Определение по дело №976/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 5698
Дата: 8 декември 2015 г.
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20151200500976
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2015 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 3064

Номер

3064

Година

25.7.2013 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

06.25

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Надя Узунова

Секретар:

Миглена Йовкова Румяна Бакалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Надя Узунова

дело

номер

20131200500472

по описа за

2013

година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Р. 08”, О. против решение № 1901/8.3.2013 г., постановено по гр.д. № 1529 по описа за 2012 г. на РС-Б..

Сочи се от жалбоподателя, че решението е незаконосъобразно, тъй като противно на приетото в атакувания акт ищецът не е доказал наличието на валидно сключен с него договор за продажба, нито е установил по безпорен начин, че процесните стоки са му доставени в пълен обем, за да дължи плащането им. Съдът не е съобразил, че не се доказва реално изпълнение, тъй като фактурата не е подписана от получателя, нито стоковата разписка, нито процесната фактура е осчетоводена в счетоводството му.Съдът също така не е отчел заинтересоваността от изхода на делото на св. Б. А., както и недопустимостта на показанията му на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 и 5 от ГПК. Затова иска решението да се отмени и се отхвърли предявения иск.

Въззиваемият не е изразил становище.

Жалбата е допустима като при преценка на основателността й съдът съобрази следното:

С атакувания акт по реда на чл. 422 от ГПК, на основание чл. 327 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, РС е признал за установено, че „Р. 08”, О. дължи на „С.”, О. сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3966/11.5.2012 г. по ч. гр.д. № 1270/2012 г. по описа на БРС, а именно: сумата от 7 893,87 лв., представляваща стойността на доставени ел. материали и оборудване, съгл. фактура № 10069/9.12.2011 г., мораторна лихва върху нея за периода от датата на издаване на фактурата до 8.5.2012 г., ведно със законната лихва и разноските в заповедното производство.

Съдът въз основа на съвкупната преценка на събрания доказателствен материал е приел, че доставката на стоката – кабел, чиято стойност се претендира, е осъществена. Съобразил е, че фактурите са осчетоводени в двете счетоводства, което е счел за доказателство, установяващо наличие на валидно облигационно провоотношение между страните, по силата на което е извършено доставянето на стоката като факта на доставянето е приел за установен освен с осчетоводяването на издадената фактура в двете дружества така и с показанията на св. А.. Показанията на доведения от ответника свидетел съдът не е кредитирал намирайки ги за непоследователни, неконкретни и противоречиви.

Решението е валидно и допустимо като по правилността му съдът на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК е обвързан от доводите в жалбата.

Доводите на жалбоподателя, че ищецът не е доказал наличието на валидно сключен между страните договор за продажба с предмет процесния кабел и че такъв не му е доставян са несъстоятелни.

Видно от отговора, постигането на съгласие за доставяне на кабел в размера, визиран в издадената от „С.”, ЕООД фактура № 10069/9.12.2011 г., не се оспорва. В отговора изрично се сочи, „С ищеца „С.” О. …., имахме уговорка същият да ми достави 1618 м. кабел,…”. Поддържаната теза от „Р. 08”, О. е, че не му е доставен целия размер кабел, който е поискал от „С.”, О., поради което и неоснователно се претендира стойността на недоставения му размер, според окръжният съд се опровергава от събраните по делото доказателства. Експертът сочи, че доставените ел. материали по фактура № 1069/9.12.2011 г. – с цялото доставено количество от 1 649 м. и с цялата фактурна стойност от 14 911,56 лв. /без ДДС/ са осчетоводени от „Р. 08”, О. като вложени в употреба по дебита на сметка 613 Разходи по придобиване на дълготрайни активи; и с цялата фактурна стойност от 17 893,87 лв. с ДДС е осчетоводено задължението му към доставчика „С.”, О.. Затова заключава, че фактурата е осчетоводена в счетоводството на жалбоподател. При това заключение на вещото лице съдът счита за необосновано твърдението в жалбата за противното за неосчетоводяването й, мотивирано с обстоятелствата, че фактурата не фигурира в дневника на покупките на дружеството и че въз основа на нея не е ползван данъчен кредит. Осчетоводяването й с цялото посочено количество във фактурата и с цялата фактурна стойност като вложени в употреба по сметка разходи по придобиване на дълготрайни активи, обсъдени със свидетелските показания на Б. А. за доставянето на кабела, сочат на категоричния извод, в която насока е и практиката на ВКС, за наличие на облигационно продажбено правоотношение между страните, доставянето на стоката и съотв. задължението за заплащане стойността на получената стока. Несъстоятелно се твърди, че неправилно са възприети показанията на св. А., който работи в дружеството на ищеца и е съпруг и сестра на управителя на дружеството като е следвало да се отчете тяхната заинтересованост. Първоинстанционният съд е обсъдил тези показания възприемайки ги за достоверни като ги е преценил съгл. чл. 172 от ГПК с останалите доказателства по делото, а именно съдебно-счетоводната експертиза, съдържаща констатации за осчетоводяването на процесната фактура в счетоводствата на двете страни по делото. Размерът на вземането по счетоводни данни на ищеца сочи експерта съвпада с размера на осчетоводеното задължение на ответника по процесната фактура и то е в размер на 7 893,87 лв. Затова неподписването на фактурата от ответната страна и установяването от графологическата експертиза, че подписа върху стоковата разписка за получаване на стоката не е на управителя на „Р. 08”, О. - И. Л., според съда не води до различен от изводите в атакувания акт. В случая разпитването на свидетели не е в нарушение на чл.164, ал. 1, т. 3 и 5 от ГПК, както се твърди в жалбата, тъй като с тях не се установява наличието на договор за продажба, а обстоятелства, касаещи изпълнението на същия, за което не съществува забрана, тъй като за доказването им законът не изисква писмен акт. Поради неоснователността на релевираните от жалбоподателя доводи и обосноваността и законосъобразността на изводите в атакувания акт, които се споделят от настоящият състав, решението предмет на въззивно обжалване следва да се потвърди.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд

Р е ш и:

Потвърждава решение № 1901/8.3.2013 г., постановено по гр.д. № 1529 по описа за 2012 г. на РС-Б..

Решението е окончателно.

Предсдедател: Членове: