Решение по дело №253/2022 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 90
Дата: 27 септември 2023 г.
Съдия: Галин Христов Георгиев
Дело: 20223210200253
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Балчик, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на пети септември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. Г.
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Административно наказателно
дело № 20223210200253 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена жалба от Г. Д. Г. ЕГН ********** от
***,чрез пълномощника си, адвокат Г. П. от АК-Д.,със съдебен адрес за връчване на книжа в
***,чрез адвокат Г. П.,срещу Наказателно постановление№*** от ***год.на
И.В.Н.,Началник Група в ОДМВР-Д.,Сектор „Пътна полиция“,с правно основание в
разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.
В жалбата си,Г. Г.,твърди,че обжалваното наказателно постановление е
необосновано, незаконосъобразно.
Твърди се,че има допуснати съществени процесуални нарушения.Твърди се ,че е
неправилно е приложен и материалния закон.Моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление,като незаконосъобразно.
Редовно призован,жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и се
представлява от адвокат Г. П..
Процесуалният представител изразява становище,че поддържа жалбата ,на
основанията посочени в него.По същество, моли съда да отмени изцяло процесното
наказателно постановление, като незаконосъобразно.Твърди,че нейния подзащитен не е
допуснал описаното в наказателното постановление административно нарушение.Пледира
да бъде отменено изцяло процесното наказателно постановление.Претендират се направени
деловодни разноски.Моли размерът на нейното възнаграждение да бъде определен съгласно
чл.5 т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.Претендира и
увеличаване на адвокатското възнаграждение съобразно броя на съдебните заседания.
Въззиваемата страна,редовно призована не се представлява в с.з.Не изразява
становище по жалбата.
1
Събрани и приети са писмени и гласни доказателства.
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят е собственик на МПС,представляващо лек автомобил марка“Ф.В. “
с Рег.№В ****РР.
На ***год. в 09,16 часа, автомобилът собственост на жалбоподателя се движил в
населено място *** ***,***, по ***, до дом ***, в посока към центъра на селото.
На същата дата и час, автомобилът бил спрян за проверка от служители на РУ на
МВР-Балчик.
При последвалата проверка се установило,че водачът управлявал автомобила в
нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП.Автомобилът бил с прекратена
регистрация,на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП на дата 26.05.2022година.
Проверяващите служители на полицията приели ,че водачът управлява МПС,което
не е регистрирано по надлежния ред,поради което,свидетеля М. Г. Г. съставил Акт за
установяване на административно нарушение Серия *** на ***г.
От справката за собственост е установено,че автомобилът е собственост на
жалбоподателя. След съставянето на АУАН, била сезирана Районна прокуратура-Д.,ТО-
Балчик.Там била образувана прокурорска преписка №2662/2022 по описа на прокуратурата.
С Постановление от 03.08.2022 година на прокурор К. Д. е отказано образуването на
досъдебно производство и преписката е изпратена на полицията за търсене на
административно-наказателна отговорност.
Въз основа на образуваната административно ,преписка,административно-
наказващия орган издава наказателно постановление№*** от ***г.с което приема,че
жалбоподателя Г. Г. е допуснал административно нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1
от ЗДвП,поради което на същия са наложени следните административни наказания:
-Глоба в размер на 200 лева
-Лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по събраните по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по
отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
По делото е установено,че препис от наказателното постановление е връчен на Г. на
21.11.2022год. Жалбата е депозирана в деловодството на въззиваемата страна на с Рег.
№851000-13833 от 21.11.2022год. Съдът приема,че жалбата е подадена в законоустановения
2
срок и е процесуално допустима за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началника на Група
в ОДМВР-Д.,сектор Пътна полиция,упълномощен с това правомощие,съгласно
заповед№8121з-1632 от 02.12.2021г.на Министъра на вътрешните работи.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз
основа на постановление на Районна прокуратура-Д. ТО-Балчик от 03.08.2023 г., с което
отказано образуването на наказателно производство и е прекратена прокурорската преписка,
водена за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. За да прекрати наказателно
производство наблюдаващият прокурор е приел, че деянието, е несъставомерно, поради
липса на субективната страна на инкриминираното деяние по чл. 345, ал. 2 от НК,липсва
пряк умисъл като форма на вината.
Съдът приема за доказано твърдението,че жалбоподателят не е знаел за прекратената
регистрация.
Видно от приетото писмено доказателство-писмо с Рег.№2807 от
27.06.2023год.изготвено от Сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-В. се установява,че
липсват доказателства(информация) за уведомяването на собственика или не ,относно
служебната прекратена регистрация на процесния лек автомобил.
Според съда,след анализ на установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно
прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6
или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.574 ал.11 от КЗ“ Компетентните органи по ал. 1
предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни средства или на
средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните
административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в
срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява
органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство.“.
Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП гласи“ Служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по
3
чл.574 ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно
прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574
ал.6или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
От тези разпоредби съдът вади извода си ,че собственикът на автомобила със
служебно прекратена регистрация следва да бъде уведомен за предприетите от
компетентните за това действие органи.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна. С измененията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН /ДВ бр. 63/2017 г., в сила от
05.11.2017г./, законодателят предвиди, че без приложен акт административнонаказателна
преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство, като причисли
този случай към изключението от общия принцип за установяване на административните
нарушени – по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН.
С тази законова редакция, законодателят коренно е променил принципите на
административнонаказателния процес, като допусна да се ангажира
административнонаказателна отговорност и без за това нарушителят да е запознат с
предмета на производството. Тази промяна налага и промяна в застъпваното до този момент
становище, че тази процесуална възможност следва да намери приложение само спрямо
субект на наказателния процес – т.е. привлеченото към наказателна отговорност лице, тъй
като допусна това да се случи и при отказ за образуване на наказателно производство. В
настоящият случай, след получаване на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, наказващият орган правилно е зачел неговата сила по отношение на фактите.
От формална страна наказателното постановление притежава необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган.
По същество обаче е налице неправилно приложение на материалния закон, поради
което се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. За да е съставомерно едно деяние
като административно нарушение е необходимо най-малко от субективна страна да е
осъществено по непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН. В случая обаче, от установените факти,
освен че не може да се направи извод за умишлено осъществяване на деянието, то не може
да се формира такъв и за действие по непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 от НК,
която намира субсидиарно приложение и в административното наказване, незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва
както умисъла така и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите
обстоятелства не се дължи на непредпазливост /14, ал. 2 от НК/ – т.е. деецът да е бил длъжен
и да е могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това да не го е направил. В настоящата
хипотеза не са налице доказателства, затова, че жалбоподателят е бил информиран по
какъвто и да е начин, че МПС е с прекратена регистрация и че той умишлено е бездействал.
4
Напротив,,установено,е че жалбоподателят е узнал за прекратената регистрация едва
след като са започнали действия на полицейските служители по установяване на
конкретната фактическа обстановка.
Следва да се отчете и факта, че автомобилът е бил с поставени регистрационни
табели, въз основа на които е констатирано и нарушението. Т.е. не са били налице външни
белези, от които жалбоподателят да установи липсата на регистрация. Ето защо, макар и да
се приеме, че в качеството си на собственик,ползващ процесния автомобил, жалбоподателят
е бил длъжен да управлява МПС регистрирано по съответния ред, то с оглед обстоятелствата
той е действал в грешка, която изключва и непредпазливостта, тъй - като не е могъл да узнае
релевантните за деянието факти.
С оглед изложеното,съдът счита,че процесното наказателно постановление,следва да
бъде отменено изцяло,като незаконосъобразно.
С оглед изхода от делото,жалбоподателят има право на деловодни разноски.
Правната помощ осъществена от адвокат П. е въз основа на разпоредбата на чл.5 т.1
от Наредба№1 от 09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Размерът на нейното адвокатско възнаграждение,следва да се определи
съгласно разпоредбата на чл.8 във вр.чл.7 ал.2 т.1, от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този размер е 400 лева.
Процесуалният представител претендира заплащане и на адвокатско
възнаграждение,съгласно разпоредбата на чл. чл.14 ал.2 от НМРАВ.По делото са насрочени
и проведени четири съдебни заседания.Във всичките заседания,адвокат Г. П. се е
явявала.разпоредбата на чл.14 ал.2 от НМРАВ гласи:“ За защита по наказателно или
административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 250 лв. С оглед на това сумата,която следва да се
присъди като адвокатско възнаграждение на адвокат П. е размер на 500 лева т.е. за две
съдебни заседания. Общото възнаграждение на адвокат П.,което следва да се дължи е в
размер на 900 лева. Въззиваемата страна не е направила възнаграждение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. С оглед на това ,съдът счита,че с оглед изхода на делото,
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя,
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 във вр. ал.2 т.1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №*** от ***г. на И.В.Н., Началник
Група в ОДМВР-Д., Сектор „Пътна полиция“, с което за констатирано на ***г. в 09,16ч. в
***, по ***, до дом ***, ***, ***, при управление на лек автомобил марка “Ф.В.“ с Рег. №В
**** РР, административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на Г. Д. Г. ЕГН ********** от
***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания,
5
както следва:
- ГЛОБА в размер на 200лв.(двеста лева).
-ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР-Д. да заплати в полза на Г. Д. Г. ЕГН ********** от ***,
направените деловодни разноски,в размер на 900лв.(деветстотин лева), представляващи
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6