Р Е
Ш Е Н
И Е
No 260002
гр.
Ботевград, 02.02.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на двадесети юни през две хиляди десет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието на секретаря ****,
като разгледа докладваното от съдия **** гражданско дело No 1880 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- З.Д.З. *** твърди, че на 09.02.2020
г. между него и ответника П.И.Х. е сключен устен договор за паричен заем, с
който той се е задължил да й изплати сумата от 3 976.00 лв. в периода до
23.04.2020 г., а последната се е задължила да върне цялата посочена сума в срок до 10.05.2020 г. Уговорката между
страните била ищецът да изплаща на ответницата заема на отделни суми, които по
размер да се определят от нея и да й се превеждат по Изипей или по личната й
сметка в “Банка ДСК” АД. Поддържа, че в периода от 09.02.2020 г. до 23.04.2020
г. е изплатил целия заем на вноски, получени от ответницата, с което е изпълнил
задължението си по договора. Излага, че в предвидения срок – до 10.05.2020 г.,
ответницата не му е върнала дадената в заем сума. По заведено от него заповедно
производство No 707/2020 г. на РС- Ботевград срещу ответницата същата е подала
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Поради това моли съда да постанови решение, с което признае за
установено, че ответницата му дължи сумата от 3 976.00 лв.,
представляваща главница по неизпълнен договор за заем от 09.02.2020 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
Ответникът- П.И.Х. *** в
депозиран срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника й оспорва
иска като неоснователен. Оспорва между нея и ищеца да е сключван устен договор
за заем, по силата на който да е получила сумата от 3 976.00 лв. със
задължението да я върне. Признава, че сумите по паричните преводи по
приложените с исковата молба документи са получени от нея, но заявява, че
сумите са й давани от ищеца, тъй като двамата са имали интимна връзка и той й е
давал тези суми, за да си закупува дрехи, козметика и други вещи. Поддържа, че
не е имало уговорка за връщане на сумите нито преди ищецът да започна да й ги изпраща,
нито на по-късен етап. Впоследствие ответницата прекратила връзката си с ищеца.
Сочи, че основанието “заем” за превод е посочено единствено на последния такъв
от 23.04.2020 г., когато на ищеца вече му е било известно, че ответницата не
иска да продължат повече връзката си. Претендира присъждане на разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Видно
от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 707/2020 г. по описа на
РС- Ботевград, по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца от 24.06.2020
г., съдът е издал заповед No 3189/24.07.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника П.И.Х.. С разпореждането за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът
да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото
сумата-главница от 3976.00 лв., представляваща вземане по договор за заем от февруари
2020 г., като на заявителя са присъдени и направените разноски по делото – 80.00
лв. за държавна такса и 380.00 лв. за адвокатски хонорар.
В предвидения за това срок
ответникът е подала възражение в съда, в което е посочила, че цялата сума по
договора за заеме изплатена на кредитора в брой. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към
ответника, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
По делото е безспорно между
страните, че ответницата е получила сумите по паричните преводи по приложените
с исковата молба документи на обща стойност 3 976.00 лв. в периода от 09.02.2020 г. до 23.04.2020 г. Спорно
между страните е основанието, на което ищецът е дал сумите на ответника, като
ищецът твърди, че й е дал сумите в заем, а именно с уговорка за връщането им, а
ответникът оспорва наличието на заемно правоотношение и такава уговорка, като
заявява, че сумите са й давани от ищеца, тъй като двамата имали интимна връзка,
за да си закупува дрехи, козметика и други вещи, т.е. по същество се твърди
наличие на договор за дарение.
Видно
от представените по делото заверени копия на 14 броя Разписки от Изи Пей и 2
броя Операционни бележки, в периода от 20.02.2020 г. до 23.04.2020 г. ищецът е
превел по сметка на ответника сумите, както следва: 120.00 лв. на 20.02.2020 г.,
500.00 лв. на 25.02.2020 г., 216.00 лв. на 31.03.2020 г., 850.00 лв. на
03.04.2020 г., 100.00 лв. на 08.03.2020 г., 60.00 лв. на 18.03.2020 г., 650.00
лв. на 19.03.2020 г., 100.00 лв. на 29.03.2020 г., 100.00 лв. на
02.04.2020 г., 300.00 лв. на 03.04.2020 г., 100.00 лв. на 08.04.2020 г.,
30.00 лв. на 09.04.2020 г., 50.00 лв. на 09.04.2020 г., 100.00 лв. на
11.04.2020 г., 100.00 лв. на 11.04.2020 г. и 400.00 лв. на 23.04.2020
г., чиято обща стойност е 3776.00 лв. Като основание за преводите в разписките
е посочено “паричен превод”, или “ПП”, а в операционните бележки – “захранване
на сметка”, а единствено в разписката от 23.04.2020 г. за превод на сумата от
400.00 лв. като основание е посочено “заем”. Следва да се посочи, че към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е
образувано ч. гр. д. No 707/2020 г. по описа на РС- Ботевград, от страна на
ищеца е приложена и още една разписка – от 10.02.2020 г. за превод на сумата от
200.00 лв. на ответника, също с основание “ПП”.
От
представеното в заповедното производство заверено копие на Нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот No 66/2020 г. се установява, че на 02.03.2020 г. ответникът
П.И.Х. закупила недвижим имот в с. Осиковица – поземлен имот с построени в него
жилищна и други сгради, за сумата от 2500.00 лв., която продавачът е заявил, че
е получил напълно в дена на подписване на договора.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите ****– бивша съпруга на ищеца, и ****–
първи братовчед на ответника.
От показанията на свид. ****се
установява, че с ищеца са били съпрузи до лятото на 2020 г. Докато още живеела
с него, ответницата го търсела по телефона, той й споделял, че го изчаквала и
пред работата му. Когато ответницата му звъняла, ищецът я пускал на
високоговорител да се чува какво говори. Една вечер ответницата му се обадила
по телефона и казала, че й трябват 4000.00 лева, за да прехвърлили къща.
Звучала много разтревожена и свид. **** казала на ищеца да й даде парите.
Ищецът поставил на ответницата срок за връщане на парите в средата на месец май
2020 г. Свидетелят **** заявява, че не познава ответницата, но насърчила ищеца
да й даде парите, след като те двамата са имали приятелски отношения, а именно
чували се по телефона, тя му споделяла за проблемите си. Парите били превеждани
по Изи Пей на няколко пъти, различни суми, защото така го била помолила
ответницата. Свид. **** твърди, че след като те с ищеца обсъдили и решили да й дадат
парите, когато той говорил с нея, тя казала да й ги превежда на няколко пъти.
Заявява, че тя не е виждала ответницата и не знае дали ищецът я е виждал, както
и откога са отношенията им.
От показанията на свид. ****, се
установява, че ответницата и ищецът са били в интимни отношения, продължили от
началото на 2020 г. до май месец на 2020 г., като това го знае от нея. Сочи, че
е виждал ищеца да ходи да я взема два-три пъти в с. Осиковица, където живее П.,
като идвал с червен джип, марка “Субару”. П. му е споделяла, че са ходили на хотели, на ресторанти, веднъж или два
пъти в неговия апартамент. Когато ищецът е ходил в с. Осиковица да я взима, е
видял в какви обстоятелства живее и е предложил пари, за да й подпомогне да се
облича, за ремонт. Пращал й пари по банка, но не е споделял с П., че трябва да
връща парите, а й ги давал като подарък, да се облича, да си купува телефони и
други неща. Излага, че знае от ответницата, че връзката им с ищеца приключила,
тъй като някаква жена отишла в с. Осиковица и се представила за негова съпруга
и тя искала връзката да приключи.
Съдът
не кредитира показанията на свид. ****, тъй като
същите противоречат на останалите събрани по делото доказателства – писмени и
гласни такива, и конкретно относно предоставяне на процесната сума от ищеца на
ответника като заем. Макар и двамата разпитани свидетели да се явяват
заинтересовани от изхода на спора – свид. **** като бивша съпруга на ищеца, а
свид. ****, като неин първи братовчед, то съдът дава вяра на последния, като
намира неговите показания за логични и достоверни, за разлика от тези на свид. ****.
Твърденията на свид. **** относно заема и причината, поради която ответницата е
искала сумата – за прехвърляне на къща, се опровергават и от събраните писмени
доказателства – Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот No 66/2020 г. и разписки за
извършени преводи. Така, видно от нотариалния акт, ответницата е закупила
недвижим имот на 02.03.2020 г., като към този момент от страна на ответника са й
преведени сумите от 120.00 лв. на 20.02.2020 г. и 500.00 лв. на 25.02.2020 г.,
т.е. общо 620.00 лв., а всички останали преводи са извършени след сключване на
договора за продажба на недвижим имот, в който е отразено, че цялата продажна
цена от 2500.00 лв. е получена от купувача. Следва да се посочи, че такава
причина за искане на заема от страна на ответника не се сочи и в исковата
молба. Същевременно, и в самите разписки, с изключение на последната, като
основание за превода е посочено паричен превод или захранване на сметка, което
също не съответства на показанията на свид. ****. Наред с това, съдът приема за
крайно недостоверни твърденията й, че въпреки, че тя не познава ответницата и
не знае от кога се познава с ищеца, тя насърчила ищеца да й даде парите, след като те двамата са имали
приятелски отношения. Предвид това съдът и не дава варя на показанията на свид.
****.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен
е иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземане на ищеца към
ответника, за което вземане е издадена заповед No 3189/24.07.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. No 707/2020 г. по описа на РС-Ботевград. Съдът намира така предявения иск за неоснователен.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът е този,
който следва да установи обстоятелствата, на които основава своите искания-
наличието на договор за заем между страните, а именно, че е предал в
собственост на ответника исковата сума, а ответникът се е задължила да му я
върне. Тези обстоятелства не бяха доказани в производството по настоящото дело
от ищцата.
При
липса на спор между страните относно обстоятелството, че ответникът е получила
процесната сума от ищеца и спор относно основанието за имущественото
разместване, съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за даване на
сумата на основание сключен с ответницата договор за заем – предаване на сумите
от ищеца на ответника със задължение на последната да ги върне. Видно от приетите
по делото заверени копия на платежни документи
за извършените от ищеца преводи на различни суми по сметка на ищеца,
като основание в тях е посочено паричен превод или захранване на сметка, с
изключение на последния превод от дата 23.04.2020 г., за който е посочено заем.
Съдът не кредитира показанията на свид. **** като заинтересована от изхода на
делото и предвид липсата на логичност и достоверност на показанията й, както и
констатираните противоречия със събраните по делото писмени доказателства. При
това съдът намира, че по делото не се установи наличие на уговорка между
страните по делото за връщане на дадените от ищеца суми на ответника. Напротив,
от събраните гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свид. ****, се
установява, че в периода, в който са предоставяни сумите, страните по делото са
били в интимни отношения, както и че ищецът пращал на ответника пари, които й давал като подарък, за да си купува
дрехи, телефони и други неща. Макар и този свидетел да се явява също заинтересован
от изхода на делото, то неговите показания са достоверни, не се опровергават от
събраните писмени доказателства, поради което и съдът им дава вяра. Съдът
приема за неправдоподобно и само по себе си твърдението, че ответникът е
поискала сумата от 3976.00 лв., която обаче да й бъде изплащана от ищеца на
отделни суми, определяни по размер от нея, като намира, че същото не се
установи от събраните доказателства по делото. Обстоятелството, че в последната
разписка – от 23.04.2020 г. като основание за превода е посочен заем, също не
доказва наличието на заемно правоотношение между страните, тъй като основанието
за превода се сочи еднолично от лицето, по чието нареждане се превежда сумата,
поради което и не съставлява доказателство за наличие на сключен договор.
При недоказаност на твърдението
за постигната между страните уговорка за връщане на сумата от ответника и
следователно за сключен между тях договор за заем, то искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3 976.00 лв. се явява недоказан и като такъв неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на
спора и направеното от ответника искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да му заплати направените от него разноски по делото в размер на 500.00
лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Д.З., с
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу П.И.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск
с правна квалификация чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането, за което е
издадена Заповед No 3189/24.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No
707/2020 г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от
3976.00 лв. /три хиляди деветстотин седемдесет и шест лева/, представляваща
неизпълнено задължение по договор за заем от месец февруари 2020 г.
ОСЪЖДА З.Д.З., с ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание 78, ал. 3 от ГПК
да заплати на П.И.Х.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500.00
лв. /петстотин лева/ за направените по настоящото дело разноски.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :