Решение по дело №571/2021 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 75
Дата: 14 април 2022 г.
Съдия: Лилия Георгиева Терзиева Владимирова
Дело: 20215210100571
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. гр.Велинград, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20215210100571 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422 ГПК
Предявени са от „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1766, жк
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.- законен
представител, чрез юрк.Н.М. против Л. В. К., ЕГН **********, с адрес гр.
Ракитово, 4640, ул. „Беглика“ № 8 искове с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, с които ищцовото дружество иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от
521.46 лева, представляваща главница по договор за кредит CREX- 17701792,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК-26.11.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 40.62 лева,
представляваща възнаградителна лихва, за периода от 15.03.2020 г. до
15.08.2020 година, сумата от 26.47 лева, представляваща мораторна лихва, за
периода от 15.04.2020 до 16.11.2020, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК от
№ 260174 от 01.12.2020 г., по ч. гр. дело № 966 по описа на съда за 2020 г.,
евентуално съединени с осъдителни искове с правно основание по чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ.
1
Ищецът „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А излага, че подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК от № 260174 от 01.12.2020 г., по ч. гр. дело № 966
по описа на съда за 2020 г., като на основание чл. 415 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК му
били дадени указания за предявяване на настоящия установителен иск,
поради което е налице правен интерес. Излага се, че на 27.02.2020 г. между
страните е сключен договор за № CREX-17701792 за закупуването на стоки и
услуги на изплащане за срок от 6 месеца, обхващащ периода сключване на
договора до 15.08.2020 г., съгласно погасителен план. Твърди се, че сумата за
закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски
партньор, което представлява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор,
съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на
кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения
търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора 6 месечните погасителни вноски
всяка в размер на 93.68 лева. Твърди се, че ответницата не е погасила нито
една месечна вноска, поради което кредите е обявен за предсрочно изискуем с
уведомление до длъжника от 10.09.2020 г.. предвид изложеното се моли да
бъдат уважени предявените установителни искове.Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, с който се моли да бъдат отхвърлени исковите
претенции. Поддържа се, че ищцовото дружество не е активно легитимирано
по материалното правоотношение, тъй като договорът е сключен между ЕТ
„Дик- Йордан Мицин“ като кредитор, като не са представени доказателства за
представителната власт на последния по отношение на ищцовото дружество.
Оспорва се сумата да е била преведена на търговеца, както е уговорено в
договора, както и срещу нея стоката да е била получена. Оспорва се
кредиторът да е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Твърди се, че сключеният договор е за потребителски
кредит по смисъла на ЗПК и е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от
ЗПК, поради което на основание чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне
2
само чистата стойност на кредита. Предвид изложеното се моли исковете да
бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от правна и фактическа страна:
С протоколно определение от 18.01.2022 г. производството по делото е
прекратено в частта, с която са предявени осъдителни искове с правно
основание по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ от ищцовото дружество срещу
ответницата при условията на евентуалност.
За основателността на предявените искове по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ в
тежест на ищеца е да установи, че между него и Л. В. К. е налице валидно
правоотношение по договор за отпускане на договор за потребителски
кредит, CREX-17701792/27.02.2020 г., че е изправна страна, т.е. е предал
уговорената сума, като за ответника е възникнало задължение за връщане на
заетата сума и за заплащане и мораторна лихва в претендираните размери,
падежът на задължението за връщане на сумата и на акцесорните задължения
е настъпил.
По възражението за наличието на неравноправни клаузи, респ.
неспазване императивните разпоредби на ЗПК, в тежест на ищцовото
дружество е да докаже пълно и главно, че е налице индивидуално договаряне,
алтернативно, че законът е спазен, включително по отношение възраженията
по чл. 11 ЗПК.
По делото са приети и неоспорени заверени преписи на: договор за
кредит CREX- 17701792, от дата 27.02.2020 г., с погасителен план към него,
и Общи условия приложими към договора, от които се установява, че
кредитополучателят се е съгласил предоставеният му потребителски кредит
да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор, като
извършеното по посочения начин плащане представлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави кредита предмет на договора. От
страна на ищцовото дружество не са ангажирани доказателства, от които да
се установява, че е изпълнил това свое задължение. От приетата по делото
съдебно икономическа експертиза става ясна, че не са налични данни за
усвояване на сумите по договора. Липсата на доказателства за това, че
ищцовото дружество е предало на ответника уговорената сума, прави
3
претенцията му за връщането й неоснователна.
При съобразяване изложеното и доколкото в съответствие с носената от
него доказателствена тежест ищцовото дружество не е доказало да е изправна
страна по договора и само на това основание исковете му следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.3
ГПК на ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на сторените
от ответника разноски, но доколкото такива не се претендират съдът не
следва да се произнася по отговорността за тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1766, жк
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.- законен
представител, чрез юрк.Н.М. против Л. В. К., ЕГН **********, с адрес гр.
Ракитово, 4640, ул. „Беглика“ № 8, искове с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, с които ищцовото дружество иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от
521.46 лева, представляваща главница по договор за кредит CREX- 17701792,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК-26.11.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 40.62 лева,
представляваща възнаградителна лихва, за периода от 15.03.2020 г. до
15.08.2020 година, сумата от 26.47 лева, представляваща мораторна лихва, за
периода от 15.04.2020 до 16.11.2020, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК от
№ 260174 от 01.12.2020 г., по ч. гр. дело № 966 по описа на съда за 2020 г..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5