№ 558
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20251001000706 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК във вр. с чл. 613а, ал. 1 ТЗ.
Образувано е по въззивна жалба от 6.08.2024 г. на молителя „Елан ЛТД 2“ ЕООД срещу
решение № 1139/1.08.2025 г. по т.д. № 724/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-14 състав, с
което е отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Елан
ЛТД 11“ ЕООД.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че молителят не се
легитимира за кредитор на ответника по търговска сделка. Сочи се, че неправилно са приети
за неавтентични договора от 15.12.2020 г. и приемно-предавателния протокол към него.
Твърди се, че неправилно била игнорирана разпоредбата на чл. 301 ТЗ, при наличие на
основания за нейното прилагане. Не било отчетено, че издадената фактура била
осчетоводена при ответника, който ползвал и данъчен кредит, а освен това била частично
заплатена от длъжника, който е заприходил и закупеното имущество. Твърди се, че приетото
заключение на ССЕ установявало неплатежоспособността на ответника.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да
уважи молбата по чл. 625 ТЗ. Претендира разноски.
Ответникът „Елан ЛТД 11“ ЕООД, редовно уведомен, не е подал отговор срещу жалбата,
но в открито заседания я оспорва.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Елан ЛТД 2“ ЕООД с молба от 5.04.2024 г., с
която на осн. чл. 625 ТЗ същият е поискал откриване на производство по несъстоятелност
спрямо „Елан ЛТД 11“ ЕООД.
В молбата се твърди, че по силата на договор от 15.12.2020 г. ищецът продал на ответника
1
машини, производствено оборудване и стопански инвентар за ресторант „Subway“, находящ
се в гр. Варна, Варна Мол, за цена от 60 000 лв. с ДДС, платима на три вноски с краен срок
14.06.2022 г. В периода 11.01.2021 г. – 14.04.2021 г. ответникът извършил частични
плащания в общ размер на 11 000 лв., а остатъкът от 49 000 лв. не бил заплатен и до
момента. Твърди се, че ответникът е спрял плащанията и е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност, а евентуално – свръхзадълженост.
От вписванията в електронния търговски регистър се установява, че ответникът „Елан
ЛТД 11“ ООД е регистриран на 13.11.2020 г. с капитал 1 000 лв., разпределен между
съдружниците И. О. В. с дял от 510 лв. и О. О. В. с дял от 490 лв., като същите са и
управители с начин на представителство – заедно и поотделно. На 3.08.2022 г. е вписано
заличаване като съдружник и управител на О. В. поради настъпила смърт на ******** г.,
като всички дялове са поети от съдружника И. В., а дружеството е продължило като ЕООД с
единствен управител – едноличния собственик на капитала. Впоследствие за съуправител е
вписан на 25.08.2022 г. и Ц. А. Д. при начин на представителство – заедно и поотделно, като
същият е заличен на 31.10.2023 г.
От вписванията по партидата в ТР на ищеца „Елан ЛТД 2“ ЕООД се установява, че
дружеството е регистрирано на 20.02.2012 г. с капитал 10 лв. и едноличен собственик и
управител – И. О. В.. На 29.09.2022 г. същият е заличен като ЕСК и управител, а за такъв е
вписана Д. Р. И.. Вписването е извършено въз основа на решение на ЕСК от 23.09.2022 г. и
завещание на И. В., починал на ******** г.
По делото е представен договор за покупко-продажба на активи от 15.12.2020 г., с който
продавачът „Елан ЛТД 2“ ЕООД е продал на купувача „Елан ЛТД 11“ ЕООД следните
активи: машини, производствено оборудване и стопански инвентар за ресторант „Subway“,
находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, Варна Мол, подробно описани в
приложение № 1. Уговорено е, че купувачът ще заплати цена от 60 000 лв. с ДДС, платима на
три вноски: до 14.01.2021 г. – 10 000 лв., до 14.12.2021 г. – 25 000 лв. и до 14.06.2022 г. –
25 000 лв. Според т. 4 прехвърлянето на собствеността на активите се съпровожда от
подписване на приемо-предавателен протокол и издаване на данъчна фактура. В договора и
приемо-предавателния протокол от 15.12.2020 г. е посочено, че те са подписани и за двете
страни от И. В. – управител и на двете дружества към онзи момент. Въз основа на договора е
издадена и фактура № **********/15.12.2020 г.
Представено е платежно нареждане от 11.01.2021 г., издадено от „ПИБ“ АД, за извършен
превод от купувача „Елан ЛТД 11“ ЕООД в полза на продавача „Елан ЛТД 2“ ЕООД на
сумата 10 000 лв. с посочено основание – частично плащане по фактура № **********.
Според банково извлечение от сметка на ищеца в „Райфайзенбанк /България/“ АД на
14.04.2021 г. е постъпил паричен превод от ответника „Елан ЛТД 11“ ЕООД на сумата 1 000
лв. с посочено основание – частично плащане по фактура № **********.
Във връзка с оспорване автентичността на договора и приемо-предавателния протокол от
15.12.2020 г. е прието заключение от 5.02.2025 г. на съдебно-графологична експертиза,
извършена от вещото лице И. П.. Според експертизата положените подписи за „продавач“ и
„купувач“ в двата документа не са положени от И. О. В.. Посочено е и, че е налице
абсолютна графическа несъпоставимост между изследваните подписи и тези в
сравнителните образи за подписа на О. О. В. – втория управител на ответното дружество
към 2020 г.
В първоинстанционното производство е прието основно и допълнително заключение на
съдебносчетоводна експертиза, извършена от вещото лице Г. М.. Вещото лице е установило,
че процесната фактура № **********/15.12.2020 г. е осчетоводена при ищеца – включена е в
дневника за продажби и в справката-декларация по ЗДДС за м. 12.2020 г., като са
осчетоводени и получените частични плащания в общ размер на 11 000 лв. Установено е и,
че фактурата е осчетоводена и при ответника „Елан ЛТД 11“ ЕООД – включена е в дневника
за покупки и в справката-декларация по ЗДДС за м. 12.2020 г., като са осчетоводени и
направените частични плащания. При ответника непогасеното задължение към ищеца в
2
размер на 49 000 лв. е заведено по счетоводна сметка 401 – Доставчици към 31.12.2022 г.
Установено е, че при ответника имуществото, предмет на фактурата, е заприходено по
следните счетоводни сметки: машини, съоръжения, оборудване – 26 478,34 лв., други ДМА
– 9 040 лв., ДНМА – 6 894,70 лв., материали, инвентар – 7 586,96 лв. Установено е, че
общият размер на задълженията на ответника към кредитори към 31.12.2022 г. е 85 хил. лв.,
от които: 82 хил. лв. – задължения към доставчици, 2 хил. лв. – задължения към персонала, и
1 хил. лв. – осигурителни задължения. Установено е, че активите на ответника към
31.12.2022 г. са на стойност 65 хил. лв., от които: 5 хил. лв. – нематериални активи, 17 хил.
лв. – ДМА, 6 хил. лв. – материални запаси, 1 хил. лв. – вземания от клиенти, 34 хил. лв. –
парични средства и 2 хил. лв. – разходи за бъдещи периоди. Въз основа на тези данни
вещото лице е изчислило, че показателите за ликвидност към 31.12.2022 г. са следните: обща
ликвидност – 0,4824, бърза ликвидност – 0,41176, незабавна ликвидност – 0,4, абсолютна
ликвидност – 0,4, финансова автономност – минус 0,23529, задлъжнялост – минус 4,25.
Установено е и, че към 31.12.2023 г. ответникът има общо активи на стойност 33 хил. лв., от
които: 4 хил. лв. – нематериални активи, 8 хил. лв. – ДМА и 21 хил. лв. – парични средства.
Към същата дата общо задълженията възлизат на 76 хил. лв., от които 75 хил. лв. –
задължения към доставчици и 1 хил. лв. – други задължения.
Представено е и пълномощно от 10.12.2020 г. с нотариална заверка на подписа, с който И.
О. В., като управител на „Елан ЛТД“ ЕООД, „Елан ЛТД 2“ ЕООД, „Елан ЛТД 4“ ЕООД и
„Елан ЛТД 18“ ООД,, е упълномощил К. З. И. да представлява посочените дружества пред
всички лица, организации и учреждения в страната, вкл. пред Агенцията по вписвания,
НАП, НОИ и др., както и да упълномощава трети лица с правата по пълномощното.
Аналогично пълномощно от 10.12.2020 г. в полза на същото лице е издадено от И. В. и за
представителството на „Елан ЛТД 10“ ООД, „Елан ЛТД 11“ ООД, „Елан ЛТД 12“ ООД,
„Елан ЛТД 13“ ООД и „Елан ЛТД 14“ ООД.
Представено е и пълномощно от 5.10.2022 г. с нотариална заверка на подписа, с който Ц.
А. Д., като управител на „Елан ЛТД 10“ ЕООД, Елан ЛТД 11“ ЕООД, „Елан ЛТД 12“ ЕООД,
„Елан ЛТД 13“ ЕООД и „Елан ЛТД 14“ ЕООД, е упълномощил К. З. И. да представлява
посочените дружества пред всички лица, организации и учреждения в страната, вкл. пред
Агенцията по вписвания, НАП, НОИ и др., както и да упълномощава трети лица с правата
по пълномощното.
Представени са и обявените по партидата в ТР на ответника ГФО за 2020 г., 2021 г., 2022
г., 2023 г. и 2024 г. Отчетите за 2020 г. и 2021 г. са били заявени за обявяване в ТР от К. З. И.,
като същите носят подписите на К. И. като съставител и на И. В. като управител, а към
заявленията са приложени и декларации относно приемането на ГФО, подписани от името
на управителя И. В.. На 26.09.2023 г. К. З. И. е заявила за обявяване и ГФО за 2022 г., която
го е подписала като съставител, а същият е подписан и от управителя О. В., като е
приложена и декларация за приемането на ГФО, подписана от същия. ГФО за 2023 г. е
заявен за обявяване на 27.09.2024 г. от адв. А. Т., упълномощена от управителя О. В., който е
подписал отчета, както и К. И. – като съставител. ГФО за 2024 г. е заявен за обявяване на
25.09.2025 г. от З. П. К. като съставител на отчета, който носи подписа и на управителя О.
В..
Обобщените данни от ГФО /част от които установени и от ССЕ/ за периода 2020 г. – 2024
г. са следните:
ЗадълженияКраткотрайни активиОбщо активи
/хил. лв.//хил. лв.//хил. лв./
към 31.12.2020 г. 733072
към 31.12.2021 г. 773165
3
към 31.12.2022 г. 854165
към 31.12.2023 г. 762133
към 31.12.2024 г. 1065163
Обобщените данни за същия период за приходите, разходите и финансовия резултат от
дейността на ответника за съответната година са следните:
ПриходиРазходиПечалба/Загуба
/хил. лв.//хил. лв.//хил. лв./
2020 г. 02(2)
2021 г. 168179(11)
2022 г. 172181(9)
2023 г. 6588(23)
2024 г. 000
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 613а, ал. 1 ТЗ и е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
І. По искането по чл. 625 ТЗ
Предмет на разглеждане е молба за откриване на производство по несъстоятелност на
основание „неплатежоспособност“, а евентуално – „свръхзадълженост“, което лимитира
предмета на делото с оглед диспозитивното начало.
По действащото българско право производство по несъстоятелност може да се открие: 1)
спрямо определени лица, 2) по искане на определени лица, и 3) при наличие на определени
материалноправни основания.
1. Лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност, са: 1)
търговците по смисъла на чл. 1 ТЗ, с изключение на публичните предприятия, упражняващи
държавен монопол или създадени с особен закон – чл. 607а, ал. 1 и чл. 612, ал. 1 ТЗ, 2)
неограничено отговорните съдружници в търговско дружество, спрямо което е открито
производство по несъстоятелност, включително починали и/или заличени в търговския
регистър – чл. 610 и чл. 611, ал. 2 ТЗ, 3) починал или заличен едноличен търговец – чл. 611,
ал. 1 ТЗ, 4) лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник – чл.
609 ТЗ, 5) сдружения и фондации – чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ.
В конкретния случай ответникът „Елан ЛТД 11“ ЕООД попада в първата категория лица –
предвид качеството му на търговско дружество той представлява търговец по формата си
съобразно чл. 1, ал. 2 ТЗ.
2. Кръгът на лицата, по искане на които може да се открие производство по
4
несъстоятелност е очертан в чл. 625 във вр. с чл. 608, ал. 1 ТЗ и той включва: 1) длъжникът,
2) кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ – породено от
или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, 3) Националната агенция по приходите за изискуемите парични вземания по чл. 608, ал.
1, т. 2 и 3 ТЗ – публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на длъжника, или частно държавно вземане, или 4) Изпълнителната
агенция „Главна инспекция по труда“ за изискуемите вземания по чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ –
задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите, които не са изпълнени повече от два месеца.
Извън първата хипотеза /искането да е на длъжника/ в останалите хипотези е необходимо
наличието на непогасено изискуемо вземане от съответния вид да се установи към
момента на последните устни състезания по делото. При липса на такова вземане молбата
подлежи на отхвърляне, независимо от финансовото състояние на ответника.
Ищецът „Елан ЛТД 2“ ЕООД основава легитимацията си на твърдението, че е кредитор
на ответника „Елан ЛТД 11“ ЕООД с изискуемо и непогасено парично вземане по договор за
покупко-продажба на активи от 15.12.2020 г. в размер на 49 000 лв., представляваща
неплатена част от общата цена от 60 000 лв. с ДДС. Ответникът е оспорил наличието на
подобен договор и задълженията си по него, като е оспорил автентичността на представения
писмен документ за сключения договор, както и приложение приемо-предавателен протокол.
Както бе посочено по-горе писменият договор носи подписи за продавач и купувач от името
на едно и също лице – И. В., като управител на двете дружества към онзи момент. От
приетото и неоспорено заключение на СГЕ е установено, че посочените подписи са
неавтентични – не са положени от посоченото физическо лице. Установената неавтентичност
на писмения договор и протокола към него обаче не е достатъчна за обосноваване на извод
за липсата на договорно правоотношение с посоченото съдържание, дори и при свързаността
между двете страни към онзи момент, поради следното:
От една страна, подобен договор е неформален – той може да се сключи и устно, а
обективирането му в писмен документ е само с оглед доказването му. В случая
съществуването на договорното правоотношение е доказано и от обстоятелството, че
издадената за същата сделка фактура № **********/15.12.2020 г. е осчетоводена и
декларирана по реда на ЗДДС както от ищеца, така и от ответника, което е установено с
неоспореното заключение на ССЕ. Същото е установило и заприходяване в счетоводството
на ответника на активите, предмет на същата продажба. Ответникът не твърди и установява,
че тези действия по осчетоводяване впоследствие са били анулирани като неверни.
Същевременно, според заключението на ССЕ ответникът е ползвал данъчен кредит по
същата фактура, а освен това – заплатил е частично същата, като по банков път е превел
общата сума от 11 000 лв. на 11.01.2021 г. и 14.04.2021 г. Тези действия в съвкупност
доказват сключена между страните сделка с посоченото във фактурата съдържание.
От друга страна, гореописаните действия обосновават потвърждаване на сключения
договор за продажба съобразно чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 301 ТЗ. Ако този договор не е сключен
/не е подписан/ от законния представител на ответника, то той е сключен от трето
неизвестно лице, действало от името на дружеството без представителна власт. Подобни
действия на общо основание подлежат на ратификация /потвърждаване/ от мнимо
представлявания, т.е. от дружеството. Подобно потвърждаване може да се извърши както
изрично, така и с конклудентни действия, а при търговските сделки /като процесната/ – и
чрез мълчание /чл. 301 ТЗ/. В случая са налице както конклудентни действия /частичното
плащане, осчетоводяването и декларирането пред НАП/, така и мълчание в хипотезата на
чл. 301 ТЗ. Ето защо и на това основание договорът е породил действие.
Задължението на ответника по този договор е да заплати на ищеца цена в размер на
60 000 лв. с ДДС. Самият ищец признава и представя доказателства за извършени частични
плащания в общ размер на 11 000 лв. За останалата сума от 49 000 лв. няма твърдения от
ответника и ангажирани доказателства за плащане. Същата е падежирала на 14.12.2021 г. /за
5
сумата 24 000 лв./ и на 14.06.2022 г. /за сумата 25 000 лв./. Ето защо това вземане е
основание за активната материалноправна легитимация на ищеца да иска откриване на
производство по несъстоятелност спрямо ответника.
3. Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по
несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: 1) неплатежоспособност
– общото основание, приложимо спрямо всички видове длъжници, и 2) свръхзадълженост –
специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на
чл. 64, ал. 3 ТЗ /ООД, АД или КДА/. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес
предметът на дължимата от съда защита следва да се ограничи до това от посочените
основания, които са изтъкнати в молбите по чл. 625 или чл. 629, ал. 4 ТЗ. В конкретния
случай молителят се е позовал на наличието на неплатежоспособност на ответника, а при
условията на евентуалност – и на свръхзадълженост, която налага тяхното разглеждане в
тази поредност.
4. Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: 1) парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2) публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската
му дейност, 3) задължение по частно държавно вземане, или 4) задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е
изпълнено повече от два месеца. Посочената разпоредба не е единствената относима към
понятието „неплатежоспособност“, а елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според който
молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на длъжника са временни или че
той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за
интересите на кредиторите.
[1]
Систематичното тълкуване на двете разпоредби са дали основание на правната теория
[2]
и съдебната практика да приемат, че неплатежоспособността е обективно съществуващо
имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на
същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез
наличните си парични и други реално ликвидни активи. По традиция невъзможността се
определя като обективна, но по същество тя е субективна, каквато е всяка невъзможност за
изпълнение на паричен дълг предвид чл. 81, ал. 2 ЗЗД /обективно е икономическото
състояние на длъжника, а не невъзможността му да плати/. Обективната невъзможност за
изпълнение предполага изпълнението да не е възможно нито от длъжника, нито от трето
лице, поради възникнало външно събитие /случайно събитие или непреодолима сила/ и то
би довело до освобождаване на длъжника от задължението му спрямо кредитора /чл. 89
ЗЗД/, което при паричните задължения по дефиниция е изключено, тъй като пари в оборота
обективно винаги има. Обстоятелството, че длъжникът не разполага с необходимите
парични средства и достатъчно ликвидно имущество е типичен пример за субективна
невъзможност за изпълнение /по смисъла на общото облигационно право/, което именно е и
причината същият да продължи да отговаря спрямо кредитора за неплащането, а това
обуславя и възможността спрямо него да се проведе принудително изпълнение, форма на
[3]
което и е производството по несъстоятелност.
Длъжникът е стопански способен да изпълни изискуемите си парични задължения
тогава, когато е в състояние да осигури парични средства за пълното им заплащане. В
подобно икономическо състояние той се намира или ако разполага с налични парични
средства или ако разполага с такива непарични активи, които могат в кратък срок да се
преобразуват в парични средства, достатъчни да покрият всички изискуеми задължения.
Следователно, само по себе си притежанието на имуществени активи от всякакъв характер,
дори на стойност надхвърляща размера на изискуемите парични задължения, не е
достатъчно да обуслови извод за платежоспособност на длъжника. Релевантно е единствено
притежанието на парични средства или на реално ликвидни от икономическа гледна точка
активи – такива, които могат да се преобразуват за кратък период от време в парични
[4]
средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. По правило тези ликвидни
6
активи следва да са такива, че тяхното преобразуване /осребряване/ да не води до
нарушаване на статута на длъжника като действащо предприятие, т.е. до преустановяване на
търговската му дейност, което пък би нарушило интересите на кредиторите с още
неизискуеми вземания. Поради това е прието, че по принцип релевантни за
платежоспособността на длъжника са само активите, които счетоводно се класифицират като
краткотрайни /текущи/. Те от своя страна се подразделят на четири групи – материални
запаси /суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова продукция,
предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни
инвестиции /акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел – т.е. за
препродажба/ и парични средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи
на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период /1 година/, участват еднократно в стопанския процес, при което за длъжника
са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване на
краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо предприятие.
Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не
е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на
длъжника. Това е така, защото в редица случаи начинът на осчетоводяване на един актив
като краткотраен или дълготраен е въпрос на счетоводната политика на предприятието и
защото самото осчетоводяване не всякога отразява реалността /счетоводните регистри са
частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в тях само изгодни за
себе си обстоятелства/. Ето защо независимо от счетоводното класифициране на даден актив
като краткотраен, същият е от значение за платежоспособността на длъжника единствено ако
реално съществува и ако е реално ликвиден /продаваем, събираем/ в обозрим кратък срок.
Съответно – длъжникът е неплатежоспособен ако не притежава подобни краткотрайни и
реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични
задължения от вида на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Понятието за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1
ТЗ е правно, а не счетоводно, което налага при преценката за наличието й да се изследват
правните елементи от неговия фактически състав, а част от тях е реалната имуществена
неспособност за генериране на парични средства за покриване на изискуемите парични
задължения, преценена въз основа на действително /а не само счетоводно/ ликвидните
активи на длъжника.
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо състоянието на
[5]
неплатежоспособност да е налице към момента на последните устни състезания по делото.
В практически аспект това предполага следната поредност на изследване: 1) дали към датата
на последните устни състезания длъжникът разполага с реално ликвидни активи,
достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми парични задължения, и 2) при
отрицателен отговор – дали затрудненията му не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ. Ако
отговорът на първия въпрос е положителен, то без значение се явява отговорът на втория
въпрос – молбата по чл. 625 ТЗ се явява неоснователна. Ако отговорът на въпроса е
отрицателен, то се пристъпва към втория етап на изследване, при който се преценява
трайния характер на състоянието на длъжника, което по необходимост предполага
извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на длъжника в
достатъчно продължителен период назад. Този анализ следва да се извърши въз основа на
събраните по делото доказателства, вкл. и на заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
установяваща основните финансови показатели за дейността на длъжника, и по-специално –
коефициентите за ликвидност и финансова автономност. При така очертания план на
изследване въззивният съд намира следното по конкретиката на настоящия казус:
5. За установяване на финансовото състояние на ответника са събрани писмени
доказателства и е изслушано заключение на ССЕ, което не е оспорено от нито една от
страните.
Установено е, че към 31.12.2024 г. /последния обявен ГФО/ всички задължения на
ответника са краткосрочни и са в размер на 106 хил. лв., при краткотрайни активи от 21 хил.
лв. Не се твърди и установява през 2025 г. активите да са се увеличили или задълженията да
7
са намалели. Следователно, при тези данни е очевидно, че стойността на текущите и реално
ликвидни активи е значително по-малка от размера на изискуемите парични задължения на
ответника. Това означава, че ответното дружество към днешна дата не разполага с ликвидни
активи, достатъчни за изплащане на всички изискуеми парични задължения, вкл. и на
задължението към ищеца в размер на 49 хил. лв.
6. Констатираната настояща неспособност на ответника да погаси изискуемите си
парични задължения не е достатъчна, за да се приеме, че същият е неплатежоспособен по
смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Необходимо е да се установи и, че това му състояние има траен
характер, което налага и отговор на втория подвъпрос – дали затрудненията му не са
временни по смисъла на чл. 631 ТЗ. За целта следва да се проследи финансовото му
състояние за предходен период – въз основа на представените ГФО за периода 2020 – 2024 г.
и заключението на ССЕ. От същите се установява, че в периода 2020 – 2023 г. ответното
дружество е извършвало търговска дейност и е реализирало приходи от оперативна дейност,
които обаче са били по-ниски от разходите му, поради което за всички периоди е
реализирана загуба. Същевременно, според ГФО през 2024 г. дружеството напълно е
преустановило дейността си – видно от нулевите приходи и разходи. При това положение
липсват всякакви перспективи дружеството да възстанови дейността си, а от там и да
генерира приходи, чрез които да изплати задълженията си в обозримо бъдеще. При тези
данни е очевидно, че затрудненията на длъжника не са временни, а трайни, както и, че той
не разполага с ликвидно имущество, достатъчно за покриване на задълженията си.
Следователно, както в минал период, така и понастоящем ответникът е в състояние на
трайна невъзможност за изпълнение на паричните си задължения чрез наличните си
краткотрайни и реално ликвидни активи. Ето защо налице е установено състояние на
неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което изисква съдът да определи
началната дата на това състояние.
7. Началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Тя се определя според най-
ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този
момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото
икономическо състояние на длъжника . В случая тази най-ранна дата е 31.12.2021 г., към
който момент е установено както наличието на изискуеми непогасени парични задължения
към ищеца /по вноската с падеж 14.12.2021 г. – по договора за продажба на активи/, така и
превишение на общите задължения над краткотрайните активи. Ето защо молбата за
откриване на производство по несъстоятелност е основателна поради неплатежоспособност
на ответника, поради което не е необходимо да се изследва наличието и на другото
евентуално заявено основание – свръхзадълженост.
Предвид липсата на данни за наличието на имущество на ответника, което да е
достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност,
първоинстанционният съд е дал указания по реда на чл. 629б ТЗ с определение от 9.04.2024
г. Със същото е определена сумата 2 000 лв. за предплащане от заинтересованите лица, като
изрично е указано, че при невнасяне на сумата е възможно да бъдат приложени последиците
на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Определението е било обявено в ТР на 9.04.2024 г. Няма данни към
днешна дата указанието да е изпълнено. При това положение налице са всички предпоставки
за откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ,
едновременно с което да бъде обявена несъстоятелност и да бъде спряно производството. В
тази хипотеза временен синдик не следва да се назначава.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени, като спрямо ответника
се открие производство по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Решението
следва да се отмени и в частта относно произнасянето по чл. 194, ал. 2 ГПК, доколкото
такова е недължимо в диспозитива на решението – не се касае за произнасяне по предявен
иск, формиращ предмета на делото /вж. решение № 270/19.02.2015 г. по т.д. № 7175/2013 г.
на ВКС, ІV г.о./.
8
ІІ. По разноските за производството
При този изход на спора следва да се присъдят своевременно поисканите разноски на
ищеца, заявени в представените списъци по чл. 80 ГПК в двете инстанции.
Същият е доказал разноски в общ размер на 5 925 лв., от които: 1) 250 лв. – за заплатената
държавна такса по молбата по чл. 625 ТЗ; 2) 4 000 лв. – за заплатеното адвокатско
възнаграждение за първата инстанция; 3) 1 550 лв. – за заплатените депозити за основна и
допълнителна ССЕ; 4) 125 лв. – за държавната такса по въззивната жалба.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] вж. В. Попова, Коментар на ТЗ – част ІV, изд. 1996 г., стр. 65 – 83; В. Таджер, Несъстоятелност по ТЗ, изд. 1996 г., стр. 47 – 50; Г.
Стефанов, Търговска несъстоятелност, изд. 2011 г., стр. 61 – 75; С. Стефанов в „Актуални въпроси на производството по
несъстоятелност“, изд. 2015 г., стр. 42 – 67; Г. Григоров, Несъстоятелност, изд. 2017 г., стр. 172 – 191.
[2] вж. решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.;
решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 115/2011 г. на ВКС, І т.о.; решение № 118/9.08.2013 г. по т.д. № 1042/2012 г. на ВКС, І т.о.; решение
№ 54/8.09.2014 г. по т.д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 201/11.12.2014 г. по т.д. № 659/2014 г. на ВКС, І т.о., решение №
71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т.о., и др.
[3] така В. Попова, Коментар на ТЗ – част ІV, изд. 1996 г., стр. 81.
[4] така решение № 71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т.о.
[5] така решение № 54/8.09.2014 г. по т.д. № 3035/2013 г., решение № 216/29.11.2016 г. по т.д. № 448/2016 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1139/1.08.2025 г. по т.д. № 724/2024 г. на Софийския градски съд,
VІ-14 състав, и вместо това постановява:
ОБЯВЯВА на осн. чл. 632, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособността на „Елан ЛТД 11“ ЕООД с
ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, бул.
„Александър Малинов“ № 80, вх. Б, ет. 3, ап. 4.
ОПРЕДЕЛЯ началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2021 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Елан ЛТД 11“ ЕООД с ЕИК –
*********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Елан ЛТД 11“ ЕООД
с ЕИК – *********.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Елан ЛТД 11“ ЕООД с ЕИК – *********.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и общ запор върху имуществото на „Елан ЛТД 11“
ЕООД с ЕИК – *********.
СПИРА производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите на „Елан ЛТД 11“ ЕООД и на длъжника, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен
срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър, при условие, че се докаже,
че е налице достатъчно имущество или бъде внесена определената по реда на чл. 679б ТЗ
сума в размер на 2 000 лв. за покриване на началните разноски на производството по
несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите на „Елан ЛТД 11“ ЕООД и на длъжника, че ако в горния срок не
поискат възобновяване на производството по несъстоятелност, същото ще бъде прекратено,
а длъжникът – заличен.
УКАЗВА на кредиторите, че срокът за предявяване на вземанията е 1 месец от обявяване
9
в търговския регистър на решението за възобновяване на производство по несъстоятелност
съгласно чл. 632, ал. 3 във вр. с чл. 685, ал. 1 от ТЗ, а срокът за допълнително предявяване е
2 месеца след изтичане на първия срок съгласно чл. 688, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „Елан ЛТД 11“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, район „Младост“, бул. „Александър Малинов“ № 80, вх. Б, ет. 3, ап.
4, да заплати на „Елан ЛТД 2“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Пловдив, район „Северен“, ж.к. „Марица Гардънс“, бл. 15, ет. 3, ап. 8, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 5 925 лв. – разноски за производството пред СГС и САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 14-дневен срок от обявяването му в търговския регистър.
Преписи от решението да бъдат изпратени на Агенцията по вписванията за обявяването
му в търговския регистър и на Софийския градски съд за вписването му в книгата по чл.
634в ТЗ.
Указва на страните, че при евентуално подаване на касационна жалба към същата следва
да бъде приложен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв.
/като в документа се посочи номера на делото на САС/, както и изложение по чл. 280 ГПК, а
жалбата да бъде подписана от адвокат или юрисконсулт с приложено пълномощно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10