Решение по дело №451/2024 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.13, ал.6 от Закон за собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ)

С Решение от 19.07.2024г., постановено по Адм.дело №692/2018г., Районен съд Берковица е отхвърлил жалбата на В. А. Ч. от гр.София срещу Решение №РС-57/11.02.2013г., Решение №РС-58/19.02.2013г., Решение №РС-020Б/19.02.2013г., Решение №РС-050Б/19.02.2013г., Решение №РС-080Б/19.02.2013г., Решение №РС-150Б/19.02.2013г., Решение №РС-140Б/19.02.2013г. и Решение №РС-160Б/19.02.2013г. на Общинска служба „Земеделие“ гр.Берковица и е оставил без разглеждане искането на В. А. Ч. от гр.София за постановяване на решение за обезщетяване на наследниците на М. Г. Ф. по реда на чл.6, т.1 от ЗВСГЗГФ с 933,80 дка широколистни, високостъблени гори със смесен произход от горския фонд, които сега представляват частна държавна собственост и не попадат в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, не само на териториите на Област Монтана и Враца, а и в съседни области съобразно териториалното деление на страната.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Болъшъков, го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание, касатора не се явява, като доводи в подкрепа на жалбата си излага в писмена молба, като претендират присъждане на разноски по делото.

Ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт Г., оспорва жалбата в постъпил писмен отговор, като в съдебно заседание моли да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отхвърли жалбата, първостепенният съд е приел, че оспорените решения не са нищожни или незаконосъобразни административни актове, като е изложил мотиви за основанията за издаването им и реда по който се е развило реституционното производство. За да приеме, че следва да остави без разглеждане като недопустимо искането на В. А. Ч. от гр.София за постановяване на решение за обезщетяване на наследниците на М. Г. Ф. по реда на чл.6, т.1 от ЗВСГЗГФ с 933,80 дка широколистни, високостъблени гори със смесен произход от горския фонд, които сега представляват частна държавна собственост и не попадат в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, не само на териториите на Област Монтана и Враца, а и в съседни области съобразно териториалното деление на страната, първостепенният съд е приел, че не е в рамките на правомощията му да изземва правомощията на компетентния административен орган, който е овластен по реда на ЗВСГЗГФ да възстановява правото на собственост .

Настоящата съдебна инстанция, счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, при следните доводи:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая оспорените Решение №РС-57/11.02.2013г., Решение №РС-58/19.02.2013г., Решение №РС-020Б/19.02.2013г., Решение №РС-050Б/19.02.2013г., Решение №РС-080Б/19.02.2013г., Решение №РС-150Б/19.02.2013г., Решение №РС-140Б/19.02.2013г. и Решение №РС-160Б/19.02.2013г. на Общинска служба „Земеделие“ гр.Берковица са законосъобразни административни актове, тъй като са издадени от компетентен административен орган, при спазване на изискването за форма, при надлежно проведено административно производство, в съответствие с материални закон и е съобразен с целта на закона.

Настоящият съдебен състав, изцяло споделя правилните и задълбочени мотиви на първостепенният съд, които са го мотивирали да отхвърли жалбата Решение №РС-57/11.02.2013г., Решение №РС-58/19.02.2013г., Решение №РС-020Б/19.02.2013г., Решение №РС-050Б/19.02.2013г., Решение №РС-080Б/19.02.2013г., Решение №РС-150Б/19.02.2013г., Решение №РС-140Б/19.02.2013г. и Решение №РС-160Б/19.02.2013г. на Общинска служба „Земеделие“ гр.Берковица и е оставил без разглеждане искането на В. А. Ч. от гр.София за постановяване на решение за обезщетяване на наследниците на М. Г. Ф. по реда на чл.6, т.1 от ЗВСГЗГФ с 933,80 дка широколистни, високостъблени гори със смесен произход от горския фонд, които сега представляват частна държавна собственост и не попадат в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, не само на териториите на Област Монтана и Враца, а и в съседни области съобразно териториалното деление на страната, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение.

В отговор на изложените касационни доводи следва да се посочи, че по делото не се установява, ответника да е нарушил процедурата по определяне на вида на горите за обезщетение от държавния горски фонд, нито път има основание да се приеме, че е препятствал процедурата. Фактите по делото категорично установяват, че твърдението образуваните „служебно“ преписки са препятствали производството са изцяло неоснователни, тъй като именно това е дало възможност за продължаване на производството по възстановяване на собствеността на касатора, тоест не може да се приеме, че е налице порок водещ до нищожност на оспорените решения.

Безспорно в случая се установява, включително и от приетата съдебна експертиза, че възстановените реално гори са общо 382,90 дка, а за разликата от 550, 90 дка производството по възстановяване не е приключило, тъй като се търси възможност в други области, които са съседни на Област Монтана, каквото е законовото изискване. Обстоятелството, че производството не е приключило не е обвързано със законосъобразността на оспорените Решение №РС-57/11.02.2013г., Решение №РС-58/19.02.2013г., Решение №РС-020Б/19.02.2013г., Решение №РС-050Б/19.02.2013г., Решение №РС-080Б/19.02.2013г., Решение №РС-150Б/19.02.2013г., Решение №РС-140Б/19.02.2013г. и Решение №РС-160Б/19.02.2013г. на Общинска служба „Земеделие“ гр.Берковица, тъй като става дума за изпълнението на административни актове, тоест реда за защита не може да бъде реализиран с оспорването им по реда на АПК с твърдение, че са незаконосъобразни, респективно нищожни. Доказателствата по делото установяват, че административния орган е постановил законосъобразни административни актове, както обосновано е приел първостепенният съд, но производството по изпълнението им не е приключило, като в хода на това производство ще бъдат издадени и други административни актове, с които ще се определят точно и конкретно къде ще бъде възстановена разликата над 382,90 дка, които са възстановени реално към момента.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да остане в сила, предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.34 от ЗСПЗЗ, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 19.07.2024г., постановено по Адм.дело №692/2018г., по описа на Районен съд Берковица.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.