Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 17.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на
единадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. АНДРЕЙ Г.
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7148 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
Р-ІІ-73-139/25.11.2015г. по гр.д.№ 4768 по описа за 2014г. на Софийски
районен съд, 73 – ти състав са уважени исковете, предявени с искова молба вх.№ 1229/30.01.2014г.
на Т.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***
и съдебен адрес: адв. Б.П.,*** срещу „В.л.” ЕАД, ЕИК *******, с адрес на
управление:***, І-ва лифтова станция, с правно основание чл.
344, ал.1 , т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1
от КТ, като е признато за
незаконно и е отменено уволнението на Т.Г.К.,
ЕГН **********, извършено със Заповед № 24/25.11.2013г. на управителя на В.л.”
ЕАД, ЕИК *******, Т.Г.К., ЕГН **********
е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „оператор на въжена
линия” и В.л.” ЕАД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на Т.Г.К., ЕГН ********** сумата от 3673,62лв., ведно със законната
лихва от 30.01.2014г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
период от 6 месеца, считано от 01.12.2013г. , както и на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК разноски по делото от 450лв.,
а по сметка на СРС сумата от 506,94лв.
съдебни разноски, като е допуснато предварително
изпълнение на решението по иска по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225,
ал.1 от КТ.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 1045960/24.03.2016г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – В.л.” ЕАД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочил е, че в нарушение на съдопроизводствените
правила районният съд не събрал допуснати доказателства и това довело до неправилно
решение. В случая имало решение на работодателя за съкращаване на щата и такова
реално било извършено, извършен бил и подбор по критерии с оглед установяване
действително притежаваната квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа, ищецът не бил оспорил протоколите за подбора. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец
– Т.Г.К., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил , е че решението
на СРС е правилно. В случая след отмяна на уволнението му и възстановяване на длъжността
от съда се явил да заеме длъжността при ответника, но не е бил допуснат до
изпълнението й, съкращаването на щата и
подбора не били реално извършени. Съкращаването на щата било използвано
формално само с цел да не бъде допуснат до работа. Заявил е, че не претендира
разноски за производство пред СГС.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
1229/30.01.2014г. на Т.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: *** и съдебен адрес: адв. Б.П.,*** срещу „В.л.”
ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:***, І-ва лифтова станция, с която
е поискал от съда на основание
на чл.
344, ал.1 , т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1
от КТ, да признае за незаконно и
отмени уволнението му, извършено със Заповед № 24/25.11.2013г. на
управителя на В.л.” ЕАД, ЕИК *******, да
го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „оператор на въжена
линия” и да осъди ответника да му заплати сумата от 3673,62лв., ведно със законната лихва от 30.01.2014г. до
изплащането й, представляващи
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6
месеца, считано от 01.12.2013г., както и разноски по делото. Навел е твърдения,
че работила при ответника по трудов договор от 30.04.2009г. за неопределено
време на длъжността „оператор на въжена линия”-ПВЛ Драгалевци-Голи връх, на
07.06.2010г. това правоотношение било прекратено от работодателя на основание
на чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ, но с влязло в сила на 23.01.2013г. Решение по дело № 2142:2012г. на
СГС , потвърждаващо Решение по дело № 39542/2010г. на СРС уволнението било
отменено и бил възстановен на заеманата длъжност, явил се на 11.11.2013г. при ответника за заемане на длъжността и със
Заповед от 12.11.2013г. бил възстановен на същата от ответника, като със
заповед от 25.11.2013г. правоотношението му било прекратено от ответника на
основание на съкращаване на щат считано от 01.12.2013г., но същото било
незаконно. В случая не било необходимо и реално не било извършено съкращаване
на щат, същото било направено с превратна цел – създаване на основание за
прекратяване на правоотношението между страните. Не бил извършен реално и
подбор. На същата длъжност имало работник в пенсионна възраст – П.Т., но това
не било съобразено, останал без работа в следствие на уволнението. В проведеното
пред СРС публично заседание е оспорил
верността на оценките по протокола на комисията по подбор.
Ответникът - В.л.”
ЕАД, ЕИК *******, в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е
твърдения, че решението за съкращаване на щат от 12.11.2013г. било взето от
компетентен орган, такова реално било извършено, извършен бил и подбор от
специално назначена комисия. Претендирал е разноски.
По делото са приети неоспорени от страните трудов
договор № 24/30.04.2009г., носещ подпис за страните по него, заповед от
04.06.2010г., Решение по дело №
39542/2011г. на СРС, 69-ти състав, Решение по дело № 2142/21.03.2012г.
на СГС, Определение от 23.01.2013г. на ВКС по дело № 1351/2012г., Заповед №
23/12.11.2013г., съгласно които на 30.04.2009г. страните са сключили писмен
трудов договор, по който ищецът е следвало да работи при ответника на
длъжността „оператор на въжена линия” за неопределено време при пълно работно
време и основно месечно възнаграждение от 600лв., допълнително такова за трудов
стаж и професионален опит от 18%, на 07.06.2010г. правоотношението е било
прекратено от работодателя на основание на чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ като с
влязло в сила на 23.01.2013г. уволнението е отменено като незаконно, ищецът е
възстановен за заеманата преди уволнението длъжност , явил се е при ответника
за заемане на същата на 11.11.2013г. и работодателят го е е възстановил на
длъжността „оператор на въжена линия” с място на работа ПВЛ „Драгалевци-Голи
връх” считано от 11.11.2013г. при основно месечно възнаграждение от 650лв. и
допълнително такова за трудов стаж и професионален опит от 20,4%.
По делото е приета Заповед № 24/25.11.2013г. на изпълнителния
директор на В.Л.”ЕАД, носеща подпис, положен за него, съгласно която на
основание на чл. 328, ал.1, т. 2 и т. 6 от КТ
поради съкращаване на щат по Решение на Съвета на директорите от
12.11.2013г. и Заповед от 12.11.2013г. за промяна на длъжностното разписание ,
протокол на комисия за извършен подбор, е прекратено считано от 01.12.2013г.
трудовото правоотношение с ищеца. На лицевата страна на заповедта срещу текст
„Заповедта е връчена на лицето” е изписана дата 27.11.2013г. , имената на ищеца
и е положен подпис за ищеца.
По делото са приети неоспорени от страните длъжностно
щатно разписание и поименно длъжностно разписание на ответника към 30.10.2013г. , съгласно което щатните
бройки за длъжността оператор на въжена линия са 25, а за машинен оператор на
въжена линия – 11, изискванията за образование са „средно специално”, заети са
24 щатни бройки за длъжността „оператор на въжена линия” и 11 щатни бройки за
„машинен оператор на въжена линия”.
По делото са приети неоспорени от страните длъжностно
щатно разписание и поименно длъжностно
разписание на ответника към 11.11.2013г.
, съгласно което щатните бройки за длъжността оператор на въжена линия са 25, а
за машинен оператор на въжена линия – 11, изискванията за образование са
„средно специално”, заети са 25 щатни бройки за длъжността „оператор на въжена
линия” и 11 щатни бройки за „машинен оператор на въжена линия”.
По делото е приет протокол от 12.11.2013г. от
заседание на Съвета на директорите на В.л.”ЕАД, Заповед № 26/12.11.2013г. на
изпълнителния директор на ответника, поименно щатно разписание към 12.11.2013г.
на ответника, съгласно които на 12.11.2013г. Съвета на директорите е взел
решение да се закрие 1 щатна бройка за длъжността „оператор на въжена линия” и
новото щатно разписание , с което се закрива 1 щатна бройка за тази длъжност е
утвърдено от изпълнителния директор на ответника на 12.11.2013г. и така щатни
бройки за тази длъжност са останали 24 и те са били реално заети, за длъжността
„машинен оператор на въжена линия” щатните бройки са били 11.
По делото са приети неоспорени от страните длъжностно
щатно разписание и поименно длъжностно разписание
на ответника към 01.12.2013г. , съгласно
което щатните бройки за длъжността оператор на въжена линия са 24, а за машинен
оператор на въжена линия – 11, изискванията за образование са „средно
специално”, заети са 24 щатни бройки за длъжността „оператор на въжена линия” и
11 щатни бройки за „машинен оператор на въжена линия”.
По делото е приета заповед от 13.11.2013г. на
изпълнителния директор на ответника, с която е назначил 3-членна комисия за
извършване на подбор между работещи служители на длъжността „оператор на въжена
линия” и „машинен оператор на въжена линия” по три критерия: образование, квалификация, изпълнение на
трудови задължения.
По делото е приет неоспорен от страните списък на
работещи на длъжностите „оператор на въжена линия” и „машинен оператор на
въжена линия”, съгласно който 2-ма от работещите са с висше образование, един е
с основно образование – В.С.Н.и 9г. стаж по специалността, останалите са със
средно образование, но 15 от тях са със средно специално образование, такова е
образованието и на ищеца, ищецът е със стаж по специалността – 1г. и 4
месеца, А.Г.А.е със средно-специално
образование и стаж по специалността от 2 месеца, М.Н.И.е със средно образование
и стаж по специалността от 2 години, останалите са със стаж над 3 години.
Приети са неподписани и без посочен автор и дата 36
бр. атестационни карти на работещите при ответника на двете длъжности, утвърдена точкова система за атестация от
изпълнителния директор, съгласно които ищецът е получил най-малко точки от
всички работещи на длъжностите„оператор на въжена линия” и „машинен оператор на
въжена линия” по 5 обобщени критерия: професионални знания и умения, мотивация
за работа, дисциплинираност, качество на работа, други изисквания. В картите не
са посочени точки, дадени на служителите
по специфичните критерии, формулиращи оценката по съответния обобщен критерий.
За професионални умения на В.Н.(с основно образование) е дадена добра оценка от
3т., на А.А.е дадена задоволителна оценка от 2 т., , а на ищеца е дадена
незадоволителна оценка от 1 т.
По делото е приет протокол от 14.11.2013г. на
Комисията за подбор, назначена със заповед от 13.11.2013г., съгласно който
подборът е извършен между 36 служители , заемащи длъжностите „оператор на
въжена линия” и „машинен оператор на въжена линия”, като е приела, че доколкото
най-ниската оценка по атестационните карти е получил ищеца и той не притежава
необходимата квалификация по специалността за заеманата длъжност „оператор на
въжена линия”, той следва да бъде уволнен.
От приети по делото щатни разписания на ответника се
установява, че длъжностите при него както преди уволнението, така и след това са
: изпълнителен директор, счетоводител, специалист „човешки ресурси”, инспектор
„ЗБР” и „ПО”; касиер; началник ПВЛ; машинен оператор на въжена линия; оператор
на въжена линия; електромонтьор; пазач; работник паркинг; шофьор на автобус;
общ работник; маш.оператор ски оборудване.
По делото е приет препис на трудова книжка на ищеца,
съгласно която правоотношението му с ответника е прекратено на 01.12.2013г. на
основание на чл. 328, ал.1, т.2 от КТ и след това в трудовата му книжка няма
записвания да е започнал работа по трудово правоотношение.
С определение от 11.10.2018г. съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът не е
започнал работа по трудово правоотношение 6 месеца след уволнението.
С прието по делото неоспорено от страните заключение
по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като вярно,
задълбочено и неопровергано от другите събрани доказателства по делото, вещото
лице след запознаване с документи по делото и проверка при ответника е
посочило, че последното начислено брутно трудово възнаграждение на ищеца при
ответника е за 15 отработени дни през ноември 2013г. и е в размер на 612,27лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната му част:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Разпоредбите на чл.328, ал.1 от КТ уреждат редица
изчерпателно изброени отделни безвиновни основания за едностранно прекратяване
на трудовото правоотношение от работодателя, като на съдебен контрол подлежат
обстоятелствата дали заповедта е издадена от лице с работодателска власт към
момента на прекратяване на правоотношението, дали са били налице онези факти, които са изложени
като мотиви на прекратителната за правоотношението заповед, дали е дадена
правилна правна квалификация на тези обстоятелства и дали те са посочени в
съответната хипотеза на чл. 328, ал.1 от КТ . В това производство съдът се
ръководи само от изложените в уволнителната заповед факти, и само за тяхното
наличие е проверката му. Уволнителната заповед следва да е мотивирана, като
посочената от работодателя правна квалификация на уволнителното основание
следва да съответства на изложените фактически основания за уволнението.
Обратното би нарушило равнопоставеността между страните, защото
работникът/служителят няма да знае как да организира защитата си срещу
уволнението. Действително, трайната съдебна практика приема, че липсата на
фактически и правни основания в уволнителната заповед, въз основа на които е
извършено уволнението, е самостоятелно основание за отмяна на уволнението само
при хипотезата на дисциплинарни уволнения и на хипотезата на чл.328, ал.1, т.5
от КТ, а за другите основания е достатъчно
работодателят да е посочил правна квалификация на конкретното основание като
цифрово обозначение на разпоредбата, независимо, че съответната разпоредба на
чл.328, ал.1 от КТ съдържа няколко отделни основания. Това би било достатъчно ,
за да се приеме, че уволнението е законосъобразно, обаче, само ако в хода на производството се установи,
че работодателят е провел сериозна подготовка, за да извърши уволнението, като
е уведомил работника за конкретните причини, поради които прекратява
правоотношението с него. И в тези случаи следва да е дадена правна квалификация
на уволнителното основание, съответстваща на фактическите основания за
уволнение, изложени в прекратителния акт.
При прекратяване на трудово правоотношение едностранно
от работодателя на основание съкращаване на щат, съдът преди да премине към
изследване на въпроса дали работодателят е бил длъжен и ако е бил - дали е
извършил подбор, следва да прецени, дали към момента на прекратяване на
правоотношението е било налице използваното от работодателя основание за
уволнение, тоест дали съкращаването на щата е било реално извършено по решение
на компетентно лице и дали уволнението е извършено от лице с работодателска
компетентност.
Съкращаване на
щат е налице тогава, когато за в бъдеще се премахват отделни бройки за
определена длъжност, като то следва да бъде извършено от лице с работодателска
власт. При съкращаването на щата винаги следва да се посочат колко бройки и за
кои длъжности се премахват. Ирелевантни са причините, поради които се извършва
съкращаването на щата - те са въпрос на преценка по целесъобразност на
работодателя. Съкращаването на щата следва да бъде извършено реално и то преди да бъде прекратено
правоотношението на основание на съкращаване на щата. Възможно е съкращаването
на щата да бъде съвместено и с трансформация на длъжности. Едва след извършване
на реално съкращаване на щата, тоест след възникване на уволнителното
основание, се поражда правото на
работодателя да прекрати правоотношенията на това основание.
За да е налице валидно съкращаване на щат, решението
за същото следва да е взето от лицето с управителна и представителна власт по
отношение на работодателя. Новото или промененото щатно разписание влиза в сила
след утвърждаването му от работодателя. Релевантен е фактът на взетото решение
за съкращаване на щата и от този момент възниква правото за прекратяване на
правоотношението с работник/служител на основание на съкращаване на щат. При
оспорване на съкращаването на щата, то в тежест на работодателя е да докаже, че
има валиден акт на работодателя за съкращаване на щата. Отразяването на вече
изявената воля в щатното разписание е техническа дейност по отразяване на вече
взетото решение, тоест то има само декларативно, но не и правопораждащо
действие. Решението за съкращаването на щата е гражданско-правно изявление, което
е насочено към работещите в дружеството. То е адресирано към работещите в
дружеството, като и до съответните служители, които следва да предприемат
действия в изпълнение на взетото решение. Решението за съкращаване на щата не е
формален акт, за него законът не е поставил изискване за специална форма за
действителност или за доказване. Това решение може да се съдържа в акта за
одобряване на новото щатно разписание, в уведомление до държавен орган, в акта
за назначаване на комисия по подбор. Промяната в щатното разписание е от
компетентност на работодателя. В хипотези, в които работодател е търговско
дружество, компетентен да извърши промяна в щатното разписание е
представляващият работодателя, тоест този, който сключва, изменя, прекратява
трудовото правоотношението. Това е така, защото в изключителните правомощия на
представляващия е да взема всички решения, свързани с осъществяването на
трудовите правоотношения и за работещите в дружеството той е представителят на
работодателя. Решенията на другите органи на дружеството дори и да имат
значение за трудовите правоотношения,
влияят върху тези правоотношения само косвено – опосредено чрез
действията на представляващия дружеството. Съответствието на решението на
представляващия дружеството с решенията на органи на дружеството е ирелевантно
за валидността на сключването, изменението, прекратяването на правоотношението.
То има значение само в отношенията между представляващия и дружеството, като
може да доведе до ангажиране отговорността на представляващия. При иск по чл.
344, ал.1, т.1 от КТ съдът може да преценява само действията на представляващия
дружеството, съответно на лицата, на които той е възложил да го подпомагат.
Валидността на решенията на други органи на дружеството е без значение за
законността на уволнението. (В този смисъл Решение № 121/08.08.2016г. по гр..№
5289/2015г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 255/24.09.2013г. по гр.д.№
1344/2012г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 343/28.12.2012г. по гр.д.№ 748/2011г.
на ВКс, ІV-то Г.О.; ).
В конкретния случай по делото се установи от приетите
по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, обявени за безспорни
обстоятелства, заключение по съдебно-счетоводна експертиза, че на 30.04.2009г. между
страните е възникнало валидно трудовото правоотношение, съгласно което ищецът е
назначен да изпълнява длъжността „оператор на въжена линия” , уволнението от
2010г. е било отменено от съда и ответникът е бил възстановен с влязло в сила
съдебно решение на тази длъжност, явил се е да я заеме на 11.11.2013г., последното
изплатено брутно месечно трудово
възнаграждение при ответника е било за ноември 2013г. в размер на 612,27лв. , правоотношението
е прекратено едностранно от работодателя считано от 01.12.2013г. със
Заповед о№ 24/25.11.2013г. на
изпълнителния директор на ответника, сочеща основание за прекратяване на договора
чл. 328, ал.1, т.2 и чл. 328, т. 6 от КТ.
Доколкото
уволнителната заповед е подписана от изпълнителния директор на ответника, който
е негов представител съобразно записванията по Търговския регистър, то съдът
приема, че уволнителна заповед е издадена от лице със съответна работодателска
компетентност.
Съдът приема, че в случая посоченото в уволнителната заповед основание за уволнението - чл. 328, т. 6 от КТ, тоест поради „непритежаване на необходимо образование и
квалификация за изпълняваната работа”, не е установено да е било
осъществено към момента на прекратяване на правоотношението. В тази част
заповедта не е мотивирана по начина посочен от съда по-горе, не е установено,
че работодателят е провел сериозна подготовка, за да извърши уволнението на
това основание, като е уведомил работника за конкретните причини, поради които
прекратява правоотношението.
По уволнителното основание „съкращаване на щат”:
Спорен въпрос по делото е съществуването на
уволнителното основание към момента на прекратяване на правоотношението.
Съдът приема за установено по делото, че към момента
на връчването на уволнителната заповед е било взето решение за съкращаване на
щатната бройка за длъжността „оператор на въжени линии” “, взето от овластен за
същото орган. Това се установява от приетите по делото неоспорени от страните
щатни разписания към 30.10.2013г. и към
10.11.2013г., Решение от 12.11.2013г. на Съвета на директорите на ответника, Заповед
на изпълнителния директор на ответника от 12.11.2013г. и утвърденото от него
щатно разписание считано от 12.11.2013г. Тези документи съдът приема, че
установяват, че преди уволнението по щатно разписание при ответника бройките за
длъжността „ оператор въжени линии” са били 25, като е взето валидно решение от
работодателя за съкращаване на една
щатна бройка „оператор на въжени линии” към момента на уволнението на ищеца.
Тези документи не са оспорени от ищеца и установяват авторството на изявленията
по тях, както и обстоятелството, че от съществуващите към 11.11.2013г. 25 щатни
бройки за длъжността „ оператор въжени линии” е съкратена една от тях.
Съдът приема, че по делото е установено и че щатната
бройка за длъжността, заемана от ищеца реално
е съкратена. Решаващ признак за реалното съкращаване на щата е
обстоятелството, дали основните трудови функции
на съкратената длъжност са престанали да бъдат съдържание на отделна
длъжност по новото щатно разписание. Не е нужно трудовите функции да са
отпаднали изобщо от дейността на работодателя временно или трайно. Ще е налице
реално съкращаване на щата дори тогава, когато трудовите функции са
разпределени за изпълнение на няколко други длъжности. Ще е налице реално
съкращаване на щата и тогава, когато всички трудови функции на съкращаваната
длъжност са възложени на друга длъжност, но последната има и други основни
функции , различни от тази на съкращаваната такава. ( В този смисъл Решение №
242/02.12.2014г. по гр.д.№ 782/2014г. на ВКС, ІІІ-то Г.О., Решение
184/02.06.2011г. по гр.д.№ 803/201г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановени по реда на
чл. 290 от ГПК).
В конкретния случай е премахната една от 25 щатни
бройки за длъжността „оператор въжени линии”, тоест за да се приеме, че щатна
бройка е реално съкратена, не е нужно да се установи, че трудовите функции на
тази длъжност са отпаднали от дейността на ответника. От приетите по делото
щатни разписания се установява, че тази щатна бройка не е била възстановена в
последствие, не е създадена друга длъжност
, основните функции на която да съвпадат с тези на съкратената щатна бройка.
При така установеното съдът приема, че
по делото е установено, че в случая преди уволнението на ищеца е била реално
съкратена една щатна бройка за длъжността „оператор на въжени линии”.
Доколкото в случая основанието за уволнение е
съкращаване на щат, то съдът приема, че за да се прецени дали уволнението е
законосъобразно следва да се разреши и спора между страните за необходимостта
от провеждането на подбор и дали
такъв е проведен по правилата на чл. 329 от КТ. При уволнително основание чл.
328, ал.1, т.2 от КТ подборът не е задължителен само в хипотези, в които се
съкращават всички щатни бройки с еднородни трудови функции. При определянето на
кръга лица, между които следва да се извърши подбор определящо е не
наименованието на длъжността, а трудовите им функции. В процеса на подбор се
сравняват качествата на служители, изпълняващи идентични или сходни по
същността си трудови функции.
В конкретния случай от приетите по делото щатно
разписание, заповед и протокол се установява, че е съкратена една от 25 съществуващи
към този момент щатни бройка за длъжността „оператор въжена линия”, по щатно
разписание е имало и 11 щатни бройки за длъжността „машинен оператор на въжена
линия”. По делото не се спори, че двете длъжности са били със сходни трудови
функции, поради което и съдът приема, че работодателят е бил длъжен при
процесното уволнение да извърши подбор между работещите на тези длъжности и
този подбор е част от правото му на уволнение. По делото не се твърди и не са
ангажирани доказателства, че освен тези две длъжности със сходни на тях трудови
функции са били и други длъжности при ответника. Това не се установява и от
приетите по делото писмени доказателства. Действително, не са представени
длъжностни характеристики за всички длъжности при ответника, но в случая
наименованието на същите е показателно за характера на дейността им и не
предпоставя извод, че и работещи на други длъжности е следвало да бъдат
включени в подбора. При така възприето съдът приема, че в случая
законосъобразното упражняване на правото на уволнение от ответника е изисквало
ответникът да извърши подбор между 36-тимата работещи на длъжностите „оператор
въжена линия и „машинен оператор на въжена
линия.
По
законосъобразността на извършения подбор:
Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ
подлежи на съдебен контрол при иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ. Тази проверка
на съда е за това дали се основават
приетите от работодателя оценки по
законовите критерии по чл. 329, ал.1 от КТ на
действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво
на изпълнение на възложената работа. Съдът проверява законосъобразното
упражняване на правото на подбор и законосъобразното приложение на критериите
по чл. 329 от КТ. Правото на подбор е преобразуващо субективно материално право,
уредено с императивна правна норма и следва да бъде упражнено в границите
посочени по закона. При извършване на подбор преценката на работодателя не е по целесъобразност, а е с оглед квалификация и качество на работа на работещите.
Целесъобразността не е критерий при
правоотношения, които се регулират от метода на равнопоставеността. В трудовите
правоотношения целесъобразността намира приложение само в управленческите решения
на работодателя, но не и при регулиране на индивидуалното трудово
правоотношение. Съдебният контрол върху извършения подбор не е с оглед
формалното спазване на критериите по чл. 329 от КТ, а с оглед точното прилагане
на чл. 329 от КТ, освен дали е трябвало да се извърши подбор и дали е извършен
между всички работещи с еднородни трудови функции съдът проверява и обосноваността
на оспорените от работника приети от работодателя оценки по критериите .
Спазването на критериите по чл. 329 от КТ
може да се установява с всички допустими по ГПК доказателствени
средства. Подборът обхваща конкретни действия за оценка работата на служителите,
съпоставка между качества на няколко работници и вземане на решение кой е с
по-висока квалификация и работи по-добре.
Преценката на работодателя следва да бъде направена след събиране на
информация по приетите показатели от прекия ръководител на работниците или от
назначена комисия от специалисти със съответни знания за трудовите функции на
длъжността. Преценяват се действителните качества на работниците и проверката
на съда е за съответствие на оценката с действителните качества. (В този смисъл ТР № 3/16.01.2012г. по тълк.д.
№ 3/2011г. на ОСГК на ВКС)
В конкретния случай още с исковата молба ищецът е
оспорил законосъобразността на извършения подбор с твърдения, че същият е само
формален и незаконосъобразен, поради което съдът дължи проверка на оспорените
от ищеца оценки на ответника по критериите по чл. 329 от КТ. При така предявен
иск не е нужно да се оспори конкретен документ, обективиращ извършения подбор,
за да се приеме, че е оспорена верността на този документ. Документът,
обективиращ извършения подбор е частен документ, който не обвързва съда с
материална доказателствена сила. В тежест на ответника при условията на пълно и главно доказване е да
установи законосъобразността на подбора, включително и обективното съответствие
на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални
качества и подготовка на работниците с оглед на възложената им работа. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че конкретния случай в съдебно
заседание пред СРС ищецът е оспорил верността на дадените от комисията по
подбор оценки по протокола, поради което и на това основание се дължи проверка
на верността на същия по реда на ГПК.
Съдът приема, че по делото е установено, че при
процесното уволнение ответникът е назначил специална комисия, която да извърши
подбор между 36-тимата работещи на тези
длъжностите „оператор на въжена линия” и „машинен оператор на въжена линия” по
критерии образование, квалификация, изпълнение на трудовите задължения, комисията е съставила протокол за извършения подбор,
като е приела, всички останали 35 работници работят по-добре от ищеца и тази
оценка е възприета от работодателя. Същевременно, съдът приема, че по делото не
е установено извършения от ответника подбор да е законосъобразен по смисъла на
чл. 329 от КТ. Приетите по делото атестационни карти и протокола на комисията
по подбор са частни документи, съставени от ответника, които не обвързват съда
с материална доказателствена сила. Критериите по чл. 329 от КТ имат обективни
признаци и спазването им подлежи на
доказване от работодателя . В случая по делото не са ангажирани доказателства,
които да установят верността на оценките, дадени от ответника на работещите
между които е извършен подбора, а в тежест на ответника е било да го направи с
всички допустими по ГПК доказателствени
средства. Комисията по подбора се е позовала в изводите си изцяло на
атестационните карти. Последните не сочат автор и дата, не сочат и конкретни
качества, ниво на изпълнение на работа от работниците. Атестационните карти не
съдържат констатации за обективно проявени признаци на качества и ниво на
изпълнение на работа, а съдържат изводи за качества и ниво на изпълнение,
изразени в цифрови оценки и то само по
обобщените критерии по атестационната карта, но не и по специфичните такива. За
верността на изводите по атестационните карти и на комисията, съответно – на
работодателя, по делото не са ангажирани доказателства. Следва да се посочи, че
от посочените от работодателя критерии
за подбор само трудовия стаж и образование на работещите са обстоятелства,
които са установени по делото, доколкото списъка с тези данни не е оспорен от
ищеца. Дадените оценки по атестационните карти за професионална квалификация, обаче, не съответстват на
установените по делото образование и стаж на ищеца , на В.Н.и на Ангел Апостолов, като по делото не е
установен друг обективен признак на критериите по чл. 329 от КТ, които да
позволят извод за обоснованост на дадените оценки. С оглед гореизложеното съдът
приема, че по делото не са установени действителните качества на участвалите в
подбора, поради което и не е установено, че приетите от работодателя оценки
по законовите критерии по чл. 329, ал.1 от КТ съответстват на действително притежаваните от работниците и
служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При така
възприето съдът приема, че извършения подбор е незаконосъобразен.
С оглед гореизложеното съдът приема, че уволнението е незаконосъобразно и поради съвпадане на крайния извод на възизвния
съд с този на районния съд, решението на
СРС в частта, с която е уважил иска следва да се потвърди.
По исковете с правно основание чл.344, ал.1 , т. 2 и т. 3 вр. с
чл.225, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД:
С оглед изхода на делото по иска по чл. 344, ал.1, т.1
от КТ, установените по делото трудово правоотношение между страните за
неопределено време, получено последно брутно месечно възнаграждение на ищеца
при ответника в размер на 612, 27лв., и брутно такова съгласно заповед № 23/
12.11.2013г. от 782,60лв., че ищецът не
е работил по трудово правоотношение 6 месеца след уволнението, то съдът приема
за основателни исковете по чл. 344,
ал.1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което решението на районния съд в тази част следва
да се потвърди.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските
по делото следва да се оставят в тежест на въззивника.
Въззиваемият е
заявил, че не претендира разноски за въззивното производство и съдът приема, че
такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № Р-ІІ-73-139/25.11.2015г. по гр.д.№ 4768 по описа за 2014г. на Софийски районен съд, 73 – ти
състав в обжалваната част.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.