Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
Гр. Перник, 29.01.2024 година.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
четвърта, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния
секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 6 по описа за 2024 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на В.А.П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез адвокат И.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1158-000489 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, издадена на 26.12.2023
година от Н.П.Й. на длъжност: младши автоконтрольор към ОДМВР Перник, сектор
„Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, а именно „Временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца“.
Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при
нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Излага доводи в посока на това, че не са били налице
предпоставките, изискуеми се от законодателя в разпоредбата на чл. 171, т. 1,
б. „б“ от Закона за движение по пътищата, тъй като е оспорил резултатите от
направеният му тест с техническо средство – Алкотест Дрегер и посочва, че към
момента на постановяване на обжалваната заповед по административната преписка
не са били налице данни, дали даденото медицинско изследване и вземане на
биологични проби за извършване на химическо лабораторно изследване не са били
изпълнени. Твърди също и че необосновано, предвид събрания доказателствен
материал в хода на издаване на административния акт е прието, че са налице
основания за прилагане на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Счита,
че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и при несъобразяване с
принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. С тези доводи моли съда
да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна.
В проведеното на 22.01.2024 година съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И.М. ***, която
поддържа жалбата. Моли съда да отмени оспорената заповед, като
незаконосъобразна. Подробни съображения развива в представените писмени
бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен
списък.
В проведеното на 22.01.2024 година съдебно заседание, ответникът по жалбата
– Н.П.Й. – младши автоконтрольор при ОДМВР Перник, Сектор „Пътна полиция“,
редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З.В.,
която оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
Серия GA № ***739
от 26.12.2023 година, съставен от Д.С.С. на длъжност: младши автоконтрольор при
ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“, в присъствието на свидетеля – очевидец Н.П.Й.
е установено, че В.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** в качеството си на
водач на 26.12.2023 година, в 12:10 часа в град Перник, по път I-6 с посока на движение от град Радомир
към град София управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № РК *** КА,
като при извършена проверка на пътен възел „***“ се установило, че управлява
моторно превозно средство след употреба на алкохол, видно от извършената проба
с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0126, като е отчете положителен
резултат от 0,82 промила алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за
изследване № 078452 за МБАЛ „Рахила Ангелова“ със стикер към него с № А058209.
Актосъставителят е квалифицирал извършеното деяние, като виновно нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на 26.12.2023
година, който го е подписал без възражения /лист 5/.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1158-000489 от 26.12.2023 година, издадена от Н.П.Й. на длъжност:
младши автоконтрольор към ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“ на основание чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка
„Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, тъй като В.А.П.
с ЕГН: ********** е управлявал собствения си лек автомобил след употреба на алкохол
/лист 16/.
С приложената и приета по делото административна преписка
са представени като писмено доказателство е представен талон за изследване № 078452
/ лист 15/.
В проведеното съдебно заседание процесуалния представител
на ответника по жалбата е представил служебна бележка УРИ № 313р-1630 от
22.01.2024 година, от която се установява, че издателя на оспорения акт към
26.12.2023 година е заемал длъжността „младши автоконтрольор І степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор
„пътна полиция“ при ОДМВР Перник.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1158-000489 от 26.12.2023 година, издадена от Н.П.Й. – младши
автоконтрольор към ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“ е връчена на
жалбоподателя на 02.01.2024 година. Жалбата срещу заповедта е депозирана в
Административен съд – Перник на 03.01.2024 година. С оглед на това с счита, че
жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, насочена е срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, адресат на който е жалбоподателя, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Относно компетентността на органа, издал оспорения
административен акт:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и
т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от Н.П.Й. – младши
автоконтрольор към ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“, в производство по
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
С оглед на тази разпоредба се прави извод, че
принудителните административни мерки по Закона за движение по пътищата могат да
бъдат прилагане само с мотивирана заповед, издадена от ръководителите на
съответните областни дирекции на Министерство на вътрешните работи, а именно от
техните директори, а в алтернатива законодателят е дал възможност това
правомощие на директорите да бъде възложено на изрично оправомощени от негова
страна длъжностни лица.
В настоящия случай ответникът по делото въпреки указанията
на настоящият съдебен състав не е представил надлежни доказателства, от които
да е видно дали към датата на издаване на оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1158-000489 от 26.12.2023 година,
издателят на същата е притежавал материална компетентност за това.
С оглед на горното следва да се приеме, че оспореният
административен акт е издаден от материално некомпетентен орган.
Предвид изложеното е налице основание по чл. 146, т. 1 от АПК за незаконосъобразност на оспорената заповед, което е от такова естество,
че обуславя нищожност на акта на основание чл. 172, ал. 2 от АПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се уважи направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни
разноски, поради което ОДМВР Перник следва да му заплати сумата в размер на
1 010 лева, от които 10 лева платена държавна такса и 1 000 лева
платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-1158-000489 по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, издадена на 26.12.2023 година от Н.П.Й. на длъжност: младши
автоконтрольор към ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“, с която на
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
б. „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно „Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Перник , с адрес: ул. „Самоков“ № 1
да заплати на Н.П.Й., с ЕГН: **********, с адрес: *** съдебни разноски в размер
на 1 010 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/