Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание
на девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ
: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N560
по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
След частично прекратяване на
производството предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД,
предявен от П.Г. ООД за сумата от 855 лв., с която ответникът Л.С.Л. се е
обогатил за сметка на ищеца без основание от ползването лек автомобил Infinity Q30 с рег. № *******
за
периода 01.05.2020 г. – 31.01.2021 г.
Ищецът твърди, че след освобождаването
му като управител на дружеството, ответникът е поканен да върне ползвания от
него лек автомобил Infinity Q30, закупен на
името на дружеството с договор за лизинг, но въпреки отправената покана,
автомобилът не е върнат от ответника.
Ответникът оспорва иска, като твърди да е
ползвал лек автомобил Infinity Q30 на основание
договор за целеви заем под условие, сключен на 20.05.2020 г. между него и
дружеството - ищец.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна
страна:
Ищецът следва да докаже сключването на
договор за лизинг за лек автомобил Infinity
Q30
и предаването на автомобила на ответника, като управител на дружеството, че е
поканил ответника да върне автомобила, както и размерът на исковата претенция.
Ответникът следва да докажа, че е
ползвал имота на договорно основание, както и че е върнал автомобила на ищцовото дружество след прекратяване на правомощията му като
управител или че фактическата власт му е отнета от лизингодателя.
Не са спорни обстоятелствата относно
сключването на договор за лизинг на автомобила, както и обстоятелството, че
именно ответникът е ползвал този автомобил, като от събраните доказателства,
представени от О.Л. ЕООД се установява ответникът да е предал автомобила на
лизинговото дружество на 19.02.2021 г.
По делото е приет като доказателство
договор от 20.05.2019 г. , представен от ответника с молба от 19.04.2022 г.,
който договор е сключен между страните по делото и от който се установява
постигането на съгласие с характеристиките на договор за заем, по силата на
който Л.Л. е предоставил заем в размер на 8965
лв. по банковата сметка на ищцовото дружество за целите на заплащане на първоначалната
вноска по договора за лизинг на автомобила Infinity Q30,
а ищцовото дружество се задължава да върне заема в
срок до 20.03.2020 г. като заплаща и възнаградителна
лихва в размер на 3 % годишно, като до връщане на заемната сума лизинговия
автомобил ще се управлява от заемодателя – съдружник.
Този договор не е оспорен от ищеца като
документ, нито са въведени други възражения относно действието и изпълнението
му, като извод за недействителност не следва от самото му съдържание, нито от
факта, че е сключен от името на ищцовото дружество от
Л.Л. по аргумент от т.2 на Тълкувателно решение 3/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Следователно договорът установява основание за ползването на автомобила от Л.Л. до връщането на заема, каквото обстоятелство не се
твърди да е настъпило.
Не се доказват твърденията на ищеца
изявления на ищцовото дружество до ответника за
връщане на автомобила да са достигнали реално до него, а и същите не са от
естество да прекратят действието на сключения договор от 20.05.2019 г., от
който произтича основание ответникът да ползва автомобила, а касаят овластяването
му по силата на договор за управление между страните.
Следователно, макар и по делото да се
установява, че ответникът е ползвал лек автомобил Infinity Q30,
който ищецът е получил по договор за лизинг, сключен с О.Л. ЕООД ,за част от
исковия период, а именно от 01.05.2020 г. до 19.02.2021 г., то това е станало
на правно основание – сключения между страните договор от 20.05.2019 г., поради
което не дължи обезщетение за неоснователно обогатяване и предявеният иск
следва да се отхвърли.
Право на разноски при този изход от спора има
ответникът, който не е претендирал, нито направил такива, поради което и съдът не присъжда
разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г. ООД, ЕИК*******срещу Л.С.Л., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 59 ЗЗД,
предявен от П.Г. ООД за сумата от 855 лв., с която ответникът Л.С.Л. се е
обогатил за сметка на ищеца без основание от ползването лек автомобил Infinity Q30 с рег. № *******
за периода 01.05.2020 г. – 31.01.2021 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: