Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 13.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ИРЕНА
АПОСТОЛОВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1485 по описа за
2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 266 от ЗЗД,
чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „С.Е.“
АД поддържа, че с ответника „Е.А.Д.“ ЕООД е сключил договор № 660/18.05.2017г.
с предмет изготвяне на проектно решение във фаза „Работен проект по част
Конструктивна, включително упражняване на авторски надзор за обект „Проект за
разширяване на метрото в С., трета метролиния – втори етап, втора обособена
позиция, подробно описан. Твърди, че изпълнил задълженията си по договора и
предал целият работен проект с протокол от 05.10.2017г., въз основа на който е
издадена фактура №50355/05.10.2017г. с данъчна основа 206 000 лв., а с ДДС
– сумата от 247 200 лв., по която са извършени описаните частични
плащания, а именно – на 07.12.2017г. – 107 000 лв., на 23.03.2018г. –
20 200 лв., на 23.07.2018г. – 30000лв., на 05.10.2018г. – 25000 лв., на
29.03.2019г. – 20 000лв. и на 26.06.2019г. – 10 000лв., като към
момента е неплатена част от сумата в размер на 35 000лв. Сочи, че е
отправил нотариална покана до ответника от 17.09.2018г. Поддържа, че на
11.02.2019г. между страните била подписана извънсъдебна спогодба за погасяване
на задълженията, като бил уговорен срок за плащане на задълженията по
процесната фактура до 31.05.2019г., като в т.3 от същото е уговорено, че при
забава спогодбата прекратява действието си и изправната страна има право на
уговорените неустойки, а в чл. 7.2 от договора е уговорена такава в размер на
0,1% от просрочената сума за всеки ден закъснение, но не повече от 10% от
размера на общото възнаграждение по договора. Предвид горното счита, че
ответникът му дължи и неустойка в размер на 24 720 лв. С оглед горното
претендира присъждането на главница в размер на 35 000 лв., представляваща
неизплатена част от задължението по фактурата, сумата от 24 720 лв. –
неустойка и законната лихва, както и направените разноски по делото. В
допълнителната искова молба от 25.09.2019г. оспорва доводите на ответника, като
уточнява, че претендира неустойка в уговорения максимален процент от 10% от
общото вземане, тъй като при изчисляване по описания начин по броя дни
неустойката би възлязла на 64 449,80 лв. Поддържа, че ответникът е
осчетоводил процесната фактура, което представлява признание на задължението
съгласно цитираната практика на ВКС. Оспорва възражението за прекомерност на
неустойката. Оспорва заявеното възражение за забавено изпълнение, като счита,
че е несвоевременно и не е оспорена точността на престирането при предаването
на проектите. Твърди, че е изпълнил своевременно, тъй като изходни данни са му
били предоставени с приемо –предавателен протокол от 28.06.2017г. поради
наложили се промени.
Ответникът „Е.А.Д.“
ЕООД оспорва исковата молба по съображения, изложени в писмен отговор от
28.08.2019г. и допълнителния отговор от 28.10.2019г. Заявил е възражение за
нередовност, като оспорва и претенциите като неоснователни. Не оспорва сключването
на процесния договор и твърдението, че работата е предадена с
приемо-предавателен протокол от 05.10.2017г., както и извършване на частичните
плащания. Твърди, че срокът за плащане на възнаграждение на изпълнителя
съгласно т.3.2 е определен алтернативно, а представения по делото
приемо-предавателен протокол не е подписан от законен представител или друго
лице с представителна власт по отношение на инвеститора. Твърди, че приемане на
проектните работи от страна на „Метрополитен“ АД все още не е извършено, поради
което не бил настъпил падежа за заплащане на договорената цена съгласно първия
алтернативно определен срок за това. Поддържа, че извършените до момента
плащания са израз на добрите търговски отношения, но не е изпаднал в забава и
не дължи нито главница, нито мораторна неустойка. Оспорва претендираната
неустойка, която сочи, че е повече от 2/3 от претендираната главница, като
счита, че същата е нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1 предл.ІІІ от ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави по изложените доводи. Наред с горното твърди и
забава на изпълнителя, като сочи, че изходните данни за проектирането са
предоставени на ищеца с приемо-предавателен протокол от 28.06.2017г., поради
което и ищецът е в забава и му дължи неустойка в общ размер на 16 706,25
лв., така както е посочена в таблицата на стр. 3 и 4 от отговора. Заявява при
условията на евентуалност възражение за прихващане с размера на дължимата на
него неустойка. С допълнителния отговор признава факта на осчетоводяване на
процесната фактура и възразява срещу исканата експертиза. Оспорва довода, че
със спогодбата страните са признали изискуемостта на вземането, като твърди, че
това е без правно значение, тъй като същата е прекратила действието си. Оспорва
възражението на ищеца за несвоевремеността на повдигнатия въпрос за забава на
изпълнителя, като твърди, че законодателят е установил преклузивни срокове само
относно възраженията за качеството на изработеното, но не и за забавата, поради
което няма пречка да бъде релевирано по-късно. Оспорва, че .възраженията за
несвоевременно представени изходни данни за обекта са неоснователни, тъй като
част от представената кореспонденция се отнася за друг договор, а именно
проекта по част Геология и работната шахта, които са неотносими.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения с исковата молба договор № 660 от 18.05.2017г.,
сключен между ответника "Е.А.Д." ЕООД като клиент и ищеца като
проектант с предмет: Изготвяне на проектно решение във фаза Работен проект по
част Конструктивна, включително упражняване на авторски надзор за обект
"Проект за разширяване на метрото в С., Трета метролиния на софийското
метро-втори етап, втора обособена позиция, включваща участък от края на МС16 до
края на МС18, включително и жп спирка; подобект: тунелен участък от МС16 (км.14+277,56) до МС17 (км.14+900,00) с
дължина 622,44 метра, включително работна шахта за изпълнение на тунелните
участъци (укрепване и конструкция)", клиентът се е задължил да извърши
проектните работи на описаните три етапа – етап 1 – укрепване на порталите и
предварително укрепване на тунелния участък – 24 календарни дни, етап 2- изкоп
и укрепване на тунелния участък – 30 календарни дни и етап 3 – хидроизолации и
вторична обработка на тунелния участък – 36 календарни дни. Уговорено е, че
сроковете започват да текат от датата на подписване на договора и предаване на
изходните данни за проектиране, удостоверено с двустранен подписан протокол. В
чл. 3 е уговорена цената, която е в размер на 206 000 лв. без ДДС, като
първото плащане от 15% е дължимо в срок от петнадесет дни, считано от
по-късната от двете дати – приемане на етап 1 от проектните работи от страна на
клиента и инвеститора или получаване на дължимото към клиента плащане от страна
на инвеститора. Второто плащане е 45% от цената и също е дължимо в
горепосочените срокове, само, че от приемане на етап 2, а третото плащане от
40% - при приемане на етап 3 или получаване на плащането към клиента от
инвеститора. Съгласно чл. 3.5 клиентът не заплаща суми за непълно и/или
некачествено извършени от проектанта работи преди отстраняване на всички
недостатъци, установени с двустранен писмен протокол, като отстраняването им е
за сметка на проектанта. В чл. 4 са регламентирани подробно правата и
задълженията на страните. В чл. 7, т.1 от договора е уговорено, че ако
проектантът забави предаването на проектните разработки, дължи на клиента
неустойка в размер на 0,1% от договорената цена за съответния етап на
проектните работи за всеки ден закъснение, но не повече от 10% от размера на
общото възнаграждение по договора, а съгласно чл. 7, т.2 е уговорено, че ако
клиентът забави изплащането на дължимо по договора възнаграждение, дължи на
проектанта неустойка в размер на 0,1% от просрочената сума за всеки ден
закъснение, но не повече от 10% от
размера на общото възнаграждение по договора.
На 05.10.2017г. е съставен приложения на стр. 20 от
делото приемо-предавателен протокол, съгласно който ищецът е предал на
ответника проекта по договора. На стр.21 от делото е представена фактура №
50355 от 05.10.2017г., с която е начислено възнаграждението по договора в
размер на 206 000 лв. или с ДДС в размер на 247 200 лв., като същата
е двустранно подписана.
На 28.09.2019г. чрез нотариус В.Б.на ответника е връчена
нотариална покана от ищеца с искане за заплащане на неплатената част от сумата
по същата, която възлиза на 90 000 лв.
На стр. 25-26 е представен договор за спогодба, сключен
между ищеца и ответника, съгласно който страните са се споразумели ответникът
да заплати сумата от 65 000 лв., дължими по гореописаната фактура от
05.10.2017г. в посочените срокове, както следва: сумата от 20 000 лв. – в
срок до 31.03.2019г., сумата от 20 000 лв. – в срок до 30.04.2019г. и
сумата от 25 000 лв. – в срок до 31.05.2019г. по посочената банкова
сметка. ***ата искова молба от ищеца, че са получени описаните суми, на
съответните дати, по делото не се спори ,че е платена първата вноска на
29.03.2019г. в уговорения размер от 20 000 лв., но после има само частично
плащане на 10 000 лв. и то чак на 26.06.2019г. В чл.2 от спогодбата
страните са уговорили, че при пълно и точно изпълнение на задължението, отношенията
ще се считат окончателни уредени и ищецът няма да има претенции за заплащане на
лихви и неустойки по сключения договор. В чл. 3 е уговорено, че в случай на
забава от ответника на плащането, спогодбата прекратява автоматично действието
си, без да е необходимо волеизявление или уведомление, като ищецът има право да
осъществи правата си по законоустановения ред, като претендира лихви и
неустойки и съдебни разноски.
На стр. 49-54 от делото е представена електронна кореспонденция
между страните. Имейлите от 07.07.2017г. и 10.07.2017г. касаят проекта по част
„Геология“, но първият от 27.06.2017г. е за станции 15,16,17 и 18, а този от
17.08.2017г. – за МС 16 и 17.
С допълнителната искова молба от ищеца са представени
писмо до ответника за предаване на описаните документи, получени на
30.08.2017г., както и писмо от 04.07.2017г.
от инженер-консултанта и ръководител на екипа – арх. Б. Х. с копие до
„Метрополитен“ АД , с което се посочва, че след преглед на работния проект по
тунела, същият отговаря на изискванията и се приема без възражение, както и
второ писмо от 21.09.2017г. от арх. П., че работните проекти по част
„Конструкции“ за подобект Тунелен участък, отговарят на изискванията на Наредба
№ 4/2001г. и се приемат без възражения.
С писмо от 03.12.2019г. третото неучастващо по делото
лице „Метрополитен“ ЕАС е представило описаните документи, а именно описаните
писма по приемане на проектните разработки, три броя, които са както следва от
21.09.2017г., 24.10.2017г. и 27.11.2017г. / стр. 75 и следващите от делото/.
С молба от 24.02.2020г. третото неучастващо по делото
лице в изпълнение на задължение по чл. 192 от ГПК е представило описаните
документи, а именно договор за възлагане на подизпълнителски работи на описания
обект – Трета метролиния на -втори етап, втора обособена позиция, включваща
участък от км.14+277,56 км.14+749,00 от 20.06.2017г., по който възложител е „М.Д.“
ЕООД, а подизпълнител – „Е.Т.“ АД, с анекс към същия от 10.01.2018г. и
приложенията към него, както и оборотна ведомост. Общата стойност на проекта е
в приложение № 2- 20 722 657,00 лв. с ДДС, като има разпределение по
дейности – приложение №3.
По делото е изслушано основно и допълнително заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Л.Т., което се
кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно дадено. Вещото
лице сочи, че е установило, че "Е.А.Д." ЕООД е сключило договор
с "Е.А.Т." ЕАД на 18.05.2017г- с предмет: Изготвяне на
проектно решение във фаза Работен проект по част Конструктивна, включително
упражняване на авторски надзор за обект"Проект за разширяване на метрото в
С., трета метролиния на софийското метро-втори етап, втора обособена позиция,
включваща участък от края на МС16 до края на МС18, включително и жп спирка;
подобект: тунелен участък от МС16
(км.14+277,56) до МС17 (км.14+900,00) с дължина 622,44 метра,
включително работна шахта за изпълнение на тунелните участъци (укрепване и
конструкция)" в качеството на Проектант по него. Общата стойност на този
договор е 265 000,00 лв. без ДДС, като изпълнението на проектните работи е
разделено на етапи със съответна стойност в % от договорената цена по договора,
както следва: Етап 1 - Укрепване на шахтата за достъп - 5% от договорената
цена (13 250,00лв. без ДДС); Етап 2
- Укрепване на порталите и предварително укрепване на тунелния участък - 13% от
договорената цена (34 450,00лв. без ДДС); Етап
3 - Изкоп и укрепване на тунелния участък - 38% от договорената цена (100
700,00лв. без ДДС); Етап 4 -
Хидроизолации и вторична облицовка на тунелния участък - 34% от договорената
цена (90 100,00лв. без ДДС); Етап 5
- Вътрешна конструкция и хидроизолация на шахтата за достъп - 5% от
договорената цена (13 250,00лв. без ДДС);
Етап 6 - План за
безопасност и здраве (ПЗБ), План за управление на строителните отпадъци (ПУСО),
План за организация изпълнението на строителството (ПОИС) и Доклад за
състоянието на сградите в зоната на влияние на строителството - 5% от
договорената цена (13 250,00лв. без ДДС). Експертът е установил, че на
09.10.2017 г. "Е.А.Д." ЕООД е издало към "Е.А.Т." ЕАД
фактура с № ********** на обща стойност 286 200,00лв. (238
500,00 лв. без ДДС) с основание и предмет на сделката: Извършване на
проектантска услуга по договор от 18.05.2017г. за Тунелен участък МС 16 - МС 17
за етапи 1,2,3,4 (90% от стойността на договора). На 05.12.2017г. по сметката на "Е.А.Д."
ЕООД е постъпила сумата 286 200,00лв. с ДДС, платена от "Е.А.Т." ЕАД
с основание за превода - 247 09102017. В допълнителното заключение въз основа
на представените от третото лице документи, експертът е посочил, че установява,
че на 02.06.2017 г. "Е.А.Т." ЕАД е сключило с "М.Д." ЕООД договор
за възлагане на подизпълнителски работи на обект: "Трета метролиния
- Втори етап - Втора обособена позиция - Участък от км. 14+277,56 до км.
15+749,00", с който приема да извърши проектиране и строителство на
обекта. В Приложение №2 към този договор са посочени всички възложени работи и
сумите, които Възложителят дължи за тях. За приемането на извършената работа за
определен период се съставя и подписва Акт за междинно плащане. За всеки акт се
издава фактура, като се удържа гаранция в размер на 5% от стойността без ДДС на
извършените работи. Общата стойност на проектните работи по този договор е
510316,00 лв. без ДДС. Отчетените с актове извършени проектни работи,
издадените фактури и размерът и датите на плащания по тях са посочени в Таблица
1 на заключението. Сумите, получени от "Е.А.Т." ЕАД за проектните работи по Договор за възлагане на подизпълнителски работи на
обект: "Трета метролиния - Втори етап - Втора обособена позиция - Участък
от км. 14+277,56 до км. 15+749,00 са общо 461 900,15 лв. без ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
По делото се установи безспорно от ангажираните писмени и
гласни доказателства, че между страните е сключен представения с исковата молба
договор №660/18.05.2017г., по който ищецът като изпълнител е престирал
уговореното и същото е прието от ответника с приемо-предавателен протокол от
05.10.2017г., като от разменената кореспонденция се установява, че отделни
части са предавани и преди тази дата, а в писмо на консултанта от 21.09.2017г.
се сочи, че проектът е без възражения. Безспорно е и че за изпълнената работа е
издадена процесната фактура № 50355/05.10.2017г., по която са извършвани
неколкократно частични плащания, като неплатеният остатък съгласно договор за
спогодба от 11.02.2019г. е бил 65 000 лв. и е следвало да бъде изплатен на
описаните вноски в срок до 31.05.2019г.,като не се спори и се признава частично плащане на 30 000
лв. и дължимият остатък е 35 000 лв. С подписването на договора за
спогодба ответникът е признал съществуването и изискуемостта на своето
задължение, поради което изтъкнатите в отговора му доводи, че приемане на проектните работи от страна на „Метрополитен“ АД все още не е
извършено, поради което не бил настъпил падежа за заплащане на договорената
цена, който съгласно т.3.2 е определен алтернативно, са неоснователни. Същите
се опровергават и от представените с писмото от 03.12.2019г. писмени
доказателства от третото неучастващо лице „М.“ ЕАД и конкретно писмо с
изх.№3421/26.09.2017г., в което се сочи, че проектите се приемат без
възражение. В чл. 3 от сключеният договор е уговорено, че първото плащане от
15% е дължимо в срок от петнадесет дни, считано от по-късната от двете дати –
приемане на етап 1 от проектните работи от страна на клиента и инвеститора или
получаване на дължимото към клиента плащане от страна на инвеститора, второто
плащане е 45% от цената и също е дължимо в горепосочените срокове, само, че от
приемане на етап 2, а третото плащане от 40% - при приемане на етап 3 или
получаване на плащането към клиента от инвеститора. С оглед горните доводи и
представените доказателства е очевидно, че е налице приемане на проектите от
възложителя, а с оглед неоспореното заключение на ССЕ се установи и че на
05.12.2017г. по сметката на "Е.А.Д." ЕООД е постъпила сумата 286
200,00лв. с ДДС, платена от "Е.А.Т." ЕАД, а сумите, получени от "Е.А.Т." ЕАД за проектните работи по Договор за възлагане на подизпълнителски работи на
обект: "Трета метролиния - Втори етап - Втора обособена позиция - Участък
от км. 14+277,56 до км. 15+749,00 са общо 461 900,15 лв. без ДДС. Доводите на
ответника, че плащането към него не е на 100% са неоснователни, тъй като
уговореният обем и плащания по общия договор са и за други дейности,
надхвърлящи предмета на сключения договор с ищеца. Предвид горното и доколкото
не са представени доказателства точно какви етапи са платени, за да се прецени,
че именно етапът на проектантските работи е неплатен, то съдът намира, че фактът,
че плащането не е на 100%, т.е. сочената от ответника като дължима сума от 510 316
лв., а са платени само 461 900,15 лв. следва да бъде отчетено като
ненастъпване изискуемостта на плащането към ищеца. Напълно е възможно
неплатената разлика да се дължи и на други правоотношения между ответника и
неговите съконтрахенти и извършени прихващания на насрещни задължения. Предвид
горното и като взе предвид, че със спогодбата от 11.02.2019г. по никакъв начин
ответникът не е възразил срещу изискуемостта на вземането, съдът намира, че се
установи, че са налице предпоставките за дължимост на плащането, претендирано
от ищеца. Предвид горното съдът счита, че искът за главницата следва да бъде
уважен за пълния предявен размер от 35 000 лв. като основателен и доказан.
По претенцията на ищеца за неустойка
за забава, съдът намира следното: В чл. 7, т.2 от сключения между страните
договор е уговорено, че ако клиентът забави изплащането на дължимо по договора
възнаграждение, дължи на проектанта неустойка в размер на 0,1% от просрочената
сума за всеки ден закъснение, но не повече от 10% от размера на общото възнаграждение по
договора. С чл. 2 на договора за спогодба страните са уговорили, че в случай,
че задължението по т.1 от ответника бъде изпълнено точно и своевременно, отношенията
ще се считат за уредени и няма да се търсят лихви и неустойки. Не се спори,
обаче, че плащане на сумите в уговорените по чл.1 срокове не е осъществено,
като последната сума с падеж 31.05.2019г. въобще не е платена, а след първата
вноска, има частично плащане на 10 000 лв. по втората такава, дължима в
срок до 30.04.2019г. и то чак на 26.06.2019г. С оглед новиране на падежа на
задълженията по спогодбата, съдът намира, че изпадането в забава на ответника е
след настъпване на новоуговорените падежи, а именно 01.05.2019г. по отношение
на вноската с падеж до 30.04.2019г. и 01.06.2019г. по отношение на третата
вноска от 35 000 лв. Предвид неосъществяване на предпоставките по чл. 2,
не може да се приеме, че е налице отказ от правото да се претендира неустойка
за забава. Фактът, че е уговорено, че спогодбата прекратява действието си, не
променя вече настъпилите с нея правни последици, а именно новиране на
задълженията и срокът за плащането им. Съдът намира, че клаузата за неустойка
по чл. 7, ал.2 от договора е валидно уговорена в договора, като безспорно се
установи изпадането на ответника в забава. По възраженията на ответника, че
клаузата е нищожна, съдът намира, че същите са неоснователни. Както изрично се посочва в задължителната съдебна практика, обективирана в
т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, не е априори нищожна клауза за неустойка,
която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да
се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради
свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора, а нищожността на клаузата следва да се прецени
към този момент. Неустойката следва да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като само прекомерността
на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Договорната клауза за неустойка обаче ще е нищожна,
като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе
извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от
страните, като преценката за горното
следва да се извърши към момента на сключване на договора. Преценката за накърняване на пределите на добрите нрави следва да се основава на вида на неизпълнението, за
обезщетяване на което е уговорена неустойката, на начина на определянето й -
като глобална сума или процент от главницата, на базата за
начисляването й - съотношение между задължението и предварително определеното
обезщетение за вредите, както и на уговорката или на липсата на такава за плаващо
нарастване на размера на неустойката с оглед на продължителността на
неизпълнението. Въпросът за нищожността на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се преценява
комплексно като се отчита свободата на договарянето и възможността неизправният
длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне
неустойката в средство за неоснователно обогатяване. В случая неустойката,
която е уговорена за забава е размер 0,1% от просрочената сума дневно, но има
уговорен максимален размер, не повече от 10%. С оглед горното и като прецени,
че така уговорена неустойката не излиза извън присъщите й функции, като
дължимостта й и размера й зависят от поведението на ответника, намира, че
клаузата не се явява нищожна. По евентуалното възражение на ответника по чл.83,
ал.1 от ЗЗД, че следва да бъде освободено от отговорността си за заплащане на
неустойка поради виновно неизпълнение от страна на ищеца, което се изразява в
забава, посочена в дни и по стойност в таблицата на стр. 3 и 4 от отговора,
съдът намира следното: Както се приема изрично в решение № 147/16.07.2013 г. по гр. д. №
1372/2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о., общото правило на чл. 83, ал. 1 ЗЗД, съгласно
което длъжникът може да се освободи изцяло или отчасти от отговорност за
обезщетение, когато неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които
кредиторът е отговорен, е относимо и в случаите на договорена неустойка. От
значение обаче са и причините, поради които длъжникът и съответно кредиторът са
допуснали забава и как тя се е отразила върху изпълнението - дали му е
попречила или го е отложила. В решение № 225/29.04.2010 г. по т.д. № 838/2008
г. на ВКС, II т.о., поставено по реда на чл. 290 от ГПК, е посочено, че за
основателността на предявения иск по чл. 92 от ЗЗД е ирелевантно, че ищецът
също е престирал със забава, обусловила заплащане на мораторна неустойка на
ответника, щом поведението на ищеца не е каузално спрямо причинената му
конкретна вреда по арг. от чл. 83, ал. 1 от ЗЗД. Настоящият съд споделя това разрешение. По силата на сключения между тях
договор страните могат да поемат множество насрещни задължения, не всички са
взаимно обусловени. Следователно, за да се освободи от последиците на забавата
по отношение на конкретно свое задължение по договора, не е достатъчно длъжникът
да се позове и да докаже неизпълнение на някое от насрещните задължения на
кредитора. Длъжникът следва да докаже, че точното изпълнение на неговото
задължение е било обусловено от изпълнението на конкретно задължение на
кредитора, съответно да докаже наличието на причинната връзка между своето
неизпълнение и неизпълнението или забавеното изпълнение на задължението на
кредитора. Наред с хипотезата на чл. 83 ал 1 от ЗЗД, уреждаща съпричиняването на
вреди, при която поведението на кредитора може да изразява в неизпълнение на
поетите от него задължения по договора или в други действия, с които се
възпрепятства точното изпълнение на длъжника, в чл. 95 от ЗЗД е регламентирана
още една хипотеза, в която поведението на кредитора е в причинна връзка с
неизпълнението на длъжника, а именно
забавата на кредитора, която
се изразява в неоправдан отказ да приеме изпълнението. Забава на кредитора
възниква, когато кредиторът не приема надлежно предложеното му изпълнение или
не оказва необходимото съдействие за неговото осъществяване. Съответно за да се
освободи от отговорност за своята забава в хипотезата на чл. 95, ал. 1 от ЗЗД,
длъжникът следва да установи, че точното изпълнение на неговото задължение е
било обусловено от определено съдействие от страна на кредитора, което не му е
било оказано или изпълнението не е било прието от кредитора. В този смисъл дори и да е налице забавяне в
предаването на работата от ищеца в сроковете и по етапите по чл. 2.1 от
договора, то по делото е прието за безспорно и се установява от приемо-предавателния
протокол от 05.10.2017г., че представената разработка е приета без възражения.
Следователно след тази дата, не се твърди и установява забава на ищеца като
изпълнител, а претенциите на ищеца за неустойка са за последващ горната дата
период, поради което предходната му забава е ирелевантна. След приемане на
изпълненото, макар и със забава, не може да се обоснове извод, че дори и да е
допусната такава неоснователно от изпълнителя, какъвто спор има и данни за
разменена кореспонденция между страните, то същата обуславя неизпълнението на
ответника. Приемането на изпълнението на 05.10.2017г. е началният момент, след
който и при съответните срокове се дължи плащане, а всички твърдения на
ответника за забава на длъжника са за предходен период. В съдебно заседание на
10.12.2019г. с оглед изричното становище на страните съдът е приел за безспорен
факт, че фактурата от 05.10.2017г. е осчетоводена на тази дата, както и че
страните не спорят по размера на неустойката, така както е изчислена и описана
в допълнителната искова молба / стр.46 от делото/, по дати с приспадане на
частичните плащания, общо при отчитане на дните забава и процентът 0,1 върху
забаваната сума за периода от 21.10.2017г. до датата на исковата молба –
01.08.2019г. неустойката възлиза на 64 449,80 лв., поради което следва да
се счита ограничена от максимално уговорения размер от 10% или дължима е сумата
от 24 270 лв.
В отговора
на исковата молба ответникът е заявил искане за намаляване на размера на
неустойката поради прекомерност. Същото е неоснователно, тъй като страните по
процесния договор са търговци, сключената между тях сделка също е безспорно
търговска, а съгласно изричната разпоредба на чл. 309 от ТЗ, не може да се
намалява поради прекомерност, неустойка, дължима по търговска сделка, сключена
между търговци. Възможността по чл. 92 от ЗЗД за намаляване на неустойката
поради прекомерност е само по нетърговски сделки или сделки, сключени с лица,
които не са търговци, а в случая не е налице такава и искането се явява
неоснователно.
По възражението
за прихващане, заявено от ответника с отговора за сумата от 16 706,25 лв.,
представляваща дължима от ищеца неустойка по чл. 7, т.1 от договора, която се
претендира като сбор от следните суми: 2 812,50 лв. – неустойка за забава
за периода от 23.07.2017г. до 05.10.2017г. за етап 1, сумата от 7 666,35
лв. – неустойка за забава за периода от 29.07.2017г. до 05.10.2017г. за етап 2
и сумата от 6224,40 лв. – неустойка за забава за периода от 05.07.2017г. до
05.10.2017г. за етап 3, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 2.1 от договора ищецът се е задължил да извърши проектните работи на три
етапа в описаните срокове– етап 1 – укрепване на порталите и предварително
укрепване на тунелния участък – 24 календарни дни, етап 2- изкоп и укрепване на
тунелния участък – 30 календарни дни и етап 3 – хидроизолации и вторична
обработка на тунелния участък – 36 календарни дни, като е посочено, че сроковете
започват да текат от датата на подписване на договора и предаване на изходните
данни за проектиране, удостоверено с двустранен подписан протокол, като
промяната на сроковете за проектиране се договаря с допълнително споразумение,
явяващо се неразделна част от договора. Не се спори, че е подписан
приемо-предавателен протокол от 28.06.2017г. за предоставяне на изходните
данни. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че твърдението на
ответника за забава било несвоевременно и не била оспорена точността на
престирането при предаване на проектите, нито при сключване на договора за
спогодба от 11.02.2019г. Липсата на извънсъдебно възражение за допусната забава
не обуславя нито недопустимост, нито неоснователност на въведеното такова в
съдебния процес под формата на възражение. Сама за възраженията относно
качеството на изработеното законодателят е въвел преклузивен срок и то при
приемане на изработеното само досежно явните недостатъци. Неизпълнението във
времево отношение може да бъде релевирано и по-късно и няма забрана за същото.
Само с оглед изискуемостта на възражението следва при съответно възражение да
се прецени давностния срок, но такова не е заявено от ищеца, а и доколкото
възраженията за забава са релевирани с отговора на исковата молба от
28.08.2019г. за период от 23.07.2017г. би било неоснователно. Съдът намира за
неоснователни и възраженията на ищеца, че след предаване на изходните данни е
имало допълнителни такива, които да обуславят забавата му. Представените писма
– електронна кореспонденция не установяват горното по надлежния ред, тъй като
от съдържанието им не може да се направи категоричен извод, че е постигнато
съгласие между страните за продължаване на сроковете за изпълнение работата на
проектанта по уговорения в договора начин. Част от тях, а именно имейлите от
07.07.2017г. и 10.07.2017г. касаят проекта по част „Геология“, което е извън
предмета на договора документът от 27.06.2017г. е за станции 15,16,17 и 18, а
този от 17.08.2017г. – за МС 16 и 17. Същевременно, обаче, предвид изрично
уговореното между страните по чл. 2.2 от договора, което съгласно чл. 20 от ЗЗД
има силата на закон за тях, промяна на сроковете за проектиране се договаря
само с допълнително споразумение, което е неразделна част от договора. След
като не е сключено такова споразумение и с началния протокол са предадени
всички изходни данни, дори и с кореспонденция впоследствие да са се налагали
някакви уточнения и изменения, ищецът е следвало да поиска и подсигури
изпълнението си с допълнително споразумение за продължаване на срока, каквото
не се твърди да е сключвано и не е
представяно. Предвид горното, съдът намира, че въпреки представената
корепспонденция с електронни писма, като се отчита и фактът, че не се
установява относимост на част от тях към договора, а поради липсата на
специални знания и липсата на ангажирани такива доказателства, съдът не може да
прецени категорично, че именно по указания на възложителя се е наложила
преработка и забава при изпълнението на проектите, съдът намира, че
възраженията са неоснователни. Факт е, че проектите са предадени с
приемо-предавателен протокол от 05.10.2017г. на ответника-възложител. Дали са
били предоставяни на по-ранна дата за съгласуване с консултанта и инвеститора е
ирелевантно, тъй като надлежното изпълнение на задължението на ищеца е с
предаването им на ответника, а същото е установено със забава спрямо
уговорените в чл.2,т.1 от договора дати. Предвид горното съдът намира, че
възражението за прихващане е основателно и с оглед данните по делото доказано,
като следва да бъде уважено за размера, който се установява от доказателствата
по делото, а именно за сумата от общо 16 706,25 лв., представляваща
дължима от ищеца неустойка по чл. 7, т.1 от договора, която се претендира като
сбор от следните суми: 2 812,50 лв. – неустойка за забава за периода от
23.07.2017г. до 05.10.2017г. за етап 1, сумата от 7 666,35 лв. – неустойка
за забава за периода от 29.07.2017г. до 05.10.2017г. за етап 2 и сумата от
6224,40 лв. – неустойка за забава за периода от 05.07.2017г. до 05.10.2017г. за
етап 3.
С оглед
изхода на спора на страните и съобразно исканията им се следват разноски.
Исковите претенции на ищеца се уважават за сумата от 35 000 лв. –
главница, а в частта за неустойката за разликата над 16 706,25 лв.-
уважения размер на възражението за прихващане до пълния предявен размер от
24720 лв., или за сумата от 8013,75 лв. Следователно общо уважените искови
претенции са за сумата от 43013,75 лв. спрямо търсени суми в общ размер на
59720 лв., което е 72,1% от същите. От ищеца са направени разноски по делото за
държавна такса 2388,80 лв., 3312 лв. – адвокатско възнаграждение и 400 лв.
–депозит за вещо лице или общо 6100,80 лв., от които с оглед изхода на спора на
ищеца се следват разноски в размер на 4398, 68 лв. От ответника е представен
списък за разноски, включващ 4560 лв. – адвокатско възнаграждение, като е
приложен договор за правна помощ от 14.08.2019г., фактура № 406/14.08.2019г.,
видно от която главницата е 3800 лв., но е начислен и ДДС, с което общата сума
възлиза на 4560 лв., и платежно нареждане. От ищеца е заявено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Следва да се има
предвид, че съдът споделя практиката на съдилищата, че че приложими при определяне на размера на
юрисконсултското възнаграждение са разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. на ВАС, които имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция
на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт
изрично не е придадено обратно действие. В тази насока е и
задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК -
определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС,
определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и
определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС. Следователно последващата отмяна с решението на
ВАС, в сила от 15.05.2020г. на текстовете на Наредбата, не влияе върху процесното
адвокатско възнаграждение, което следва да се прецени с оглед датата на
сключване на договора за правна защита – 14.08.2019г. и действащата към този
момент редакция на разпоредбите. Съобразно чл. 7, ал.2 от Наредбата минималният
размер на адвокатското възнаграждение при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. Е 830 лв. плюс 3 % за
горницата над 10 000 лв., т.е. в
случая 2321,60 лв., но съобразно практиката и параграф 2а от ДР на Наредбата за
регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, а в случая са налице данни, че ответникът е регистриран по ЗДДС с оглед
представената фактура. Следователно сумата с ДДС на минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на 2776,92 лв. Същевременно съдът намира, че делото не е
с фактическа и правна сложност, като провеждането на три заседания е обусловено
единствено от несвоевременното съдействие на трети лица по предоставяне
документи на вещото лице. С оглед горното искането на ищеца за намаляване
поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, което да му се
присъди, е основателно. Исканото адвокатско възнаграждение е 4560 лв., което е
значително над минималното такова, а именно повече от един път и половина.
Предвид горното при присъждане на разноските, адвокатското възнаграждение на
ответника следва да бъде намалено до минималния размер по Наредба №1/2004г., а
именно сумата от 2776,92 лв. и на тази база съобразно следващия му се размер на
разноските с оглед изхода на спора, а именно 27,9% от търсените суми се
отхвърлят, да се присъдят разноски в размер на 774,76 лв. Липсва искане за
взаимна компенсация на насрещните вземания за разноски, поради което на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 4398, 68 лв., а на ответника в
размер на 774,76 лв. поотделно.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.А.Д.“ ЕООД, ЕИК********,със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „С.Е.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 266 от ЗЗД
сумата от 35 000 лв. / тридесет и пет хиляди лева/, главница,
представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор №
660/18.05.2017г., за което е издадена фактура №50355/05.10.2017г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от датата на исковата молба –
01.08.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Е.А.Д.“ ЕООД, ЕИК********,със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „С.Е.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл.92 от ЗЗД сумата от 8013,75 лв. / осем хиляди и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща неустойка по чл.7,т.2 от договор № 660/18.05.2017г., за
периода от 21.10.2017г. до 01.08.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 24 720
лв. поради уважаване на насрещно възражение за прихващане на ответника със
сумата от 16 706,25 лв.,
представляваща дължима от ищеца неустойка по чл. 7, т.1 от договора, сбор от
следните суми: 2 812,50 лв. – неустойка за забава за периода от
23.07.2017г. до 05.10.2017г. за етап 1, сумата от 7 666,35 лв. – неустойка
за забава за периода от 29.07.2017г. до 05.10.2017г. за етап 2 и сумата от
6224,40 лв. – неустойка за забава за периода от 05.07.2017г. до 05.10.2017г. за
етап 3.
ОСЪЖДА „Е.А.Д.“ ЕООД, ЕИК********,със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на „С.Е.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78 от ГПК сумата от 4398,
68 лв. / четири хиляди триста деветдесет и осем лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски по производството.
ОСЪЖДА „С.Е.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Е.А.Д.“ ЕООД, ЕИК********,със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78 от ГПК сумата от 774,76
лв. / седемстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/ -
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: