Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 04.06.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1250 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-001531
от 13.11.2019 г. на Началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч е
наложено на А.Д.М. ***, административно наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539
на МВР са му били отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят М., който го е обжалвал и моли да бъде отменено
наказателното постановление като незаконосъобразно. Сочи, че личният му
автомобил бил с прекратена регистрация и за да може да отиде на работа взел на
автомобила на негов приятел. Изтъква, че въпросният автомобил бил с платена
застраховка ГО и винетка, поради което сметнал, че всичко с него е наред.
Твърди, че въобще не е знаел, че автомобила е със снета регистрация и че
приятеля, който му го е преотстъпил не му е казвал такова нещо. Заявява, че
никога не би рискувал да му бъде отнета книжката, тъй като живее в такъв район,
че без автомобил не би могъл да отиде на работа. В заключение жалбоподателят е
изтъкнал и тежкото си семейно и имотно състояние.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят М. се явява лично. Сочи, че поддържа написаното в
жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление. Изтъква, че преди
десетина дни са го съкратили от работа и не знае как ще плати наложената му
глоба.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено в
съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се
потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
На 13.11.2019 г. началникът на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч издал наказателно постановление № 19-0906-001531
срещу А.Д.М. ***, за това, че на 26.08.2019 г., в 07:29 часа, по път 3504, в
района на с.Катунец с посока на движение гр.Ловеч, управлявал лек автомобил «А.Р.»
с регистрационен №******, собственост по СРМПС на Е. Й. П. от гр.Плевен, като
автомобилът бил с прекратена регистрация от 01.07.2019 г. на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП е посочено още и че с
постановление № 1935/10.10.2019 г. Района прокуратура гр.Ловеч е отказала да
образува досъдебно производство и го е изпратила за налагане на административно
наказание. От така изложената фактическа обстановка наказващият орган приел, че
жалбоподателят М. е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния
ред, поради което виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. На
основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП наложил на А.М. глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и са му
били отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
От представената в хода на
съдебното следствие преписка № 1935/2019 г. на Районна прокуратура гр.Ловеч
става ясно, че по случая е бил съставен АУАН бланков № 26558 от 26.08.2019 г.,
съставен от Б. З. – мл.автоконтрольор при РУ на МВР Угърчин, срещу
жалбоподателя А.М., с посочено в него извършено нарушение от М. на разпоредбата
на чл.140, ал.1, предл.1-во от ЗДвП. А.М. не е вписал възражение по него, подписал
и получил препис от акта.
По описания в АУАН случай и въз
основа на докладна записка рег.№ У563М153 от 12.09.2019 г. била образувана
прокурорска преписка № 1935/2019 г. за проверка за извършено престъпление по
чл.345 от НК. От представената по настоящето дело в оригинал цитирана по-горе прокурорска
преписка се установява, че по нея не са били снемани писмени обяснения или
сведения.
С постановление за отказ от
образуване на досъдебно производство от 10.10.2019 г. на наблюдаващия преписката
прокурор е било отказано образуването на такова на основание чл.213, ал.1, във
връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК – липса на извършено престъпление. Постановено
е било препис от постановлението да се изпрати на сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР Ловеч за налагане на административно наказание на А.М..
Постановлението на прокурора е
било връчено на А.М. на 30.10.2019 г., видно от приложеното към преписката
известие за доставяне.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.8-9/.
След внимателна преценка на ангажираните
по административнонаказателната преписка доказателства, както и събраните
такива в хода на съдебното следствие, съдът констатира, че обжалваното
наказателно постановление е било издадено при допуснато съществено процесуално
нарушение, довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Обжалваното НП е било издадено
при липсата на посочени в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН задължителни
реквизити.
В разглежданият случай административнонаказателното производство срещу А.М. е
започнало със съставянето на АУАН № 26558/26.08.2019 г. и не е било прекратено,
дори и след като преписката е била изпратена на РП Ловеч. Още повече, че
прокурорът е отказал да образува досъдебно производство. Друг би бил въпросът,
ако е било образувано досъдебно производство и прокурорът го е прекратил на
някое от основанията по чл.243, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. При едно такова
развитие с основание би подлежало на обсъждане приложението на правилото ne bis in idem, но не такъв е обсъждания тук
случай. Процесното наказателно постановление е било
издадено по висящ административнонаказателен процес и
не е било необходимо след постановлението за отказ на прокурора да се съставя
нов АУАН за същото нарушение.
Така развилото се административнонаказателно производство обаче е довело до
допускането на съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното
постановление, довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Обжалваното НП е било издадено
при липсата на посочен задължителен реквизит, а именно : датата и номера на
акта въз основа на който се издава, както и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя – чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН.
В обстоятелствената част на НП е
посочено, че
с постановление № 1935/10.10.2019 г. Района прокуратура гр.Ловеч е отказала да
образува досъдебно производство и го е изпратила на началник сектор «Пътна
полиция» по компетентност, но не е ясно това ли наказващият орган счита за
основанието за издаване на наказателното постановление, т.е. при условията на
чл.36, ал.2 от ЗАНН ли е издадено или въпросното прокурорско постановление е
отразено като част от обстоятелствата при извършване на нарушението, или
доказателствата, които го потвърждават по смисъла на т.5 на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно, към изисканата в хода на съдебното следствие прокурорска
преписка № 1935/2019 г. е приложен АУАН № 26558/26.08.2019 г., но същият не е бил изпратен с
административнонаказателната преписка от въззиваемата страна. А именно този АУАН и проверката въз основа на
която е бил съставен е бил изпратен на РП Ловеч, тъй като наказващият орган е
счел, че са налице данни за извършено престъпление по чл.345 от НК. Но с
цитираното в НП постановление на прокурора № 1935/10.10.2019 г. е било отказано
образуването на досъдебно производство, тъй като прокурорът е приел, че не е
налице извършено от субективна страна престъпление от общ характер. В този АУАН
са описани обстоятелства, които до голяма степен са идентични с тези посочени в
обжалваното НП. В тази връзка, следва да се има предвид, че постановлението за
отказ да се образува досъдебно производство и постановлението за прекратяване
на наказателното производство не са идентични по съдържание и последици, и
съответно имат различно действие спрямо законосъобразното ангажиране
впоследствие на административнонаказателната отговорност на дадено лице. Двете са две различни правомощия
и действия на прокурора – чл.213, съответно чл.243, ал.1 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.36,
ал.1 от ЗАНН, административнонаказателното
производство се образува със съставяне на АУАН, като единственото изключение от
това правило е предвидено в ал.2 на същия текст. При всички случаи обаче,
лицето срещу когото е образувано административнонаказателно
производство следва да е в известност, че срещу него е инициирано такова, тъй
като от този момент за него възникват и редица процесуални способи за защита.
Затова и законът е предвидил актът да бъде съставен в негово присъствие, като
изрично са посочени случаите, когато това не може да стане (чл.40, ал.1 и ал.2
от ЗАНН), както и да му бъде връчен – чл.43 от ЗАНН. Поради тази причина и
изискването да бъде посочен акта, въз основа на който се издава наказателното
постановление е залегнало като задължителен реквизит в нормата на чл.57, ал.1,
т.3 от ЗАНН. Недопустимо е едва с получаването на наказателното постановление
привлеченото към отговорност лице да научава, че срещу него е било образувано административнонаказателно производство. В този смисъл,
въпреки, че в разпоредбата на т.3 на чл.57, ал.1 не е изрично посочено
постановление на прокурора, то под използвания термин „…акта, въз основа на
който се издава…” следва да са разбира и съответно посочен, и акта на прокурора
или съда, с който производството е прекратено и изпратено на наказващия орган,
съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Пак в тази връзка следва да се
има предвид обаче, че разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН визира прекратено наказателно производство, а
в обсъждания случай е налице отказ да бъде образувано такова. Това
обстоятелство, съобразено с наличието на висящо административнонаказателно
производство, започнало със съставянето на АУАН № 26558/26.08.2019 г. и за което няма данни да
е било прекратено от наказващия орган по реда на чл.33, ал.2 от ЗАНН води до
извода, че при издаването на обжалваното НП, в уводната му част е следвало да
бъде посочен актът въз основа на който се издава. Такова посочване липсва,
поради което наказателното постановление е било издадено в нарушение на
императивно вменените изисквания за съдържанието на същото, в частност в
нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Декларативното отразяване в
обстоятелствената му част, че в правната действителност е налице постановление
№ 1935/10.10.2019 г. на прокурор при РП Ловеч не може да се приеме като
изпълнение на изискването на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Още повече, че както се
посочи и по-горе, това е постановление за отказ да се образува досъдебно
производство, т.е. не е от актовете визирани в нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и
в този смисъл не може да е основание за издаване на наказателно постановление.
Фактът, че в постановлението за отказ прокурорът е посочил, че деянието
съставлява административно нарушение по ЗДвП и затова го изпраща на съответния административнонаказващ орган не обвързва и не задължава
наказващия орган, съответно не го лишава от самостоятелна преценка и от
задълженията по чл.52-54 от ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът
намира, че при издаването на процесното НП е било допуснато съществено
процесуално нарушение, с което е било накърнено правото на защита на
жалбоподателя А.М., поради което постановлението следва да бъде отменено на
формално основание, без да се обсъждат доводите по същество на случая, в т.ч. и
тези касаещи субективната страна на деянието, тъй като наличието му препятства
и преценката правилно ли е бил приложен материалния закон.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0609-001531 от 13.11.2019 г. на Началник
на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч, с което на А.Д.М. ***, ЕГН : **********, е
наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539
на МВР са му били отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :