№ 354
гр. Бургас, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120200477 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н. К. Х., ЕГН ********** срещу Електронен фиш
серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 1200 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш. В съдебно
заседание жалбоподателят редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. С. К..
Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея съображения. Претендира разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите,
изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
С автоматизирано техническо средство е било установено, че на 10.04.2021 г. в 09:18
часа в гр. Бургас, ПП I – 6, км.495+650, до бензиностанция „Лукойл“ Т.К.Ф. 504 в посока
към кв. „П.к.”, с автоматизирано техническо средство е било установено, че при максимално
разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч, лек автомобил „Ауди А8“ с рег.
№ ******** е бил управляван с 92 км/ч след отчетен толеранс – 3 км/ч при измерването.
Скоростта е била засечена с автоматизирано техническо средство със заснет клип № 20006.
След извършена справка за собственост се констатирало, че процесният автомобил е
1
собственост на юридическо лице „К **“ ЕООД със законен представител – Б.Б.Й.. По тази
причина срещу законния представител бил издаден електронен фиш серия К № 4700703. На
25.08.2022 г. била подадена от Б.Б.Й. декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която посочил, че
на 29.03.2016 г. е предоставил процесния автомобил за ползване на жалбоподателя Н. К. Х..
Отделно от това декларирал, че на 10.04.2021 г. в 9:18 часа лек автомобил „Ауди А8“ с рег.
№ ******** е бил във владение на жалбоподателя. Към декларацията са били представени
свидетелство за управление на жалбоподателя и контролен талон. Издаденият срещу
законния представител на дружеството-собственик електронен фиш бил анулиран. От
извършена справка за водач АНО установил, че срещу жалбоподателя е бил издаден на
26.05.2020 г. от ОД на МВР – Стара Загора Електронен фиш серия К ******* за нарушение
по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, който му е бил връчен на 22.10.2020 г. и е влязъл в сила. Впоследствие
бил издаден и процесният електронен фиш предмет на обжалване в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл.
59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост до 50 км/ч за движение по пътищата в населени места, по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че на 10.04.2021 г. в
09:18 часа в гр. Бургас, ПП I – 6, км.495+650, до бензиностанция „Лукойл“ Т.К.Ф. 504 в
посока към кв. „П.к.” лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ******** е бил управляван от
жалбоподателя с 92 км/ч. при максимално разрешена скорост за движение в населено място
до 50 км/ч. От приложена в преписката справка на водач се установява, че с Електронен
фиш серия К *******, връчен на жалбоподателя на 22.10.2020 г. и влязъл в сила,
жалбоподателят е бил наказан за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. В § 6, т. 33 от
ДР на ЗДвП е предвидено, че „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а
в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Следователно
настоящото нарушение се явява извършено в условията на повторност от жалбоподателя.
Скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил „Ауди А8“ с рег. №
2
******** е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по
делото са приложени писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. В тази връзка съдът
намира за неоснователно поддържаното възражение от процесуалния представител на
жалбоподателя за неизправност на техническото средство, поради изтекъл срок на
удостоверението за одобрен тип. В действителност от налично по делото удостоверение за
одобрен тип средство за измерване на процесното техническо средство (л. 17 от делото) се
установява, че срокът му на валидност е до 24.02.2020 г. Както е посочено в писмо на
Главна дирекция „Национална полиция“, адресирано до директорите на ОДМВР (л. 17 гръб)
съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. По делото е налично писмено доказателство –
протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1М (л. 18 от делото), от
което се установява, че на 04.02.2021 г. е била извършена проверка в лаборатория на
процесното техническо средство, която е завършила със заключение, че техническото
средство съответства на одобрения тип. Следователно безспорно се установява по делото
техническата изправност на процесното средство за видеоконтрол.
От писмено доказателство – протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система (л.19), приложен в преписката се установява, че мястото на контрол
където е констатирано процесното нарушение е населено място - в рамките на гр. Бургас, не
е действал пътен знак за ограничение, поради което е действало общото правило на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП. Следователно безспорно се установява по делото, че за процесния участък
максималната разрешена скорост за управление на МПС е до 50 км/ч.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура
на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4
за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая
от справка за собственост на автомобила се установява, че процесното МПС е собственост
на „К **“ ЕООД със законен представител – Б.Б.Й.. От данните по делото се установява, че
законният представител е подал декларация, че на процесната дата и час, автомобилът е бил
във владение на жалбоподателя, като към декларацията е приложил СУМПС и контролен
талон на жалбоподателя. По тази причина издаденият срещу законния представител на
дружеството-собственик на автомобила електронен фиш е бил анулиран от АНО и е бил
издаден нов фиш срещу жалбоподателя. Съдът не споделя възражението на процесуалния
3
представител на жалбоподателя, че декларацията е била антидатирана и касае период пет
години назад от нарушението. Видно от съдържанието на декларацията на 25.08.2022 г. Б.Й.
е декларирал, че на 29.03.2016 г. е предоставил за ползване на жалбоподателя, след като се
убедил, че е правоспособен водач процесния лек автомобил. От така посоченото в
декларацията съдът прави извод, че датата 29.03.2016 г. касае не процесното нарушение, а
началния момент, в който Й. е предоставил във владение на жалбоподателя автомобила.
Отделно в декларацията Й. изрично е посочил, че на процесната дата 10.04.2021 г. в 09:18
часа автомобилът е бил във владение на жалбоподателя. В тази връзка неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че декларацията е била антидатирана.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя
относно липсата на правна квалификация на нарушението. Съдът намира, че не е налице
неяснота по отношение на правната квалификация на нарушението, за което е бил наказан
жалбоподателят. Правилно отразените в електронния фиш фактически констатации са били
подведени под нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП се
регламентира скоростта на движение на превозните средства предвид тяхната категория и
пътния участък, по който се движат (населено място, извън населено място, автомагистрала,
скоростен път). На жалбоподателя е било вменено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като
е било установено, че в населено място управлява МПС със скорост 92 км/ч, при разрешена
до 50 км/ч.
При така установеното по делото от фактическа страна на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на
наказание глоба в размер на 1200 лева. Както се установи от фактическа страна в случая се
касае за превишаване на разрешената скорост с 42 км/ч. (установено е управление с 92км/ч
при разрешена до 50 км/ч). В чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е предвидено, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място над 40 км/ч се наказва с глоба в
размер на 600 лева. Съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и
ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер. След като от фактическа страна безспорно се установява, че процесното
нарушение е повторно, правилно АНО е наложил на жалбоподателя наказание в двоен
размер на 600 лева, а именно 1200 лева. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-
Бургас, с който на Н. К. Х., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 1200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5