№ 3979
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110112300 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от А. П. срещу ЗК “Л.И.” АД,
ЕИК *********, гр. С., иск с правно основание чл. 405, ал. 1 за заплащане на сумата от
10 680, 10 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК,
претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка
“Каско”, обективиран в застрахователна полица № 93002210002042/11.01.2022г., със срок на
действие от 14.01.2022г. до 13.01.2023г., в резултат на реализирано на 27-28.04.2022г.
застрахователно събитие в гр. Варна, ***** в непосредствена близост до бл. 36, където е
било паркирано МПС, изразяващо се в надраскване на предна броня и счупване на ляв и
десен фар по лек автомобил марка “БМВ”, модел “530D GT xDRIVE“, рег. № В **** ВХ,
извършено в резултат на злоумишлени действия на трети лица, ведно със законната лихва от
датата на отказа на застрахователя – 23.05.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба ищецът А. П. твърди, че е собственик на лек автомобил марка
“БМВ”, модел “530D GT xDRIVE“, рег. № В **** ВХ, който е застраховал в ответното
дружество по договор за застраховка “Каско”, обективиран в застрахователна полица №
93002210002042/11.01.2022г., със срок на действие от 14.01.2022г. до 13.01.2023г.
На 27.04.2022г. ищецът е паркирал застрахованата вещ в гр. Варна, ******, а на
следващия ден е установил, че предната броня е надраскана, а двата фара са счупени,
действия, които са извършени злоумишлено от трети лица, за които увреждания е уведомил
II РПУ при ОД на МВР – Варна.
Поддържа се, че застрахованият е уведомил застрахователя, чиито представители са
удостоверили щетите, като счупените оригинални фарове са негодни за употреба и следва да
бъдат подменени с нови, а бронята, подлежаща на боядисване.
На 23.05.2022г. застрахователят е отказал изплащане на застрахователно събитие,
считайки, че уврежданията по двата фара са резултат от износване на детайлите,
съставляващо непокрит за застрахователя риск.
1
Необоснования отказ да се изплати обезщетение обуславя правния интерес на ищеца
от заявяване на осъдителна претенция.
В срока за отговор, ответникът ЗК “Л.И.” АД признава валидното сключване на
договор за имуществена застраховка “Каско”, неоспорвайки уведомяването на
застрахователя и образуването на преписка по щета.
Релевирано е правоизключващо възражение за недължимост на обезщетението,
позовавайки се на т. 27.8 от Общите условия към застраховката, според която
застрахователят не покрива щети при износване на отделните детайли.
В случая, двата фара са били пукнати при последната маркировка на автомобила, а
счупването им е резултат от износване на материала.
В условие на евентуалност, се поддържа, че размерът на обезщетението следва да
бъде определен по методиката на Наредба № 24/2006г., приета от КФН.
Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на заявената.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В първото съдебно заседание са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване,
на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, следните обстоятелства:
1./ че А. П. в качеството си на собственик, е застраховал лек автомобил марка “БМВ”,
модел “530D GT xDRIVE“, рег. № В **** ВХ в ответното дружество, който договор за
застраховка “Каско”, е обективиран в застрахователна полица №
93002210002042/11.01.2022г., със срок на действие от 14.01.2022г. до 13.01.2023г., по която
е заплатена в пълен размер дължимата застрахователна премия;
2./ че в срока на действие на застрахователното правоотношение, А. П. е уведомил
застрахователя за настъпило събитие на 27-28.04.2022г. в гр. Варна, ***** в непосредствена
близост до бл. 36, където е било паркирано застрахованото МПС, изразяващо се в
надраскване на предна броня и счупване на ляв и десен фар по застрахования автомобил.
3./ За извършените злоумишлени действия, застрахованият е уведомил и II ОД на
МВР – Варна.
Застрахователят е извършил оглед на вещта на 28.04.2022г., констатациите, от който
са удостоверени в нарочно съставен опис /л. 11/. В него, представител на застрахователя е
посочил, че облицовка предна броня се нуждае от боядисване, а ляв и десен фар от подмяна.
4./ на 23.05.2022г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение, позовавайки
се на т. 27.8 ОУ, според която застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина
или вследствие /умора/ на отделни детайли и възли на МПС при доказана техническа
неизправност, повреда на гумите, поради овехтяване, фабричен дефект, внезапно спиране и
кражба.
Съобразявайки, признанието на неизгодни факти, съдържащо се в описа, а именно
посочването на вида на увредените детайлите - облицовка предна броня, десен и ляв фар,
вида на необходимите операции за отстраняването на щетите – налагащи боядисване на
бронята и подмяна на двата фара с нови, т.е. уврежданията по тях са от такова естество, че
изключват възможността да се използват по предназначение, съдът приема, че щетите по
лекия автомобил, са такива, каквито са удостоверени от представител на ответника и, че два
от детайлите са негодни.
Изводът на съда се подкрепят и от изготвеното заключение по допуснатата СТЕ,
което не е оспорено от страните и се кредитира в неговата цялост, от което се установява, че
двата фара са негодни, тъй като стъклата им са били пробити, т.е. те вече са
разхерметизирани и допускат попадането на влага, което неминуемо ще доведе до
преустановяване на функционирането им.
2
Заключението на вещото лице почива на извършен оглед на автомобила, при който
експертът е установил, че фаровете са със спукани стъкла, а лаковото покритие на
облицовка предна броня, е наранено. Освен това при огледа експертът е установил още, че
двата фара са оригинални, факт, видим и от снимковия материал, предоставен от
застрахователя, запечатал извършения оглед на 28.04.2022г.
Посочените констатации при огледа на автомобила не са оспорени от ответната
страна, поради което съдът приема, че ляв и десен фар, са били оригинални части, че
стъклата им са били пробити/спукани, че лаковото покритие на облицовка предна броня, е
било на наранено. Посоченият извод на съда, изграден въз основа на събраните
доказателства опровергава възражението на ответната страна, че частите не са били
оригинални и правоизключващото възражение, че уврежданията по двата фара, са резултат
от износване, което дава основание на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение.
Експертът е категоричен, че в деня на извършения оглед от представител на
застрахивателя, предхождащ сключването на имуществената застраховка, не са установени
увреждания по ляв и десен фар и облицовка предна броня, извод направен въз основа на
снимковия материал, предоставен от застрахователя, която констатация опровергава и
последното възражение на ответната страна, че към т.нар. “ден на маркировка”, т.е. деня на
огледа, двата детайла са били увредени.
Съобразявайки писмените доказателства - опис на претенция на 28.04.2022г.,
изготвена от представител на застрахователя и изслушаното заключение по СТЕ, съдът
приема, че в срока на действие на застрахователното правоотношение по имуществената
застраховка “Каско”, на 27 – 28.04.2022г. застрахованата вещ е била увредена вследствие на
злоумишлени действия на трето лице, изразяващи се нарушаване на лаковото покритие на
облицовка предна броня, налагащ боядисване и спукване стъклата на ляв и десен фар,
налагащо подмяна с нови, намиращи се в причинно – следствена връзка със събитието, за
което застрахователят отговаря.
По размера на застрахователното обезщетение
Спорен е и въпросът как следва да се определи застрахователното обезщетение и
какъв е неговият размер.
Стойността по средни пазарни цени за труд и материали за боядисване на облицовка
предна броня, закупуване на два оригинална фара, които не се предлагат от алтернативни
доставчици, труда и материалите, съпътстващи поставянето им, възлиза общо на сумата от
10 680, 10 лв.
В случай, че оригиналните фарове бъдат закупени от дружество, което не е
представител на марката “БМВ”, то необходимата за възстановяване сума, би възлизала на
11 695, 18 лв.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване
на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, а не според методиката
на застрахователя, която не намира приложение. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като доказването на вредата е в
тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
3
имуществото в същия вид, по който въпрос е постановена и задължителна за съдилищата
съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т.
д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/, намираща приложение и при действието на Кодекса за
застраховане, в сила от 01.01.2016г. Методиката на Наредба № 24/2006г., приета от КФН, не
намира никакво приложение при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Съобразявайки в съвкупност всички ангажирани доказателства и задължителната
съдебна практика, съдът приема, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение
възлиза на сумата от 10 680, 10 лв., която съставлява стойността, необходима за
възстановяване на имуществото от същия вид и качество, чрез подмяна на фаровете с
оригинални детайли, каквито са били при настъпване на увреждането, вкл. и цена на труда и
материалите и боядисване на третия детайл.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и
главно доказване предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по
имуществената застраховка по чл. 405, ал. 1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен
в претендирания размер от 10 680, 10 лв., ведно със законната лихва от датата на отказа на
застрахователя – 23.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца А. П. следва да се присъдят сторените по
делото съдебно – деловодни разноски, възлизащи на 1 828 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Размерът на уговореният и заплатен адвокатски хонорар от 1 200 лв., не следва да
бъде намаляван по възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като не надхвърля минимално
установения по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 1 361, 21 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.” АД, ЕИК *********, гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на А. Й. П., ЕГН
**********, ****** сумата от 10 680, 10 лв. /десет хиляди шестстотин и осемдесет лева и
десет ст./, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка “Каско”, обективиран в застрахователна полица №
93002210002042/11.01.2022г., със срок на действие от 14.01.2022г. до 13.01.2023г., в
резултат на реализирано на 27-28.04.2022г. застрахователно събитие в гр. Варна, ***** в
непосредствена близост до бл. 36, където е било паркирано МПС, изразяващо се в
надраскване на предна броня и счупване на ляв и десен фар по лек автомобил марка “БМВ”,
модел “530D GT xDRIVE“, рег. № В **** ВХ, извършено в резултат на злоумишлени
действия на трети лица, ведно със законната лихва от датата на отказа на застрахователя –
23.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.” АД, ЕИК *********, гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на А. Й. П., ЕГН
**********, ****** сумата от 1 828 лв. /хиляда осемстотин двадесет и осем лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5