№ 509
гр. Плевен, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
С.А
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500619 по описа за 2022 година
Въззивно производство по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 200 от 29.06.2022 г. на Районен съд - Червен бряг,
постановено по гр.д. № 1263/2021 г., е отхвърлен предявения от ЗК „***“
АД против Ю. З. М., от с. ***, обл ***, установителен иск по реда на чл. 422
от ГПК, да бъде признато за установено, че Ю. З. М. дължи на ЗК „***“ АД
сумата от 785,31 лв., представляваща обезщетение за изплатена
застрахователна сума по щета, вследствие настъпило ПТП на 11.03.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Застрахователна
компания „***“ АД гр. ***, продадена чрез процесуалния представител юрк.
Л. С.. С жалбата се поддържа довод, че атакуваното с нея първоинстанционно
решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение разпоредбите на
материалния закон и процесуалните правила. Изложени са съображения в
подкрепа на този довод и се претендира се отмяната на обжалваното решение
и уважаване на предявения иск.
1
По допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав се е
произнесъл с определението по чл. 267 от ГПК от 25.08.2022 г.
Като взе предвид доказателствения материал по делото и наведените
във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд намира по същество
жалбата за основателна, предвид следните съображения:
Видно е от данните по делото, че в полза на ЗК „***“ АД гр. ***,
като заявител в заповедно производство, е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 530 от 19.08.2021 г. по ч.гр.д. № 980/2021
г. по описа на Районен съд – Червен бряг, срещу длъжника Ю. З. М., с
постоянен адрес в с. ***, обл ***, за следните суми: сумата от 785,31 лв.,
представляваща главница; сумата от 142,68 лв., представляваща мораторни
лихви за периода от 26.10.2019г. до 12.08.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 17.08.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното
производство. В заповедта е посочено, че вземането произтича от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/22/*** от
29.09.2015 г.
Заповедта е била връчена на длъжника Ю. З. М. при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, с оглед на което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
първоинстанционният съд е дал указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, което е
сторено.
В исковата молба като цена на исковата претенция са посочени
присъдените със заповедта за изпълнение суми за главница и мораторни
лихви. С петитума обаче е заявена претенция да бъде признато за установено
вземане само за сумата от 785,31 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението, по която претенция се е произнесъл районния съд. В
този смисъл присъдената със заповедта сума за мораторни лихви не се явява
предмет на исковото производство.
По делото няма спор, а е и видно от представената застрахователна
полица № BG/22/*** от 29.09.2015 г., валидна до 28.09.2016 г., по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, че ЗК „***“ АД се
явява застраховател на собственика на лек автомобил „***“ с рег.№ *** по
тази застраховка, която покрива гражданската отговорност на водача за
2
причинени от него вреди на трети лица.
С предявения установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК ищецът ЗК
„***“ АД претендира установяване на присъдено със заповедта по чл. 410 от
ГПК вземане в размер на 785,31 лв., която сума представлява заплатено
застрахователно обезщетение по сключената застраховка „Гражданска
отговорност” в полза на трето лице, претърпяло имуществени вреди при
пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на застрахования лек
автомобил. Застраховятелят основава правото си на регрес на твърдените
обстоятелства, че при настъпването на пътнотранспортното произшествие
водачът Ю. З. М. е управлявала лекия автомобил без да притежава
свидетелство за правоуправление и е напуснала мястото на причиненото от
нея ПТП – чл. 500, ал. 2 от КЗ, които обстоятелства застрахователят счита за
доказани с протокола за ПТП.
От приложения по делото протокол за ПТП № ***, съставен на
11.03.2016 г. в 20.55 ч., се установява, че на същата дата, в 17.40 ч., в с. ***,
водачът на моторно превозно средство марка „***“, рег.№ *** – Ю. З. М.,
ЕГН **********, не изпълнява предписанието на пътен знак Б-2, отнема
предимството на движещото се по пътя с предимство МПС марка „Форд
Транзит“ с рег.№ *** и го блъска. В протокола е отразено, че водачът Ю. М.
не притежава свидетелство за правоуправление, както и че същата е
напуснала мястото на произшествието. Отразено е също така, че на
причинилия ПТП водач /Участник 1/ - Ю. З. М. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № ***. Видно от
протокола, в резултат на ПТП са настъпили вреди по МПС „Форд Транзит“ с
рег.№ ***, изразяващи се в деформирана лява врата и лява странична част.
По своята правна характеристика протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ, който има обвързваща съда материална
доказателства сила относно удостоверените в него обстоятелства. В случая
ответницата не е оспорил съдържанието на този документ, което е следвало
да стори с представения от нея отговор по чл. 131 ГПК и не е представила
доказателства, опровергаващи съдържащите се в него констатации.
Отделно от това, следва да бъде посочено, че протоколът за ПТП е
подписан от ответницата Ю. М. без възражения, което обстоятелство следва
да се цени като извънсъдебно признание на отразените в него факти.
3
При това положение въззивният съд приема за доказани
обстоятелствата по процесното ПТП така, както са посочени в протокола за
ПТП.
Увреденото в резултат на възникналото по вина на ответницата-
въззиваема ПТП лице е поискало от ищцовото дружество, в качеството му на
застраховател, оценка на имуществените вреди и изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност”.
Образувана е преписка, съдържаща опис-заключение на вредите, експертиза
по щета, сравнителна експертиза по щета и доклад за изплащане на
общезщетение в размер на 785,31 лв. в полза на собственика на пострадалото
МПС, която сума е била изплатена чрез банков превод на 10.07.2019 г., видно
от приложеното преводно нареждане за кредитен превод.
Следователно регресната претенция на застрахователя по чл. 500, ал.
2 от КЗ се явява доказана както по своето основание, така и по своя размер,
доколкото ответницата не е оспорила определената от застрахователя
стойност на щетата.
С писмения отговор на исковата молба ответницата е направила
възражение за погасителна давност чрез назначения й особен представител по
делото. Въззивният съд намира това възражение за неоснователно. От
писмените доказателства по делото се установява по безспорен начин, че по
заявената претенция за застрахователно обезщетение по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят ЗК „***“ АД е
заплатил сумата от 785,31 лв. на 10.07.2019 г. Посочената в исковата молба
дата на плащане 10.07.2016 г. е резултат на техническа грешка, като в
проведеното пред районния съд съдебно заседание на 01.06.2022 г. ищецът е
поискал поправка на същата и съдът е допуснал промяна в посочената дата,
която да се счита 10.07.2019 г. Регресното право на застрахователя срещу
причинителя на вредите възниква след изплащане на застрахователното
обезщетение и се погасява с общата петгодишна давност. В настоящия случай
от извършеното на 10.07.2019 г. плащане до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.08.2021 г. не е изтекъл
петгодишен давностен срок, поради което вземането на застрахователя не се
явява погасено по давност.
В този смисъл, предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от
4
ГПК е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер, като
бъде признато за установено вземането на ищеца срещу ответницата в размер
на сумата от 785,31 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
Предвид гореизложените съображения, окръжният съд намира, че
обжалваното решение на Районен съд - Червен бряг е неправилно и следва да
бъде отменено, като въззивната инстанция се произнесе по съществото на
спора в посочения по-горе смисъл.
При този изход на процеса на ищеца-въззивник следва да бъдат
присъдени направените от него и претендирани разноски по делото за двете
съдебни инстанции в общ размер на 525 лв., съобразно представения списък
на разноски по чл. 80 ГПК, както и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 325 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 200 от 29.06.2022 г. на Районен съд - Червен
бряг, постановено по гр.д. № 1263/2021 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че Ю. З.
М., с постоянен адрес: с. ***, общ. Червен бряг, обл ***, ул. „***“ №***,
ЕГН **********, дължи на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“ АД,
със седалище гр. ***, ЕИК ***, сумата от 785,31 лв. /седемстотин осемдесет
и пет лева тридесет и една стотинки/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 17.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 530 от 19.08.2021 г. по ч.гр.д. № 980/2021 г. по описа на
Районен съд – Червен бряг.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК Ю.
5
З. М., с ЕГН **********, да заплати в полза на Застрахователна компания
„***“ АД, със седалище гр. ***, ЕИК ***, сумата от 525 лв. /петстотин
двадесет и пет лева/, представляваща направени деловодни разноски за двете
съдебни инстанции, и сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/,
представляваща направени разноски в заповедното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6