Р Е Ш Е Н И Е
№ 362
гр. Велико Търново, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на трети
ноември две хиляди двадесет и
втора година , в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П. Иванова,
разгледа докладваното от съдия Костова а адм. дело № 624/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 171, т.2а, б „а“ от ЗДвП.
.
Образувано е по жалба на Г.Н.Н. *** против Заповед за
прилагане на ПАМ № 22-0322-000118/12.9.2022г. на Началник РУ гр. Правец, към ОД
на МВР гр. София, с която на основание чл. 171, т.?а, б“а“ от ЗДвП е наложена
ПАМ- прекратяване регистрацията на МПС за срок от шест месеца, считано от
12.9.2022г. .
В
жалбата се твърди, че в хода на административното производство по издаване на
оспорената заповед са допуснати съществени на административно производствените
правила и материалния закон, както и несъответствие с целта на закона.
Намира,че липсват мотиви в ИА, включително и
описание на установените от органа факти, което също представлява
съществено процесуално нарушение, така и приложимата правна норма, като не е
посочено от кой нормативен акт е същата. Счита, че АО не е установил вярната
фактическа обстановка, тъй като тя е предоставила МПС за ползване на трето лице
„Транспорт строй 2020“ЕООД, с което има сключен договор за наем. Именно това
лице е представило автомобила на неправоспособен водач, а не жалбоподателят,
поради което липсва неправомерно поведение от страна на Н.. Посочният автомобил
е бил управляван от водачи, с които търговецът е сключил трудови договори, като
изрично във възражението на нарушителя към АУАН, същият е посочил, че
жалбоподателката не е знаела, че той е неправоспособен. Той и е предоставил
копие от СУМПС, като тя не е имала
нужните знания да установи дали същото е
законно. Освен това намира, че наложената ПАМ е непропорционална, поради което
е нарушен чл. 6, ал.1 и ал. 5 от АПК за съразмерност. От съда се иска да отмени
обжалваната Заповед по направените в жалбата оплаквания .
В о.з.
не се явява, представлява се от *** С., която поддържа така подадената
жалба. Претендира заплащане на направените по делото разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Ответникът – Началник Районно управление
гр. Правец към ОД на МВР София, редовно призован не изпраща представител, не
заема становище по спора.
Съдът, като разгледа направените
възражения и приложената административна преписка, намери за установено от
фактическа страна следното:
По делото липсва спор за факти, което се
установява от приложената административна преписка по издаване на оспорената
заповед, в която не е приложен и Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GА № 57065228.11.2021г.,
но същият се цитира в обжалваната заповед и от страна на жалбоподателя не се
спори, че такъв е съставен.
На 12.09.2022г. около 14:50 часа на ПП-3 в
района на бензиностанция Лукойл с посока на движение гр. Ботевград при
извършена полицейска проверка е установено ,че товарен автомобил Фиат Дукато с
ДК № ,,,е управляван от неправоспособен водач с.й.й.от гр. В. Търново- без да
притежава валидно издадено свидетелство за управление на МПС в едногодишния
срок от наказанието за същото деяние
с влязло в сила НП, за което е бил съставен и АУАН сер АД бл. №
307704 стр. 28 от делото. Срещу с.й.й.е образувано и БП № 116/12.9.2022г. за
извършено престъпление по чл. 343, ал.2 от НК. По делото е представено и
възражение от С.Й., стр. 27 от делото, в което изрично е посочено, че
собственикът на МПС не е бил уведомен, че същият е с отнето СУМПС. Към жалбата са представени и приети като
доказателства: Договор за наем на МПС от 1.6.2022г. между жалбоподателката и
ТРАНСПОРТ СТОЙ 2020 ЕООД за наем на процесиня автомобил, без обаче същият да
има достоверна дата. Представен е и трудов договор от 8.08.2022г. и такъв от 7.09.2022г. между наемателят – търговец, и
водача С.Й., като същият е прекратен със Заповед № 16:12.9.2022г. По делото не
е спорно, че жалбоподателката е собственик на горепосоченото МПС.
За доказване компетентността на органа,
издал процесната Заповед , по делото е представена Заповед №
8121К-10818/9.9.2022г. на МВР за преназначаване на гл. инспектор Б.С.за
Началник на РУ гр. Правец, акт за неговото встъпване в длъжност от 13.9.2022г. Служебно
известно на съда е , че е налице Заповед на Директор на ОД на МВР гр. София №517з-51/05.01.2018г, с която началниците на РУ
са оправомощени да прилагат принудителните мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2А,
буква „а“ и буква „Б, т.3, т.4, т.5 буква „А“ и т.6 от ЗДвП.
След установяване на горната фактическа
обстановка АО е издал процесната в настоящото производство Заповед, която е
била връчена на жалбоподателката на 19.09.2022г. като в срока по чл. 149, ал.1
от АПК е подадена жалба до Административен съд Велико Търново, където е
постоянния й адрес.
По делото освен това в административната
преписка се съдържат данни за прехвърляне на МПС, вкл. Декларации за гражданско
и имотно състояние и такава за наличие на публични вземания от 15.09.2022г. ,
нотариално заверена, която е ирелевантна за настоящия казус, тъй като касае
факти, настъпили след издаване на процесната Заповед.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, следното от правна страна.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни
интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедна е налице отбелязване
за датата, на която е връчена 28.11.2021г.а жалбата пред Административен съд Велико Търново чрез
органа на 7.12.2021г. т.е.. в преклузивния по чл. 149, ал.1 от АПК срок. Следователно жалбата се явява
процесуално допустима, а разглеждана по същество -неоснователна.
Съобразно разпоредбите на чл. 168 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, независимо от наведените от жалбоподателя
оплаквания.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т . 5, буква „а", т. 6 и
7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица . Със Заповед №517з-51/05.01.2018г, на Директор на ОД на МВР гр
София, началниците на РУ са оправомощени
да прилагат принудителните мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2А, буква „а“ и буква
„Б, т.3, т.4, т.5 буква „А“ и т.6 от ЗДвП. След като ответникът се явява длъжностно лице, на които е делегирано налагането на ПАМ,
включително по чл. 171, т.1б“а“от ЗДвП, то следователно оспорваният
индивидуалният административен акт е издаден от компетентен административен
орган.
Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва
задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа предварително да уведоми
заинтересованите лица за започване на административното производство.
Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение
на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за
прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил
констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, но при несъблюдаване
на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за
прилагане на ПАМ - да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая -
както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Като всяка принудителна административна мярка, процесната ПАМ има
преустановителен и превантивен характер, поради което при констатиране на
съответното административно нарушение, законът изисква предприемане на
незабавни фактически действия, в случая отнемане на СУМПС. Тази незабавност на
предприеманите действия изключва възможността за уведомяване на
заинтересованите лица съгласно разпоредбата на чл. 22 от АПК. Следователно
настоящата инстанция не установява наличието на административно- процесуални
нарушения, които съществено да са засегнали правото на защита на жалбоподателя
и да представляват самостоятелно основание за отмяна на ИАА Не се доказва
твърдението на жалбоподателя за нарушение на чл. 35 от АПК, изразяващо се в
неустановяване на обективната истина, тъй като АО не е обследвал факта, че МПС
е било предоставено под наем на друго дружество, което е имало сключен трудов
договор с водача. Съдът намира тези твърдения за неверни, доколкото както се
посочи по- горе договорите за наем, трудовите такива нямат достоверна дата, за да са
противопоставими на трети лица, каквото се явява Началник на РУ гр. Правец.
Освен това във възражението си водачът е посочил, че жалбоподателката не е била
уведомена за факта, че с влязло в сила НП му е отнето СУМПС, което означава
единствено, че горепосочените писмени доказателства са съставени по- късно,
само за да обслужат защитната теза на жалбоподателката.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, като тя е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за
нейното издаване. Процесната заповед отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2
от АПК. Неоснователно е направеното възражение от страна на жалбоподателката,
че в същата липсва реквизити. В Заповедта подробно е описано извършеното от
него нарушение, начинът за неговото установяване, чрез съставяне на АУАН, както
и правната норма, въз основа на която се налага ПАМ чл. 171,т.2А , б“а“ от ЗДвП. Твърдението, че не е посочена
точната правна квалификация на извършеното от водача нарушение и по този начин заповедта се явява опорочена не се
споделя от настоящата инстанция, доколкото изрично в Заповедта е посочен
съставеният АУАН, в който изрично е посочена нарушената правна норма. След като
АО препраща към АУАН, то съгласно Тълкувателно решение № 16/13.3.1975 г. на ВС,
ако в друг акт, съпътстващ административната преписка са изложени съображения
относно фактите и правото, то не е налице порок във формата на ИАА.
По приложението на материалния закон съдът
намира следното :
Следва да се има
предвид, че производството по налагане
на ПАМ е самостоятелно производство,
различно от това по ангажиране
отговорността на водач на МПС за шофиране след употреба на алкохол. Ангажирането
на административно-наказателната или наказателна отговорност на водача за
допуснатото нарушение на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, респ. - наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносимо към заповедта по чл. 171, т.2А, б. " а" ЗДвП.
Прилагането на ПАМ не съставлява административно-наказателна санкция и не се
подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от
изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват
правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за
извършване на административно нарушение и при следване на опростено
състезателно производство се решава независимо и самостоятелно
административноправен спор и се налага санкция за извършено административно
нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно
НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид
административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида
принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II,
и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага
диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на
конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на
ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на
предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.
Както се посочи по- горе
редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила относно
отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват
основание за прилагане на ПАМ по силата на чл.189, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и трайната практика на ВАС
напр. . Решение № 5367
от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10779/2014 г., VII Решение № 15040 от
14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2013 г Решение № 12333 от 8.10.2012 г.
на ВАС по адм. д. № 2711/2012 г. В този смисъл
твърденията за незаконосъобразност на АУАН не могат да станат причина за
отмяна на Заповедта, доколкото законът само изисква АУАН да бъде редовен от външна страна и да не
е опровергано твъреднието, че водачът е бил неправоспособен.
Съгласно чл.171,
т.2А, от ЗДвП (в относимата към момента на издаване на заповедта редакция от ДВ
бр. 54 от 2017 г.) се прекратява "регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до
една година". Изискването за "съответно свидетелство за управление"
на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се
управлява от водача, така и с оглед срока на неговата валидност, както и същото
да не е отнето с влязло в сила НП, какъвто е настоящия казус. Съгласно чл.
150а, ал.1 от ЗДвП "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава
СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство. По делото не е спорно, че водачът е с отнето СУМПС, което се
приравнява на липса на такова по смисъла на чл. 171, т2А, б“а“ от ЗДвП. В този
смисъл е и трайната съдебна практика напр. Решение № 1011 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 7007/2018 г. Решение № 14649 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. №
5977/2018 г., II
Следователно, след като
е установил материалноправни предпоставки за прилагане на мярката е установено
по надлежен ред управление на МПС от лице, непритежаващо съответното СУМПС, то АО правилно е приложил закона. Фактът , че
в оспорваната Заповед неправилно е посочено, че МПС е управлявано от
неправоспособен водач, без да е използван законовия термин – от лице е
управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – не
е от степен да опорочи акта, но за в бъдеще следва да се ползва точната правна
формулировка. .
СДоводите за нарушение
на принципа на съразмерност при действията на административния орган са
неоснователни, тъй като административният акт е издаден при обвързана
компетентност при правилно изяснени факти за прилагане на принуда съобразена с
целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. Освен това при определяне на срока на ПАМ , АО е наложил минималния
такъв, поради което липсата на мотиви за това също не са от категорията, които
да правят незаконосъобразен ИАА.
Предвид изхода от спора и поради липса на искане за
присъждане на разноски, такива не се следват.
С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен съдът Велико Търново
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.Н. *** против Заповед
за прилагане на ПАМ № 22-0322-000118/12.9.2022г. на Началник РУ гр. Правец, към
ОД на МВР гр. София, с която на основание чл. 171, т.?а, б“а“ от ЗДвП е
наложена ПАМ- прекратяване регистрацията на МПС за срок от шест месеца, считано
от 12.9.2022г. .
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: