№ 2721
гр. София , 03.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ в закрито заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р.
ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110140709 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 389 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца ИВ. Д. Д., обективирана в искова молба от 12.07.2021
г., чрез адв. К., с която се иска да бъде допуснато обезпечение на предявения срещу
Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к.
„Младост 3“, бл. 378, вх. 1 - 8, представлявана от управителя „Комплекс Мениджър“ ООД,
конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение по т. 2 (т.2.1. и
т.2.2.) по протокол от 12.06.2021 г. на общо събрание на собствениците на индивидуални
обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к.
„Младост 3“, бл. 378, вх. 1 - 8, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на
изпълнението на атакуваното решение.
Молителят твърди, че решенията на Общото събрание на ЕС засягали неопределен
кръг от хора, като същите обвързвали членовете на ЕС финансово, а също така до
обявяването на краен съдебен акт било възможно да измине продължителен период от
време.
Софийският районен съд, след като прецени представените доказателства и
обсъди доводите на молителя, намира следното:
Съдът приема, че е родово и местно компетентен да се произнесе по искането за
допускане на обезпечение, поради което и молбата по чл. 390 ГПК се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, молбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Закона за управление на етажната
собственост, подаването на исковата молба, с която се иска отмяна на решения на общото
събрание, не спира изпълнението на решенията, освен ако съдът не постанови друго.
За да постанови настоящия съдебен акт съдът съобрази дадените разяснения в т. 3 от
Тълкувателно решение № 5/24.06.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно
които предпоставките за допускане на предвидената в чл. 40, ал. от ЗУЕС обезпечителна
1
мярка са аналогични на тези, установени с чл. 391, ал. 1 от ГПК, свързани с допустимостта
на иска и вероятната му основателност, както и интереса от обезпечаването му –
обезпечителната нужда. По своята цел искането за спиране на изпълнението разкрива
съществени сходства с целите и функциите на обезпечителния процес - то защитава
легитимния интерес на молителя да не претърпи материалноправно незаконосъобразно
принудително изпълнение или да не се приема за настъпило правното състояние, следващо
от решението на общото събрание. Следователно за да допусне исканото обезпечение, съдът
следва да установи, че ищецът има право на обезпечение на иска, а такова право би имал
при кумулативната даденост на следните предпоставки: предявеният иск да е допустим,
вероятно основателен и да е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната
обезпечителна мярка да е допустима и подходяща.
При извършената проверка съдът установи, че исковата молба е редовна, а предявения
с нея иск е допустим. Ищецът е представил доказателство - нотариален акт за покупко-
продажба на обект в сградата - за своята активна процесуална легитимация като собственик
на обект в етажната собственост. С оглед обстоятелството, че считано от датата на
провеждане на общото събрание до датата на исковата молба е налице период от точно 30
дни, съдът намира, че преклузивният срок за предявяване на иска се явява спазен,
независимо от датата на фактическото връчване на протокола.
Налице е и втората предпоставка за уважаване на искането, а именно - вероятна
основателност на иска. Това е така, доколкото към настоящия етап от производството
(подаване на искова молба) ищецът е навел ясни и конкретни процедурни и
материалноправни основания за незаконосъобразност на атакуваните решения, ангажирали
е писмени доказателства за твърденията си относно реда за свикване, кворума, мнозинството
и начина на приемане на решения. Ето защо на този етап може да се приеме наличие на
вероятна основателност на иска, като следва да се подчертае, че подобно предположение не
изисква провеждането на пълно и главно доказване, каквото предстои по делото.
На следващо място е налице нужда от допускане на обезпечението, тъй като приетото
по точка 2 от дневния ред решение е свързано с одобряване на бюджет от 17 000 лв. за
изграждане на видеонаблюдение, т.е. е свързано с определяне размер на разходи и бъдещи
вноски на етажния собственик. В случай че предявеният иск е основателен, изпълнението на
така приетото решение би довело до увреждане интересите на ищеца и останалата част от
етажната собственост, доколкото би се достигнало до незаконосъобразно събиране на суми
и неяснота относно реда за определянето им. Исканата мярка е специална, уредена в чл. 40,
ал. 3 от ЗУЕС за обезпечаване на иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС какъвто е предявен, поради
което същата се явява подходяща.
Ето защо съдът намира, че искането за спиране на изпълнението е основателно и
мярката следва да бъде допусната.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 40, ал. 3 ЗУЕС изпълнението на решението, прието по т. 2
(т.2.1. и т.2.2.) от дневния ред на проведеното на 12.06.2021 г. общо събрание на етажните
собственици в сграда в режим на Етажна собственост с административен адрес гр. София,
ж.к. „Младост 3“, бл. 378, вх. 1 – 8.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3