Р Е Ш
Е Н И Е № 7
гр. С., 09.01.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Софийският
окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 199 по
описа за 2019 година на СОС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ –
Р.Б.М., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез пълномощниците си адвокат Р.П.от С.
а. к. и адв. Л.Г. от АК-П. е предявил срещу З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление:***, искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм.,
бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР
на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ във вр. с чл.51,
ал.1 от ЗЗД – за заплащане на застрахователно обезщетение за ексцес
/допълнително влошено здравословно състояние/, изразяващ се в:
-
наличие на
незарастнало счупване / псевдоартроза / на лява мишница, довело до извършена на
12.12.2014 г. оперативна интервенция, изразяваща се в разделяне на кост -
радиус и улна на ляв лакет в размер на сумата от 50 000 лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано
от 12.12.2014 г. до окончателното изплащане на цялата сума.
-
тотална смяна на
тазобедрена става и извършена на 28.01.2015 г. оперативна интервенция с
поставена двуполюсова ендопротеза в размер на сумата от 100 000 лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано
от 28.01.2015г. до окончателното й изплащане.
-
скъсяване на ляво
ахилесово сухожилие и допълнително извършена на 07.08.2017г. операция за
удължаване на ахилесово сухожилие в размер на сумата от 30 000 лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано
от 07.08.2017 г. до окончателното й изплащане.
-
загуба на ляв
бъбрек и допълнително извършена на 09.03.2018г. оперативна интервенция за
отстраняването му в размер на сумата от 150 000
лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2018 г. до
окончателното й изплащане.
-
допълнителни
усложнения на десния бъбрек и извършена в тази връзка оперативна интервенция на
23.10.2018г. в размер на сумата от 50 000
лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2018 г.
-
допълнителни
усложнения, представляващи дегенеративни промени / ставна и дискова болест на
лумбо - сакралния отдел на гръбначния стълб/ в размер на сумата от 50 000 лева, ведно с законната
лихва върху тази сума, считано от 02.06.2017 г. до окончателното й изплащане,
за
причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на
ПТП, осъществено на 16.07.2011г. около 05,45ч. на главен път ПП-1-8 около 39
км. в района на с.К., О. Д. между лек автомобил, марка БМВ, модел 750LI, с peг.
№ LIP 28 R, управляван от ищеца в посока на движение към гр.С. и крайпътно
дърво, по вина на водача на лек автомобил с Д.К. № PА 2829 АА, марка
„Форд", модел „Ескорт“ – К. М..
Претендират се и направените по
делото разноски.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 16.07.2011г.
около 05:45 ч. претърпял тежко ПТП в качеството си на водач на лек автомобил
марка БМВ модел 750LI с peг. № LIP 28 R, който се движел в района на с. К.,
община Д., област С. на път ПП-1-8 около 39 км. по посока гр. С.. По същото
време лицето К. М. бил спрял лек автомобил „Форд Ескорт“ с per. № РА 2829 АА на
самата дясна лента на пътното платно по посока към гр. С. със загасен двигател
и невключени аварийни светлини. Ищецът Р.М. предприел маневра „заобикаляне на
спрелия автомобил“, като намалил скоростта и с включен ляв мигач, навлизайки в
лявата лента за движение. В същия момент водачът К.М.предприел внезапно
неправилна маневра „обратен завой“, без да подаде светлинен сигнал и навлязъл в
лявата лента за движение, отнемайки предимството на управляваното от ищеца МПС.
За да избегне челен удар, Р.М. завъртял волана силно наляво, лявата част на
автомобила му излязла извън пътното платно, а М. изгубил управление и
катастрофирал в крайпътно дърво.
Изложено е още в исковата молба, че с протокол №
62/02.04.2014 г. по н.о.х.д. № 190/14 г. на Районен съд град Сливница, е
одобрено споразумение между представителя на държавното обвинение и К. С. М.
ЕГН: **********, с което последния е бил признат за виновен в това, че на
16.07.2011 г. около 05:45 ч. на път ПП - 8, общ. Б., обл. С., в района на 39
км. при управление на МПС - лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с per. №
РА 2829 АА е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 25 ал.2
от ЗДвП и чл. 26 от ЗДвП, чл. 28 ал. 1 т.1 от ЗДвП, чл. 38 ал.1 от ЗДвП и чл.
73 от ЗДвП, в резултат на което е причинил две тежки и три средни телесни
повреди на ищеца. Посочената присъда влязла в законна сила на 02.04.2014
година.
Уврежданията, които ищецът твърди, че първоначално са
му причинени от ПТП са следните: съчетана тежка гръдно - коремна травма -
разкъсване на диафрагмата с нагнетяване на лявата гръдна половина на стомаха,
слезка, напречно дебело черво, излив на кръв в лявата гръдна половина в
количество 500 - 700 мл., разкъсване на слезката, наложило оперативното й
отстраняван, разкъсване на корена на тьнкочревния опорък, разкъсване на опорака
на сигнговидното черво, изрив на кръв в коремната кухина в количество 1500 мл.,
хемурагичен и травматичен шок, причинила на пострадалия постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота. Разкъсване на слезката, наложило
оперативното й отстраняване, представлява загуба на слезка. Открито счупване на
лявата раменна кост, довело до трайно затруднение в движенията на левия горен
крайник за срок от около 5-6 месеца. Открито счупване на лявата бедрена кост,
довела до трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за срок от 9
-12 месеца. Открито счупване на лявата петна кост и на лявата скочна кости,
довело до трайно затруднение в движенията на левия долен крайник, за срок от
2,5 - 3-4 месеца за всяка една от тях.
Ищецът излага, че с решение от 22.12.2014 г.,
постановено по т. д. № 117 по описа за 2012г. от П. О. С., търговска колегия, е
бил обезщетен за първоначалните неимуществени вреди, които е търпял в резултат
на описаните увреждания, получени при процесното ПТП. Горепосоченото решение
било влязло в законна сила на 27.08.2015 г.
Поддържа се още в исковата молба, че ищецът е
обезщетен само за първоначално настъпилите в резултат на ПТП неимуществени
вреди, произтекли от първоначалните телесни увреждания, описани по - горе и
претендирани с исковата молба, по която е образувано т. д. № 117/12 г. на ПОС.
С решението по т. д. № 117/12 г. на ПОС ищецът не бил
обезщетен за допълнително проявилите се впоследствие конкретни усложнения,
които се развивали в пряка причинна връзка от всяка една от първоначалните му
травми постепенно във времето след постановяването му.
Сочи се от ищеца, че от счупването на мишницата
раменна кост и лакътна става бил развил псевдоартроза / незарастнала фрактура
/, т. нар. „лъжестава“. Това наложило ищеца отново да постъпи за лечение в Е.
за ортопедично отделение, поради усложненията в областта на първоначалното
счупване, поради които усложнения на 12.12.2014 г. се извършила оперативна
интервенция, изразяваща се в разделяне на кост - радиус и улна на ляв лакет.
Поради тежкото счупване на бедрената кост, при ищеца
значително се влошило здравословното му състояние в тази област, което наложило
същия да бъде отново приет за лечение в МБАЛ „ Е.“ в ортопедично отделение, на
26.01.2015 г. След подробни медицински изследвания и поставена диагноза :
„счупване на бедрената шийка“, била извършена оперативна интервенция - смяна на
тазобедрена става и му била поставена двуполюсова ендопротеза.
От описаната оперативна интервенция ищеца е търпял
допълнително продължителен период от време значителни болки и страдания, бил
обездвижен и с тежък двигателен дефицит, ползвал чужда помощ и помощни
средства, като отново допълнително търпял тежък емоционален дискомфорт. След
извършеното ендорпротезиране, ищеца се придвижвал единствено и само с помощта
на патерици и били налице значителни двигателни нарушения.
От първоначалното счупване на лява петна кост, при
ищеца се развили допълнителни усложнения, изразяващи се в скъсяване на ляво
ахилесово сухожилие. Това довело и до допълнителни болки и страдания, както и
до допълнително нарушена походка. В резултат на описаните усложнения , ищеца
постъпил за лечение в болница „М.“, отделение по ортопедия и травматология,
където след изследвания било установено скъсяване на ляво ахилесово сухожилие.
На 07.08.2017 г. на ищеца била
извършена операция за удължаване на ахилесово сухожилие.
От тежката коремна травма във времето и при първоначално
описаните усложнения в епикриза ИЗ № 16890/1757/1845 от 28.08.2014 г. от МБАЛ „
Е.“, ищецът развил тежък ексцес, който наложил оперативно отстраняване на левия
бъбрек. На 09.03.2018 г. поради непоносими болки и тежест в лява лумбална
област, придружени с гадене и повръщане, ищецът сочи, че постъпил за лечение в
УМБАЛ „ С.“ ЕАД в клиника по урология, където след редица медицински
изследвания му била поставена окончателна диагноза: ПИОНЕФРОЗА. Това последващо влошаване наложило по спешност
да бъде извършена оперативна интервенция на 09.03.2018г., при която бил
отстранен левия бъбрек на ищеца.
Въпреки редовно провежданото лечение, при ищеца
продължавало да се влошава здравословното му състояние. От тежката коремна
травма са настъпили и допълнителни усложнения на десния бъбрек, след
отстраняването на левия му бъбрек. Поради оплаквания от болка и тежест в дясна
лумбална област, микционни и дизурични смущения, 7 месеца след извършена
некротомия на левия бъбрек по повод на пионефриза, ищецът отново постъпил за
лечение във ВМА - МБАЛ С., в клиника по ендоурология и ЕКЛ. При ехографското
изследване се установило на десен бъбрек - коралиформен конкремент без
хидронефроза, а при пикочен мехур - наличен конкремент около 3.5 см. Тези
допълнително настъпили усложнения на десния / единствен / останал бъбрек,
наложили на ищеца да бъде извършена нова операция на 23.10.2018г.
Извън описаните усложнения, извършени операции и
произтичащите от тях болки и страдания, ищецът твърди, че при него са открити и
допълнителни усложнения на лумбалния отдел на гръбначния стълб, изразяващи се в
дегенеративно ставна и дискова болест на лумбо - сакралния отдел на гръбначния
стълб, които били установени с МРТ изследване от 02.06.2017г. и проявата им
била в пряка причинна връзка с първоначалните увреждания /от счупването на
гръдната половина в съчетание с счупването на лявата бедрена кост/.
ИЩЕЦЪТ –
Р.Б.М., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез пълномощниците си адвокат Р.П. от САК
и адв. Л.Г. от АК-П. моли съда да постанови решение, с което да осъди З.” АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, да му заплати на основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. –
приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год., в сила от
01.01.2016 год./ във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД –застрахователно обезщетение за
причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, възникнали от ексцес
/допълнително влошено здравословно състояние/, изразяващ се в:
-
наличие на
незарастнало счупване / псевдоартроза / на лява мишница, довело до извършена на
12.12.2014 г. оперативна интервенция, изразяваща се в разделяне на кост -
радиус и улна на ляв лакет в размер на сумата от 50 000 лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано
от 12.12.2014 г. до окончателното изплащане на цялата сума.
-
тотална смяна на
тазобедрена става и извършена на 28.01.2015 г. оперативна интервенция с
поставена двуполюсова ендопротеза в размер на сумата от 100 000 лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано
от 28.01.2015г. до окончателното й изплащане.
-
скъсяване на ляво
ахилесово сухожилие и допълнително извършена на 07.08.2017г. операция за
удължаване на ахилесово сухожилие в размер на сумата от 30 000 лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано
от 07.08.2017 г. до окончателното й изплащане.
-
загуба на ляв
бъбрек и допълнително извършена на 09.03.2018г. оперативна интервенция за
отстраняването му в размер на сумата от 150 000
лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2018 г. до
окончателното й изплащане.
-
допълнителни
усложнения на десния бъбрек и извършена в тази връзка оперативна интервенция на
23.10.2018г. в размер на сумата от 50 000
лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2018 г.
-
допълнителни
усложнения, представляващи дегенеративни промени / ставна и дискова болест на
лумбо - сакралния отдел на гръбначния стълб/ в размер на сумата от 50 000 лева, ведно с законната
лихва върху тази сума, считано от 02.06.2017 г. до окончателното й изплащане,
и
причинен вследствие на ПТП, осъществено на 16.07.2011г. около 05,45ч. на главен
път ПП-1-8 около 39 км. в района на с.К., О. Д. между лек автомобил, марка БМВ,
модел 750LI, с peг. № LIP 28 R, управляван от ищеца в посока на движение към
гр.С. и крайпътно дърво, по вина на водача на лек автомобил с Д.К. № PА 2829
АА, марка „Форд", модел „Ескорт“ - К.М..
Претендират се и направените по делото разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът З.АД, ЕИК . е подал писмен отговор, чрез процесуалния си
представител юрк.К., с който оспорва исковата молба като нередовна, а
предявените искове като недопустими, а при условията на евентуалност и по
основание и размер.
С отговора на исковата молба се сочи, че предявените искове са недопустими, тъй като не е предявена от ищеца извънсъдебно претенция към застрахователя по чл.380 от КЗ.
По същество твърди, че ищецът е бил изцяло обезщетен при постановяване на решението от ПОС. Излага, че не е налице причинно – следствена връзка между настъпилото през 2011г. застрахователно събитие и сочените в исковата молба допълнителни влошавания на здравословното състояние на ищеца. Поддържа, че обстоятелствата относно предстоящата необходимост от бъдещи оперативни интервенции, както и усложненията, които ще се търпят от ищеца били взети предвид и обсъдени в предходното съдебно производство касаещо първоначалните увреждания на ищеца и обезщетяването им от ответника.
Ответникът е направил и възражение за изтекла погасителна давност досежно ищцовите претенции на основание чл.378 от КЗ във вр. с §31 от ПЗР от КЗ, както и възражение за съпричиняване, тъй като ищецът се бил движил с несъобразена скорост и така се поставил в невъзможност на предотврати ПТП.
Моли се за отхвърляне на исковете и се претендира за направените по делото съдебни разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не е подал
допълнителна искова молба.
Софийски
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По
делото е представен заверен препис от протокол № 62/02.04.2014 г. по Н.О.Х.Д. №
190/14 г. на Районен съд - Сливница. С последния е одобрено споразумение между
представител на държавното обвинение и К. С. М. ЕГН: **********. По силата на
споразумението последния е признат за виновен в това, че на 16.07.2011 г. около
05:45 ч. на път ПП - 8, общ. Б., обл. С., в района на 39 км. при управление на
МПС - лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с per. № РА 2829 АА е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 25 ал.2 от ЗДвП и чл. 26 от ЗДвП, чл. 28 ал. 1 т.1 от ЗДвП, чл. 38 ал.1 от ЗДвП и чл. 73 от ЗДвП, в
резултат на което е причинил по непредпазливост две тежки и три средни телесни
повреди на ищеца. Посочената присъда влязла в законна сила на 02.04.2014
година.
С влязло в
законна сила решение от 22.12.2014г. постановено по т.д. № 117/2012г. на Пазарджишкия
окръжен съд е осъден ответникът по настоящото дело да заплати на ищеца сумата в
размер на 190 000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на ищеца в резултат на описаното по-горе ПТП от 16.07.2011г.,
като съдът е отхвърлил иска на ищеца за разликата до пълния му предявен размер
от 300 000 лева. Видно от мотивите на съдебното решение е, че при ПТП на
ищеца Р.Б.М. са причинени телесни повреди със следното медицинско описание: шок
трауматикум, контузиоторакоабдоминалис, лезиодиафрагме, руптуралиенис,
хемоперитонеум, интерпозицио торакалис, вентрикули, лиенис, коли транзверзи,
лезио радикалис мезентерии ет мезосигме, фрактура пелвис. Същите травми
включвали - разкъсване на слезката, представляващо по своята медикобиологична
характеристика - загуба на слезката, гръдно-коремна травма, с излив на кръв в
гръдна и коремна кухина, интерпозиция в гръдна кухина на стомах, слезка и
напречно дебело черво с разкъсване на тънкочревния опорак и на сигмовидното
черво - всички представляващи разстройство на здравето временно опасно за живота.
Освен това - открито счупване на лява раменна кост довело до трайно затруднение
на движенията на левия горен крайник за над 3 месеца , открито счупване на лява
бедрена кост довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник
за срок над 6 месеца, счупване на лява пета и скочни кости причинило трайни
затруднения на левия долен крайник за срок над 3 месеца, сътресение на мозъка
без данни за загуба на съзнание - временно разстройство на здравето неопасно за
живота и травма в областта на лицето - временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Прието е при разглеждането на делото от Пазарджишкия
окръжен съд, че травмите
на М. към момента на съдебното производство не са отзвучали, той продължавал да
понася физически и психически страдания, не можел да се храни нормално, не можел
да ходи по голяма нужда нормално/ често имал диария/. Поради нарушената функция
на стомашно - чревния му тракт, лошото храносмилане, неусвояването на храната
от организма, се оформяла прогноза за увреждания на всички органи и системи в
тялото му. Вероятността от чести инфекциозни усложнения, като пневмонии, обострен пиелонефрит, бъбречни кризи и други била налице,
поради ниския имунен статус на болния. Посочено е още в решението на ПОС, че на
ищеца му предстоят периодични хоспитализации свързани с преливане на кръв ,
плазма, човешки албумин и други , както и хранене със специални храни , които
съдържат всички необходими за организма съставки. Установено е още в това
съдебно производство, че фрактурата на бедрото, олекрана / израстъка на
лакътната кост образуваща част от лакътната става /, таза и ходилото са зарастнали, но били настъпили ред
усложнения , които били последици от прекараните травми , а именно :
-
псевдоартоза / лъжлива става / на кондила на левия
хумерус / раменна кост /, тежка артроза на ставата със силно ограничение на
активните движения,
-
тежки осификации около лявата тазобедрена става и
пълен блокаж на активните движения в ставата,
-
тежка контрактура на лявата глезенна става .
Вещото
лице по делото е дало заключение, че за да се подобри състоянието на ищеца М. ,
той да проходи, да стане ограничено трудоспособен , да се обслужва
самостоятелно , да стане полезен за себе си и за семейството си, било
необходимо в рамките на една година да му бъдат направени серия от оперативни
интервенции - отстраняване на всички метални импланти и поетапно
ендопротезиране на лявата тазобедрена и лакътна стави/ с последващи продължителни
курсове на балнеолечение и рехабилитация. Заключението на експерта е, че и към момента
на делото ищецът продължавал да изпитва физически и психически болки и
страдания.
В проведеното на 07.10.2014г. съдебно заседание
назначеното от ПОС вещо лице д-р П. заявява, че на ищеца трябва да се проведат
серия от операции и рехабилитационни мероприятия, за да може да се изправи на
крака и да се обслужва сам, както и да стане ограничено трудоспособен. Вещото
лице сочи, че най-напред следва да се махнат имплантите, които вече са
положени, след което следвало „да се
направи“ лявата ръка – да се сложи изкуствена става, а след известно време да се смени и тазобедрената става.
В настоящото съдебно производство е допусната,
изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която
установява, съобразявайки медицинската документация по делото, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие пострадалият Р.Б.М. е получил следните
травматични увреждания: Травма на главата, изразяваща се в множествени контузии
и охлузвания по челото и лицето; разкъсно-контузна рана на устата и разкъсно-контузна
рана на горния клепач на дясното око. Мозъчно сътресение без изпадане на
пострадалия в безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травмата. Съчетана
тежка гръдно коремна травма - разкъсване на диафрагмата с размер на дефекта 10х15см.
с нагнетяване в лявата гръдна половина на стомах, слезка, напречно дебело
черво; излив на кръв в лявата гръдна половина в количество 500 мл; разкъсване
на слезката, наложило оперативното й отстраняване; разкъсване на корена на
тънкочревния опорак; разкъсване на опорака на сигмовидното черво; излив на кръв
в коремната кухина в количество 1500 мл; хемрагичен и травматичен шок. Травма
на крайниците - открито счупване на лявата раменна кост; открито счупване на
лявата бедрена кост; открито счупване на лявата петна и на лявата скочна кости;
отваряне на лонното съчленение в ляво.
В резултат на гръдно-коремната травма вещото лице
сочи, че са се развили следните усложнения: Странгуационен илеус, абсцес на
коремната стена, остър реактивен апендицит, постоперативна херния, пионефроза довела до отстраняването по
оперативен път на левия бъбрек, образуването на камъни в бъбреците и пикочният
мехур. Последното се обяснявало с катетаризацията на пострадалия и възходящите
уроинфекции.
От страна на травмите на опорно-двигателния апарат
пострадалият бил получил следните усложнения наложили оперативно лечение: Скъсяване
на лявото ахилесово сухожилие следствие травмата на лявото ходило, псевдостава
на лявата раменна кост, коксартроза на вляво, довела до подмяната на тазобедрената
става с ендопротеза. Вещото лице излага, че в резултат на травмата в областта
на лявата глезенна става и петата, настъпилото инфекциозно усложнение с
вторично заздравяване и развитието на сраствания се е развило и скъсяването на
ахилесовото сухожилие на пострадалия, което било в пряка причинно-следствена
връзка с травмата. Болезнеността била силна и продължителна, като продължавала
и до момента с различен интензитет, а функцията на крайника нямало да бъде
възстановена в пълен обем.
В конкретния случай при ищеца не се наблюдавало
възстановяване на уврежданията в обичайните срокове, тъй като били налице
множествени усложнения, като част от уврежданията не били възстановени и до
момента.
Видно е още от заключението на вещото лице, че е налице
пряка и непрекъсната причинно следствена връзка между първоначалните увреждания
на гръдни и коремни органи на ищеца и настъпилите усложнения, които наложили
последващите оперативни интервенции.Отстраняването на левия бъбрек било в
резултат на хроничния гнойно-възпалителен процес довел до унищожаването му, набирането
на голямо количество гнойна колекция в ложето на бъбрека, което пряко
застрашило живота на пострадалия. Вещото лице уточнява, че отстраняването на
единия бъбрек води до поемане на функциите му от останалия друг бъбрек. С един
бъбрек организмът можело да съществува, като рисковете за живота били по-големи
при засягане на единствения останал орган. При ищеца била открита калкулоза на
десен бъбрек и той бил подложен на ендоскопска литотрипсия. При първоначално
проведените изследвания по повод травмата не били открити конкременти в
бъбреците. Такива били открити по-късно след появата на клиника.Тежката коремна
травма, при която били контузени и наранени множество органи и тькани, продължителното
залежаване на пострадалия, дългия период през който той бил катетеризиран, също
били факторите благоприятствали образуването на конкременти в бъбреците и
пикочния мехур, както и последвалите възпалителни усложнения. Засягането и на
десния бъбрек на ищеца реално застрашавало живота му, предвид възможността за
загуба на функцията и на десния бъбрек, което щяло да наложи включването му на
хемодиализа и в листата на чакащите трансплантации. Към настоящия момент по
делото нямало данни това да се е случило.
Констатираните при проведените изследвания на ищеца изменения
на гръбначния стълб били с хроничен характер, като в тяхната генеза се включвала
и травмата. Към конкретния казус обаче вещото лице не може с категоричност да
посочи дали тези изменения са получени в резултат на травматичното увреждане
получено при пътнотранспортното произшествие или травмата е настъпила на фона
на вече съществуващи такива, тъй като по делото нямало приложена медицинска
документация даваща информация за състоянието на гръбнака на пострадалия преди
инцидента.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
проявилите се при ищеца усложнения не се дължат на неадекватно предприето
лечение или медицинска интервенция, предвид тежките му увреждания.
За установяване на твърдените в исковата молба
неимуществени вреди с определението си по чл.374 от ГПК съдът по искане на ищеца
е допуснал събиране на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел – майката
на ищеца В. А.М..
Показанията на
свидетелката М., преценени през призмата на чл.172 от ГПК установяват, че
ищецът изпитва непрестанни болки от уврежданията си, че не може да спи, не може
да се обслужва сам, изключително изнервен бил, а постоянно се налагало да му се
правят нови медицински интервенции.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно
разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм.,
бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.226, ал.1
от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в
сила от 01.01.2016 год. – приложима на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ,
бр.102/29.12.2015 год. с оглед момента на сключване на застрахователния договор
с полица № BG/28/115001521985/
е уредено правото
на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
В конкретния случай не се
спори между страните по делото, че в
предходно съдебно производство, развило се пред Пазарджишкия окръжен съд, със
сила на пресъдено нещо е установено, че застрахованият при ответника водач на лек
автомобил с Д.К. № PА 2829 АА, марка „Форд", модел „Ескорт“ - К.М., е
причинил настъпилото на 16.07.2011г. пътнотранспортно произшествие, като по
този начин противоправно е причинил травматичните увреждания на ищеца, от които
последният е претърпял имуществени и неимуществени вреди.
Спорно по настоящото дело е дали описаните в исковата
молба здравословни проблеми на ищеца /допълнително влошено здравословно
състояние – ексцес/, проявили се след 1.12.2014г., са в причинна връзка с
процесното ПТП и обхванати ли са от
обезщетението, присъдено с влязлото в сила съдебно решение на ПОС по предходно
развилия се съдебен спор между същите страни във връзка със същия деликт.
С разпоредбата на чл. 51, ал. 1
от ЗЗД е въведен принципа за пълно обезщетяване на пострадалия за
понесените при непозволено увреждане вреди, както настъпилите, така и бъдещите
вреди, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно
задължителните за съдилищата разрешения дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г. от
принципа за пълно обезщетяване на вредите от деликта по чл. 51, ал. 1 ЗЗД следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде
влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему
се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в
причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и
страданията само от влошаването, без да
се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Ново обезщетение не
се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на
здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.
При ексцес за
пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално
предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с
появата на ново страдание и/или
съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се
отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение
/Решение № 196/12.07.2011 г. по гр. д. № 1724/2009 г., ВКС, ІV г. о./.
Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с чл. 51, ал. 3 ЗЗД съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва.
Обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не
могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние в
сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението не е в
противоречие с т. 10 на ППВС № 4/1975 г., ако тези вреди са пряка и
непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение.
От горното следва, че разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗЗД обхваща както вредите, които са настъпили от влошеното
здравословно състояние на пострадалия, така и вредите извън случаите на
влошаване, които се намират в причинна връзка с увреждането, но не са били
обезщетени.
По делото се установи, че през м. 08. 2017 г.
ищецът постъпил в болнично заведение за допълнително лечение, при което му била
извършена операция за удължаване на ахилесовото сухожилие. Според вещото лице
травмата на ищеца в областта на лявата глезенната става и петата, настъпилото
инфекциозно усложнение с вторично заздравяване и развитието на сраствания
довели до скъсяването на ахилесовото сухожилие на ищеца. Това усложнение вещото
лице изрично заявява, че е в пряка причинна връзка с първоначалната травма от
ПТП, както и че е причинило на ищеца силна и продължителна болезненост, която
продължава и към момента с различен интензитет. При това усложнение, видно от
заключението на вещото лице, функцията на крайника на ищеца няма да бъде
възстановена в пълен обем. В случая необходимостта от операцията е възникнала и
нейното извършване е станало по време след постановяване на съдебното решение
по т. д. № 117/2012 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, и в тази връзка се
налага извод, че вредите от това не са били предвидени, съответно обхванати от
присъденото обезщетение. Те представляват нови такива, свързани с влошено
здравословно състояние на ищеца и са в причинна връзка с пътното произшествие,
поради което в тази част на претенцията на ищеца е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 3
от ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, търпени от ищеца, поради скъсяване на лявото му ахилесово
сухожилие, съдът приема, че ищецът е претърпял болки и страдания не само от самата
оперативна процедура, но и такива свързани с лечебния и възстановителен процес,
поради което намира за справедливо на основание чл. 52 от ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лв., съответстващо на
претендираното с исковата молба.
Вземането за обезщетение за влошаване на
здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването, т. е.
настъпването на новите вреди, от който момент се дължат и лихви върху новото
обезщетение. В случая тези нови вреди са настъпили на 07.08.2017 г., когато е
извършена операцията на ищеца, поради което от тази дата ответникът дължи
законната лихва до изплащането.
В съдебното производство се установи още, че в
резултат на получената от ищеца гръдно-коремна травма при ПТП във времето се е
развила пионефроза довела до отстраняването по оперативен път на левия бъбрек
на ищеца, а впоследствие в резултат на това до затруднение на дейността на
десния му бъбрек и до засягането му от калкулоза, наложила едноскопска
литотрипсия. Вещото лице изготвило заключението по допусната СМЕ сочи, че при
първоначално проведените изследвания на ищеца по повод травмата му от ПТП не са
били открити конкременти в бъбреците му, т.е. те са се появили на по- късен
етап в резултат на усложнение на здравословното му състояние. Въпреки, че
вещите лица изготвили заключенията по множеството допуснати от ПОС по т.д. №
117/2012г. по описа на съда СМЕ установяват, че е налице вероятност от чести
инфекциозни усложнения, като пневмонии, обострен
пиелонефрит, бъбречни кризи и други, поради ниския имунен статус на ищеца, то пионефрозата довела до отстраняването по оперативен
път на левия бъбрек на ищеца, а впоследствие в резултат на това до затруднение
на дейността на десния му бъбрек и до засягането му от калкулоза, настоящият
съдебен състав приема, че са ново състояние на пострадалия, свързано със съществено утежняване на старите страдания,
което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение /Решение № 196/12.07.2011 г. по гр. д. №
1724/2009 г., ВКС, ІV г. о./.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, търпени от ищеца, поради отстраняването на левия му бъбрек,
а впоследствие от медицинската интервенция на десния му бъбрек, съдът приема,
че ищецът е претърпял болки и страдания не само от самите оперативни процедури,
но и такива свързани с лечебния и възстановителен процес, невъзможността да се
обслужва сам, от затруднената дейност на десния му бъбрек, както и от потенциалната
възможност да изгуби и функцията на десния си бъбрек, което състояние би било
животозастрашаващо за ищеца, поради което намира за справедливо, на основание чл. 52 от ЗЗД,
обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв. – за отстраняването на левия
бъбрек и 20 000 лева – за медицинските интервенции на десния бъбрек. В
останалата част, до пълните претендирани размери на обезщетенията за
неимуществени вреди от посочените усложнения в здравословното състояние на
ищеца, касаещо бъбреците му, претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени.
Вземането за обезщетение за влошаване на
здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването, т. е.
настъпването на новите вреди, от който момент се дължат и лихви върху новото
обезщетение. В случая тези нови вреди са настъпили на 09.03.2018 г., когато е
извършена операцията на ищеца за отстраняване на левия му бъбрек и на
23.10.2018г., когато е извършена ендоскопската литотрипсия на десния бъбрек на
ищеца, поради което от тези дати ответникът дължи законната лихва до
изплащането съответно на сумите 80 000 и 20 000 лева.
По предявените искове за обезщетения за
неимуществени вреди от незарастнало счупване на лява мишница – псевдоартроза и
от смяна на тазобедрена става, съдът намира следното:
Безспорно по делото е, че като последица от ПТП, наред с другите увреждания по тялото,
ищецът получил открито счупване на лява раменна кост довело до трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за над 3 месеца, както и открито
счупване на лява бедрена кост довело до трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за срок над 6 месеца. В рамките на предходно развилото се
съдебно производство е било установено, че за да се подобри състоянието на ищеца М., той да
проходи, да стане ограничено трудоспособен, да се обслужва самостоятелно, да
стане полезен за себе си и за семейството си, било необходимо в рамките на една
година да му бъдат направени серия от оперативни интервенции - отстраняване на
всички метални импланти и поетапно ендопротезиране на лявата тазобедрена и
лакътна стави/ с последващи продължителни курсове на балнеолечение и
рехабилитация. В проведеното на 07.10.2014г. съдебно заседание,
назначеното от ПОС вещо лице д-р П. заявява, че на ищеца трябва да се проведат
серия от операции и рехабилитационни мероприятия, за да може да се изправи на
крака и да се обслужва сам, както и да стане ограничено трудоспособен. Вещото
лице сочи, че най-напред следва да се махнат имплантите, които вече са
положени, след което следвало „да се
направи“ лявата ръка – да се сложи изкуствена става, а след известно време да се смени и тазобедрената става. Тези
безспорни факти налагат извода, че признаците на сочените от ищеца като ексцес
увреждания на лявата му мишница и на лявата тазобедрена става са съществували
към предходното съдебно производство, но само операциите на същите са извършени
след приключване на съдебното производство. Оттук следва да се отговори на
правния въпрос дали тези увреждания съставляват влошаване състоянието на ищеца,
спрямо това, при което е било определено обезщетението по т.д. № 117/2012г. по
описа на ПОС, респ. дали са ново страдание с произтичащите от това нови вреди
или тяхната симптоматика фактически е била установена и съобразена от съда по
първото дело и в този смисъл болките и страданията от тях са обхванати от
присъденото обезщетение.
Настоящият съдебен състав приема, че след като в
предходното съдебно производство е било изрично установено, че уврежданията на ищеца като
фрактура на бедрото, олекрана / израстъка на лакътната кост образуваща част от лакътната
става /, таза и ходилото са
зарастнали, но довели до ред усложнения, които били последици от прекараните
травми , а именно :
-
псевдоартоза / лъжлива става / на кондила на левия
хумерус / раменна кост /, тежка артроза на ставата със силно ограничение на
активните движения,
- тежки осификации около лявата тазобедрена става и пълен блокаж на активните движения в ставата, то се налага извод, че в обсъжданата част не е налице влошаване здравословното състояние на ищеца, тъй като, макар и лекуван/опериран по-късно, признаците на посочените увреждания са съществували към предходното съдебно производство, били са установени и са взети предвид при определяне на обезщетението, поради което и претендираните с настоящата искова молба вреди са обхванати от него. Това обуславя неоснователност на исковете в тази част с последица тяхното отхвърляне.
Досежно претенцията за обезщетяване на неимуществени
вреди на ищеца от усложнения, представляващи дегенеративни промени /ставна и
дискова болест на лумбално-сакралния отдел на гръбначния стълб/ в размер на
сумата от 50 000 лева, съдът намира, че ищецът не установи в настоящото
съдебно производство при условията на пълно и главно доказване тази си
претенция. Видно е от заключението на вещото лице по приетата СМЕ, че не може с
категоричност да посочи дали тези изменения са получени в резултат на
травматичното увреждане получено при пътнотранспортното произшествие или
травмата от катастрофата е настъпила на фона на вече съществуващи такива
/увреждания - дегенеративни промени/, тъй като по делото нямало приложена
медицинска документация даваща информация за състоянието на гръбнака на
пострадалия преди инцидента. В този смисъл този иск на ищеца следва да бъде
отхвърлен.
По
възраженията на ответника въведени с отговора на исковата молба:
На първо
място направеното от ответника възражение за това, че ищецът не е изпълнил
задължението си по чл.380 от КЗ е неоснователно. Това е така, тъй като претенцията
на ищеца произтича от застрахователен договор, сключен при действието на
отменения КЗ, а съобразно § 22 от действащия сега КЗ за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се
прилага част четвърта
от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс.
Съдът
намира, че е неотносимо към настоящия правен спор възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
тъй като този въпрос е разрешен със сила на пресъдено нещо още при предходното
съдебно производство по т.д. № 117/2012г. по описа на ПОС.
По повод възражението на ответника за изтекла
погасителна давност досежно претенциите на ищеца, настоящият съдебен състав
приема, че същото е неоснователно по отношение приетите за основателни искове
на ищеца. Това е така предвид разясненията дадени в т.4 на Тълкувателно решение
№ 1/ 23.12.2015г. по тълк. д. №1/ 2014г. на ОСТК на ВКС, според които давността
по прекия иск на увреденото лице, предявен срещу застрахователя на делинквента
по застраховка “Гражданска отговорност” - за заплащане на обезщетение при
ексцес започва да тече от деня на проявяване на вредата. Следователно, независимо кога се проявява
вредата - в момента на извършване на деянието, или след него, едва от деня на
нейната проява за третото лице възниква правото да иска обезщетяването й в
границите на чл. 51 от ЗЗД.
Затова от този момент започва да тече и погасителната давност за прекия иск
срещу застрахователя, вкл. за обезщетяване вредите от ексцес. В настоящата
хипотеза от датите 07.08.2017г.; 09.09.2018г. и 23.10.2018г., когато съдът приема,
че е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца, което е довело
до нова вреда до предявяване на иска – 19.07.2019г. не е изтекла погасителната
давност предвидена в разпоредбата на чл.378 от КЗ.
В обобщение следва да се отбележи, че доказани по основание за част от твърдяните нови вреди,
предявените искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ са доказани отчасти и по размер,
който беше посочен по-горе.
За пълнота на изложението
съдът намира, че следва да посочи как е определил размера на обезщетението за
репариране на установените в съдебното производство нови вреди от ПТП настъпило
на 16.07.2011г. Безспорно, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението обаче
съдът се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във
времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в
патримониума на увредените лица.
В настоящия случай
неимуществените вреди са във формата на болки и страдания за ищеца. Характерът
и тежестта на същите бяха установени от показанията на свидетелката М.. Съдът
отчете при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
търпени от ищеца неговата възраст, продължителността във времето на търпяните
болки и страдания, множеството медицински процедури на които е подложен,
невъзможността да се обслужва изцяло сам, невъзможността му да се предвижва сам
свободно макар и със помощни средства, необходимостта от провеждането на още
медицински процедури и рехабилитационни такива, неработоспособността на ищеца
към настоящия момент, както и обществено икономическите условия в страната.
Съобразявайки горното, съдът
прие, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие –
влошаване на здравословното състояние на ищеца, поради скъсяване на ахилесовото
му сухожилие на левия крак; поради отстраняванет она левия му бъбрек, както и
поради медицинските интервенции през октомври 2018г. на десния му бъбрек, съобразно
възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта необходимата и достатъчна
сума, която ответникът следва да заплати на всеки от ищеца, е в общ размер на 130 000
лева. Исковете са доказани по размер до тази сума, която съдът следва да осъди З.
„Е.” АД, да заплати на ищеца,
като отхвърли
същите за разликата до пълния им предявен размер от 430 000 лева.
Тъй
като отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ е тъждествена по
обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, в полза на ищеца следва
да се присъди и законна лихва върху обезщетенията от датата на възникване на
всяко ново увреждане – считано от 07.08.2017год. за вредите от скъсяването на
ахилесовото сухожилие; считано от 09.03.2018г. за вредите от отстраняването на
левия бъбрек на ищеца и считано от 23.10.2018г. за вредите от настъпилите
усложнения на десния бъбрек на ищеца и извършената в тази връзка ендоскопска
литотрипсия, в които моменти съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД е настъпила
изискуемостта на вземанията.
По
отношение на държавните такси и разноски:
Тъй
като по силата на закона, на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от
заплащане на държавни такси и разноски по настоящото производство, то с оглед
изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете
в размер на 5 200 лева / 4% от 130 000 лева/.
В
хода на производството по делото ищеца е направил разноски, платени от бюджета
на съда в размер на 400 лева – депозит за възнаграждение на в.л. по назначена
съдебно-медицинска експертиза. С оглед на това ответникът следва да се осъди да заплати по
сметка на съда, съразмерно на уважената част от исковете, сумата от 120.93 лева,
съставляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.
В
хода на производството по делото ответникът не е направил разноски. Същият,
чрез процесуалния си представител юрк.К. претендира само юрисконсутско
възнаграждение. С оглед на това обстоятелство и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва
да се осъди да заплати на ответника сумата от 313.95 лева /изчислено на база сумата от 450лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определена съгласно чл. 37 ЗПП,
във връзка с чл. 25, ал. 2
от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид вида на производство,
конкретиката на спора и вида осъществена защита/, съставляваща разноски – юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Тъй
като, видно от представения с исковата молба договор за правна защита и
съдействие от 12.06.2019 год., сключен между ищеца от една страна и адвокат Петкова
и адв. Г. от САК от друга, последните са оказали безплатно адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част
на иска /130 000 лева/. С оглед на горното съдът определя горното
възнаграждение в размер на 4130 лева, която сума ответникът следва да се осъди
да заплати на пълномощниците на ищеца.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. –
приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, З.АД, с ЕИК .,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.Б.М., с ЕГН **********, сумата от 80 000
лева /осемдесет
хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили вследствие на влошеното му здравословно състояние /ексцес/,
изразяващо се в отстраняване на левия му бъбрек, което увреждане е в причинна
връзка с ПТП, настъпило на 16.07.2011 год. около 05,45ч. на главен път ПП-1-8
около 39 км. в района на с.К., О. Д. между лек автомобил, марка БМВ, модел
750LI, с peг. № LIP 28 R, управляван от ищеца в посока на движение към гр.С. и
крайпътно дърво, по вина на водача на лек автомобил с Д.К. № PА 2829 АА, марка
„Форд", модел „Ескорт“ - К.М., застрахован при ответника със
застрахователна полица № 20-5-10-0229158 за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, ведно със законната
лихва върху сумата от деня на увреждането - 09.03.2018год., до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск за разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лева.
ОСЪЖДА, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. –
приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, З.АД, с ЕИК.,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.Б.М., с ЕГН **********, сумата от 20 000
лева
/двадесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили вследствие на влошеното му здравословно състояние
/ексцес/, изразяващо се в затруднено функциониране на десния му бъбрек и
извършена на същия ендоскопска литотрипсия, което увреждане е в причинна връзка
с ПТП, настъпило на 16.07.2011 год. около 05,45ч. на главен път ПП-1-8 около 39
км. в района на с.К., О. Д. между лек автомобил, марка БМВ, модел 750LI, с peг.
№ LIP 28 R, управляван от ищеца в посока на движение към гр.С. и крайпътно
дърво, по вина на водача на лек автомобил с Д.К. № PА 2829 АА, марка
„Форд", модел „Ескорт“ - К.М., застрахован при ответника със
застрахователна полица № 20-5-10-0229158 за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, ведно със законната лихва върху сумата от деня на
увреждането - 23.10.2018 год., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата
до пълния му предявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. –
приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, З.АД, с ЕИК .,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.Б.М., с ЕГН **********, сумата от 30 000
лева
/тридесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили вследствие на влошеното му здравословно състояние
/ексцес/, изразяващо се в скъсяване на ляво ахилесово сухожилие и извършена
операция за удължаването му, което увреждане е в причинна връзка с ПТП,
настъпило на 16.07.2011 год. около 05,45ч. на главен път ПП-1-8 около 39 км. в
района на с.К., О. Д.между лек автомобил, марка БМВ, модел 750LI, с peг. № LIP
28 R, управляван от ищеца в посока на движение към гр.С. и крайпътно дърво, по
вина на водача на лек автомобил с Д.К. № PА 2829 АА, марка „Форд", модел
„Ескорт“ - К.М., застрахован при ответника със застрахователна полица № 20-5-10-0229158
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва върху сумата от
деня на увреждането - 07.08.2017 год., до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Б.М.,
с ЕГН ********** против З.АД, с ЕИК искове
по чл.226, ал.1
от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в
сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015
год./ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД за осъждане на ответника
за му заплати застрахователно обезщетение за причинени му неимуществени вреди –
болки и страдания от ексцес /допълнително влошено здравословно състояние/,
изразяващ се в:
-
наличие на
незарастнало счупване / псевдоартроза / на лява мишница, довело до извършена на
12.12.2014 г. оперативна интервенция, изразяваща се в разделяне на кост -
радиус и улна на ляв лакет в размер на сумата от 50 000 лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано
от 12.12.2014г. до окончателното изплащане на цялата сума.
-
тотална смяна на
тазобедрена става и извършена на 28.01.2015 г. оперативна интервенция с
поставена двуполюсова ендопротеза в размер на сумата от 100 000 лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано
от 28.01.2015г. до окончателното й изплащане.
-
допълнителни
усложнения, представляващи дегенеративни промени / ставна и дискова болест на
лумбо - сакралния отдел на гръбначния стълб/ в размер на сумата от 50 000 лева, ведно с законната
лихва върху тази сума, считано от 02.06.2017 г. до окончателното й изплащане,
настъпили
вследствие на ПТП, осъществено на 16.07.2011г. около 05,45ч. на главен път
ПП-1-8 около 39 км. в района на с.К., О. Д. между лек автомобил, марка БМВ,
модел 750LI, с peг. № LIP 28 R, управляван от ищеца в посока на движение към
гр.С. и крайпътно дърво, по вина на водача на лек автомобил с Д.К. № PА 2829
АА, марка „Форд", модел „Ескорт“ - К.М..
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З.АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 5
200 лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З.АД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 120.93
лева, съставляваща съдебни разноски, поети от бюджета на съда, съразмерно
с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Р.Б.М., с ЕГН ********** да заплати на З.АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 313.95 лева, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, З.АД, с ЕИК .,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат Р. К. П.и адвокат Л.Г.Г.
от САК сумата
от 4130 лева, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: