Мотиви по нохд № 289 по описа на ПпРС за 2020
година
Подсъдимият М.А.А. *** е
предаден на съд по обвинение за това, че „на 30.04.2020 г., в гр.П., кв.“С.“, от смесен магазин
на ул.“***“ № *, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на
имот и лица – стъкло на витрина, отнел чужди движими вещи, както следва: Мента
200 мл – 1 бр., на стойност 3,30 лв., пет опаковки салам Шпек Бургас Вазаро, с един.цена 2,50 лв., или общо 12,50 лв., 4 бутилки
по 100 мл мастика „Пещера“ с единична цена 1,50 лв., или общо 6,00 лв., 4
бутилки по 100 мл уиски „Блек рам“
с единична цена 1,75 лв., или общо 7,00 лв., и 20 лева оборотни пари в
стотинки, или вещи и стоки на обща стойност 48,80 лв. (четиридесет и осем лева и 80 стотинки), от владението на К.М.К., без нейно съгласие, с
намерението противозаконно да ги присвои, като равностойността на откраднатите
вещи е изцяло възстановена“-престъпление
по чл.197, т.3, във връзка с чл.195, ал.1, т.3, във връзка с чл.194, ал.1 НК.
Представителят на
Районна прокуратура Т. в с.з. поддържа обвинението, като предвид характера на
проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание около 1 г.
ЛОС,определено по реда на чл.58а,ал.1 НК,което бъде отложено с подходящ
изпитателен срок.
До започване на
разпоредителното заседание, пострадалата К.К. се
явява лично, като заявява, че не желае
да предяви граждански иск против подсъдимия, както и да упражни права като
частен обвинител.
В хода на проведеното
разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 НПК,
защитникът на подсъдимият адв.Й.Й.
***, ТАК, прави искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК.
Съдът намери, че са налице всички предпоставки за приключване на делото по
диференцираната процедура, при което трансформира производството и разгледа
делото именно по този ред. В хода на съкратеното съдебно следствие подс.А. се признава за виновен, съжалява за стореното и
моли за минимално наказание. Същото е и становището на защитника, който
претендира за определяне на минимално наказание ЛОС, което бъде отложено по
реда на условното осъждане. Сочи се, че е налице ниска стойност на отнетите
вещи; вредите са възстановени; налице и чисто съдебно минало и проявено
съдействие от подсъдимия при проведеното
ДП.
Предвид характера на
производството, с определение постановено на осн. чл.372, ал.4, вр.с чл.371,
т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно
следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен
начин от доказателствата по делото,
съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да
бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.А.А. ***, бил
с основно образование, трайно безработен, неосъждан.
На 30.04.2020 г. подс.А. бил в компанията на няколко приятели, като
употребил значително количество алкохол, вследствие на което решил да извърши
кражба на вещи от смесения магазин в кв.С. на гр.П., ул. “Г. С.“№*, стопанисван
от пострадалата К.. Тъй като и преди бил влизал в него, добре познавал
обстановката и разположението на стоките.
Малко по-късно, без да
споделя с приятелите си къде отива, подс.А. се
насочил към магазина. С помощта на намерено парче тротоарна плочка счупил
витринното стъкло отдясно на входната врата на магазина и през получилия се
отвор успял да проникне към помещението, в
което били хранителните стоки /снимки л.14 от ДП/. След това издърпал
двойна дървена врата /снимки л.18-л.19/ и след нейното отваряне успял да влезе
в магазина, от където взел и изнесъл навън следните движими вещи: Мента 200 мл
– 1 бр., на стойност 3,30 лв., 5 опаковки салам Шпек Бургас Вазаро,
с единична цена 2,50 лв., или общо 12,50 лв., 4 бутилки х 100 мл мастика
„Пещера“ с единична цена 1,50 лв., или общо 6,00 лв., 4 бутилки х 100 мл уиски
„Блек рам“ с единична цена
1,75 лв., или общо 7,00 лв., и 20 лева оборотни пари в стотинки, или вещи и
стоки на обща стойност 48,80 лв. Върнал се с откраднатите вещи при компанията
си, която почерпил , а малко по-късно две от лицата в нея – свидетелите А. А. и
А. М., по същият начин успели да влязат в магазина и откраднат други вещи на
стойност 313.90 лв., които не са предмет на настоящото дело. След разкриване на
престъплението, тримата заедно възстановили на пострадалата всички вреди на
обща стойност 362.70 лв. /протокол, прикрепен към корицата на ДП/. Деянието на
А. А. и А. М. било квалифицирано от прокуратурата като административно
нарушение по чл.218б НК и материалите били изпратени на Началника на РУ П. за
налагане на наказание.
Така възприетата
фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните в с.з.
доказателства, посредством приложените по ДП № 156/2020 г. по описа на РУП П.
писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели
и заключението на вещото лице по извършената оценителна експертиза, приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК.
Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят
изцяло и от признанието на описаните факти
на подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4, във вр. с
чл.371,т.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна, при отчитане на
заложеното в чл. 373,ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин,че подс.М.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението “кражба” по смисъла на
НК, което несъмнено води до ангажиране на наказателната му отговорност. От субективна страна деянието е извършено при
пряк умисъл обективиран в конкретните му действия.
Установявайки конкретните действия, чрез които подсъдимия е
проникнал в хранителния магазин в кв.С., съдът прие,
че от обективна страна е осъществил престъплението при по-тежката правна
квалификация по чл.195,ал.1,т.3 НК –
повреждане на преграда, здраво направена
за защита на лица и имот. Касае се за стъкло на витрина, което по своята
същност съставлява съоръжение предназначено за изключване и ограничаване на
всякакъв достъп на трети лица до вещите в помещенията и предпазването на тези
вещи от каквото и да било външно въздействие. Кражбата, извършена чрез
повреждане на преграда е сложно престъпление, което изисква от една страна
преодоляване на преградата, а от друга страна последващо отнемане на вещи като
пряко следствие от преодоляването. В конкретният случай и двете кумулативни
предпоставки са налице – чрез физическото й преодоляване посредством
разбиването му с тротоарна плочка, прозорецът е станал негоден да изпълнява
своите защитни функции, което от друга страна е довело до безпрепятствено
проникване в помещенията и и изнасяне на инкриминираните вещи. Доколкото още преди
приключване на ДП всички вреди имуществени вреди са възстановени на
пострадалата К., правилно прокуратурата е преквалифицирала деянието във връзка
с привилегирования състав на чл.197,т.3 НК.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на
императивните изисквания на чл.373, ал.2 НПК, съдът прие, че наказанието на подс.А. следва да бъде определено съгласно правилата на
чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни
възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората
по ал.4 – вариант, който в случая би бил по-благоприятен за дееца предвид
приложението на чл.55 НК, но е необходимо съдът
да констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо
вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да
се определи в хипотезата на чл.58а,ал.1 от НК като същевременно отчете, че не са налице
нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо вината
обстоятелство,което да го мотивира да приложи чл.55,ал.1,т.1 от НК. Като
смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени сравнително ниската
стойност на вредите, тяхното възстановяване, младежката възраст на подсъдимия и
чистото му съдебно минало; направените от него пълни самопризнания /които в
случая няма пречка да бъдат отчетени като смекчаващи обстоятелства, тъй като
следва се приеме, че „…съставляват елемент от цялостно, обективно проявено
при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008
г. на ОСНК на ВКС/. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде
отчетена неговата роля на инициатор на престъплението продължено от А. А.
и А. М.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата
по чл.197,т.3, вр. с чл.195,ал.1 НК е до 8 г. ЛОС, т.е. няма специален минимум,
който да не позволи замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание. С оглед конкретната обществена опасност на
престъплението и неговия извършител, съдът определи наказание в размер на 9 м.
ЛОС, след което и на осн. чл.58,ал.1 НК го редуцира с 1/3 и постанови
подсъдимия да изтърпи наказание в размер от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА/съдът
не посочи в диспозитива към присъдата начина на редуциране на наказанието, а
само правното основание и редуцираният размер, с оглед задължителните указания,
дадени в мотивите към т.2 от ТР № 2/ 19.06.2015 г. по т.д.№ 2/2015 г. на ОСНК/.
На осн.чл.66,ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание за
изпитателен срок от 3 год., считано от влизане на присъдата в сила. Действително за съда не
съществува задължение директно да прилага разпоредбата на чл.66 НК само при
наличието на формалните за това предпоставки, които безспорно съществуват в
случая, тъй като освен всичко друго е необходимо
да се констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез
условно осъждане. При извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане
целите на наказанието не е необходимо подсъдимия да изтърпява реално наложеното
наказание от 1 г. ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с тежестта на
престъплението, условното наказание е справедлив отговор на обществената му
опасност и морална укоримост.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските като предвид изхода на
делото осъди подсъдимия да заплати общо сумата 91.50 лв. за в.л. от ДП – в
полза на ОДМВР Т.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: