№ 25
гр. гр. Лом, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И. Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. РА.а
като разгледа докладваното от И. Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20251620200020 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят А. С. З. от гр. Лом, ул. ***, обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Началник РУ – Лом към ОД МВР
Монтана Наказателно постановление № Л-22/ЗМВР от 19.12.2024 г., с което
на осн. чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
В с. з. жалбоподателят се явява лично и с адв. Петър Петров от МАК,
който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно, както и да бъдат присъдени
на доверителя му сторените разноски.
Административнонаказващият орган не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № Л-22/ЗМВР от 19.12.2024 г. на
1
жалбоподателя А. З. на осн. чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му е наложена „Глоба” от
500.00 лв. за това, че на 05.12.2024 г. в *** въпреки издадено му писмено
полицейско разпореждане да не влиза в саморазправа, пререкания и да не
нанася психически тормоз на лицето *** *** от *** посещава адреса и нанася
психически тормоз като тропа на вратата на апартамента й.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14 - дневен срок за
обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
А. З. живее в гр. Лом, ул. ***. *** живее в същия блок и вход, но на ет.
2, в ап. 8, като се грижи за психично болното лице ***. З. и *** са в обтегнати
отношения от няколко години, като и от двете страни многократно са подавани
жалби в РУ – Лом по различни поводи.
На 05.12.2024 г. в РУ – Лом е получен сигнал от *** за това, че съседът
й А. З. я тормози. На място за проверка по сигнала отишли полицейските
служители Р. С. и И. Д., пред които *** заявила, че З. й чукал по вратата.
Проверяващите установили последния в дома му, където готвел. Тъй като А.
З. имал издадено писмено полицейско разпореждане от 13.08.2024 г. да не
влиза в саморазправа, пререкания и да не нанася психически тормоз на ***,
му бил съставен АУАН за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. В
законоустановения срок не е подадено възражение срещу съставения акт и въз
основа на него на 19.12.2024 г. АНО издал атакуваното наказателно
постановление, с което наложил на З. „глоба“ в размер на 500 лв.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в
предвидените от закона срокове и съдържат необходимите реквизити,
предвидени в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В случая обаче съдът
намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено, по
следните съображения:
1) На първо място, в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на НП.
2
В АУАН е записано с големи и ясни цифри и букви, че е нарушен чл. 64,
ал. 4 от ЗМВР, който гласи, че „Разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето
му“.
В НП обаче като нарушена е посочена съвсем друга разпоредба - на чл.
64, ал. 2 от ЗМВР, според която „При невъзможност да се издадат писмено
разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто
смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят“. Тази норма касае
издаването на устни полицейски разпореждания и е допълнение към чл. 64, ал.
1 от ЗМВР, определящ, че: „Полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции. Разпорежданията се издават писмено.“
В описателната част на НП се посочва, че жалбоподателят не е
изпълнил издадено му писмено полицейско разпореждане. В случая не става
ясно в какво точно се изразява нарушението, за което нa З. е наложена
санкция. Налице е пълно несъответствие между описанието на нарушението и
сочените като нарушени разпоредби в АУАН и в НП. По този начин
жалбоподателят е лишен от възможността е разбере в извършването на какво
точно административно нарушение е обвинен, като тази преценка не може да
бъде направена и от съда. В съответствие с чл. 52, ал. 4 от ЗАНН АНО следва
да извърши проверка на съставения АУАН и неговата законосъобразност. В
случая обаче тази норма не е спазена – в акта е посочена като нарушена
разпоредба чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, а в наказателното постановление – съвсем
друга – чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. Както беше посочено – последната има предвид
устните полицейски разпореждания, а за такова по делото изобщо не става
дума. И двете посочени разпоредби обаче не съвпадат с описанието на
нарушението в АУАН и НП, като и в двата акта се сочи, че А. З. не е изпълнил
писмено полицейско разпореждане, което, както правилно се отбелязва от
защитата, е нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. Тази норма обаче не е
спомената в нито един момент на административнонаказателното
производство. По този начин е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, който е поставен в невъзможност да разбере с кои свои
3
действия коя точно законова разпоредба е нарушил. Съдът също е поставен в
невъзможност да извърши преценка за това, като описаните процесуални
нарушения не могат да бъдат санирани в хода на съдебното следствие.
2) На второ място, за пълнота следва да се отбележи, че дори да не бяха
допуснати описаните съществени процесуални нарушения (които сами по себе
си са самостоятелно основание за отмяна на НП), то твърдяното нарушение не
се доказва по безспорен и категоричен начин. На жалбоподателя е наложена
глоба в максимален размер, на осн. чл. 257, ал. 1 от ЗМВР – за неизпълнение
на писмено полицейско разпореждане. Свидетелите С. и Д. посочват, че са се
отзовали по сигнал за това, че З. тормозел ***, чукайки й по вратата. На място
обаче не са установили подобни обстоятелства. *** им е заявила, че З.
„постоянно си чукал по вратата“ и за конкретния ден бил подгонил лицето, за
което тя се грижи, за да го бие. Никакви доказателства не са събрани за това,
че именно на 05.12.2024 г. жалбоподателят е тропал на вратата на лицето,
подало сигнала. Свидетелите също потвърждават, че З. е бил у дома си и е
готвел, а не е извършвал действия, представляващи тормоз спрямо ***.
Потвърждават също така, че не е имало други съседи, които да споделят, че З.
е вдигал шум и е нарушавал обществения ред във въпросния жилищен блок
по някакъв начин. Св. С. дори сочи, че *** е „такъв човек, който винаги гледа
другият да бъде виновен“ и подава постоянно сигнали срещу З.. Изводът,
който може да се направи е, че не се потвърждава фактическата обстановка, по
повод на която е съставен акта и е издадено наказателното постановление.
Напротив – от разпита на свидетелите се опровергава изцяло отразеното в
двата акта на административнонаказателното производство, при което
положение твърдяното нарушение се явява абсолютно недоказано. Ето защо и
издаденото НП следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
При този изход на делото – уважаване на жалбата и отмяна на
наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски в съответствие с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения „Ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение“. Чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата предвижда, че при интерес до 1000 лв. минималното
4
възнаграждение е 400 лв. С представения от адв. Петров договор за правна
защита и съдействие се претендират разноски в размер на 50,00 лв., които
следва да се присъдят в полза на жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-22/ЗМВР от
19.12.2024 г. на Началник РУ – Лом към ОД МВР Монтана, с което на А. С. З.
от гр. Лом, ул. ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 257, ал. 1 от
ЗМВР му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
500.00 /петстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН РУ – гр. Лом да плати на А. С.
З. разноски, направени за съдебното производство в размер на 50,00 лв.
/петдесет лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началник РУ – Лом към ОД МВР Монтана за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5