Я. Х. и
Д. Ф. Х. на 05.07.2022г. праводателката на ищеца е притежавала правото на
собственост върху обектите, с които се е разпоредила, сделката е произвела
вещно-транслативно действие и ищецът е придобил собствеността върху
делбените обекти.
Ищецът и ответницата се съсобственици на процесните имоти-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10450.502.1339.2.4 по КККР
на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект от 29.06.2022 г., с адрес на имота: гр. Велинград, ул.
******* № 22, ет. 3, ап. 4, находящ се на етаж 3, съгласно схема на
самостоятелен обект в сграда № 15-723099-22.06.2022 г., издадена от СГКК –
гр. Пазарджик, а съгласно предходния титул за собственост, на ет. 2 в сграда с
идентификатор 10450.502.1339.2, с предназначение: жилищна сграда
многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
10450.502.1339 по КККР на гр. Велинград, с предназначение на
самостоятелния обект- жилище, апартамент, състоящ се от хол, две стаи,
трапезария, кухненски бокс, баня и тоалетна, брой нива на обекта: 1 /едно/, с
площ: 92.87 кв.м., и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10450.502.1339.2.13 по КККР на Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик,
одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
9
обект от 30.06.2022 г., с адрес на имота: гр. Велинград, ул. "******* № 22, ет.
1, находящ се на етаж 1 в сграда с идентификатор 10450.502.1339.2, с
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на
обекта: 1, с площ от 20.26 кв.м., при равни дялове от по ½ за всеки, поради
което съдът следва да ги допусне до делба при квоти ½ ид. ч. за Д. Ф. Х. и ½
ид. част за Д. Я. К..
Имотите са реално обособени вещи, всеки от тях има самостоятелно
функционално предназначение. Налице е съсобственост между страните
върху процесните имоти, поради което делбата им е допустима.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград
РЕШИ:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА следните недвижими имоти: 1./
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10450.502.1339.2.4 по
КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект от 29.06.2022 г., с адрес на имота: гр.
Велинград, ул. ******* № 22, ет. 3, ап. 4, находящ се на етаж 3, съгласно
схема на самостоятелен обект в сграда № 15-723099-22.06.2022 г., издадена от
СГКК – гр. Пазарджик, а съгласно предходния титул за собственост, на ет. 2 в
сграда с идентификатор 10450.502.1339.2, с предназначение: жилищна сграда
многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
10450.502.1339 по КККР на гр. Велинград, с предназначение на
самостоятелния обект- жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с
площ: 92.87 кв. м., ведно с прилежащи части: изба № 8, таванско помещение
№ 7, ведно със съответните идеални части на сградата и от правото на строеж,
ниво 1, при съседи- самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
самостоятелен обект с идентификатор 10450.502.1339.2.3, под обекта:
10450,502.13392.2, над обекта: 10450.502.1339.2.6, при съседи на избата
съгласно титула за собственост: от север едно общо помещение, изток-
стълбище, коридор и съседи на таванското помещение: от запад П.Н., от
изток- П.Ц., юг- коридор; 2./ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10450.502.1339.2.13 по КККР на Велинград, общ.
Велинград, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018
г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект от 30.06.2022 г., с адрес на имота: гр.
Велинград, ул. "******* № 22, ет. 1, който самостоятелен обект се намира на
етаж 1 в сграда с идентификатор 10450.502.1339.2, с предназначение
жилищна сграда многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот
с идентификатор 10450.502.1339, с предназначение на самостоятелния обект:
10
гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 20.26 кв.м., ведно с
прилежащи части: припадащите се идеални части, от общите части на
сградата, както и припадащите се идеални части от правото на строеж, ниво
1, при съседи на обекта самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
10450.502.1339.2.12, под обекта: няма, над обекта: 10450.502.1339.2.2, стар
идентификатор: няма, при квоти ½ ид. част за Д. Ф. Х., ЕГН: **********
от гр. Велинград, ул. ********* № 3 и ½ ид. част за Д. Я. К., ЕГН:
********** от гр. Велинград, ул. „******* № 22.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
11