№ 3411
гр. Варна, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501890 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и
е образувано по въззивна жалба на ответник СТ. Д. Л. срещу решение
№2172/04.07.2022г., постановено по ГД15363/2021г. по описа на ВРС, с което
е бил уважен иск на цедента ЕОС МАТРИКС ЕООД, придобил вземания на
банка-кредитор по потребителски кредит за установяване на дължимост на
ЧАСТ от изискуема главница в размер на само 1532.35евро, съответна от
общия сбор на вноските с настъпил падеж в период 20.06.2017-20.12.2017г и
съответно са определени разноски за исково и заповедно производство.
Жалбата вх.№50157/21.07.22г. е от пълномощника адв. С. в рамките на
преклузивния срок (считано от връчване на обжалвания акта на
представителя) и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата чрез адв. М., е упражнила право
на отговор по жалбата с електронно изявление.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт. Представителите на насрещните страни са легитимирани да
упражняват защита на доверителите си във всички инстанции( л.10 от
1
настоящото и л.7 от делото на ВРС). Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По предварителните въпроси: Дължимата държавна такса е събрана
авансово. Жалбата е надлежно администрирана.
В рамките на дължимата служебна проверка по допустимост на
процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата
въззивният съд констатира, че претенцията на ищеца не е основана на факти,
които да индивидуализират точно предявеното за защита материално право.
От една страна, като заявител по ЧГД11712/21 на ВРС цесионерът е посочил,
че е придобил вземане на банката, отпуснала кредита, което включва
главница с настъпил падеж в конкретно очертан период от време (посочен в
т. 9 от заявлението с начало 10.08.2016г. и край момент на сезиране на съда).
Това описание кореспондира и на посочения от заявителя договор за кредит с
уговорен начин на издължаване на разсрочени анюитетни вноски по
погасителен план(непредставен от кредитора). В оспорената от длъжника
заповед обаче, дългът(претендиран частично до 1532.35евро) не е посочен
като сборен от натрупване на падежирали в определен период анюитетни
вноски, а като една сума 13709.92евро. Същевременно при предявяване на
иска си, същия цесионер отново е описал неизпълнение на сбор от
задължения с падежи, настъпващи в конкретен петгодишен срок (10.08.2016 –
10.08.2021г.) и е поискал установяване на дължимост на част от тези от тях,
които формират главница, но се е позовал и на уведомление, адресирано но
длъжника, в което освен информация за прехвърляне на задължението на нов
кредитор е посочено и изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на
цяла остатъчна главница(без тя да е посочена като размер). Разминаването
между фактическите твърдения относно основанието, индивидуализиращо
претенцията и искането за установяването на дълга представлява нередовност
на сезирането със специалния иск по чл. 422 ГПК. Налага се уточняване на
твърденията на ищеца по начин, изключващ противоречието, доколкото в
предходното заявление по ЧГД 11003/2020г, друга части от дълга, възникнал
на същото основание (падежирала главница от 13709.92евро) но без
посочване на натрупване за определен период вече е установена в изпълнена
стабилна заповед за неоспорено задължение.
Като инстанция по същество, чиято дейност има за предмет
2
разрешаване на самия материалноправен спор, съдът дължи даване на
указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи
постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора и сам
служебно следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, (т. 5 от
ТРОСГТК на ВКС 1/2013, вр. т.1 от ТРОСГК 1/2001г на ВКС).
След отстраняване на противоречията в твърденията, въззвиният съд ще
продължи произнасянето си по предварителните въпроси и подготовката на
откритото заседание.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на заявителя „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД, с която е предявен иск за установяване на ЧАСТИЧНА
дължимост на вземане, посочено в оспорена заповед за изпълнение като част
от само 1532.35 евро от придобито от цесионер вземане за главница по
договор за потребителски кредит в общ размер 13 709.92евро.
На осн. чл. 273 вр. 129 ал. 4 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца в седмичен
срок, считано от връчване на препис от настоящото определение, с писмена
молба с препис за насрещната страна да отстрани несъответствието между
посочените в исковата молба твърдения за изискуемост на оспорения дълг(от
който е предявена само една част), като изрично конкретизира:
пропускане на падежи на разсрочени в конкретен и действащ и
понастоящем погасителен план с анюитетни вноски(настъпили в периода
описан в т. 9 от заявлението), като в този случай представи съответно
приложимия погасителен план или опише падежиралите вноски, които
формират 13 709.92евро главница,
или
обявяване на предсрочна изискуемост на цялата остатъчна главница 13
709.92евро след пропуснати падежи на текущи вноски, като в този случай
конкретизира и твърдения за моментът в който действието на погасителния
план е отпаднало след уведомяването на кредитополучателя за упражняване
на правото на кредитора или цесионера.
При неизпълнение въззивният съд ще счита, че нередовностите не са
3
отстранени и ще разгледа жалбата срещу обжалвания съдебен акт, като
постановен по нередовно сезиране в изпълнение на общо предоставеното му
правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК.
Делото се докладва след изтичане на срока за изпълнение за
продължаване на подготовката на въззивното производство по същество.
Препис от определението да се връчи на пълномощника на
ищеца(въззиваем) на електронния адрес на адв. М., използван за електронна
кореспонденция и обявен при подаване на заявление от страна, задължена да
поддържа начин на сигурно електронно връчване с изрично посочване в
електронното писмо на следните ДОПЪЛНИТЕЛНИ УКАЗАНИЯ:
• страната, която е задължена на осн. чл. 50 ал. 5 вр. 38 ал.2 ГПК да
осигури електронна кореспонденция със съда, но е посочила чрез
пълномощник електронен адрес (без поискано връчване на съобщения чрез
ЕПЕП) следва да потвърждава в 7 дневен срок получаването на електронната
кореспонденция
• при липса на такова потвърждаване съдът ще изиска посочване на
начин за сигурно връчване от доверителя на адвоката.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4