ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 88
гр. Стара Загора , 22.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен С. Златев Въззивно частно гражданско
дело № 20215500501255 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.274 във връзка с чл.248, ал.1 от ГПК.
Въззивното дело е образувано по частна жалба, подадена от С.С. от ***
срещу Определение № 260381/05.02.2021г., постановено по гр.д.№
2352/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е оставена без уважение
подадената от нея молба за изменение на Решение № 260255/30.10.2020г.,
постановено по същото гр.дело в частта му за разноски. В частната жалба се
релевират оплаквания за неправилност на обжалвания акт с довода за
приложението на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Възраженията на жалбоподателя са, че присъденото юрисконсултско
възнаграждение в размер от 300 лв. следвало да бъде намалено до минимума
от 100 лв. Твърди, че цената на иска по делото е на обща стойност само 61, 56
лв. и делото не се отличавало с особена правна или фактическа сложност.
Поради което моли настоящия въззивен съд да отмени обжалваното
Определение и да уважи претенцията й, като се измени Решението в частта
му за разноските. Претендира за присъждане на разноски си в настоящото
производство.
В законоустановения 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.
Въззивният ОС- Ст.Загора, като взе предвид изложените доводи и
провери данните по делото, съобрази правомощията си по чл.278, ал.1 от
ГПК, намира следното :
В първоинстанционното производство е постановено съдебно Решение
№ 260255/ 30.10.2020г., с което е отхвърлен предявеният от С.С. против “Е.-
1
Ю.”-ЕАД, *** иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за
признаване за установено съществуването на вземането на ищеца по
отношение на съответното дружество за сумата от 61, 56 лв., представляваща
допълнително начислена, вследствие на установено неизмерване, непълно
или неточно измерване на количество електрическа енергия за времето от 32
дни- тоест за периода от 19.09.2019г. до 21.10.2019г., за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение № 2551/01.06.2020г. по гр.д.№ 5786/2020г. по
описа на РС-Пловдив. С посоченото Решение С.С. е осъдена да заплати на
“Е.-Ю.”- ЕАД разноски по делото в размер на общо 600 лв., от които 300 лв.
депозит за съдебно- техническа експертиза и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева. В срока по чл.248, ал.1 от ГПК ищцата
е подала молба вх.№ 269234/04.12.2020г. с искане за изменение на Решението
от 30.10.2020г., постановено по гр.д.№ 2352/2020г. по описа на РС- Ст.Загора,
в частта му за разноски, и е поискала да бъде намален размерът на
юрисконсултското възнаграждение до минимума, съобразно Наредбата за
заплащане на правната помощ. С обжалваното Определение
първоинстанционният съд е оставил без уважение подадената от ищцата
молба за изменение на Решението в частта за разноските с довода, че е
направено искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт от
ответника и в проведено съдебно заседание същият е участвал, като е
направил пътни разходи за придвижването му от *** до *** и обратно. С
оглед на това е приел, че определеното юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева не е прекомерно и е в съответствие с нормата на чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ/НЗПП/. В частната жалба
срещу обжалвания акт се настоява за редуциране на юрисконсултското
възнаграждение до минималния размер съгласно Наредбата.
При така установената фактическа обстановка, ОС- Ст.Загора приема от
правна страна, че ч.жалба е подадена в указания от първоинстанционния съд
2- седмичен срок за обжалване, от надлежна страна в процеса срещу
подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и въззивния съд следва да се произнесе по същността на
направените в нея оплаквания.
По същество ч.жалба се явява основателна, тъй като отговорността за
разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори “Държавни
такси и разноски” на ГПК, като конкретните норми са обективирани в чл.78
от ГПК, като при преценката им най- общо може да се посочи, че
отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на
конкретно дело, като при уважаване на иска ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски(ако такива са поискани своевременно),
съответно- при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати
направените от ответника разходи, като в настоящия случай е налице втората
хипотеза. В първоинстанционното производство е предявен установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК , който е отхвърлен от РС и съответно
е проявена отговорността на ищеца да заплати на ответната страна
направените разноски в производството. Неправилен и незаконосъобразен е
2
изводът на РС- Ст.Загора, че не е необходимо да се редуцира присъденото
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от
НЗПП за защита по дела с определен интерес възнаграждението е от 100 лв.
до 300 лева, като разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК урежда правомощието на
съда да намали дължимото възнаграждение при прекомерност- когато не е
съобразено с фактическата и правната сложност на делото. За степента на
сложността на делото следва да се съди от предмета на спора, материалния
интерес, фактическите и правните възражения на страните, обема на
събраните доказателства. В конкретния казус цената на предявения иск по
делото е на стойност 61, 56 лв., а присъденото юрисконсултско
възнаграждение е в размер на максималните 300 лв., което не е релевантно,
тъй като не се касае за претенция с голям материален интерес и делото не е с
фактическа и правна сложност, за да бъде присъден максималният размер от
300 лв., предвиден в разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, понеже липсва
голям обем на извършената от процесуалния представител работа. Ето защо
като се съобрази минималният размер на иска, въззивната инстанция намира,
че юрисконсултското възнаграждение, дължимо от ищеца следва да се
определи в размер на минималните 100 лева по чл.25, ал.1 от НЗПП. В този
смисъл подадената ч.жалба следва да бъде уважена изцяло, ведно със
законните последици от това. С оглед изложеното въззивният съд приема, че
Определението, с което е оставена без уважение молбата на ищцата за
изменение на Решение № 260255/30.10.2020г., постановено по гр.д.№
2352/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, в частта му за разноските следва да се
отмени и в тази си част Решението да се измени, като присъдените на ищеца
разноски се намалят до размера на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
При този изход на спора пред въззивната инстанция се явява
основателно и искането на ч.жалбоподател за присъждане на разноските в
настоящото частно производство, като въззиваемият по ч.жалба следва да
бъде осъден да заплати на въззивника- жалбоподател направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., които се
удостоверяват от представения по делото писмен договор за правна защита и
съдействие от 11.02.2021г.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на осн. чл.274 във връзка с
чл.248, ал.1 и чл.78, ал.1 и 2 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260381/05.02.2021г., постановено по гр.д. №
2352/2020г. на РС- Ст.Загора, с което е оставена без уважение подадената от
ищцата С. И. С.- ЕГН ********** от ***, ***”, Молба вх.№
269234/04.12.2020г. за изменение на Решение № 260255/30.10.2020г.,
постановено по гр.д.№ 2352/2020г. по описа на РС- Стара Загора, в частта му
за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
3
ИЗМЕНЯ Решение № 260255/30.10.2020г., постановено по гр.д.№
2352/2020г. по описа на РС- Стара Загора в частта му за разноски, с която
ищцата С. И. С.- ЕГН ********** от ***, ***” e била осъдена да заплати на
ответника “Е.-Ю.”- ЕАД, ***, ЕИК ***, юрисконсултско възнаграждение от
300 лв./триста лева/ на 100 лв./сто лева/.
ОСЪЖДА “Е.-Ю.”, ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, ***, да заплати на С. И. С.- ЕГН **********, от ***,
*** сумата 200 лв./двеста лева/ разноски в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред
по-горен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4