Определение по дело №192/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 41/08.03.2012 г., постановена по НОХД № 153 по описа за 2012 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Е. Ш. Ш., роден на **.**.**** г. в Г.К., живущ в Г.К., български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН *, за виновен в това, че на 21.07.2011 г. в Г.К. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “БМВ” с ДК № * ** ** ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1.44 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за това, че управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, поради което и на основание чл.343б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е наложил наказание “пробация” със следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 3 години при периодичност 3 пъти седмично, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 3 години и “безвъзмезден труд Ô полза на обществото” за срок от 250 часа годишно за срок от две поредни години, както и кумулативно предвиденото наказание “глоба” в размер на 150 лв. На основание чл.59 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Е. Ш. Ш. е бил задържан за срок от 24 часа със заповед за задържане на лице № 218/21.07.2011 г. Със същата присъда на Е. Ш. Ш. е наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 15 месеца на основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, като същият е осъден да заплати по сметка на РС - К. и направените по делото разноски в размер на 30 лв.

Против така постановената присъда в частта й относно размера на наложеното на подсъдимия Е. Ш. наказание е постъпил П. от РП – К.. В протеста се сочи, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като не бил приложен законът в чл.54 от НК, а вместо това съдът приложел чл.55, ал.1, т.2 от НК при определяне наказанието на подсъдимия. Пренебрегнати били обстоятелствата, които повишавали степента на обществената опасност на дееца – недобрите му характеристични данни по местоживеене, управляването на МПС с концентрация на алкохол в кръвта близо един промил (0.94) над 0.5 на хиляда, както и обстоятелството, че в автомобила, управляван от него са пътували неговата съпруга, деца и майка. Неправилно били оценени като многобройни смекчаващи обстоятелства направеното от Е. Ш. признание, което намалявало обществената опасност на дееца в съвсем незначителна степен, както и изразеното от него съжаление за извършеното. Съдът неправилно приел, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което протестираната присъда в частта й относно определеното на подсъдимия наказание била неправилна. Прави се предложение окръжният съд да измени първоинстанционната присъда като увеличи наложеното на подсъдимия Е. Ш. наказание при приложение на чл.54 от НК в съгласие с пледираното на съдебните прения от представителя на РП – К.. В съдебно заседание прокурорът от О. П. – К. поддържа протеста по изложените в същия съображения. Твърди се също, че самопризнанието, изразено от подсъдимия, било по реда на чл.371, т.2 от НПК и не следвало да кредитира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. По делото не се съдържало изявление на подсъдимия, което да изразява самокритичност към извършеното престъпление, а изявлението, че се признава за виновен било изцяло насочено да се възползува от процедурата на съкратено съдебно следствие, което му гарантирало по-леко наказание. Подсъдимият нямал добри характеристични данни и не следвало да се възползува от смекчаващото отговорността обстоятелство чисто съдебно минало.

Въззиваемият Е. Ш. Ш. лично и чрез своя защитник, оспорва протеста като неоснователен и моли съда да отхвърли същия. Сочи се, от защитника на подсъдимия, че Е. Ш. не взел участие в досъдебното производство и нямал възможността да изрази искреното си съжаление, а това направил в съдебно заседание, като признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се възползувал от съкратеното съдебно следствие. Първоинстанционният съд отчел всички смекчаващи обстоятелства, като съобразил степента на обществена опасност на деянието. Касаело се за млад, семеен човек, баща на две деца, който единствен се грижил за тях и за болната си майка, като от престъплението не произтекли обществено-опасни последици. Единственото отегчаващо вината обстоятелство било високото съдържание на алкохол в кръвта, като представената характеристична справка била противоречива. Представена била и друга характеристична справка от човек, който не бил служител на РУ “Полиция”, която обрисувала подсъдимия в друга светлина. Моли съда да остави в сила присъдата на Кърджалийския районен съд.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на протестираната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в протеста, на основание чл. 314 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е основателен.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. От събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа об±тановка:

Подсъдимият Е. Ш. Ш. е роден на **.**.**** год. в Г.К., постоянно живее в Г.К., има завършено основно образование, неженен, безработен, осъждан. С влязло в сила на 28.10.2008 г. споразумение по реда на чл.381 и сл. от НПК, одобрено от РС – К. по НОХД № 1005 по описа за 2008 г. на същия съд, подсъдимият Е. Ш. Ш. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от три години, считано от влизане в сила на споразумението.

На 21.07.2011 год. подсъдимият Е. Ш. Ш. консумирал алкохол, като същия ден в Г.К. управлявал МПС – лек автомобил марка “БМВ” с рег. № * ** ** **, в което пътували майка му, съпругата му и двете му деца. Около 22.55 часа на процесната дата в Г.К., кв.”Г.”, до разклона за Технически център на СБА свидетелите С. К. С. и Н. Ж. П. спрели управлявания от Е. Ш. лек автомобил, като на същия била извършена проверка за алкохол с техническо средство “Дрегер” № 0061, което отчело 1.35 на хиляда. По късно подсъдимият бил отведен в М. “Д-р Ат. Д.” – Г.К., където дал кръвна проба за изследване в специализирана химическа лаборатория към ОД на МВР – К.. От писменото заключение на вещото лице по назначената съдебно-химическа експертиза № 296/22.07.2011 г. се установява наличието на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия в количество 1.44 на хиляда. Със заповед № 218/21.07.2011 г. Е. Ш. Ш. бил задържан за срок до 24 часа, като му била наложена и принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС”.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подсъдимия Е. Ш., дадено на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които съдът кредитира изцяло; от показанията на разпитаните по делото в хода на досъдебното производство свидетели С. К. С. и Н. Ж. П., които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, подкрепящи направеното самопризнания.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подсъдимият Е. Ш. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б, ал.2 от НК – на 21.07.2011 г. в Г.К. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “БМВ” с ДК № * ** ** ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1.44 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за това, че управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като изложените съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, както няма спор и относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, формата на вината и правната квалификация на същото. Единственото оплакване в протеста на РП - К. по същество касае справедливостта на наложеното на подсъдимия от първоинстанционния съд наказание “пробация”.

За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия Ш., първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства самопризнанието, критичността към извършеното, добри характеристични данни, чисто съдебно минало, въпреки осъждането му по НОХД № 1005/2008 г. на РС – К., което било взето предвид при квалификацията на деянието, а като отегчаващи такива – значително високата стойност над допустимата на алкохол в кръвта, с която подсъдимият управлявал МПС. Въз основа на тях съдът е приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, като на основание чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК е заменил предвиденото наказание „лишаване от свобода”, за което няма предвиден минимум, с наказание “пробация”, като е определил и съответните пробационни мерки. Настоящата инстанция намира, че в случая не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, налагащи приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като присъдата на първоинстанционния съд в тази й част е неправилна. Необосновано първоинстанционния съд е приел като смекчаващо отговорността обстоятелството самопризнанието на подсъдимия и критичността му към извършеното. Това е така защото присъдата е постановена при условията на чл.371, т.2 от НПК и съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. дело № 1/2008 г. на ВКС това признание не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. В случая не е налице цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител, тъй като след като е бил освободен от ареста Е. Ш. е напуснал страната и не е бил намерен, като досъдебното производство е проведено в негово отсъствие. Поради тази причина признанието на фактите направено на основание чл.371, т.2 от НПК не може да бъде прието като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.

Необосновано районният съд е приел като смекчаващо отговорността обстоятелството и чистото съдебно минало на подсъдимия, въпреки осъждането му по НОХД № 1005/2008 г. на РС – К., което било взето предвид при квалификацията на деянието. Разбира се, предишното осъждане на Е. Ш. е квалифициращо обстоятелство относно извършеното от него престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, но това не може да обоснове извод за липсата на осъждане. Подсъдимият не само, че е осъждан, но е извършил деянието и в изпитателния срок на отложеното на основание чл.66, ал.1 от НК наказание “лишаване от свобода”. Ето защо не може да се приеме, че Е. Ш. не е осъждан и това да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Що се отнася до характеристичните данни, то същите, макар и противоречиви, все пак не са добри и не могат да бъдат квалифицирани като смекчаващо обстоятелство, както неправилно е прието в мотивите към протестираната присъда. В тази връзка неоснователен е и доводът, изложен от защитника на въззиваемия, която сочи, че по делото била представена и друга характеристична справка от лице, което не било служител на РУ “Полиция”. Такава характеристична справка не е представена по делото, поради което този довод е неоснователен.

Ето защо в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което не може да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а присъдата на районния съд в тази й част е неправилна и като такава следва да бъде изменена, като на подсъдимия Е. Ш. Ш. следва да се наложи наказание съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.343б, ал.2 от НК, във връзка с чл.54 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което следва да бъде намалено с една трета съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1, във вр. с чл.373, ал.2, във вр. с чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Или, на подсъдимия следва да бъде определено наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

На основание чл.68, ал.1 от НК подсъдимият Е. Ш. следва да изтърпи ефективно и наложеното му със споразумение по НОХД № 1005 по описа за 2008 г. на РС – К. наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, поради обстоятелството, че престъплението по чл.343б, ал.2 от НК е и извършено на 21.07.2011 г., т.е. в изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК. Това наказание следва също да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

Относно наложеното кумулативно наказание “глоба” в размер на 150 лв. присъдата на първоинстанционния съд е правилна, като не са налице основания за нейното изменение и увеличение на това наказание. Впрочем, в протеста не се излагат съображения относно наказанието “глоба” както и относно наложеното на подсъдимия наказание “лишаване от право да управлява МПС”, поради което съдът не излага съображения в тази насока. Също така не са налице и основания за изменяването на присъдата и в частта й относно приложението на чл.59 от НК, с което е приспаднато задържането на подсъдимия за срок от 24 часа.

В заключение, съдът намира, че в останалата й част, извън описаното изменение, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в тази й част.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334, т.3, във вр. с чл. 337, ал.2, т.1 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 41/08.03.2012 год., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 153/2012 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА относно наложеното на подсъдимия Е. Ш. Ш. от Г.К., с ЕГН * наказание “пробация” със следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 3 години при периодичност 3 пъти седмично, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 3 години и “безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от 250 часа годишно за срок от две поредни години, за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, във вр. с чл.58а, ал.4 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като УВЕЛИЧАВА наказанието от “пробация” на “лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) месеца при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от “закрит” тип на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС и ОТМЕНЯ приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.

На основание чл.68, ал.1 от НК постановява подсъдимия Е. Ш. Ш., роден на **.**.**** г. в Г.К., живущ в Г.К., български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН * да изтърпи отделно наложеното му със споразумение от 28.10.2008 г. по НОХД № 1005 по описа за 2008 г. на РС - К. наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 (пет) месеца при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от “закрит” тип на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове: 1. 2