РЕШЕНИЕ
№ 855
гр. Пловдив, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20235300500912 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 10957/04.04.2023г. на „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК ***** чрез адв. Б. С. от К. АК против решение № 3480 от
26.10.2022г., постановено по гр. д. № 2324 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд,
ХХ гр. с., с което се признава за установено в отношенията между „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *****, представлявано от управителя Д. В. Д., от една
страна и П. Я. Ю., ЕГН **********, И. М. Ю., ЕГН ********** и Я. М. Ю., ЕГН
**********, от друга, че клаузата на чл. 1 от договор за потребителски кредит SO №
2601/07.07.2021г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на
240 лева, е нищожна, като сключено при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.С решението се осъжда „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *****, представлявано от управителя Д. В. Д. да заплати на
П. Я. Ю., ЕГН **********, И. М. Ю., ЕГН ********** и Я. М. Ю., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 50 лева, изчислени по съразмерност.Осъжда
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *****, представлявано от управителя Д. В.
Д. да заплати на адвокат М. В. М., адвокатско възнаграждение за осъществено на ищците
безплатно процесуално представителство по делото, в общ размер на 900 лева, или по 300
лева за всеки от ищците, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
С въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, постановено при липса на
1
право на иск по подробно изложени съображения, като се навежда и довод за злоупотреба с
право от страна на ищците.По същество се развиват доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение.Иска се същото да бъде обезсилено
като недопустимо и производството по делото да бъде прекратено.Претендират се
разноски.Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
от другата страна.
По делото е постъпил писмен отговор по чл. 263 от ГПК от въззиваемия Я. М. Ю. чрез
пълномощника му адв. М. М., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.Моли
се решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Претендират се разноски.
Писмен отговор е постъпил и от въззиваемата П. Я. Ю. чрез пълномощника й адв. М.
М., с който също се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска решението на
районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендират се
разноски.
Въззиваемият И. М. Ю. не е подал писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК, но в
хода на въззивното производство чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
Пловдивският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства,
допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна с правен интерес от обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Във връзка с оплакването във въззивната жалба за недопустимост на
първоинстанционното решение, настоящият състав взе предвид следното:
Пред районния съд са предявени установителени искове за нищожност на клауза,
предвиждаща такса за експресно разглеждане в договор за потребителски кредит SO №
2601/07.07.2021г., сключен между „Инретнешънъл саламанка капитал“ ООД, ЕИК ***** и
наследодателят на ищците М. Е. Ю., починал на 13.12.2021г., на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и противоречие със закона – чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, както и поради заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил предявените искове като
недопустими с възражение, че за задълженията по процесния договор за кредит е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17613/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, която
била връчена на ищците по настоящето дело, но същите не са подали възражение срещу нея
в законоустановения срок, с което правата им да оспорват дължимостта на вземанията по
процесния договор се преклудирали.
Районният съд е приел, че исковете са допустими, тъй като в проведеното заповедно
производство не бил разглеждан въпросът за таксата за експресно разглеждане.Същият не е
бил въведен като предмет от заявителя и по отношение на тази такса нямало влязъл в сила
съдебен акт, поради което и в настоящето производство не се пререшавал приключил
2
спор.Обосновано е, че неподаването на възражение в заповедното производство, не може да
преклудира правото на защита за непредявени основания, каквото в случая се явявало
оспорването на клаузата по договора, свързана с изследване на въпроса за действителността
на таксата за експресно разглеждане на кредита.
След извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. За неоснователни се намират доводите във
въззивната жалба за недопустимост на производството, поради наличието на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съотв. за липса на правен интерес за ищците от
предявяване на иска.Съгласно т. 18 от тълкувателно решение №1/2001г. по тълкувателно
дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС със сила на присъдено нещо се ползва само решението по
отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, като
предмет на делото.В случая е видно от приложената заповед № 9678 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.11.2021г., издадена по ч. гр. д. № 17613 по
описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, Х гр. с., че в заповедното производство са
предявени вземания за главница, договорна лихва и мораторна лихва, дължими по
процесния договор за кредит, респ. заповедта за изпълнение е издадена за тези вземания. В
настоящето производство се оспорва действителността на отделна клауза от същия договор
за кредит, касаеща вземането за такса за експресно разглеждане, а не действителността като
цяло на основанието, от което произтичат вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение.Следователно предмета на заповедното и на настоящето производство не е
идентичен, като установителното действие и стабилитет на влязлата в сила заповед за
изпълнение, не преклудира разрешаването на правния спор, предмет на разглеждане в
настоящето производство.Налице е правен интерес и с оглед внасянето на яснота в
отношенията между потребителя и кредитора относно действителните параметри на
съществуващата правна връзка помежду им, доколкото изявлението на кредитора, че не
претендира суми по процесната клауза, не го лишава от възможността да търси плащане на
тази такса в бъдеще и представлява неяснота, създаваща несигурност в правното положение
на потребителя.
Отделно от гореизложеното следва да се посочи, че принципно произнасяне по
допустимостта на иск, с оглед правния интерес от прогласяване нищожността на
неравноправни клаузи, се съдържа в редица решения на ВКС /пр. решение №
131/10.09.2012г. по т. д. № 1036/2010г., II т. о., решение № 207/24.01.2012г. по т. д. №
580/2011г., II т. о. и др. Макар и постановени в производство по колективни искове,
даденото разрешение в цитираните съдебни актове относно правния интерес като абсолютна
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, е напълно приложимо и по
отношение на настоящето производство, което съставлява индивидуален потребителски
спор /в този см. определение № 72/13.02.2013г. по т. д. № 802/2012г., II т. о. на ВКС/.
При разглеждането на спора по същество районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че наследодателят на ищците е бил кредитополучател по процесния
договор, по който е усвоил заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция
3
по см. на чл. 3 от ЗКИ, а кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по
см. на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.Сключеният договор за
заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния
закон – ЗПК.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че между наследодателят на ищците и
ответното дружество е бил сключен процесният договор за кредит, въз основа на който
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 800 лева за срок от
45 дни, с една погасителна вноска в размер на 1 079, 60 лева, ГЛР - 40, 15 %, ГПР - 47, 98 %
и общ размер на плащанията с включена такса експресно разглеждане - 1 079, 60 лева.В чл. 1
от договора е предвидено ползването на услуга – експресно разглеждане на заявлението за
предоставяне на потребителски кредит, която услуга била изцяло извършена и предоставена
съгласно записаното в чл. 1, ал. 2 от договора, за което кредитополучателят дължал такса в
размер на 240 лева.С подписване на договора страните са се съгласили таксата за експресно
обслужване да се заплати от кредитополучателя разсрочено, като се раздели на равни части
и се включи в размера на всяка от погасителните вноски – арг. от ал. 3.
При тези данни от правна страна районният съд е приел, че оспорваната клауза от
договора за кредит заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по
облигационното правоотношение, тъй като липсва еквивалентност между таксата и
извършената услуга от заемодателя.Освен това ответникът не доказал индивидуално
уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в
предвидения в договора размер, поради което същата имала и неравноправен характер по
см. на чл. 144, т. 9 от ЗЗП.На следващо място не били доказани от ответника обстоятелства,
налагащи начисляването на подобна такса, като не било ясно какъв е срокът за разглеждане
на заявката и дали той е бил спазен от ответника, за да са налице предпоставки за
начисляване на подобна такса за експресно разглеждане на документите.Районният съд е
приел също, че оспорваната клауза касае действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, поради което противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК, както и заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, защото не е включена в ГПР, независимо че
представлява част от общите разходи по кредита.Обосновал е, че по този начин се постига
неоснователно обогатяване за кредитора чрез увеличаване на размера на дълга за
потребителя, което пък води до нарушаване на принципа за добросъвестност при сключване
на договорите, както и на еквивалентност на насрещните престации, а също е в нарушение
на добрите нрави.По тези съображения искът е счетен за основателен.
Относно предвидената такса за експресно разглеждане на кредита и настоящият
състав на съда намира, че същата касае действия по усвояване и управление на кредита, за
които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от
кредитора.Споделят се изводите на районния съд, че липсва еквивалентност между таксата и
извършената услуга от заемодателя, доколкото таксата е по-голяма от възнаграждението,
4
което кредитодателят получава за предоставения кредит.Поради това е правилен извода, че
предвидената клауза противоречи на добрите нрави и цели неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, без реално да е
извършена конкретна услуга, като тази такса представлява и скрит разход по договора за
кредит, която привидно е уговорена като такса преди отпускането и усвояването на кредита
и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и поради това е
нищожна.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се
остави без уважение, е решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в
полза на адвокат М. М. следва да бъде присъдена сумата от 400 лева за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ за въззивното производство за
всеки от въззиваемите, или общо в размер на 1200 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3480 от 26.10.2022г. на Районен съд Пловдив,
постановено по гр. д. № 2324 по описа за 2022г., XVI гр. с.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителя Д. В. Д., да заплати на адв. М.
В. М. от АК ****, с адрес: гр. *****, на основание чл. 38 от ЗА, общо сумата от 1200 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемите П. Я. Ю.,
И. М. Ю. и Я. М. Ю., в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5